Решение по дело №343/2018 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 112
Дата: 4 октомври 2018 г. (в сила от 4 октомври 2018 г.)
Съдия: Ирена Славова Аврамова
Дело: 20185600600343
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 112

гр. Хасково, 04.10.2018 г.

 

            Окръжен съд Хасково, НО, I въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА ТЯНКОВА          

                                                                                ЧЛЕНОВЕ:  МИЛЕНА ПЕТЕВА

                                                                                                     ИРЕНА АВРАМОВА

 

при участието на секретаря Радостина Кабадалиева и в присъствието на прокурора Антон Стоянов, като разгледа докладваното от младши съдия Ирена Аврамова ВНОХД № 343 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на глава XXI от НПК.

            С присъда № 33 от 19.10.2017 г., постановена по НОХД № 795 по описа на РС - Свиленград за 2014 г., подсъдимите Д.А.Р. и Г.Д.Н. *** са признати за невиновни в това, че вечерта на 30 – 31.07.2006 г. в гр. Свиленград, на ЖП Гара Свиленград от влакова композиция, намираща се на 7-ми гаров коловоз, от товарен влак № 40660, с дестинация Р Турция до Р Германия и преминаващ транзитно през Р България, от контейнер CRNU-050437-6, натоварен на вагон с № 33794952018-9, в качеството си на длъжности лица – подсъдимият Г.Д.Н. – стрелочник-маневрен КТП – Свиленград, а подсъдимият Д.А.Р. – полицай, патрул за съпровождане на влакове в сектор „охранителна полиция“ при РУ“ТП“ – Стара Загора, при изпълнение на службата им и възползвали се от служебното си положение, както и в съучастие помежду си и с гражданските лица – подсъдимите Н.Д.Н., Н.Г.Н. и П.К.П.,***, като извършители, са отнели чужди движими вещи, а именно – 53 бр. плазмени телевизори 27 инча марка „Дурабранд“ на обща стойност 47 393,13 лв., от владението на ЖП Управление – Пловдив и собственост на фирма „ВалМарт“ - Р Германия, с правоприемник фирма „РеалСБ Варенхаус“ ГмБХ със седалище в Германия, с представител Щ. В., без съгласието на ръководството на ЖП Управление и на собственика (немското дружество) и с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е в големи размери и за извършването ѝ са разрушили прегради, здраво направени за защита на имот и са използвали техническо средство – клещи (нарушили пломбите на вагона и контейнера), както и чрез използване на МПС – микробус, марка Мерцедес с рег. № Х **** АХ, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал по предявеното им обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, т. 4, предл. 1 и предл. 2 и т. 6, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

            Със същата присъда съдът е признал подсъдимите Н.Д.Н., Н.Г.Н. и П.К.П.,***, за невиновни в това, че вечерта на 30 – 31.07.2006 г. в гр. Свиленград, на ЖП Гара Свиленград от влакова композиция, намираща се на 7-ми гаров коловоз, от товарен влак № 40660, с дестинация Р Турция до Р Германия и преминаващ транзитно през Р България, от контейнер CRNU-050437-6, натоварен на вагон с № 33794952018-9, в съучастие помежду си и с подсъдимите Д.Р. – полицай и Г.Н. – двамата в качеството си на длъжностни лица, за първия – патрул за съпровождане на влакове в сектор „охранителна полиция“ при РУ“ТП“ – Стара Загора, а втория - стрелочник-маневрен КТП – Свиленград, при изпълнение на службата им и възползвали се от служебното си положение, всички като извършители са отнели чужди движими вещи, а именно – 53 бр. плазмени телевизори 27 инча марка „Дурабранд“ на обща стойност 47 393,13 лв., от владението на ЖП Управление – Пловдив и собственост на фирма „ВалМарт“ - Р Германия, с правоприемник фирма „РеалСБ Варенхаус“ ГмБХ със седалище в Германия, с представител Щ. В., без съгласието на ръководството на ЖП Управление и на собственика (немското дружество) и с намерение противозаконно да ги присвоят, като кражбата е в големи размери и за извършването ѝ са разрушили прегради, здраво направени за защита на имот и са използвали техническо средство – клещи (нарушили пломбите на вагона и контейнера), както и чрез използване на МПС – микробус, марка Мерцедес с рег. № Х **** АХ, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал по предявеното им от ПР – Свиленград обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, т. 4, предл. 1 и предл. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при РП – Свиленград с оплакване, че е неправилна. Посочено е, че допълнителни доводи ще бъдат изложени след изготвяне на мотивите към присъдата. Представителят на държавното обвинение предлага отмяна на протестираната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимите бъдат признати за виновни в извършване на престъплението, за което им е предявено обвинение и да им бъдат наложени наказания при условията на чл. 54 от НК.

Пред въззивния съд прокурорът поддържа, че предвид липсата на мотиви към присъдата, което съставлява съществено процесуално нарушение, неотстранимо в хода на въззивното производство, се налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция. 

Защитникът на подсъдимите Д.А.Р. и Г.Д.Н. - адв. И.И. излага съображения, че доколкото първата постановена по делото присъда е била отменена поради липса на мотиви, макар и от ВКС по реда на възобновяването, то все пак са налице условията на чл. 335, ал. 3 от НПК и въззивният съд следва да разгледа и реши делото по същество.

Подсъдимите Д.А.Р. и Г.Д.Н. се придържат към казаното от защитника им.

В пледоарията си адв. Х.Х. - защитник на подсъдимия Н.Д.Н. застъпва становището на адв. И., че е налице повторна липса на мотиви, поради което въззивният съд следва да реши делото по същество, като пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

В своя защита подсъдимият Н.Д.Н. със съгласява с казаното от защитника му.

Защитникът на подсъдимия П.К.П. - адв. А.Й. споделя мнението на своите колеги и счита, че няма пречка за разглеждане на делото по същество от настоящата инстанция, като моли за потвърждаване на постановената присъда.

Пред въззивният съд адв. Д.Т. - защитник на подсъдимият Н.Г.Н. застъпва, че в случая няма повторност по смисъла на чл. 335, ал. 3 от НПК, поради което постановената присъда следва да бъде отменена поради липса на мотиви, а делото върнато за ново разглеждане.

Подсъдимият Н.Г.Н. се придържа към защитника си.

Съдът, като прецени материалите по делото и обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени в съдебно заседание, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира следното:

При първоначалното внасяне в съда с обвинителен акт на обвинението, повдигнато по ДП № 33/2007 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив, е било образувано НОХД № 383/2011 г. по описа на РС – Свиленград. С присъда № 550 от 14.11.2011 г. първоинстанционният съд е признал подсъдимите за невиновни в извършване на престъплението. По депозиран срещу постановената присъда протест на прокурор от РП – Свиленград е било образувано ВНОХД № 703/2011 г. по описа на ОС – Хасково. В съдебно заседание, проведено на 31.01.2012 г. прокурорът от ОП – Хасково е оттеглил протеста си, поради което с протоколно определение ОС – Хасково е прекратил производството по ВНОХД № 703/2011 г., а първоинстанционната присъда № 550/14.11.2011 г. е влязла в сила. По искане от 28.06.2012 г. от главния прокурор на РБ за възобновяване на наказателно дело № 383/2011 г. на РС – Свиленград е било образувано наказателно дело № 1478/2012 г. по описа на Върховния касационен съд. С решение № 462 от 19.04.2013 г. ВКС е приел искането за допустимо и основателно по чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 2 от НПК, като е констатирал липса на мотиви в постановения първоинстанционен съдебен акт, отговарящи на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, поради което е възобновил НОХД № 383/2011 г. по описа на РС – Свиленград, отменил е изцяло постановената по него присъда № 550/14.11.2011 г. и е върнал делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав. Впоследствие в РС – Свиленград е било образувано НОХД № 795/2014 г., като в съдебно заседание, проведено на 19.10.2017 г., съдът е постановил присъдата, предмет на настоящата инстанционна проверка.

Съдебният състав констатира, че по делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, които са неотстраними от въззивната инстанция и налагат отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

На първо място, протоколът от поведеното на 19.10.2017 г. съдебно заседание, в което е приключило разглеждането на делото, не е подписан от председателя на съдебния състав, а само от съдебните заседатели и секретаря. В този протокол са отразени процесуално-следствени действия, изслушани са страните и последната дума на подсъдимите и съдът е обявил, че ще се произнесе с присъда след съвещание. Липсата на подпис на председателя на състава прави протокола негодно доказателствено средство и не му позволява да породи целените от закона правни последици. Това нарушение е приравнено на липса на протокол за проведеното съдебно заседание на първата инстанция, което от своя страна представлява абсолютно процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК.

На следващо място е налице съществен недостатък на обжалвания съдебен акт, изразяващ се в липса на мотиви. Изрично в разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК е посочено значението на мотивите, в които се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Видно от материалите по делото, освен приложеният диспозитив на присъдата, който е бил обявен на присъствалите в съдебното заседание страни, липсват изготвени мотиви, които са част от съдебния акт. По този начин сериозно се накърняват правата на страните, като наред с това се затруднява и дейността на въззивния съд при осъществяването на инстанционен контрол върху обжалваната присъда. Липсата на мотиви съставлява съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, обуславящо необходимост от отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.

В контекста на изложените съображения настоящият съдебен състав не споделя становището на защитата, че са налице предпоставките за приложение на чл. 335, ал. 3 от НПК. Съобразно посочената разпоредба въззивният съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество, когато са налице повторно условията на ал. 2, а именно допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3 от НПК. Предвид проследеното процесуално развитие на делото е видно, че при първоначалното въззивно обжалване делото не е било разгледано по същество, а производството е било прекратено поради десезиране на съда. Впоследствие постановеният съдебен акт е бил отменен поради констатирана липса на мотиви и делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, което е било извършено от ВКС в рамките на производство по възобновяване на делото. Това производство е по характера си извънреден способ за проверка на влезлите в сила съдебни актове и коренно се различава по своите цели и предназначение от производството по въззивно обжалване. При това положение не може да се приеме, че е налице предвидената в чл. 335, ал. 3 от НПК повторност на процесуалното нарушение, констатирано от въззивния съд. Наред с това в настоящото производство съдебният състав установи и друго нарушение на процесуалните правила, а именно липса на протокол за проведено съдебно заседание от първата инстанция, което е допуснато за първи път при разглеждане на делото.

С оглед изложеното въззивната инстанция намира, че се налага отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 от НПК, вр. чл. 335, ал. 2 от НПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОТМЕНЯ изцяло присъда № 33 от 19.10.2017 г., постановена по НОХД № 795 по описа на РС - Свиленград за 2014 г.

ВРЪЩА делото на РС – Свиленград за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  

 

 

         2.