№ 680
гр. София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20211100508834 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 23.03.2021г., гр.д.51999/20г., СРС, 72 с-в признава за
незаконно уволнението на В. Д. ЦВ., извършено със заповед № 6020-
1375/17.07.2020г. на директора на ** С.У. „И.Х.“ на основание чл.328, ал.1,
т.2 КТ, поради съкращаване на щата; възстановява В. Д. ЦВ. на длъжността
„старши учител по изобразително изкуство“; осъжда ** С.У. „И.Х.“ да му
заплати на основание чл. 225, ал. 1 от КТ обезщетение за оставане без работа
през периода 26.08.2020г. - 26.02.2021г. в размер на 7 290 лв., на адвокат
В.Л. П. на основание чл.38 ЗА възнаграждение от 694.50 лв., а по сметка на
СРС държавна такса върху уважените искове от 391.60 лв. и допуска
предварително изпълнение на решението в частта за присъденото
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника по исковете **
С.У. „И.Х.“. Счита, че има реално съкращаване на щата, съгласно заповед за
намаляване на щата и видно от сравненията на старо и действащо щатни
разписания. Синдикалната организация дава съгласие за уволнението. В
1
комисията за подбор няма специалисти по рисуване, които обективно да
дадат становище за обучението по същия предмет и постигнатите резултати
от децата, а са ползвани наличните документи и наблюдения. От тях се
установява, че трикратно по време на час ищецът е в хранилището, а
учениците са сами и без работа в класната стая или на двора. Подобно
системно и некачествено неизпълнение на работата не е констатирано спрямо
другия учител, участващ в подбора. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът В. Д. ЦВ. оспорва жалбата. Възразява, че
работодателят, чиято е доказателствената тежест, не установява спазване на
критериите за подбор.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – т.3 вр.
чл.225, ал.1 КТ.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
2
Със заповед № 6020-1375/17.07.2020г., директорът на ищцовото ** С.У.
„И.Х.“ на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, поради съкращаване на щата
прекратява трудовото правоотношение с ищеца В. Д. ЦВ., заемащ длъжност
„старши учител по изобразително изкуство“.
Въпросът за нарушена предварителна закрила по чл.333 КТ
своевременно е въведен като част от спорния предмет на
делото. В исковата молба е релевирано твърдение за
извършване на уволнението по време, когато ищецът е в отпуск по болест.
Отговорът на исковата молба, обективира оспорване от ответника на това
обстоятелство, както и негово признание, че ищецът е бил в „отпуск поради
временна нетрудоспособност“. След като безспорно ищецът е започнал
ползването на отпуск преди връчването на заповедта за уволнение, както и с
оглед липсата на доказателства за получено предварително разрешение от
Инспекцията по труда, нарушеното императивно ограничение на чл.333, ал.1,
т.4 КТ води до незаконност на уволнението само на това основание.
Отделно, въпреки безспорния факт, че ищецът е член на синдикално
ръководство в училището по смисъла на чл.333, ал.3 КТ, уволнението е
незаконно и като извършено в нарушение на тази разпоредба. Писмо вх. №
2088/17.07.2020г. на Председателя на СГУ при училището, според което не се
възразява срещу процесното уволнение на ищеца, изпратено по повод искане
изх. № 0643/0643/16.07.2020г. на директора при ответника, не съдържа
положен подпис от името на издателя, поради което няма характеристиките
на официален документ с обвързваща материална доказателствена сила.
Към момента на връчване на заповедта за уволнение – 26.08.2020г., вече
са настъпили организационните промени в численото трансформиране на
щатните бройки за процесната длъжност „старши учител по изобразително
изкуство“ в рамките на организационната структура. Със заповед № 5986-
1340/02.07.2020г., директорът на училището утвърждава ново щатно
разписание, в сила от 06.07.2020г. Същото предвижда една щатна бройка за
длъжността, за която в непосредствено действалото до тогава предишно
щатно разписание от 01.01.2020г. са били определени две щатни бройки,
заемани от ищеца и С.И. М..
Работодателят не упражнява законосъобразно задължението си за
подбор по чл.329 КТ. С исковата молба се оспорва начина на оценяването
3
относно образователен ценз, допълнителна специализация, трудов стаж и
оставане на работа на лица с по-слаба квалификация. С отговора на исковата
молба се възразява, че ищецът не е предпочетен, защото не работи на
необходимото ниво, не се справя качествено със служебните задължения,
защото системно не е в класната стая по време на час. При този въведен от
страните спорен предмет, съдебният контрол на подбора обхваща и проверка
доколко субективно приетите от работодателя оценки не са извършени само
при формално прилагане на законовите критерии, а съгласно същите
критерии, съответстват на действително притежаваните квалификация и ниво
за изпълнение на възложената работа (ТР № 3/16.01.2012г., ОСГК на ВКС). В
този смисъл, фактическото съставяне на представения по делото протокол за
подбор от 15.07.2020г., не е достатъчно за доказване на спазена законова
процедура, а работодателят следва да докаже извършено обективно оценяване
на спорните конкретни качества на ищцата – професионални и ниво на
работа.
Първият задължителен икономически критерий - професионална
квалификация обхваща показателите образование за длъжността,
допълнителна квалификация и трудов стаж.
Ищецът представя диплом за завършено висше образование №
0037/06.03.1984г. на Висш институт за изобразително изкуство „Николай
Павлович“, специалност „плакат“.
Другият учител М. разполага с диплом за завършено висше образование
на ВИИИ „Николай Павлович“, със специалност „промишлени изкуства-
силикатни форми с учителска правоспособност“.
При анализ на данните за показателя допълнителна квалификация, се
установява че ищецът провежда пет обучения във връзка с преподаването на
изобразително изкуство. Представеното лично трудово досие съдържа
свидетелство за придобита от ищеца професионална квалификация „учител“,
издадено от Национална художествена академия (л.339 от делото на СРС). В
същото досие се намира свидетелство рег. № 28/23.06.1999г. на Национална
художествена академия, Факултет за Изящни изкуства, относно
професионална квалификация „учител по изобразително изкуство от 1 до 12
клас“. Приложено е удостоверение за завършен курс „Портфолиото в
съвременна образователна парадигма“. Представен е сертификат за завършен
4
курс „Отговорност на учителя при водене на задължителната училищна
документация“. На ищеца е издадено и удостоверение за завършено
професионално обучение с рег. № 1540/05.12.2006г. на Частен професионален
колеж „Евкалипт“ за „Компютърна грамотност“, първо ниво (л.336 от делото
на СРС).
Същевременно М. провежда три обучения. Едното е идентично с това
на ищеца и касае получен сертификат за завършен курс „Отговорност на
учителя при водене на задължителната училищна документация”. От другите
два завършени курса получава сертификат за „Обучение на педагогически
специалисти за работа с деца и ученици със СОП” и удостоверение за
обучение „Иновативни подходи за изграждане на ключови компетентности в
сферата на финансовото и гражданско образование”,
Предвид обсъденото, ищецът разполага с придобита по-тясна
професионална квалификация – образователен ценз и допълнителна
квалификация, пряко свързана с преподаването на изобразително изкуство на
ниво основно образование, каквато практикува, докато образователният ценз
на учителя М. касае главно изкуството в промишления сектор и отделно има
учителска правоспособност.
В тази връзка, независимо че по показателя трудов стаж, ищецът има 20
години и 10 месеца, а М. е с по-дълъг стаж от 27 години и 10 месеца, двамата
достатъчно дълги години полагат труд по специалността, за да се счита че
имат придобита висока професионална квалификация, като степен на
натрупани във времето знания, умения и рутина.
По втория критерий ниво на изпълнение на възложена работа,
комисията за подбор извършва преценка за качество на работа единствено въз
основа на пет доклада от заместник-директорите в училището. Според
докладите, на дати 16.10.2019г., 18.11.2019г., 19.12.2019г., 10.01.2020г. и
10.02.2020г. ищецът е в хранилището вместо в класната стая, а учениците са
сами в нея или на двора. В този смисъл са и показанията на единия зам.-
директор – свидетеля С.И.. Както докладите, така и свидетелските показания,
отчасти са опосредени и пресъздават впечатления на ученици за съответния
случай и за други такива, без да са подкрепени с други преки доказателства.
Същевременно не са представени каквито и да било данни за степента на
справяне с работата от другия оценяван учител – М.. Освен посочените
5
случаи, касаещи ищеца, в протокола за подбор, отсъстват каквито и да било
обсъждане на информация, оценяване и съпоставяне относно ниво
преподаване на изобразително изкуство спрямо двамата учители
едновременно.
Следва да се има предвид, че според заповедта на работодателя за
назначаване на комисията за подбор, както и съобразно протокола за подбор,
нейни членове са: С.И. – заместник-директор, Т.Р. – главен учител по история
и цивилизация, както и Н.Й. – ЗАС и ЧР. С въззивната жалба даже
работодателят признава, че в комисията за подбор няма специалисти по
рисуване, които обективно да дадат становище за обучението по същия
предмет и постигнатите резултати от децата, а са ползвани наличните
документи и наблюдения, че ищецът системно бил в хранилището, за разлика
от М.. Въззивният съд намира, че след като в комисията за подбор няма нито
един член с познания за преподаване на изобразително изкуство, липсва
необходимото цялостно, компетентно и обективно оценяване за ниво
изпълнение на служебните задължения в същата област от двамата
оценявани.
При съпоставка на обсъдените писмени и гласни доказателства,
ответникът не провежда категорично доказване на спорните обстоятелства,
свързани с обективността на оценяването за професионална квалификация и
ниво на работа спрямо реално притежаваните конкретни качества от ищеца и
другия участник в подбора, както и с липсата на ясна съпоставка за между
двамата оценявани за качество на работа, поради което подборът е формален.
С оглед недоказана законност на подбора по чл.329 КТ и нарушената
процедура за предварителна закрила по чл.333, ал.1, т.4 и ал.3 КТ, искът по
чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна е основателен.
Подлежи на уважаване искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване
на ищеца на заеманата предишна длъжност.
През времето от 6 месеца на оставане без работа поради незаконното
уволнение, видно от липсата на последващи го вписвания в трудовата
книжка, ищецът има право на обезщетение по чл.344, ал.3 вр. чл.225, ал.1 КТ
в размер на 7 290 лв. през периода 26.08.2020г. - 26.02.2021г.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
6
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият не установява направени
разноски, нито представя нов договор за правна защита и съдействие за адв.
Л., с вписана уговорка за осъществяване на безплатно представителството на
конкретно основание по чл.38, ал.1, т.1 – т.3. ЗАдв., поради което въззивникът
не дължи разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 23.03.2021г., гр.д.51999/20г., СРС, 72 с-в.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от 25.11.2021г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7