Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 01.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, III
граждански състав,
в публично заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ:
РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 589 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С искова молба, уточнена с молба от 24.08.2018 г.,
ищцата Л.Ж.К. е предявила кумулативно обективно съединени искове срещу „П.С.”
ЕАД, както следва: 1) за признаване за незаконно уволнението, извършено със
Заповед № Х072/15.06.2018 г. на изп. директор на „П.С.” ЕАД, и неговата отмяна
– правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за възстановяване на заеманата
преди уволнението ѝ длъжност „мияч на съдове” при ответното дружество –
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и 3) за заплащане на парично
обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които не е полагала
труд по трудово правоотношение, а именно за периода от 20.06.2018 г. до
20.12.2018 г. общо в размер на сумата от 6696,48 лв. (след допуснато в о. с. з.
на 18.10.2018 г. увеличение на иска от 4920 лв. на 6696,48 лв.) – правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната
мораторна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 07.08.2018 г.,
до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че с трудов договор от 19.02.2013 г.
била назначена на длъжността „работник кухня” в ответното дружество с място на
работа „Романтика Принцес” – гр. Свиленград. С допълнително споразумение от
01.03.2018 г. заеманата длъжност била променена от „работник кухня” на „мияч на
съдове”. Поддържа, че с предизвестие от 18.05.2018 г. била уведомена, че поради
съкращаване на една длъжност „мияч на съдове” трудовото ѝ правоотношение
ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. Посочено е,
че трудовото ѝ правоотношение било прекратено със Заповед №
Х072/15.06.2018 г., връчена ѝ на 20.06.2018 г., считано от 18.06.2018 г.
Твърди, че уволнението било незаконосъобразно, тъй като не била налице идентичност
между длъжността, посочена в обжалваната заповед, и заеманата от ищцата.
Поддържа, че не било налице фактическо премахване на
заеманата от нея длъжност, както и че не била реално съкратена процесната
длъжност, като трудовите функции, които тя изпълнявала, се осъществявали от
други лица. Възразява, че уволнителната заповед не била мотивирана и в нея
липсвали доказателства за спазването на уредената в закона и вътрешните актове
на работодателя процедура по промяна на щатното разписание. Също така счита, че
не бил извършен подбор, какъвто ответникът в случая следвало да осъществи. Ако
работодателят твърдял, че е извършил подбор, възразява, че същият е
незаконосъобразен и необективен, като в резултат на него били оставени
работници, които били с по-ниска квалификация от нея и работели
по-некачествено. Поддържа, че била налице злоупотреба с работодателска власт.
По изложените съображения моли да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба, с който ответното дружество изразява становище за
неоснователност на исковите претенции. Възразява, че не било налице твърдяното
от ищцата несъответствие между длъжността, посочена в обжалваната заповед, и
заеманата от нея, тъй като трудовите функции се определяли от длъжностната
характеристика, а не от Националната класификация на професиите и длъжностите.
Поддържа, че извършеното съкращаване било реално, тъй като действително били
намалени щатните бройки, предвидени за заеманата от ищцата длъжност „мияч на
съдове”. Твърди, че заповедта била мотивирана, като съгласно действащото
законодателство за работодателя не съществувало задължение да прилага
доказателства за спазването на закона при извършването на промяна в щатното
разписание. Не отговаряло на обективната истина твърдението, че подборът бил
незаконосъобразен и необективен. Подборът бил реализиран от нарочна комисия,
която била дала своята преценка за качеството на извършваната работа и
квалификацията на работниците и служителите на съкращаваната длъжност. Счита,
че възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението ѝ длъжност не
могло да бъде извършено, тъй като ответното дружество било подписало споразумение
за прекратяване на действащия договор за наем на обект хотел „Романтика”,
където било мястото на работа на ищцата. По тези съображения моли да бъдат
отхвърлени предявените искове. При условията на евентуалност прави възражение
за прихващане на изплатеното на ищцата на 05.09.2018 г. обезщетение по чл. 222,
ал. 1 КТ в размер на 722,25 лв. с претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като в случай на възстановяване на ищцата на заеманата длъжност
обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ би се явило платено на отпаднало основание.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Не е налице спор, а и от представения Трудов договор №
Х096/19.02.2013 г. се установява, че ищцата е изпълнявала длъжността „работник
кухня” в ответното дружество с място на работа „Романтика Принцес” за
неопределено време. Не се спори и че с Допълнително споразумение №
Х096.4/01.03.2018 г. е променена заеманата от ищцата длъжност от „работник
кухня” на „мияч на съдове”.
С предизвестие, връчено на ищцата на 18.05.2018 г., е
уведомена, че поради съкращаване в щата на „П.С.” ЕАД, обект хотел „Романтика
Принцес” ще бъде прекратено трудовото ѝ правоотношение с изтичане срока
на предизвестието. Приложена е и Заповед № Х072/15.06.2018 г., подписана от изпълнителния
директор М.Т. и прокуриста Вели Джем Йозкютюк, връчена на ищцата на 20.06.2018
г., за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, считано от 18.06.2018 г.
Съгласно протокол от заседание на управителния съвет
на „П.С.” ЕАД, проведено на 24.04.2018 г., е взето решение за съкращаване на
една щатна бройка „мияч на съдове” в отдел „Кухня”. Също така управителният
съвет е утвърдил критериите за извършване на подбор, съдържащи се в Приложение
№ 1 и 2 към протокола. При извършена съпоставка между представените длъжностни
разписания на двата обекта на ответника – казино „Нимфес Принцес” и хотел „Романтика
Принцес”, действащи към 24.04.2018 г. и съответно към 01.05.2018 г., се
установява, че считано от 01.05.2018 г. щатните бройки за длъжността „мияч
съдове” в отдел „Кухня” на хотел „Романтика Принцес” са намалени от две на
една.
Приложен е и протокол за извършен подбор, с който
комисия при работодателя в съответствие с утвърдените от управителния съвет
критерии е провела процедура по подбор между 18 работници, заемащи длъжностите
„помощник готвач”, „мияч на съдове” и „работник кухня”. При подбора са използвани
следните показатели за оценяване: 1) теоретични знания и образование; 2)
способност за вземане и предлагане на решения; 3) творчески възможности и
комбинативност; 4) организираност и ефективност; 5) инициативност и
самостоятелност в работата; 6) сръчност; 7) качество на извършваната работа; 8)
личен принос при работа в колектива; 9) чувство на отговорност и отношение към
поставените задачи. По всеки един от критериите на работниците са поставяни
съответно 8, 6 или 4 точки. Видно от протокола за подбор най-малко точки – 44,
са поставени на ищцата Л.Ж.К.. Най-близка до нейната оценка – 48 т., са
получили работниците Ц.Т.В. на длъжност „мияч на съдове”, Н.Ф.К.на длъжност
„работник кухня” и Е.Д.А.на длъжност „работник кухня”. По всички показатели
последните три са получили напълно еднакви оценки, като в сравнение с ищцата те
са получили с две точки по-малко – 4 т., по критерия „теоретични знания и
образование”, а по критериите „организираност и ефективност”, „инициативност и
самостоятелност в работата” и „личен принос при работата в колектива” са
оценени с по 6 т., т. е. с две повече от ищцата.
В проведеното на 18.10.2018 г. съдебно заседание съдът е
извършил констатация на трудовата книжка
на ищцата, при която е установено, че след прекратяване
на трудовото правоотношение с ответника липсва отбелязване да е започвала работа по друго трудово правоотношение.
Представено е удостоверение от работодателя, съгласно
което последното брутно трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ
прекратяването на трудовото правоотношение – май 2018 г., възлиза на 1116,08
лв.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Тъй като по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК
тежестта, т. е. процесуалното задължение за установяване законността на
уволнението носи работодателят, е необходимо в съдебното производство той да
установи осъществяването в обективната действителност на всички материални
предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване в
щата. Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на
основание съкращаване в щата се предпоставя от проявлението на следните
юридически факти – 1) съкращаването на длъжността или на съответната щатна
бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2)
моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е
извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3) компетентният орган да
е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4) да е извършен
законосъобразен подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че не се съкращава изцяло
процесната длъжност.
В
разглеждания случай от събраните по делото доказателства се установява, че на
24.04.2018 г. управителният съвет на ответното дружество е взел решение за
съкращаване на една щатна бройка „мияч на съдове”. При утвърждаване на новото щатно
разписание, в сила от 01.05.2018 г., е премахната една щатна бройка „мияч на
съдове” в отдел „Кухня” на обект хотел „Романтика Принцес”. Предвид това, съдът намира, че е налице реално съкращение в щата,
засегнало заеманата от ищцата длъжност, като е извършено и от компетентен орган. От събраните доказателства се изяснява, че заеманата от ищцата длъжност продължава да съществува като функция, но е намален
броят на служителите, за които е предвидено да осъществяват нейното
изпълнение. Поради
това съдът намира за неоснователно въведеното от ищцовата страна възражение, че
съкращението не е реално.
В
тази насока следва да се отбележи, че уволнението е извършено считано от
18.06.2018 г., т. е. след съкращаване на процесната щатна бройка. Съдът не
споделя застъпеното от ищцата становище, че липсвала идентичност между
заеманата от нея длъжност и тази, посочена в заповедта за уволнение. При
сравнителен анализ между двата документа се изяснява, че ищцата е изпълнявала
длъжността „мияч на съдове”, относно която е прекратено трудовото
правоотношение със Заповед № Х072/15.06.2018 г. Единственото различие е, че в
цитираната заповед към длъжността „мияч на съдове” освен код по НКПД е посочен
и код по НКИД 92,00, който не би могъл да обоснове извод, че се касае за две различни
длъжности. Също така неоснователно е възражението на ищцата, че заповедта за
уволнение не била мотивирана. Правото на уволнение се
упражнява чрез едностранно волеизявление на работодателя, посредством което ясно
и безусловно следва да бъде изразена обективираната чрез него воля. Поради това
в уволнителната заповед следва да бъде посочено
правното основание, на което се прекратява трудовото правоотношение, и фактическите обстоятелства, в които то се проявява. В разглеждания случай
съдът намира, че са изпълнени тези изисквания, тъй като процесната заповед
съдържа изложение на фактите, обусловили прекратяването на трудовото
правоотношение, и правното основание – чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – съкращаване на щата.
На
следващо място, ищцата е оспорила законосъобразността на извършения подбор,
доколкото е възразила, че на работа били останали работници с по-ниска
квалификация и които работели по-некачествено от нея. В своята задължителна
практика и по конкретно в Тълкувателно решение № 3/16.01.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГК, Върховният касационен съд приема, че преценката на
работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има
по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в
производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при
упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя
оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително
притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на
възложената работа. От това следва, че така установените от закона единствени
критерии са ниво на квалификация и качество на извършваната работа. В случая за
процесната длъжност, видно от длъжностното разписание, не се изисква образование,
а в протокола за подбор по критерия „качество на извършената работа” ищцата е
получила 6 от 8 точки, каквато оценка са получили още седем работници. Както бе
посочено по-горе, ищцата е оценена по-ниско от тримата работници, получили
най-близка до нея оценка, по показателите „организираност и ефективност”,
„инициативност и самостоятелност в работата” и „личен принос при работата в
колектива”. Съдът, като съобрази така зададените от работодателя критерии за
подбор, намира същите за абстрактни и несъобразени с характера на длъжността
„мияч на съдове”. В случая се касае за техническа дейност и не става ясно как
се отразяват върху изпълнението ѝ притежаваните творчески възможности и
комбинативност, способностите за вземане и предлагане на решения, проявата на
значителна инициативност в работата и личният принос при работата в колектива.
Поради това съдът намира, че въз основа на използваните от комисията критерии
не би могло да се извърши преценка за качеството на
работата (точно, качествено и ефективно изпълнение на трудовите задължения), тъй като тя следва да
се осъществи след съобразяване на определени показатели,
които са от значение за съответната трудова функция. Посочените критерии
за оценка на сравняваните работници са на практика формални, някои се припокриват, а други– не са относими
към качественото изпълнение на работата, като
липсва конкретна
оценка на начина на осъществяване на трудовите
функции на работниците
и качеството на изпълнение на възложените по длъжностна
характеристика трудови задължения. Предвид
изложеното, съдът намира за недоказано от страна на работодателя обстоятелството, че в резултат на извършения подбор на работа са останали
работниците, които работят по-добре. За установяване на този факт ответникът е ангажирал по делото единствено писмено доказателство –
протокол от заседанието на комисията по подбора. Съгласно цитираното тълкувателно решение, когато
преценката на работодателя е обективирана в писмен документ, същият
представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или
служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно
доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други
доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на
участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на
работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото
извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички
необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното
съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените
професионални качества и квалификация (подготовка) на работника или служителя с
оглед на възложената работа, e допустимо с всички доказателствени средства. Тъй
като протоколът на комисията за подбор не е официален документ и представен
като единствено доказателство по делото, той не може да докаже нито
извършването на подбор, нито критериите, по които е извършен, ако работникът
оспорва факта на извършването на подбора или използваните критерии. В настоящия
случай ответникът не се е възползвал от предоставената му законова възможност
посредством гласни доказателствени средства да докаже обстоятелствата по
процесния протокол. Предвид всичко изложено, съдът намира, че извършеното
уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ е незаконосъобразно поради
недоказаност от страна на ответника на обстоятелството, че в резултат на
извършения подбор на работа са останали лица, които работят по-добре от ищцата.
По
тези съображения, предявеният иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението на ищцата за незаконосъобразно
и отмяна на оспорваната заповед, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните,
се явява основателен и следва да бъде уважен.
По
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
С
оглед извода за незаконосъобразност на уволнението, налице са предпоставките за възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност,
доколкото трудовото правоотношение между страните е било безсрочно. В тази насока
неоснователно се явява възражението на ответника, че възстановяването на
предишната длъжност било невъзможно, тъй като бил прекратен договорът за наем
на обект хотел „Романтика Принцес”. Съдебната практика приема, че решението, с
което уволненият работник се възстановява на работа, касае само индивидуалния
трудов договор, но не и щатната бройка. В изпълнение на съдебното решение
работодателят е длъжен да допусне възстановеният служител до предишната работа
независимо от настъпилата промяна в организационната структура в хода на
съдебното производство. В тази хипотеза работодателят може по своя преценка
веднага да пристъпи към уволнение поради закриване на част от предприятието или
да предложи на работника друга работа, но обстоятелството, че работодателят междувременно
е преустановил определена дейност не е основание да се откаже възстановяване на
работника на предишната работа (в този смисъл Решение № 327 от 14.11.2013 г. по
гр. д. 69/2013 г. на ВКС, ГК, IV г. о.). По тези съображения искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ за възстановяване на
ищцата на заеманата преди уволнението ѝ
длъжност „мияч
на съдове” също се явява основателен и следва да
бъде уважен.
По
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
За
да бъде уважен осъдителният с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за
присъждане на обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 КТ, освен наличието на
успешно проведен главен иск, в тежест на ищеца е да докаже оставането си без
работа поради уволнението и размера на претърпените от това вреди през
процесния период.
В
разглеждания случай размерът на последното брутно трудово възнаграждение на
ищцата за месеца, предхождащ уволнението, е в размер на 1116,08 лв. Страните не
спорят, че работодателят е изплатил на ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ
в размер на 722,25 лв.
По
делото е безспорно установено, че за периода от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение до датата на приключване на устните
състезания в настоящото производство ищцата е останала без работа поради уволнението, от което е претърпяла вреди, изразяващи се в неполученото трудово възнаграждение, възлизащо
на сумата от 1116,08 лв. месечно. Обезщетението следва да се присъди в брутен размер (законно дължимите данъци и удръжки от обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се правят при изплащането на сумата, а не при присъждането ѝ от съда).
Тъй като ищцата претендира обезщетение от 20.06.2018 г., с оглед принципа на
диспозитивното начало, ще следва да се присъди от тази дата, а не от момента на
прекратяване на правоотношението, посочен в заповедта за уволнение – 18.06.2018
г. Поради това съдът намира, че обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ следва да се
присъди за периода 20.06.2018 г. – 18.10.2018 г. Размерът на дължимата сума,
определена съгласно изискването на чл.
228, ал. 1 КТ, възлиза на 4358,02 лв.
С
оглед уважаването на осъдителния иск, следва да бъде разгледано наведеното под
евентуалност компенсаторно възражение на ответника за прихващане с заплатеното
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 722,25 лв. Действително подлежи на
връщане, респ. на прихващане, обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ, тъй като
обезщетенията по чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 225, ал. 1 КТ обезвреждат един и същ
вредоносен резултат – оставането без работа след уволнението. Следователно,
тази сума подлежи на връщане, поради което с оглед на наведеното компенсаторно
изявление вземането за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ се е погасило до
размера на по-малкото задължение – 722,25 лв. Ето
защо, искът
по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ,
следва да бъде уважен до сумата
от 3635,77 лв. (4358,02 лв. – 722,25 лв.), а
в останалата му част за разликата над 3635,77 лв.
до пълния предявен размер от 6696,48 лв. – отхвърлен, като
погасен чрез прихващане (за
сумата над 3635,77 лв. до 4358,02 лв.)
и като неоснователен (над сумата
от 4358,02 лв. до пълния предявен размер от 6696,48 лв.). Съобразно направеното
искане сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.08.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на
ищцата следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от исковете, които възлизат
на 339,05 лв.
Също
така на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса
съобразно уважената част от исковете в размер на 245,43 лв., от които 100 лв.
за двата неоценяеми иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и
145,43 лв. за оценяемия иск за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Така
мотивиран, РС Свиленград
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Л.Ж.К., ЕГН: **********, адрес: ***, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. 2 КТ поради съкращаване на щата със Заповед
№ Х072/15.06.2018 г. на представляващите „П.С.” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, считано от 18.06.2018 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344,
ал.
1, т. 2 КТ Л.Ж.К., ЕГН: **********,
адрес: ***, на длъжността „мияч на съдове” в отдел „Кухня” при работодателя „П.С.”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***.
ОСЪЖДА „П.С.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 КТ на Л.Ж.К., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 3635,77 лв., представляваща обезщетение за оставането ѝ без работа поради уволнението за периода от 20.06.2018 г. до 18.10.2018
г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване
на исковата молба – 07.08.2018 г., до окончателното
ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 3635,77 лв. до 4358,02 лв. като погасен чрез прихващане със сумата от 722,25 лв. – изплатено от работодателя обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за оставане без работа при уволнение,
и като неоснователен за разликата над 4358,02 лв.
до пълния предявен размер от 6696,48 лв. за периода 19.10.2018
г. – 20.12.2018 г.
ОСЪЖДА „П.С.” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Л.Ж.К., ЕГН: **********,
адрес: ***, сумата от 339,05 лв., представляваща сторени пред първата инстанция
разноски.
ОСЪЖДА „П.С.” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Свиленград сумата от 245,43 лв.,
представляваща държавна такса върху уважените искове.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок,
считано от датата на обявяването му – 01.11.2018 г.
Препис
от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: