Определение по дело №1222/2020 на Окръжен съд - Бургас

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

Номер ІV-1628                      Година 2020, 16 юни                    гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд,                   четвърти въззивен граждански състав

на шестнадесети юни                                    година две хиляди и двадесета,

в закритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

секретар ………………….

като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова

частно гражданско дело № 1222 по описа за 2020 година

 

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.274, вр.чл.413, ал.2 ГПК и е образувано е по частната жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, против Определение № 5244 от 05.03.2020 г. по ч.гр.д.871/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Д.К.К. ***, за сумата 332,76 лв – възнаградителна лихва за периода 28.10.2018 г.–28.11.2019 г. по договор за заем № 5342-15548/28.05.2018 г.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът не е съобразил основните принципи при условията на пазарна икономика – свободата на договаряне и равноправното третиране на страните по договорното правоотношение. Сочи се, че предвид на договорен фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, приложения към договора за кредит, съотв.към заявлението Погасителен план, отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. Относно размера на възнаградителната лихва се твърди, че в случая уговореният размер не противореци на добрите нрави, тъй като: лихвите при небанковите финансови институции са по-високи с оглед поетия от тях по-голям риск при отпускате на кредити на лица, които, по различни причини, не могат да получат кредит от банките; ПМС № 72 от 08.04.1994 г. за определяне на законната лихва по просрочени вземания в левове и във валута, е приложимо за определяне само на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД и не може да намери приложение в случаите по чл.10, ал.2 ЗЗД; правната и икономическата природа на възнаградителната и на законната лихва за забава са напълно различни, поради което не могат да бъдат обвързани една с друга; приетият с изменението от 2014 г. на Закона за потребителския кредит максимален размер на ГПР – не по-висок от 5 пъти размера на законната лихва, предполага лихвен процент от около 48-49%, а процесната възнаградителна лихва е 30,94%.

Претендира се въззивният съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираната сума.

 

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за основателна и доказана.

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по подаденото заявление по чл. 410 ГПК от частния жалбоподател, срещу длъжника Д.К.К. ***, за следните суми: 1631 лв, представляваща главница; 332,76 лв – възнаградителна договорна лихва за периода от 28.10.2018 г. до 28.11.2019 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, 1400 лв – застрахователна премия, и лихва за забава в размер на 144,08 лв - всички по договор за заем от 28.05.2018 г. между „Микро Кредит“ АД и длъжницата К., което задължение е прехвърлено на 08.02.2019 г. с договор за цесия, на заявителя – частен жалбоподател.

Изложени са твърдения за сключен между страните договор за заем за сумата от 2 000 лв; при договорена лихва в размер общо на 525,04 лв – при фиксиран лихвен процент – 30,94%, който заем е платим на договорени 18 равни погасителни месечни вноски, всяка в размер на 140,28 лв съгласно погасителен план и падеж на всяка вноска – 28-мо число на месеца. Твърди се, че считано от 28.10.2018 г. длъжницата е преустановила заплащане на дължимите вноски, изпаднала е в забава, поради което й е начислена и лихва за забава. Сочи се, че на 08.02.2019 г. с договор за цесия заемодателят „Микро Кредит“ АД е прехвърлил на заявителя по настоящото производство – "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, вземането си срещу длъжницата К., което прехвърляне длъжницата е уведомена с уведомително писмо от 13.02.2019 г.

Представят се договор за заем "CrediGo", № 5342-00015548/28.05.2018 г., Общи условия, погасителен план, искане за заем и застрахователна полица.

По заявлението е издадена Заповед № 626/05.03.2020 г., за следните суми: 1631 лв - главница по договор за заем от 28.05.2018 г. между „Микро Кредит“ АД и длъжницата К.; 1400 лв – застрахователна премия, и лихва за забава в размер на 144,08 лв, законна лихва върху главниците от 1631 лв и 1400 лв от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

С обжалваното определение е отхвърлено заявлението за сумата от 332,76 лв – възнаградителна договорна лихва за периода от 28.10.2018 г. до 28.11.2019 г. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че представеният договор не съдържа погасителен план, включващ информация по чл.11, ал.1, т.11 ЗПК и размерът на договорната лихва надхвърля трикратния размер на обезщетението по чл.86 ЗЗД, поради което съглашението е недействително по см.на чл.22, вр.чл.23 ЗПК и чл.26, ал.1, предл.първо и трето от ЗЗД, поради което не е налице основание за ангажиране отговорността на длъжницата за договорна лихва.

Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че е налице недействителност на клаузата в процесния договор за потребителския кредит, посочваща размера на годишния лихвен процент поради противоречие с добрите нрави.

На първо място, по делото е представен погасителен план, който, според настоящия състав, отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, тъй като съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Доколкото уговореният между  страните лихвен процент е фиксиран, т.е.няма различни лихвени проценти в срока на договора, съдът приема, че в случая не е необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми.

Както се посочи по-горе, уговореният между страните по процесния договор за заем годишен лихвен процент, е 30,94%, при законна лихва в размер на 10% към датата на подписване на договора.

В случая се претендира договорната възнаградителна лихва, при която е подписан договора и същата не е едностранно изменяна от страната, предоставила кредита. С текста на чл.9 от ЗЗД е уговорена широка договорна свобода на страните, лимитирана единствено от непротиворечие с добрите нрави. Като се вземе предвид това, както и факта, че размера на ГПР (49,80%) е съобразен с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, не може да се направи извод в едностранното заповедно производство за вероятно противоречие на клаузата за договорна лихва с добрите нрави.

По изложените съображения съдът намира, че длъжницата дължи заплащане на уговорените и начислени суми за възнаградителна лихва.

Поради несъвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо това следва да се постанови издаване на заповед за изпълнение за сумата 332,76 лв – възнаградителна лихва за периода 28.10.2018 г. – 28.11.2019 г. по договор за заем № 5342-15548/28.05.2018 г.

 

По така изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 5244 от 05.03.2020 г. по ч.гр.д.871/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение в полза на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК *********, против длъжника Д.К.К. ***, за сумата от 332,76 лв – възнаградителна лихва за периода 28.10.2018 г. – 28.11.2019 г. по договор за заем № 5342-15548/28.05.2018 г.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

2.