РЕШЕНИЕ
№ 260105
гр.П., 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – П., гражданска колегия, в открито заседание на втори април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Д.Д.
при участието
на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия
г.д. № 249 по описа за 2018 г. и
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството е образувано по искова молба от Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Ф.А.П.” гр.П. против А. А. Д., гражданка на Руската Федерация, с адрес по регистър Булстат в гр. П..
Ищцовата ЕС твърди, че на 12.11.2014 г. е проведено общо
събрание (ОС) на собствениците на самостоятелни обекти (СОС) в процесната ЕС, с решение по т.2 от дневния
ред на което е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите
части на комплекса за
Сочи, че ответницата е собственик на СОС в процесната ЕС – апартамент № 275а, и като такава е била длъжна да изпълни решението на ОС на ЕС за заплащане на разходите за управление, поддръжка и ремонт.
Ответницата не изпълнила това си задължение, поради което ищцовата ЕС подала заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 792/2017 г., по описа на РС – П. и издадена заповед за изпълнение № 469/13.12.2016 г., за вземане на ищцовата ЕС в размер 852.31 лв., представляващо неплатени такси за поддръжка и управление и ремонт за 2015 г., както и за сумата 249.05 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.01.2015 г. до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 05.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.
Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и с оглед указанията на заповедния съд, заявителят предявява настоящия иск с правно основание чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.с чл.38 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД, за установяване на вземането си. Претендира и разноските по делото, а така също и тези, направени в заповедното производство.
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея връчен на ответницата, чрез пълномощник, който е депозирал отговор, с който оспорва иска, като недопустим, неоснователен и недоказан, при изложени подробни съображения в подкрепа на застъпеното становище.
В съдебно заседание ищцовата ЕС се представлява от редовно упълномощен процесуален представител адвокат, който поддържа исковата претенция и моли същата да бъде уважена изцяло.
В съдебно заседание ответницата също се представлява от пълномощника си адвокат, който поддържа изложено в отговора становище за недопустимост, неоснователност и недоказаност на претенцията.
За да разреши спора съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното:
Установява се от представения по делото препис от нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3/20.02.2009 г., нот.дело № 196/2009
г., на нотариус Г.Н. и справка по лице от СВ – П., че през 2010 г., ответницата е
придобила собствеността върху ½ ид.ч. от апартамент № 275а в процесната
ЕС.
По делото е представен е препис от протокол от ОС на собствениците на СОС в комплекс „Ф.А.П.” („Феста П. ризорт”), проведено на 12.11.2014 г., от който се установява, че с решение по т.2 от дневния ред ОС е приело решение, с което е утвърдена годишната такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС в размер на 9 евро /кв. м., както и решение да се създаде фонд „Ремонт и обновяване (обновление)“, в който да се заделят по 2 евро/кв.м. в рамките на таксата за управление и поддръжка, като по изключение е прието за 2015 г. в този фонд да се заделят по 3 евро/кв.м.
Не се спори, че решенията на посоченото ОС на ЕС са атакувани от различни етажни собственици, но като краен резултат същите са стабилизирани.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
В производството по чл.422 ГПК следва да се установи съществуването на изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищеца, към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ищецът заявява като основание на вземането си решение на ОС на ЕС, прието на 12.11.2014 г., поради което за да установи вземането си следва да докаже, че ответницата е собственик на посочения в исковата молба СОС, находящ се в сграда в режим на ЕС, че ОС на ЕС е взело решение, с което е определена такса за поддръжка, управление и ремонт на общите части на ЕС, в сочените в исковата молба размери и че взетото решение подлежи на изпълнение, съобразно чл.38 ЗУЕС.
Както бе посочено, страните не спорят, а и се установява от доказателствата по делото, че за исковия период ответницата е била собственик на ½ ид.ч. от процесния СОС – апартамент № 275а, същият с обща площ 48.42 кв.м. (33.66 кв.м. + 14.76 кв. м. и.ч. от общите части).
След като решенията на ОС ЕС от 12.11.2014 г. са стабилизирани, в настоящото производство е недопустимо да се навеждат доводи за незаконосъобразност, респ.нищожност на същите, в това число изложените от ответницата такива за незаконосъобразност на основание включване в ЕС на сграда – хотел, която няма общи части, както и на основание вземане на решение по въпроси, които не са били предварително оповестени в дневния ред на събранието, а така също, че взетото по т.2 от дневния ред решение противоречи на императивната разпоредба на чл.51 ЗУЕС.
Независимо от посоченото, основателно се явява възражението на ответницата, направено с отговора на исковата молба, че разходи по поддръжката на сградата през 2015 г. не са извършени.
Когато се събират авансово такси за поддръжката на общите части на етажната собственост, наистина не може да се обсъжда дали тези такси са послужили по предназначение, тъй като се касае за бъдеща дейност. Когато периодът на поддръжка вече е отминал, какъвто е настоящият случай, трябва да се изясни дали реално е извършена дейност, дали и на кого е заплатена. Ако такава дейност не е извършена, осъждането на етажния собственик да заплати таксата би довело до неоснователно обогатяване на лицата, които не са извършили възложената им работа – Определение № 124/17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3130/2019 г., III г. о., ГК.
В случая не се твърди, съответно не се представят доказателства относно действителното извършване на разходите по поддръжката на сградата през 2015 г., поради което съдът намира, че не може да бъде ангажирана отговорността на ответницата да заплати такса за поддръжка и управление за общите части на ЕС за тази година.
При този извод на съда следва да се отчете обаче, че с решение по т.2 от дневния ред на ОС е прието и създаването на фонд „Ремонт и обновяване“, за който от таксата за управление и поддръжка се заделят средства в размер 2 евро/кв.м. годишно, а за процесната 2015 г. – 3 евро/кв.м.
След като решенията на ОС на процесната ЕС от 12.11.2014 г., обективирани в протокол от същата дата, са влезли в сила и са станали задължителни за всички собственици на СОС в ЕС, включително и за ответницата, на основание влязлото в сила решение по т.2 от дневния ред на ОС, ответницата е дължала на ищеца сума в общ размер 72.63 евро, с левова равностойност 142.05 лв., представляваща вноска във „Ремонт и обновяване“ на ЕС за 2015 г., дължима съобразно притежаваната от ответницата квота в съсобствеността на процесния СОС, която сума е изчислена съобразно площта на последния (1/2 от 48.42х3 евро/кв.м.).
Дължимата такса във фонд „Ремонт и обновяване“ не е погасена по давност, при твърдения от ответницата погасителен давностен срок от три години, по чл.111, б. „в“ ЗЗД.
Действително, съгласно чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС,
собствениците са длъжни да заплащат вноските, определени за фонд „Ремонт и
обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части, като по силата чл.50,
ал.2, т.1 и 2 от ЗУЕС, средствата във фонда се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с
решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в
общите части на етажната собственост и от други източници, но в случая
не се касае за определяне на периодична вноска, а за първоначална такава,
важаща само за 2015 г., вземането за която се погасява с изтичането на
петгодишната давност по чл.110 ЗЗД, която не е изтекла към датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК –
05.12.2017 г.
Предвид изложеното, претенцията на ищеца е установена по основание и до размера от 142.05 лв., до който размер следва да бъде уважена, като за разликата над уважения размер до предявения размер от 852.31 лв. искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на вземането за лихви съдът намира следното.
Видно от протокола от ОС, решението по т.4 от дневния ред на същото касае задължения на собствениците в ЕС, които са стари, т.е. възникнали преди процесното ОС, поради което определения с това решение срок за заплащането им – 31.12.2014 г., не касае срока за заплащане на задълженията, възникнали с решенията от 12.11.2014 г., които подлежат на заплащане в срока по чл.38, ал.1, изр.2 от ЗУЕС, 14-дневен от оповестяването, тъй като с решението не е определен срок за изпълнение.
Предвид изложеното ответницата е изпаднала в забава за заплащане на вноската във фонд „Ремонт и обновяване“ на 26.11.2017 г., тъй като протоколът от ОС е бил оповестен на 12.11.2014 г., ето защо и с оглед основателността на иска за установяване на вземането за главницата до горепосочения размер от 142.05 лв., искът за установяване на обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва върху нея е основателен и следва да се уважи като такъв до размера от 38.50 лв., представляващ законната лихва върху главницата от 142.05 лв., за предявения период от 16.01.2015 г. до 16.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2017 г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, до окончателното ѝ изплащане. В останалата й част, за разликата над уважения размер от 38.50 лв., до предявения размер от 249.05 лв., претенцията е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските на ищеца по делото в общ размер 73 лв., представляващи заплатената държавна такса за образуване и водене на делото и адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от иска.
Ищецът е направил и искане за присъждане на разноските, направени от него в заповедното производство, което е частично основателно, предвид изхода от спора, ето защо ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноските му по заповедното производство в размер 4.10 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответницата също се следват разноски, но по делото не се установява такива да са извършени от нея, поради което разноски не следва да й се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – П.
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.А.Д.,
гражданка на Руската Федерация, род. на *** г., с адрес по регистър Булстат, с
адрес гр.П., ул. „Княз Борис І”, № 211, бл.Г, ет.2, ап.275а, чрез пълномощника
и съдебен адресат чрез пълномощника и съдебен адреса***, офис 1 – адв.П.П., че
дължи на Етажна собственост на комплекс „Ф.А.П.”, с код по БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г., с адрес гр. П., ул. „Княз Борис І”, № 211, представлявана от управителя М.П.Ч., сумата 142.05 лв. (сто четиридесет и два лева и пет стотинки),
представляваща вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за
ОСЪЖДА А.А.Д., гражданка на Руската Федерация, род. на *** г., чрез пълномощника и съдебен адресат чрез пълномощника и съдебен адреса***, офис 1 – адв.П.П., да заплати на Етажната собственост на комплекс „Ф.А.П.”, сума в размер 73 лв. (седемдесет и три лева), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА А.А.Д., гражданка на Руската Федерация, род. на *** г., чрез пълномощника и съдебен адресат чрез пълномощника и съдебен адреса***, офис 1 – адв.П.П., да заплати на Етажната собственост на комплекс „Ф.А.П.”, сума в размер размер 4.10 лв. (четири лева и десет стотинки), представляваща разноски в производството по ч.гр.дело № 792/2017 г., по описа на РС – П..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Б. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :