№ 21
гр. Варна, 27.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора М. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Панталеева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243000600399 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим Г. А. А. редовно призован, явява се лично и с
адв. М. Б. Р. от АК –Варна, редовно упълномощен.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г..
Частният обвинител Д. Г. М., редовно призована, не се явява. Не се
явява и повереника й адв.В. И. В.. Постъпило е от същия писмено възражение
срещу жалбата от подсъдимия, в което заявява, че поради обективни причини
няма да вземе участие в съдебното заседание, но и не възразява срещу това да
бъде даден ход на делото.
Частните обвинители Р. С. М. и Ц. Л. Л., редовно призовани, не се
явяват, представляват се от повереника си адв.Т. Г. С. от АК-Силистра,
редовно упълномощен.
АДВ.Р.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
ПОДС.А.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НАДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ПАНТАЛЕЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.Р.: Уважаеми Апелативни съдии, моля да уважите въззивната
жалба. Първият от доводите ни е свързан с неправилния отказ и
неоснователен отказ на СОС да преквалифицира деянието по
привилегирования състав на чл.343а, ал.1 б.Б от НК за което са били налице
основания.
Приемайки фактическата обстановка, залегнала в обвинителния акт на
СОП, на практика Окръжният съд е приел за установено, че веднага след
инцидента подсъдимият и свидетелят Трендафилов са отишли до лекия
автомобил Дачия, където е бил пострадалия, направили безуспешен опит да
отворят вратата и да изкарат пострадалия от автомобила, като пречката за
това е било деформацията на самия автомобил, след което самия подсъдим се
обадил на тел.112 за да съобщи за инцидента и да поиска помощ. На практика
това са били и единственото възможни действия, които е можел той да
реализира и които са били адекватно и правилно насочени към указване на
помощ на пострадалия. Нищо повече от това не е могъл към него момент да
стори подзащитния ми. Изрично е подчертал окръжният съд, че кредитира и
заключението на в.л. по СМЕ, в което обаче експерта не се ангажира с
конкретика колко време след инцидента пострадалият е бил жив, и кога е
настъпила неговата смърт. Позовавайки се на тежестта на причинените
увреждания и игнорирайки приетите от самия него за установени факти,
залегнали в мотивите на съдебния акт, съдът е приел, че вероятността
пострадалият да е бил жив към момента па подаване на сигнала на тел.112 и
опита за указване на помощ от страна на подзащитния ми за изваждането му
от автомобила е настъпило след като той е бил починал. Такъв извод не следва
от внимателния анализ на заключението на вещото лице защото въобще
липсва отговор в тази насока. Но става ясно от СМЕ, че смъртта не е
настъпила незабавно в момента на настъпване на ПТП-то, а известен период
от време след това без той да е определил времево, той е имал жизнени
функции. А това са и твърденията на самия прокурор, вносител на
обвинителния акт. Затова и защитата счита, че изводът на СОС, че
пострадалият вече е бил починал към момента на указваната му от
подсъдимия помощ не е не само категоричен, но и изцяло основан на
предположения. Това е така, защото нито един от свидетелите разпитани по
делото не се ангажира с конкретика в кой момент е настъпила смъртта на
пострадалия. До такъв извод не може да се стигне и от СМЕ, но пък съдебния
медик е категоричен, че известен период от време след инцидента
пострадалия независимо от тежестта на травмите е имал жизнени показатели.
Затова няма как да бъде споделен извода на съда, а след като самия съд
приема, че възможността пострадалия да е бил жив към момента на указване
на помощ да е малко вероятна, то такава хипотеза със сигурност не може да
бъде изключена, а след като не може да бъде изключена, то извода на съда
нито е безспорен, нито е несъмнен, така, както изисква НПК, защото съдебния
2
акт не може да почива на предположения, с каквито си е послужила първата
инстанция.
Защитата счита, че съществуването и на най-малката възможност за
указване помощ на жив човек в каквато насока са фактите и доказателствата,
дават основания в случая за приложението на чл.343а от НК. И ако съда не
беше допуснал процесуалното нарушение да тълкува превратно заключението
на СМЕ, а беше тълкувал всички доказателства в обективно и цялостно, би
достигнал до този извод, до който извод е достигнала защитата. Това
процесуално нарушение е довело и до незаконосъобразния извод за
неприлагането на привилегирования състав на цитираната от мен разпоредба.
Бързам да добавя, че обстоятелството, че делото е протекло по реда и
условията на чл.371, т.2 НПК, не е основание за не преквалифициране на
деянието. След като фактите, залегнали в обвинителния акт, които изложих и
които съда приема за установени дават основание за друга правна
квалификация, то същата коректно може да бъде приложена от съда в неговата
решаваща преценка.
На второ място, доводите ни се свеждат до неправилна
индивидуализация на наказанията, които първата инстанция е отмерила. Не
считаме, че с оглед конкретиката на случая, независимо от тежестта на
резултата е имало основание съдът да отмери такова високо наказание като
база от три години и половина по основното наказание и пет години лишаване
от правоуправление. До този погрешен извод или поне неправилен от наша
гледна точка се е стигнало поради едно от най-често допускано нарушение от
първоинстанционните съдилища, свързано с неправилното приложение на
чл.56. Съдът е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство,
обществената опасност на деянието, свързано с нарушение величината на
скоростта. Ами нали в крайна сметка бланкетната норма на чл.343 се запълва с
това конкретно нарушение на чл.21 и то е дало основание за осъждането на
клиента ми, затова съдът не е имал право и основание да отмери втори път
като отегчаващо отговорността обстоятелство нещо, което е залегнало и
определящо при индивидуалната тежест на конкретното престъпление от този
вид.
Самото превишение на скоростта не е от тази категория, които са от
драстичните превишения на скоростта, че да бъде утвърден противоположния
извод.
Съдът на второ място е приел като отегчаващо отговорността
обстоятелство и данните за предходни нарушения на ЗДвП, допуснати от
водача А.. Явно в конкретния случай съдът не е направил една адекватна
преценка, защото да има допуснати такива нарушения, но нека да видим за
какво са те. Внимателния прочит сочи, че те са за управление на един чужд
автомобил, който самият А. не е знаел, че е без преминат технически преглед,
и другото нарушение е за управление на автомобил без аптечка, който отново
не е негова собственост. В тази връзка се позоваваме на данните от справката
за допуснати нарушения на ЗДвП и обясненията, които самия А. даде в с.з. Не
считам, че тези нарушения, с такава характеристика могат да повлияят
негативно неговата оценка личен план, вкл. и като водач и считаме, че
неправилно са били отчетени като отегчаващо отговорността обстоятелства,
защото нито са многобройни, нито са за драстични нарушения, нито сочат за
3
системност в нарушение, нито позволяват за извод за някаква висока
обществена укоримост на конкретното деяние за което е бил предаден на съд
или на самия деец. Затова и предходното санкциониране считаме, че по
никакъв начин няма относителна тежест, нито решаващо значение при
индивидуализация на наказанието и неправилно е било отчетено като
отегчаващо отговорността му.
Ако не споделите доводите на защитата даващи основание за
преквалификация на деянието по чл.343 а, то моля да отчетете като
допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство това, че той е
направил опит и всичко, което е било възможно и по силите му веднага след
инцидента, макар, че и той самия е бил пострадал, да укаже навременна и
адекватна помощ. Това, че тази помощ ако се приеме, че смъртта вече е била
факт не е дала резултат, не може да бъде игнорирана.
На последно място, моля да споделите и довода за това, че управлението
на автомобила от пострадалия Ликов който не е ползвал обезопасителен
колан, като в тази насока са констатациите от самия протокол, където е
фиксирано състоянието на Ликов непосредствено след инцидента и се вижда,
че не е бил с колан. Макар и да няма назначена СМЕ в тази насока, то
виждаме, че при един пътен инцидент, в който имаме един асиметричен
автомобил на два автомобила водачът А., който е ползвал обезопасителен
колан не е имал травми, които да са с такъв интензитет и с такава тежест,
докато другият водач Ликов за жалост е получил такива и са били
несъвместими с живота му.
Моля да отчетете тези наши доводи и аргументи и да приемете, че са
налице допълнителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които дават
основание да поискаме следното.
На първо място моля да преквалифицирате наказанието по 343а, ал.1
б.Б, като отмерите наказанието към неговия минимум и приемете, че не са
налице отегчаващи отговорността обстоятелства, разбира се със съответната
редукция на изпитателния срок, вкл. и на наложеното наказание лишаване от
правоуправление, или алт. да приемете, че са налице условията по чл.55, ал.1
т.1 по основния текст на 343, ал.1, б.Б, или да слезете под минимума както на
основното наказание, така и на комулативното по 342. Алт. да приемете, че са
налице основания за намаляване на наказанието до неговия минимум, и след
приложението на чл.58 да намалите същото със съответната 1/3 като намалите
и изпитателния срок в законовия минимум и лишаването от правоуправление
също в тази насока. Аз лично не считам, че тази напълно инцидентна проява в
живота на моя клиент го характеризира като личност, която не спазва и не
съблюдава правопорядъка и мисля, че има основание той да получи шанс чрез
едно прецизно индивидуализирано наказание и да докаже, че е разбрал и
извлякъл поуките от живота си. Моля за изводи и произнасяне в този смисъл.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, конкретно по исканията
в жалбата, намирам за неоснователно искането на защитата за
преквалификация на чл.343 ал.1 б.Б от НК, като в тази връзка считам, че са
изложени убедителни съображения в мотивите към първостепенния съдебен
акт. Константна е съдебната практика, че за да бъде квалифицирано деянието
по този текст е необходимо помощта да е била обективно необходима. Т.е.
смъртта на увредения следва да настъпи след като водача е направил всичко
4
възможно от него за указване на помощ, за да може да се ползва с намалената
отговорност. Действително съобразно заключението на СМЕ непосредствена
причина за смъртта на пострадалия се дължи на тежката гръдна травма, която
е несъвместима с живота. Т.е. смъртта е била неизбежна, и предвид събраните
доказателства считам, че изводите на първоинстанционния съд в тази посока
са правилни.
По отношение индивидуализацията на наказанието, считам, че
присъдата по отношение определения от първостепнния съд размер на
основното наказание по чл.343 се явява справедлива. Не намирам допуснати
нарушения в тази връзка. Действително принципно съм съгласна, че
административните нарушения от ЗДвП за които е санкциониран подсъдимия
не са от такова естество, за да направим извод, че е недисциплиниран водач, но
тези нарушения са обективен факт, и информацията, която е постъпила от КАТ
не го определя като изряден водач. Поради това считам, че правилно
първоинстанционния съд ги е отчел.
Действително деянието не се отличава със завишена степен на
обществена опасност, но считам, че не се отличава и с по-ниска от
обичайните. В този смисъл коментара на защитата във въззивната жалба и в
пледоарията днес по отношение отчитането два пъти на превишената скорост
не е такова нарушение, доколкото в случая не е отчетено самото превишаване
на скоростта, което е част от обективната страна на престъплението. Отчетен е
размера, който е с около една-трета над максимално разрешената, доколкото е
известно, че подсъдимия е управлявал автомобила със скорост от 122 км/ч при
максимално допустими 90 км/ч.
Искането за приложението на чл.55 от НК намирам за неоснователно.
Отчетените от първостепенния съд смекчаващи отговорността обстоятелства
не намирам нито за многобройни, нито за изключително, и дори
възприемането на загрижеността на подсъдимия по отношение състоянието на
пострадалия и прозвъняването му на тел.112 за смекчаващо. То изводите в
тази посока не считам, че следва да бъдат променени. Намирам за
основателни възраженията по отношение размера на наказанието лишаване от
правоуправление отчетено от първостепенния съд на пет години лишаване от
правоуправление. Действително както посочих отчетените нарушения по
ЗДвП не са нито многобройни, нито го отчитат подсъдимия като някакъв
системен и неизряден водач. Считам, че той е личност с ниска степен на
обществена опасност, поради това и наказанието в този размер считам, че е
завишено, и моля да се намали. В този смисъл моля за произнасяне.
АДВ.С.: Уважаеми Апелативни съдии, като повереник на частните
обвинители смятам, че подадената в.ж. е лишена от основание. С
правораздавателния акт СОС правилно и коректно е решил главните въпроси
предмет на установяване в наказателното производство, наличието на
престъпление, авторството на деянието и вината на подсъдимия. Смятам, че
искането за преквалификация на деянието по привилегирования състав на
престъплението е напълно неоснователно, поради това, че онези
доказателства на които се позовава жалбоподателят в своята непълнота са
непълни както по отношение на основния състав, така и по отношение на
привилегирования състав, като изхождаме от логиката, която бе застъпена
пред Вас. Използвайки особения ред за приключване на съдебното следствие,
5
самите подсъдим и неговия защитник се лишиха от възможността да бъде
попълнен доказателствения материал с цел установяване на онези
обстоятелства, които да премахнат несигурността при правене на извод за
полагане или прибягване към действия, които биха могли да бъдат
характеризирани като помощ указана на пострадалия Ликов.
Смятам, че конкретното наказателно производство пред Апелативен съд
Варна е лишено от здрав разум и логика, тъй като в крайна сметка ако
съотнасяме онези блага, които трябва да бъдат защитени, то защитата, която се
дължи и от съда и от колегата би трябвало да бъде съпоставена на онази
празнина, която поведението на подсъдимия създава в семейство Ликови и
която няма как да бъде попълнена по никакъв начин. 125 км/ч на завой, който
е рисков поради това, че няма добре подчертан вираж са прекалено много при
неговия стаж на правоспособен водач на МПС и няма как да бъде овладян
автомобил, който се движи с подобна скорост. Не бих могъл да си обясня
настояването за това, че трябва да бъде по-леко наказанието, да се
привилегирова престъплението, за което да си понесе наказателна
отговорност. Смятам, че човешката етика налага това дело да бъде
приключено и всеки един да понесе последиците в този вариянт в който са
настъпили.
ПОДС.А.: Искам да кажа, че съжалявам за случилото се, и моля да ми се
намали наказанието.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.А.: Съжалявам.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 11.55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6