№ 1254
гр. В. , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IVА СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20213100501210 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 280663/29.03.2021г., подадена от
Прокуратурата на Република България, чрез Е. К. – прокурор при Районна прокуратура – В.,
срещу Решение № 260928/15.03.2021г., постановено по гр. д. № 3915/2020г. по описа на
ВРС, гражданско отделение, 50-ти състав, в частта, с която по предявения от ОРЛ. Н. Л.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на ищеца сумата от 4000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл.149, ал.4, т.2, вр. ал.2 т.4, вр. ал.1, вр. 26 ал.1 от НК и престъпление по
чл.150, ал.З, пр.1, вр. чл.26 ал. 1 от НК, за което О.Л. е бил оправдан с влязла в сила на
28.09.2019г. присъда № 203/12.09.2019г., постановена по НОХД №2204/2018г., по описа на
ВРС, 36-ти с-в, ведно със законната лихва върху сумата от 28.09.2019г. (дата на влизане в
сила на оправдателната присъда) до окончателното ѝ изплащане.
Жалбоподателят твърди, че решението на ВРС е неправилно. Излага, че по делото
липсват преки доказателства за това ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които да
са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателното производство,
поради което счита, че на последния не следва да се присъжда обезщетение. Наред с това
сочи, че присъденият от съда размер на обезщетението е завишен, тъй като не съответства
на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД, към който препраща разпоредбата на § 1 на
ЗР на ЗОДОВ, на разумният срок, в който е протекло наказателното производство, а също и
на взетата най-лека мярка за неотклонение спрямо ищеца. Моли се за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
1
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна.
Първоинстанционното решение е атакувано и с въззивна жалба с вх. №
281472/02.04.2021г., депозирана от ОРЛ. Н. Л., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез
пълномощника си адв. Д.Й. от ВАК, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за
разликата над присъдените 4000 лева до претендираните от ищеца 22000 лева.
Твърди се, че в обжалваната част решението на ВРС е неправилно, немотивирано и
незаконосъобразно. По-конкретно се излага, че анализът на събраните по делото
доказателства от първоинстанционния съд е едностранен и неправилен, като в резултат на
това определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди е сериозно занижен и не
отговаря както на критерия за справедливост, която не е абстрактно понятие, така и на
константната практика на съдилищата и ВКС. Оспорва се като погрешен изводът на съда, че
за ищеца не са настъпили вреди над обичайните такива.
Моли се за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и постановяване
на ново, с което на ищеца да бъде присъдено обезщетение в пълния претендиран размер от
22000 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.09.2019г. до окончателното изплащане
на сумата. Претендират се разноски за производството пред въззивната инстанция.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК от насрещната страна не е
депозиран отговор на въззивната жалба.
В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание Прокуратурата
на Република България се представлява от Д. К. – прокурор при Окръжна прокуратура - В.,
който поддържа въззивната жалба на прокуратурата, съответно оспорва тази на насрещната
страна. Моли за потвърждаване на атакуваното решение в отхвърлителната му част и отмяна
на същото в осъдителната такава.
Насрещната страна ОРЛ. Н. Л., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Чрез пълномощника си адв. Д.Й. е депозирал молба вх.№ 12020/21.06.2021г., с която моли
делото да се гледа в негово отсъствие, заявява, че поддържа въззивната си жалба и оспорва
тази на прокуратурата, като изразява и становище по съществото на спора. Прилага и
списък с разноски.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:
Производството по гражданско дело № 3915/2020г. по описа на ВРС, гражданско
отделение, 50-ти състав, е образувано по предявен от ОРЛ. Н. Л., срещу Прокуратурата на
Република България, осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
сумата от 22 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.149, ал.4, т.2, вр. с ал.2, т.4 и с
ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК и престъпление по чл.150, ал.3, пр.1, вр. с чл.26, ал. 1 от НК, за
което ищецът е бил оправдан с влязла в сила на 28.09.2019г. Присъда № 203/12.09.2019г.,
постановена по НОХД№ 2204/2018г. по описа на ВРС, 36-ти с-в, ведно със законната лихва
от 08.09.2016г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът излага, че с Постановление за привличане на обвиняем от 08.09.2016г. е
привлечен в качеството на обвиняем по образуваното ДП №2017/2015г. по описа на Трето
РУ-ОД на МВР-В. за това, че: в периода от 02.07.2014г. до 09.07.2014г. в гр.В., при
условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди или
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14
годишна възраст – малолетната П. В. В., родена на ***, като деянието е извършено по
отношение на лице, което не е разбирало значението на извършеното – престъпление по
чл.149, ал.4, т.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание
2
„лишаване от свобода“ от три до петнадесет години, както и че в периода от 09.07.2014г. до
30.10.2015г. в гр.В., при условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел
да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
навършило 14 годишна възраст – непълнолетната П. В. В., родена на ***, като деянието е
извършено по отношение на лице, което не е разбирало значението на извършеното –
престъпление по чл.150, ал.3, пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ от три до десет години.
Сочи, че в хода на досъдебното производство обвинението срещу него било изменено
с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
31.08.2017г., както следва: за това, че през неустановен ден от месец септември 2013г. в
гр.В., при условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди
или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14
годишна възраст – малолетната П. В. В., родена на ***, като деянието е извършено по
отношение на лице, което не е разбирало значение на извършеното – престъпление по
чл.149, ал.4, т.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, както и че в периода от 09.07.2014г. до
30.10.2015г. в гр.В., при условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел
да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
навършило 14 годишна възраст – непълнолетната П. В. В., родена на ***, като деянието е
извършено по отношение на лице, което не е разбирало значението на извършеното –
престъпление по чл.150, ал.3, пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ от три до десет години. Взетата мярка за неотклонение по
отношение на ищеца била „подписка“.
Излага се също така, че в хода на досъдебното производство от разследващите органи
били извършени множество процесуално-следствени действия, сред които разпит на
свидетели, очни ставки, разпознаване на лица, изготвени били две комплексни
съдебномедицински, психологически и психиатрични експертизи, като била направена и
криминалистична регистрация на ищеца.
По внесеното обвинение в съда било образувано НОХД № 2204/2018г., по описа на
ВРС, 36-ти с-в. В последното по делото съдебно заседание представителят на ВРП изменил
повдигнатото на Л. обвинение в следния смисъл: през периода на неустановен ден на месец
октомври 2013г. /след датата 12.10.2013г./ до неустановен ден на месец юни 2014г. /преди
датата 15.06.2014г./, в град В., в условията на продължавано престъпление, извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание по отношение на лице
ненавършило 14г. възраст – малолетната П. В. В., родена на ***, като деянието е извършено
по отношение на лице, което не разбира значението на извършеното и чрез използване на
положение на зависимост и надзор – престъпление по чл. 149, ал. 4, т. 2, вр. с ал. 2, т. 4, вр. с
ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, както и през периода на неустановен ден на месец август на
2014г. /след 16.08.2014г./ до 30.10.2015г. в град В., в условията на продължавано
престъпление, чрез използване на положение на зависимост и надзор извършил действия с
цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице
навършило 14г. възраст – непълнолетната П. В. В., родена на ***, като деянието е
извършено по отношение на лице, което не е разбирало значението на извършеното –
престъпление по чл. 150, ал. 3, пр. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Наказателното производство приключило с Присъда № 203/12.09.2019г.,
постановена по НОХД №2204/2018г. по описа на ВРС, 36-ти с-в, с която подсъдимият Л. е
признат за невиновен и оправдан по всички повдигнати срещу него обвинения. Присъдата
не е протестирана и е влязла в законна сила на 28.09.2019г.
Ищецът твърди, че поради повдигнатото срещу него обвинение в продължение на три
години е живял в състояние на силен страх, стрес и безпокойство. Сочи, че в голям период
от време е полагал грижи за детето П. В. В., поради което наказателното преследване му се е
3
отразило негативно в личен, професионален и психо-емоционален план.
Ответникът – Прокуратурата на Република България оспорва претърпените вреди да
са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Счита, че
не са налице доказателства за негативното отражение на наказателното преследване върху
ищеца в личен и професионален план. Сочи, че прокуратурата не е разгласявала публично
досъдебното и съдебното производство. Намира претендирания размер на обезщетение за
завишен и некореспондиращ с критерия за справедливост. Възразява срещу началната дата
на претенцията за законна лихва, като счита, че при уважаване на претенцията, обезщетение
за забава е дължимо от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.
Настоящият съдебен състав на ОС-В., като взе предвид доводите на страните,
събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно от материалите по НОХД № 2204/2018г. по описа на ВРС, 36-ти състав,
приобщено към настоящото дело, с влязла в сила на 28.09.2019г. Присъда №
203/12.09.2019г. ищецът ОРЛ. Н. Л. е оправдан по повдигнатото му обвинение за това, че
през периода на неустановен ден на месец октомври 2013г. /след датата 12.10.2013г./ до
неустановен ден на месец юни 2014г. /преди датата 15.06.2014г./, в град В., в условията на
продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание по отношение на лице ненавършило 14г. възраст – малолетната П. В. В., родена на
***, като деянието е извършено по отношение на лице, което не разбира значението на
извършеното и чрез използване на положение на зависимост и надзор – престъпление по чл.
149, ал. 4, т. 2, вр. с ал. 2, т. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, както и за това, че през
периода на неустановен ден на месец август на 2014г. /след 16.08.2014г./ до 30.10.2015г. в
град В., в условията на продължавано престъпление, чрез използване на положение на
зависимост и надзор извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице навършило 14г. възраст – непълнолетната П. В. В.,
родена на ***, като деянието е извършено по отношение на лице, което не е разбирало
значението на извършеното – престъпление по чл. 150, ал. 3, пр. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
От материалите по ДП № 2017/2015г. по описа на Трето РУ-ОД на МВР-В., също
приложено към настоящото дело, се установява, че с Постановление за привличане на
обвиняем от 08.09.2016г. ищецът ОРЛ. Н. Л. е бил привлечен като обвнияем за това, че: в
периода от 02.07.2014г. до 09.07.2014г. в гр.В., при условията на продължавано
престъпление, извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст – малолетната П. В.
В., родена на ***, като деянието е извършено по отношение на лице, което не е разбирало
значението на извършеното – престъпление по чл.149, ал.4, т.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от
НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до петнадесет години,
както и че в периода от 09.07.2014г. до 30.10.2015г. в гр.В., при условията на продължавано
престъпление, извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст – непълнолетната П. В.
В., родена на ***, като деянието е извършено по отношение на лице, което не е разбирало
значението на извършеното – престъпление по чл.150, ал.3, пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1
от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до десет години.
Видно от Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 31.08.2017г. (л. 133 и 134 от ДП № 2017/2015г. по описа на Трето РУ-ОД на
МВР-В.) така повдигнатото обвинение е изменено, както следва: за това, че през
неустановен ден от месец септември 2013г. в гр.В., при условията на продължавано
престъпление, извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст – малолетната П. В.
4
В., родена на ***, като деянието е извършено по отношение на лице, което не е разбирало
значение на извършеното – престъпление по чл.149, ал.4, т.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от
НК, както и че в периода от 09.07.2014г. до 30.10.2015г. в гр.В., при условията на
продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст –
непълнолетната П. В. В., родена на ***, като деянието е извършено по отношение на лице,
което не е разбирало значението на извършеното – престъпление по чл.150, ал.3, пр.1, вр. с
ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три
до десет години, като по отношение на обвиняемия Л. била взета мярка за неотклонение
„подписка“.
В хода на досъдебното производство, преди привличането му като обвиняем, О.Л. е
разпитан като свидетел, а след като на 08.09.2016г. е бил привлечен като обвиняем е
разпитан и в това си качество. Изготвени са психологична и комплексна психиатрична-
психологична експертиза, проведен е разпит на обвиняемия по измененото обвинение,
предявени са му материалите от разследването, проведена е и очна ставка между него и един
от свидетелите.
Видно от материалите по НОХД № 2204/2018г. по описа на ВРС, по делото са
проведени седем съдебни заседания, като Л. е взел лично участие в пет от тях, включително
в последното, в което е прието направеното от ВРП изменение на обвинението.
От приложените по наказателното производство справки се установява, че през
процесния период О.Л. е полагал труд на длъжност „международен шофьор“ в „Карго А2В
СИА“.
За установяване на твърденията си за претърпени неимуществени вреди от
незаконното обвинение ищецът е ангажирал и гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетелите М. Н. и С. Н.. И двете свидетелки заявяват, че наказателното производство
срещу ищеца Л. е продължило около три години, същият държал да присъства на съдебните
заседания, което налагало промяна в графиците му на работа като международен шофьор, а
това от своя страна довело до обстоятелството, че колегите му разбрали за воденото срещу
него наказателно производство. Свидетелките излагат, че Л. в продължение на години се е
грижел за детето, за което се твърдяло да е пострадало, като за свое. Делото се отразило зле
на ищеца, същият бил много притеснен, унил, затворил се в себе си, приемал успокоителни,
чувствал се неудобно от хората около него заради повдигнатото обвинение, отслабнал
физически, не можел да се храни и да спи. Свидетелката Н. споделя също така, че е чувала
съседи и общи приятели да шушукат недоброжелателно, да коментират случая, имало хора
които не се държали с него както преди. Свидетелката Н. заявява, че колегите на Л. също
започнали да говорят за случващото се, а промените в работните графици създавали
проблеми, което наложило той да смени работата си.
При така изложената фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните
правни изводи:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
5
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата (жалбите) оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите
на нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според
настоящия съдебен състав, не се установява.
Не могат да бъдат споделени доводите на Прокуратурата на Република България,
изложени пред ВРС и поддържани пред въззивната инстанция за приложимост на чл. 5, ал. 1
от ЗОДОВ, т.е., че увреждането в настоящия случай е причинено поради изключителна вина
на пострадалия ищец, поради което обезщетение не се дължи, доколкото в показанията на
детето, съответно на неговите майка и баба, дадени в наказателното производство, се
съдържат данни, че ищецът Л. системно е отправял обидни реплики към доведената си
дъщеря П. В. В., критикувал я е и се е държал грубо с нея.
Според задължителните разяснения по т. 3 на Тълкувателно решение №
3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС и константната практика на ВКС по приложението на чл. 5
от ЗОДОВ (Решение № 250/15.04.2009г. по гр. д. № 6491/2007г. на І-во гр. отд. на ВКС,
Определение № 729/18.09.2018г. по гр. д. № 1927/2018г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и др.),
Държавата може да бъде освободена от отговорност само ако поведението на пострадалия е
единствената причина за увреждането (единствен каузален фактор за повдигане на
незаконното обвинение), съответно отговорността на Държавата може да бъде намалена
поради съпричиняване (наличие на причинно-следствена връзка между поведението на
пострадалия и вредоносния резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай).
Такова виновно поведение на пострадалия ще е налице, когато с действията си по време на
наказателното преследване същият недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и
поддържане на незаконно обвинение, например: направени неистински самопризнания,
въвеждане на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени
обстоятелства, да се забави или опорочи разследването и др. Доказателства, а и твърдения за
подобни действия на ищеца по делото липсват. Напротив, видно от материалите по ДП №
2017/2015г. по описа на Трето РУ-ОД на МВР-В. и по НОХД № 2204/2018г. по описа на
ВРС, 36-ти състав, през цялото време същият е поддържал, че е невинен, съдействал е на
разследващите органи и на съда за установяване на обективната истина, вкл. се е явявал
лично в съдебните заседания. Обстоятелства, касаещи отношенията между пострадалия
ищец и доведената му дъщеря, извън такива осъществяващи състава на престъпленията, за
които на последния е било повдигнато незаконно обвинение, са ирелевантни за
отговорността на Държавата (Прокуратурата).
Предвид изложеното и доколкото от доказателствата по делото безспорно се
установяват претърпени от ищеца неимуществени вреди – пряка последица от повдигнатото
срещу него незаконно обвинение, то причинилият вредата – Прокуратурата на Република
България дължи тяхното репариране.
По отношение на размера на присъденото от ВРС обезщетение са налице оплаквания
и в двете въззивни жалби.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в съответствие
с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, следва да се вземат предвид: тежестта на
обвинението – такова за тежко умишлено престъпление против личността от раздел
„Разврат“, на предвидените за престъпленията, за които е бил привлечен като обвиняем
6
ищецът наказания – съответно „лишаване от свобода“ от три до петнадесет години и
„лишаване от свобода“ от три до десет години; немалката продължителност на
наказателното производство – около три години; взетата по отношение на ищеца най-лека
мярка за неотклонение „подписка“; липсата на трайни последици върху здравето, психиката
и семейния живот на ищеца, но при отчитане на обстоятелството, че лицето, за което се е
твърдяло да е пострадало, е негова доведена дъщеря, за която той се е грижел в продължение
на години и съответно начинът, по който именно това обстоятелство се е отразило върху
неговата психика и отношенията му с околните през процесния период; последиците от
воденото наказателно производство за ищеца в професионален план – това, че действително
същият сам е споделил с колегите си за наказателното преследване срещу него, но по
необходимост – от естеството на изпълняваната работа и наложилите се промени в
графиците (което в по-късен момент е довело и до смяна на работодателя), с оглед
желанието на ищеца да се явява лично в провежданите по делото съдебни заседания за да
съдейства за разкриване на обективната истина по случая.
Отчитайки горното, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие на незаконното
обвинение срещу него е 5000 лева, като както вече беше посочено по-горе, липсват
основания за намаляването му, съответно именно до този размер предявеният иск се явява
основателен. Върху този размер следва да се присъди и претендираната от ищеца законна
лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 28.09.2019г.
(съобразно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ОСГК на ВКС) до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид изложеното, решението на ВРС следва да бъде отменено в частта, с която
предявеният иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 4000 лева до размера от
5000 лева, ведно със законната лихва от 28.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата,
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от още 1000 лева, ведно със
законната лихва от 28.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, съответно
първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден в частта, с която претенцията на
ищеца е отхвърлена за горницата над 5000 лева до пълния предявен размер от 22 000 лева,
ведно със законната лихва от 28.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода от спора, като законова последица решението на Районен съд - В. в частта
за разноските също следва да бъде ревизирано. На основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, на
ищеца ОРЛ. Н. Л., съразмерно на уважената част от иска, от общо претендирани разноски за
първоинстанционното производство в размер на 1510 лева (10 лева – заплатена държавна
такса и 1500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение) следва да бъдат присъдени 343,18
лева. За въззивното производство, съобразно изхода от спора, своевременно заявеното
искане и доказателствата за извършването им, от общо претендираните от въззивника –
ищец разноски в размер на 705 лева (заплатена държавна такса от 5 лева и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева) следва да му се присъдят 160,22 лева.
Разноски в полза на Прокуратурата на Република България в настоящия случай не се
следват.
Воден от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260928/15.03.2021г., постановено по гр. д. № 3915/2020г. по
описа на ВРС, гражданско отделение, 50-ти състав, в частта, с която предявеният от ОРЛ.
Н. Л., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Прокуратурата на Република България, с адрес:
гр. София, бул. „Витоша“ №2, осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
за сумата от 22 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.149, ал.4, т.2, вр. с ал.2, т.4 и с
ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК и престъпление по чл.150, ал.3, пр.1, вр. с чл.26, ал. 1 от НК, за
което ищецът е бил оправдан с влязла в сила на 28.09.2019г. Присъда № 203/12.09.2019г.,
постановена по НОХД№ 2204/2018г. по описа на ВРС, 36-ти с-в, ведно със законната лихва
от 08.09.2016г. до окончателното изплащане, е отхвърлен за разликата над уважения
размер от 4000 /четири хиляди/ лева до размера от 5000 /пет хиляди/ лева, ведно със
законната лихва от 28.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата , както и в частта за
разноските
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република
България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №2, ДА ЗАПЛАТИ на ОРЛ. Н. Л., ЕГН
**********, с адрес: ***, още сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по
чл.149, ал.4, т.2, вр. с ал.2, т.4 и с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК и престъпление по чл.150,
ал.3, пр.1, вр. с чл.26, ал. 1 от НК, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила на
28.09.2019г. Присъда № 203/12.09.2019г., постановена по НОХД№ 2204/2018г. по описа на
ВРС, 36-ти с-в, ведно със законната лихва от 28.09.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която предявеният от ОРЛ. Н. Л., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ №2, осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл.149, ал.4, т.2, вр. с ал.2, т.4 и с ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от
НК и престъпление по чл.150, ал.3, пр.1, вр. с чл.26, ал. 1 от НК, за което ищецът е бил
оправдан с влязла в сила на 28.09.2019г. Присъда № 203/12.09.2019г., постановена по
НОХД№ 2204/2018г. по описа на ВРС, 36-ти с-в, е отхвърлен за горницата над сумата от
5000 /пет хиляди/ лева до пълния предявен размер от 22 000 /двадесет и две хиляди/ лева,
ведно със законната лихва от 28.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
В ЧАСТТА , с която претенцията за законна лихва върху присъденото обезщетение
за неимуществени вреди е отхвърлена за периода от 08.09.2016г. до 27.09.2019г. ,
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България, с
адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №2, ДА ЗАПЛАТИ на ОРЛ. Н. Л., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата в размер на 503,40 лева /петстотин и три лева и четиридесет
стотинки/, представляваща сторени разноски пред ВРС и ВОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, в едномесечен срок от връчването на
препис от същото на страните.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9