Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 253 Година 2018,03.07. Град Бургас
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На осемнадесети юни Година две хиляди и осемнадесета
В публичното заседание в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова - Парашкевова
Секретар Цветанка Арнаудова
Прокурор
Като разгледа
докладваното от
съдията
гражданско дело 1321 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата И.В.П., гражданка на ***, родена на *** г., чрез
пълномощника си адв. Росица Спасова с адрес на кантората гр. Варна, 9000, ул.
“Съборна“ № 11, ет.1-ви, надпартерен, офис 2е предявила искове
против ответниците Х.Г.Х.с постоянен и настоящ адрес *** и адрес, на който е намерен при връчване на
съобщение по чл.131 от ГПК: гр. *** и „Месембрия 77“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Несебър, ул. „Емона“ № 6 за обявяване за недействителни спрямо ищцата на два договора за покупко – продажба, сключени
от ответника Х.Х. и съпругата му Д.Х., от една страна, като продавачи
и ответното дружество, от друга страна, като купувач, а именно: договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № * от * год. на нотариус Линка
Чуткина с район на действие Районен съд
гр.Несебър, вписан в служба по вписванията
с акт № ***/*** г. по отношение на ½ ид. ч. от недвижим имот, съответстваща на частта на Х.Х. в прекратената с извършване
на прехвърлителната сделка съпружеска имуществена общност относно този имот, който
имот представлява самостоятелен обект с идентификатор 51500.501.442.1.2 по КККР
на гр. Несебър, с предназначение: за склад, брой нива на обекта: едно, с площ по документ от 60,64 кв. м., ведно с 10,30 кв.
м. ид. ч. от общите части на сградата, находящ се на адрес: гр. Несебър,, ж.к.
„Черно море“ блок 1,ет.0, в сграда № 1, обект склад, разположена в поземлен
имот с идентификатор № 51500.501.442 по КККР на гр. Несебър, с граници на обекта
– съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж –
няма, под обекта – няма, над обекта – СО с идентификатор 51500.501.442.1.1 и
договор за покупко – продажба,
обективиран в нотариален акт № * от *** год. на нотариус Линка Чуткина с район
на действие Районен съд гр.Несебър, вписан в служба по вписванията с акт № ***/***
г. по отношение на ½ ид. ч. от
недвижим имот, съответстваща на частта
на Х.Х. в прекратената с извършване на прехвърлителната сделка съпружеска
имуществена общност относно този имот, който имот представлява сграда с идентификатор
51500.501.163.2 по КККР на гр. Несебър, с предназначение: сграда за обществено
хранене, застроена площ от 66 кв. м., брой етажи един, находяща се в поземлен
имот с идентификатор № 51500.501.163, състояща се от антре, зала за хранене,
топла кухня с бар-плот, мазе от 55 кв. м. и открита тераса, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
поземления имот, с адрес ***, като твърди, че е
кредитор на ответника- физическо лице и сключените от него
и съпругата му описани по-горе две сделки я увреждат, тъй като с тях
се намалява имуществото на длъжника й. Ищцата
заявява, че качеството й на кредитор произтича от вземане срещу ответника Х.Г.Х.,
за което се е снабдила с изпълнителен лист. Вземането по изпълнителният лист,
произтича от недължимо платени от ищцата на първия ответник суми, без правно
основание, което е установено в хода на приключило съдебно производство.
Ответникът Х. не изпълнява задължението си да върне недължимо предоставената му
сума и извършва действия, с които уврежда интересите на ищцата. С две
прехвърлителни сделки длъжникът заедно със съпругата си е прехвърлил процесните
имоти-съпружеска имуществена общност, на втория ответник „Месебрия 77“ ЕООД.
Заявява, че длъжникът Х. и „Месебрия 77“ ЕООД са свързани лица, тъй като
управител на търговското дружество е съпругата му Д.Х.. В тази връзка твърди,
че първия ответник е знаел за увреждането от прехвърлителните сделки, а за втория ответник е налице презумпцията за знание за увреждането на кредитора, тъй
като търговското дружество се представлява от съпругата на длъжника. Като аргумент сочи и факта, че получените от сделките
суми, които са многократно по – ниски от данъчните оценки на имотите, не са
използвани за погасяване на задължението на Х. към ищцата. Представя доказателства. Претендира разноски.
Предявените искове са с правно основание
чл. 135 от ЗЗД.
Ответникът Х.Г.Х., ЕГН **********,
с адрес: *** редовно уведомен по реда на чл. 44, предл. 5 във вр. с чл. 49 от ГПК, не е изразил становище по исковете.На 26.06.2018 год. в срока,даден на
страните за развиване на фактически и правни доводи в писмени защити, са депозирани писмени бележки от адв. Димитър
Статев в качеството на пълномощник на този ответник по делото,към които е
приложено и надлежно пълномощно.В тях искът се оспорва по същество, излагат
се правни съображения за неприложимост в
конкретния случай на презумпцията на чл.135,ал.2 от ЗЗД ,тъй като се касае до
сделка между физическо и юридическо лица,а не между физически лица.Излага съображения за
причините,довели до прехвърляне на имота-фактически за по-ефективната му експлоатация,както и за липса на намерение за
увреждане,а и за липса на правен интерес
от уважаване на иска за ищцата,тъй като имотът е с тежести.Претендира разноски.
Ответникът „Месембрия 77“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „Емона“ №
6, чрез вписания си в търговския
регистър управител Д.Т.Х. оспорва предявените искове, като ги счита за
недопустими и неоснователни. Твърди, че е собственик на процесните имоти по
силата на договори за покупко – продажба и се легитимира като такъв с
представените по делото нотариални актове. В нотариалното производство,
нотариуса извършва проверка на представените пред него писмени документи,
произнася се по отношение на тяхната истинност и се произнася за
принадлежността на правото на собственост и неговите части. В тази връзка
счита, че представените с исковата молба писмени доказателства не удостоверяват
правото на собственост на ищцата.
Изтъква, че преди закупуването на процесните имоти от дружеството не е
била вписана искова молба и не е била издадена заповед за обезпечение, поради
което дружеството се явява трето
добросъвестно лице и последващо вписване на искова молба е непротивопоставимо
на търговеца. Счита, че именно ищцата е тази, която не е изпълнила изцяло и
точно задълженията си по договор, поради което не са налице предпоставките за
неоснователно обедняване. Оспорва изложените в исковата молба факти, като
счита, че не отговарят на действителното положение. Претендира разноски. На
26.06.2018 год. в срока,даден на страните за развиване на фактически и правни
доводи в писмени защити, са депозирани
писмени бележки от адв. Мартин Данчев в
качеството на пълномощник на този ответник по делото,към които е приложено и
надлежно пълномощно.В тях се доразвиват и доуточняват всички заявени в хода на
производството по делото доводи.
Бургаски окръжен съд
като обсъди доводите на страните и представените и събрани по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото по отношение на следните факти и
обстоятелства: ответниците Х.Х. и „Месембрия
77“ ЕООД са сключили два договора за покупко продажба на недвижими имоти, обективирани
в нотариален акт № * от *** год. на
нотариус Линка Чуткина с район на
действие Районен съд гр.Несебър ,вписан в служба по вписванията с акт № ***/*** г. и нотариален акт № * от **
год. на нотариус Линка Чуткина с район на действие Районен съд гр.Несебър
,вписан в служба по вписванията с акт № ***/*** г. ;като
продавач-съсобственик и по двете
сделки,наред с ответника Х.Х. участва и Д.Т.Х. ;към момента на сключване на
двете сделки Д.Т.Х. е била вписана в
електронния търговски регистър като управител на ответното дружество „Месембрия
77“ ЕООД,такава е и до сега.
От доказателствата по делото, е
установено, че Х. и Д.Х. са съпрузи,като граждански брак са сключили на ***
год. и до момента той не е прекратен. Не е спорно, че имотите, обект на
атакуваните сделки, са придобити от съпрузите Х. по време на техния брак, поради
което са включен в обхвата на притежаваните от тях имуществени права при режим
на семейна имуществена общност. Не е
спорно,че на 10.03.2017 год. и на 22.05.2017 год. тези имоти са били
прехвърлен чрез договор за покупко-продажба на „Месембрия 77“ ЕООД, чиито собственик на
капитала и управител е Д.Х..
От
приложените към исковата молба доказателства, заверени от адв. Р.С. и ползващи
се следователно със силата на официално заверени документи
съгласно чл.32,изр.2 от Закона за адвокатурата е видно,че ответникът Х.Х. е бил
осъден с влязло в сила решение № 122 от
27.04.2017 год. по гр.д.№ 1837 по описа за 2016 год. на настоящия съд ,да заплати на ищцата по
настоящото дело сумата 20900 евро или
40876,85 лв.,платена без правно
основание и сумата от 245 евро
или 479,18 лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди ,както и сумите
5680 лв.-разноски по делото и 1535 лв.-разноски в обезпечителното
производство.На 31.07.2017 год. и бил издаден и изпълнителен лист под № 295 за
събиране на присъдените вземания.Горните данни се потвърждават и от служебна справка в деловодната програма
на настоящия съд,където се намира справка
за движение на делото и електронна папка,в която се съхраняват сканирани
копия на документите на листи от 27 до
29 включително от делото.
При установената по-горе
фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
За да бъде уважен иск с правно
основание чл.135, ал.1 ЗЗД е необходимо безспорно да са установени следните
факти, а именно: че ищецът е кредитор на ответника като има към него
съществуващо вземане, че с извършването на определени правни действия
ответникът длъжник е намалил имуществото си, поради което това действие уврежда
кредитора, че длъжникът и третото лице са знаели за увреждането. В настоящия
случай е безспорно установено, че ищцата е кредитор на ответника Х.Х., като
вземането й произтича от недължимо платени от нея суми, без правно основание,
което е установено и със сила на
пресъдено нещо в хода на приключило съдебно производство. За вземането си
ищцата се е снабдила с изпълнителен лист, по силата на който Х. е осъден да й
заплати сумата от 20 900 евро, платена без правно основание, сумата от 245
евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и
сумите от 7 215 лв., представляващ разноски. В случая е без значение
обстоятелството, че тези вземания са
установени със сила на пресъдено нещо,т.е. с влизане в сила на осъдително съдебно
решение постановено на 27.04.2017 год. От значение е кога вземанията са
възникнали и дали към момента на атакуваната като относително
недействителна сделка са съществували.От
събраните по делото доказателства,включително и съдебно решение,е видно,че
вземанията са възникнали преди да бъдат обявени за безспорни с влязъл в сила
съдебен акт. Осъдителното съдебно решение прави съдебно предявеното вземане
безспорно и открива пътя за принудителното му събиране,а не го поражда.В
настоящия случай от влязлото в сила съдебно решение се констатира,че вземанията
са съществували и са само съдебно
потвърдени,като ине се твърди, а и не са
събрани доказателства да са погасени. И двете разпоредителни сделки са
извършени след датата на завеждане от ищцата на исково производство, за
осъждане на ответника Х. да й заплати платената без правно основание сума в
размер на 20 900 евро, и сумата за претърпени от нея имуществени вреди в
размер на 245 евро. Следователно, налице е именно фактически състав по ал.1 на
чл.135 ЗЗД – извършване на разпоредителна сделка след възникване на
задължението. Без значение за основателността на иска по чл.135, ал.1 са
мотивите на извършените разпоредителни сделки. От значение е знанието на
ответника затова, че уврежда интересите на своя кредитор, намалявайки
имуществото си, в чийто обем към момента на извършеното плащане без основание,
респективно висящо осъдително съдебно производство, са били включени и тези имоти. Длъжникът винаги знае за увреждането,
когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на вземането на
кредитора. Безспорно е, че
осъществените сделки за покупко-продажба са увреждащи. Посредством тях
имуществени права от патримониума на длъжника се прехвърлят в имуществото на
друго лице, с което се намаля
възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника.
Извършеното разпореждане без съмнение намалява
възможността за удовлетворение, защото за обезпечение на вземането на кредитора
служи цялото длъжниково имущество /чл. 133 ЗЗД/. Съгласно трайно
установената практика на ВКС, всяко отчуждаване на
имущество на длъжника намалява възможностите за удовлетворение на кредитора.
Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е основателен, когато длъжникът
се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с
които се създават трудности за удовлетворение на кредитора.В случая ответникът се е
разпоредил,съвместно със съпругата си , с
недвижими имоти,като
срещу тях е получил парични средства ,при това в брой ,като продажни цени многократно по-ниски от вписаните по
нотариалните актове данъчни оценки-по отношение на единия имот-петкратно,а по
отношение на другия имот-дванадесетократно.С
така извършените сделки от една
страна се получава обективно нееквивалентна престация-малка по размер парична
сума,но тя се получава и в брой,като лесно се
укрива и удовлетворяването на кредитора дори
във висящо изпълнително
производство с нея се осуетява. За
отменителния иск е достатъчен обективния факт на увреждането,изразяващ се в
намаляване на имуществото,не е необходимо да е налице и субективен
елемент-намерение,желание ,стремеж или
воля за това.
Когато увреждащата сделка е възмездна,
кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което
длъжникът е договарял, т. е. че третото лице е знаело фактите и
обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане, освен в случаите, когато
знанието на третото лице се презумира - чл. 135, ал. 2 ЗЗД, какъвто е настоящия случай. Сделката е възмездна, но е сключена с лице, чието знание се предполага до
доказване на противното – съпруг на длъжника, който е формирал волята на
юридическото лице-купувач.Безспорно е в съдебната практика,че презумпцията по
чл.135,ал.2 от ЗЗД е приложима не само при сключени сделки между физически
лица,но и когато на една от страните,участва
юридическо лице, за управителния орган на което е налице семейната или родствена връзка ,посочена
в горния законов текст. Съдът изрично е указал на втория ответник „Месембрия 77“ ЕООД да уточни - управителя на
дружеството преобретател знаел ли е, че Х.Х. е длъжник на ищцата П. и размер на
задълженията към нея, като изрично е указал и значението на отговора на този
въпрос за приложението на презумпцията и разпределението на доказателствената
тежест. В отговор управителя на дружеството заявява, че отговора на този въпрос
не е от значение и не ангажира никакви доказателства, с които да обори
законовата презумпция за знание.
Ирелевантно за иска по чл.135 е
обстоятелството с какво имущество длъжника разполага и дали остатъка от
имуществото след разпоредителната сделка е достатъчен да удовлетвори кредитора.
Както бе отбелязано и по-горе, съгласно чл.133 от ЗЗД, цялото имущество на
длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, т.е. на тях
принадлежи правото да изберат от кое точно имуществено право да се
удовлетворят.
При това положение са налице
всички предпоставки на чл.135, ал.1 ЗЗД за уважаване на предявените искове, а
именно до размер от ½ ид.ч. от процесните имоти. Както бе установено
по-горе имотите обект на сделките са семейна имуществена общност,а не лична
собственост на Х.Х.. При това положение предявените искове следва да се уважат
по отношение на ½ ид.ч. от процесните имоти, представляваща частта, която при прекратяване на съпружеската
имуществена общност, вкл. и посредством принудително изпълнение за лични
задължения на съпруга-длъжник, би послужила за удовлетворяване на неговите
кредитори.
Всички останали възражения ,извън
обсъдените по-горе не могат да бъдат предмет на разглеждане по същество,тъй
като не са заявени и въведени в процеса своевременно с писмените отговори.При
това положение съдът не дължи произнасяне по тях.
С оглед на всичко изложено
по-горе предявеният иск следва да се
уважи. На ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски. В тази
връзка, съдът констатира, че за част от претендираните разноски не са налице
доказателства, установяващи, че са извършени във връзка с настоящото
производство, а други разходно-оправдателни документи са представени в няколко
екземпляра. Съдът не кредитира част от
разходно-оправдателните документи, находящи се на л. 182 от делото,а именно: 3 бр. билети от 1 лв. и билет със
себестойност 12 лв, тъй като не е ясно на коя дата са извършени тези разходи,
съответно връзката им с настоящото производство. Не признава
разходно-оправдателните документи, находящи се на л. 184 от делото, тъй като
това са документите /еднакви дати и номера/, находящи се на л. 182, но копирани
в различен порядък. Не признава фискален бон, находящ се на л. 185 от делото,
тъй като не става ясно кога и в каква връзка е направен разхода. По два пъти са
претендирани платените суми за пощенски пратки, като са представени и касовите
бонове и разписките за тях /л. 187-191/ - съдът признава направените разходи,
но не като сбор от всички представени документи. Не признава фискален бон за
1,90 лв. и билет за 1 лв. на л. 195 от делото – не е ясно кога и в каква връзка
са направени разходите. На л. 196 и л. 197 са представени по два документа,
касаещи един и същи разход – съдът признава направените разходи, но не като
сбор от всички представени документи. Не признава представените 2 бр. билети със
стойност от 6 лв. и 12 лв., находящи се на л. 199, тъй като не е ясно – кога,
от кого, в каква връзка са направени разходите. Не признава приходна квитанция
на л. 201 от делото, за която е видно, че е платено от ответника Х., както и
фискален бон на л. 202, за който не е
ясно кой и в каква връзка е направил разхода. При това положение дължимите
разноски в полза на ищцата са в размер от 1217,83 лв.,като те са изчислени след
като от общата сума от 1314,71 лв. ,посочена в списъка на разноските са приспаднати
сумите,фигуриращи в същия списък срещу непризнатите по-горе разходи като
недоказани да са извършени от ищцовата страна и
във връзка с делото или като
претендирани два пъти.
По изложените съображения и на
основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА за относително
недействителен по отношение на И.В.П.,
гражданка на ***, родена на *** г., договор за покупко продажба, обективиран в
нотариален акт № *** от ***г. на нотариус Линка Чуткина, с район на
действие – Районен съд гр. Несебър, който акт е вписан в Агенция по вписванията,
"Служба по вписванията - гр. Несебър",
вх. рег.№* от 10.03.2017г., акт № ***, с продавачи Д.Т.Х. и Х.Г.Х. и купувач „Месембрия 77“
ЕООД с ЕИК ********* до размер на ½
/една втора/ ид. ч. от следния недвижим
имот, съответстваща на частта на Х.Г. Х. в прекратената с извършване на
прехвърлителната сделка съпружеска имуществена общност относно този имот,а
именно : самостоятелен обект с идентификатор 51500.501.442.1.2 по КККР на гр.
Несебър, с предназначение: за склад, брой нива на обекта: едно, с площ по документ от 60,64 кв. м., ведно с 10,30 кв.
м. ид. ч. от общите части на сградата, находящ се на адрес: гр. Несебър,, ж.к.
„Черно море“ блок 1,ет.0, в сграда № 1, обект склад, разположена в поземлен
имот с идентификатор № 51500.501.442 по КККР на гр. Несебър, с граници на
обекта – съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия
етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – СО с идентификатор
51500.501.442.1.1
ОБЯВЯВА за относително
недействителен по отношение на И.В.П., гражданка на ***, родена на *** г., договор
за покупко продажба, обективиран в нотариален акт № *** от ***г. на нотариус Линка Чуткина, с район на
действие – Районен съд гр. Несебър, който акт е вписан в Агенция по вписванията,
"Служба по вписванията - гр. Несебър",
вх. рег.№* от *г.,
акт № ***, с
продавачи Д.Т.Х. и Х.Г.Х. и купувач „Месембрия 77“ ЕООД с ЕИК ********* до
размер на ½ /една втора/ ид. ч.
от следния недвижим имот, съответстваща на частта на Х.Г.Х. в прекратената с
извършване на прехвърлителната сделка съпружеска имуществена общност относно
този имот,а именно: сграда с идентификатор 51500.501.163.2 по КККР на гр.
Несебър, с предназначение: сграда за обществено хранене, застроена площ от 66
кв. м., брой етажи един, находяща се в поземлен имот с идентификатор №
51500.501.163, състояща се от антре, зала за хранене, топла кухня с бар-плот,
мазе от 55 кв. м. и открита тераса, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, с адрес ***
ОСЪЖДА Х.Г.Х., ЕГН **********, с адрес: *** и „Месембрия 77“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „Емона“ № 6 да заплатят на И.В.П., гражданка на ***, родена на *** г.,
чрез пълномощника си адв. Росица Спасова с адрес на кантората гр. Варна, 9000,
ул. “Съборна“ № 11, ет.1-ви, надпартерен, офис 2 сумата от 1217,83 лв.,представляваща направени разноски по делото за настоящото
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд –Бургас в двуседмичен срок от връчване препис от него на
страните.
СЪДИЯ: