П   Р   И   С   Ъ   Д   А

     №                                        15.05.2009 година                                гр. Бургас

    В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд,                                            ХІ наказателен състав,   

на петнадесети май                                                 две хиляди и девета година

в публично заседание, в следния състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.И.

            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1. М.Р.

                                                        2. Н.П.

СЕКРЕТАР: З.А.

ПРОКУРОР: Петър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Г.И., наказателно  дело ОХ № 20 по описа за 2009 г. на БРС

                                               

 ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимият Г.Д.Е. – роден на 23.01.1986 г. в гр. Бургас, адрес с. Свобода, общ. Камено, обл. Бургас, българин, български гражданин, основно образование, неженен, осъждан, безработен, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че през месец март 2008г. в гр.Бургас противозаконно присвоил чужда движима вещ-лек автомобил марка”Сеат”, модел ”Толедо” с германски регистрационен номер А 231 D, с рама № VSSZZZILZZR053462, собственост на Д.К.В., ЕГН:**********, на стойност 3318,00/три хиляди триста и осемнадест/лв., която владеел-престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 206,ал.1 вр. с чл.54, ал.1 НК ГО ОСЪЖДА НА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.47,ал.1,б.”б” от ЗИН първоначален “строг” режим на изтърпяване на така наложеното наказание.

ОСЪЖДА на основание чл.189,ал.3 от НПК Г.Д.Е. /със снета по-горе самоличност/да заплати по сметка на държавата сумата от 50 /петдесет/лв., представляващи съдебни разноски по делото.

          ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране в петнадесетдневен срок от днес пред БОС.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.  

 

 2.

 

 

 

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА №707 от 15.05.2009г. по НОХД № 20 /2009г. по описа на БРС:

 

Съдебното производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура-гр.Бургас против подсъдимия Г.Д.Е. ***, с ЕГН ********** с обвинение по чл.206,ал.1 от НК, за това, че през месец март 2008г. в гр.Бургас противозаконно присвоил чужда движима вещ-лек автомобил марка”Сеат”, модел ”Толедо” с германски регистрационен номер А 231 D, с рама № VSSZZZILZZR053462, собственост на Д.К.В., ЕГН:**********, на стойност 3318,00/три хиляди триста и осемнадест/лв., която владеел.Представителят на БРП в съдебно заседание поддържа обвинението, обективирано в обвинителния акт.Аргументира доказаността му както от обективна,така и от субективна страна.Пледира за налагане на наказание на подсъдимия в размер на три години “лишаване от свобода” при първоначален “общ” режим на изтърпяване.

Подсъдимият Е. в хода на съдебното производство дава обяснения,в които описва фактическата обстановка, в последната си дума се признава за виновен,изразява съжаление за извършеното и моли за минимално наказание.

Защитата на подсъдимия в лицето на адв.А.Даскалов излага доводи за липса в поведението на подсъдимия на субективния елемент от състава на чл.206 от НК,тъй като  според него е съществувал договор за продажбата на инкриминираната вещ на подсъдимия и поради тази причина той се е разпореждал с нея като със своя.Защитникът на Е. моли последния да бъде оправдан като излага и алтернативно искане в случай,че съда приеме,че е извършено престъпление да му наложи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. 

СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА  СЛЕДНОТО:

Подсъдимият Г.Д.Е. е роден на 23.01.1986 г. в гр. Бургас, адрес с. Свобода, общ. Камено, обл. Бургас, българин, български гражданин, основно образование, неженен, осъждан, безработен, ЕГН **********.

В края на месец февруари 2008г. свидетелят В. закупил от Р.Германия, л.а. марка „Сеат", модел „Толедо" с рама № VSSZZZ1LZZR053462. За автомобила бил изготвен талон за регистрация на името на В., като регистрационния номер на автомобила бил А231D. Автомобилът бил произведен през 1995г., технически изправен и бил докаран и въведен на територията на Р.България на собствен ход. Лекият автомобил имал няколко дупки по предния капак,резултат от градушка. Целта на св.В. била да препродаде автомобила,поради което решил да отстрани нараняванията по капака му.Ето защо закарал автомобила в сервиз на свой познат - свид.Н.Д.,***, в местността „Пети километър". По това време в автосервиза като работел и подсъдимия Е. като помощник на Д.. Постигната била договорка предвид факта, че Д. бил ангажиран, Е. да извърши ремонта на автомобила в срок до десет дни. Св.В. оставил автомобила и ключа за него на подсъдимия, като го предупредил, че автомобила е с изтекли транзитни номера и не следва да бъде шофиран извън сервиза. Няколко дни по-късно Е. се обадил по телефона на В. и поискал да се видят. В. отишъл в автосервиза, където Е. му обяснил, че предния ден се прибрал с автомобила до в къщи, а на сутринта по време на пътуването към сервиза, бил спрян от служители на МВР за проверка и тъй като нямал документи за собствеността на автомобила, бил отведен в V РУ на МВР – Бургас и автомобила бил задържан там. Двамата заедно отишли до районното управление, където св.В. видял, че автомобила бил паркиран пред него. Е. заявил, че след като се оправи с полицейските органи, щял да закара автомобила в автосервиза и да се заеме с ремонта му. В. му оставил необходимите документи за автомобила и отишъл да го чака в сервиза. Чакал го до късния следобед, но Е. не се появил. Звънял му няколко пъти по телефона, но същият не си вдигал телефона.

През следващите няколко дни В. ***,където разбрал, че живее подсъдимия, но опитите му да намери Е. отново били неуспешни. Звънял му по телефона, но подсъдимия не отговарял. След известно време В. разбрал, че Е. ***, обл.Бургас и работел в автосервиз. В същото това време подсъдимият продължавал да ползва автомобила като претърпял ПТП с него. Решил  да го отремонтира и да го продаде.Ремонтът бил извършен в автосервиза в с.Свобода, след което Е. поставил на автомобила табела”Продава се” и го оставил пред сервиза.Няколко неустановени по делото лица от ромски произход се заинтересовали от автомобила и го попитали за цена. Е. им съобщил,че цената е 2000лв.След известно време ромите му донесли парите и той им предал владението на автомобила като ги предупредил,че е с изтекли транзитни номера.Няколко дни след това свидетелят В. ***, където намерил подсъдимия и го попитал къде е автомобила и защо се крие. Е. му отговорил, че имал малко проблеми, претърпял ПТП с автомобила,който в момента бил  заключен в един гараж. Подсъдимият заявил на В., че нямал ключ за гаража, а собственика отсъствал и му казал да дойде на следващия ден и тогава щял да му върне автомобила. На следващия ден св.В. отново отишъл в автосервиза на с.Свобода, но Е. го нямало. В. изчакал около 2 часа, но подсъдимият не се появил. В близост до автосервиза имало бензиностанция и там В. попитал четиримата роми, които били в бензиностанцията, далн познават Е. и дали са виждали л.а. марка „Сеат", модел „Толедо", син на цвят. Ромите отговорили на пострадалия, че те също чакали Е. и че той бил продал въпросния автомобил.След тази информация В. подал жалба в V РУ на МВР Бургас.

По делото е била назначена и изготвена автотехническа оценъчна експертиза, от заключението на която е видно, че през месец март 2008г. в гр.Бургас, стойността на лек автомобил марка „ Сеат", модел „Толедо"с рама № VSSZZZ1LZZR053462, е 3318.00 /три хиляди триста и осемнадесет/ лева.

Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите Д.К.В., С.С.К., Н.В.Д.,Тинка Вълчева Б., заключението по автотехническата- оценъчна експертиза, свидетелство за съдимост и другите писменни доказателства по делото. Всички събрани по делото доказателствени средства са непротиворечиви,взаимно се допълват и съответстват помежду си.Показанията на свидетелите са обективни,правдиви и последователни като липсват противоречия между тях.Те кореспондират и с обясненията на подсъдимия.От всички доказателства безспорно се установява,че подс.Е. е предал на неизвестни за него лица лек автомобил”Сеат Толедо”,който е собственост на св.В., за сумата от 2000лв. Единствената неяснота е по отношение на обстоятелството имало ли е уговорка за купуване на автомобила от подсъдимия или не, но съдът счита, че този факт е ирелевантен за предмета на делото, тъй като е безспорно,че към момента на разпореждането на подсъдимия с автомобила, собствеността върху него не е бил прехвърлена по надлежния ред с писмен договор съгласно изискването на чл.144, ал.1 от ЗДвП т.е. той е продължавал да бъде собственост на В..Това е било добре известно на подсъдимия,който сам заявява,че не е заплащал никакви пари за колата. Видно от заключението на извършената съдебно-оценителна експертиза пазарната стойност на противозаконно  отнетата вещ  възлиза на 3318.00 / три хиляди триста и осемнадесет/ лева.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

 С оглед на така изложената обстановка, съдът намира,че от обективна и субективна страна подсъдимият Е. е осъществил престъпния състав по чл.206,ал.1 от НК.Това е така,защото през месец март 2008г. в гр.Бургас противозаконно присвоил чужда движима вещ-лек автомобил марка”Сеат”, модел ”Толедо” с германски регистрационен номер А 231 D, с рама № VSSZZZILZZR053462, собственост на Д.К.В., ЕГН:**********, на стойност 3318,00/три хиляди триста и осемнадест/лв., която владеел.Налице са всички елементи от обективната страна на състава на чл.206,ал.1 от НК.Лекият автомобил е бил предаден от неговия собственик-св.В. във фактическа власт на подсъдимия Е. за да бъде ремонтиран.На практика между двамата е бил сключен договор за изработка по смисъла на чл.258 от ЗЗД и той е бил основанието, въз основа на което автомобила е бил предаден във владението на подсъдимия.Липсата на писмен договор между В. и подсъдимия за продажба на автомобила означава,че към момента на разпоредителните действия на Е. той е бил все още собственост на св.В..Освен това наличието на евентуална уговорка за покупка на колата от страна Е. не означава,че собствеността върху МПС-то е преминала върху него по силата на тази уговорка.Той дори не е заплатил твърдяната от него цена на сделката.Следователно Е.  е съзнавал,че автомобила не е бил негова собственост,но въпреки това се е разпоредил с него като го е предал на неустановени по делото лица срещу сумата от 2000лв.В този смисъл са неоснователни възраженията на защитата,че е имало договор за покупко-продажба и подсъдимият си е мислел,че автомобилът е негов и може да се разпорежда  с него.

Откъм субективна страна на престъпния състав,съдът приема наличие на форма на вина(пряк умисъл), съгласно чл.11,ал.2 от НК-подсъдимият Е. е съзнавал,че владее вещта въз основа на уговорката за ремонт на автомобила и може да върши само определени действия с нея във връзка с ремонта, които не включват нейното предаване на друго лице срещу заплащане на парична сума.Той е целял получаването на имуществена облага като е разбирал,че в резултат на предаването на автомобила вещта ще премине във владението на друг човек,а сумата,получена вследствие на разпореждането с вещта ще остане за него.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

При определяне на размера на наказанието съдът съобрази сравнително младата възраст на подсъдимия,признанието на вината и изразеното съжаление за извършеното.От друга страна съдът взе предвид обремененото му съдебно минало, високата стойност на присвоеното имущество и обстоятелството, че щетите от престъплението не са възстановени.Съдът като се съобрази с горепосочените смекчаващи и оттегчаващи отговорността обстоятелства определи на подсъдимия Димитров наказание “лишаване от свобода” от една година и шест месеца. Съдът намира,че ефективното изтърпяване на наказание с посочения размер ще окаже в достатъчна степен възпиращо и превъзпитателно действие на подсъдимия в бъдеще.Това наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален “строг” режим,тъй като подсъдимият вече е бил осъждан веднъж на наказание лишаване от свобода,което е изтърпял и това е второто му осъждане на лишаване от свободо, което означава,че е рецидивист по смисъла на чл.158 от ЗИН.

На основание чл.189,ал.3 НПК след като го намери за виновен по повдигнатото му обвинение, съдът осъди Г.Д.Е. да заплати в полза на държавата направените по делото разноски в размер на 50лв.

Мотивиран от гореизложените съображения съдът постанови присъдата.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: