№ 1102
гр. В., 05.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20243110202011 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, за да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпила е жалба от „С.Т.ЕУ" ЕООД против наказателно постановление
№*********/ 19.04.2023г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"
В., с което на „С.Т.ЕУ" ЕООД е наложено административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 1500 лева на основание чл.416
ал.5, вр. чл.414, ал. 1 от КТ за нарушение по чл.152 от КТ.
В жалбата се сочат пороци при съставяне на АУАН и НП, като се твърди,
че същото е издадено в нарушение на материалния закон. Излага доводи за
липса на нарушение от обективна страна и се иска отмяна на НП. В съдебно
заседание се явява процесуален представител, който подържа жалбата на
посочените н нея основания.
Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. В., счита
жалбата за неоснователна, а НП за законосъобразно, поради което моли да
бъде потвърдено.
Варненският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка от служители на ДИТ В. на обект магазин
Найк - стопанисван от „С.Т.ЕУ" ЕООД, находящ се в гр.В. Г.М. било
1
констатирано, че в обекта като водещ управител работи лицето Е. Й..
Проверяващите констатирали, че същата е положила труд в периода от 13.00 ч.
до 21.30 ч. на 16.12.2022г. като на следващия ден 17.12.2022г. е започнала да
полага труд от 09.00ч. В качеството си на работодател „С.Т.ЕУ" ЕООД не е
осигурил междудневна почивка на Е. Й..
Нарушението според наказващият орган е извършено на 17.12.2022 г. в
обекта стопанисван от въззивното дружество.
Актът, установяващ нарушението е предявен и връчен на надлежно
упълномощен представител на дружеството.
По делото е разпитан св. Г. – актосъставител, които показания съдът
кредитира като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност. От същите се установява начина на
констатиране извършеното нарушение, фактите по същото, както и
процедурата по съставяне на акта. Заявява, че към момента на проверката, при
представянето от страна на въззивното дружество на графика и присъствената
форма за месеците 12. 2022 г. .
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи
следните правни изводи: Жалбата като подадена в срок, от лице имащо право
на това и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, е допустима. Съгласно
дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка
на обжалваното НП, досежно неговата законосъобразност.
Съдът намира, че наказателното постановление е издадено при спазване
изискванията на чл.57ал.1 от ЗАНН и същото не страда от пороци, касаещи
неговата валидност и редовност. Описаното нарушение съдържа
обстоятелствата на същото в достатъчна степен, щото на жалбоподателя е
станало ясно в какво точно е обвинен- съдържа време, място, начин на
извършване и обстоятелствата на извършването му. АУАН също отговаря на
формалните изисквания на чл.42 от ЗАНН откъм съдържание. И двата акта са
съставени от компетентни лица, в кръга на предоставените им правомощия,
при спазване на съответните ред и срокове.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.153 ал.2 от КТ,
която разпоредба предвижда при сумирано изчисляване на работното време
непрекъснатата седмична почивка да е не по-малко от 36 часа. Съгласно
нормата на чл.142 ал.2 от КТ работодателят може да установи сумирано
изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен
2
период, който не може да бъде повече от 6 месеца, а ал.4 предвижда
максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване
на работното време да бъде до 12 часа, като продължителността на работната
седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с
намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.
Пред съда депозира показания свид. Е. Й. -„водещ управител" за която е
констатирано нарушението. Свид. Й. заявява, че била допуснала грешка при
изготвяне на графика и всъщност не е била на работа след 21.00 часа на
16.12.2022г.. Твърди, че ако служители на магазина останат в него след 21.00
часа следва да искат разрешение от управата на Г.М. В. или поне да ги
уведомят. Сочи, че магазина затваря за работа с клиенти в 21.00 часа, след
което вътре в магазина имат организационни дейности. Сочи, че до половин
час след затварянето на обекта за работа с клиенти следва да приключат
дейността в него и да напуснат сградата.
Съда изиска и получи информация от „О.М.К.“ В. ЕООД , управляващо
търговския обект в което е посочено, че действително търговските обекти
работят с клиенти до 21.00 часа. Единствено ако обекта работи с клиенти след
посоченото работно време следва писмено да уведоми управата на Г.М. В.. В
писмото се сочи, че съобразно практиката след затваряне на съответния обект
в рамките до 30 минути служителите му го напускат. Ако обекта в обекта
останат да работят служители след 21.00 часа не следва да уведомяват
управата.
Съдът не кредитира показанията на свид. Й., доколкото по делото е
приложен екземпляр от таблицата за отчитане явяването на работа за месец
декември, който носи печат на дружеството и подпис на длъжностно лице -
съставител. Посоченото от нея твърдение, че ако в обекта след 21.00 часа
останат служители следва да се информира управата на Г.М. В. се оказа
невярно, такава информация се дължи само ако се удължи работното време с
клиенти, но не и ако служители след този час останат в магазина. Също така
съда следва да посочи изложеното от нея обстоятелство, че в магазина след
приключване на работа с клиенти персонала остава за да приключи
организационно деня, което от своя страна съответства на посоченото в
отчетната форма работно време до 21.30 часа.
Съда приема за напълно резонно след затваряне на обекта за работа с
клиенти управителят и работещите в него за приключат задълженията си и
едва след това да напуснат търговския обект и именно поради това е
предвидено работно време за управителят до 21.30 часа. В тази посока следва
3
да ес разгледа и факта, че сутрин работната смяна започва от 09.00 часа, което
е един час преди отваряне на магазина за работа с клиенти. В представения
работен график е предвидено и работни смени с продължителност съответно
до 21.00 часа, до 21.30 часа и 22.00 часа и до 22.30 часа. В представената
присъствена форма представена по делото също е предвидено работна смяна
до 21.00 часа, до 21.30 часа и 22.00 часа и до 22.30 часа. Посочената смяна №4
с работно време от 13.00 часа до 21.30 часа не е изолирана за коректния ден, а
е смяна използвана всекидневно в работния обект. Тя съответства на
продължителността на работния ден предвиден у въз.дружество и е еднаква с
продължителността с другите предвидени смени на работниците полагащи
труд в полза на въз.дружество. Никъде не е посочено, че смяна №4 е с
намалена продължителност за да приеме съда, че работното време по тази
смяна приключва действително в 21.00 часа. По тази смяна са полагали труд и
други работници на въз.дружество. Прави впечатление, че смените с номера 5
и 6 не са прилагани през м.12 на 2022г, както в присъствената форма, така и в
работния график. Смени с номера от 1 до 4 намират място ежедневно и в двата
документа. И в двата документа представени от въз.дружество фигурира
работна смяна с продължителност от 13.00 до 21.30 часа. Поради това съда
намира, че не се касае за техническа грешка по отношение часовете в които е
полагал труд работника Й. на 16.12.2022г.. Така предвидената четвърта смяна
с работно време от 13.00 часа до 21.30 часа е смяна активно използвана от
въз.дружество за целия месечен период и няма как да е допусната „грешка“и
съответства на продължителността на другите работни смени. Работната
смяна на работещите в магазина не обхваща само работното време за работа с
клиенти. Работното време за служителите започва с час преди работното
време с клиенти и завършва с 30 мин. след това, видно от представените
графици.
От приложените по делото график за работа и присъствена форма е
видно, че Й. е работила от 13.00ч. до 21 и30ч. на 16.12.2022г. като на
следващия ден 17.12.2022г. е започнала да полага труд от 09.00ч . - разликата,
представляваща междудневна почивка е 11.30 часа, вместо изискуемите от
закона минимум 12 часа. В тази връзка съдът намира, че нарушението е
доказано по безспорен начин.
Съдът счита, че правилно наказващия орган е извършил преценка, че на
Й., не е осигурена междудневна почивка не по-малко от 12 часа.
В случая важно за съставомерността на нарушението е обстоятелството,
че не е спазена междудневната почивка, която обхваща времето от края на
последния работен ден до началото на следващия работен ден, като тази
почивка не се включва в работното време и която не може да е по-малка от 12
часа.
Съдът намира, че не са били налице спорни обстоятелства по фактите,
4
които да са налагали провеждане на допълнително разследване, тъй като
доказателства относно обстоятелството колко часа е работило лицето през
сочения в НП период са се съдържали в представените пред наказващият
орган писмени доказателства- отчетни форми. Въпросът, който се поставя
пред настоящият състав не е спор по фактите, а по правото, който правилно
наказващият орган е квалифицирал като нарушение на чл.153ал.2 от КТ.
Приложените график за работа и присъствена форма за м. 12. 2023г., на които
се позова наказващият орган в настоящото производство, представляват
частен писмен документ, съставен и утвърден от управителя, представен е от
него на проверяващите служители на Дирекция “Инспекция по труда” и
удостоверява факти относно действително отработеното от работника време
през периода за месец 12.2022г. Тъй като отчетните форми удостоверяват
неизгодни факти за страната, която ги е съставила и представила по време на
извършване на проверката, то същите се ползват с материална
доказателствена сила в административно-наказателното производство, още
повече, че тези доказателства са представни от управителя на обекта, и
отразяват реално отработеното време от лицата заети в дружеството.
Представената по делото Декларация попълнена от работника Й. за
положен труд в периода от 13-17.12.2022г., съда не кредитира. Съдът приема,
че представения от въззивната страна документ е създаден за настоящото
дело, като на първо място следва да посочи, че нарушението е установено от
представените присъствени форми, а не посредством декларация попълнена
от работника след установяване на нарушението и съставяне на АУАН. В деня
на проверката и в хода на адм. проверка няма данни за възражения относно
предоставените графици, а точно обратното.
Като разгледа жалбата по същество съдът констатира, че от събрания по
делото доказателствен материал безспорно се установи, че юридическото лице
– жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 152 от КТ като не е
осигурило на свой служител- Й., непрекъсната междудневна почивка не по-
малко от 12 часа между работното време на същата на 16.121.2022г. и
17.12.2022г.. Посоченото обстоятелство се установява безспорно от
свидетелските показания на актосъставителя и приобщения с АНП график за
работа за месец декември 2022г., представен в хода на проверката.
Предвид горното съдът намира, че въззивното дружество е осъществило
5
вмененото му административно нарушение от обективна и субективна страна.
Същият е бил санкциониран по чл.414ал.1 от КТ в качеството му на
работодател. Съгласно разпоредбата на чл.414ал.1 от КТ работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
С нарушението са засегнати конкретни права на работниците и
служителите, които им гарантират неприкосновеност на необходимия времеви
интервал за физическо и психическо възстановяване от осъществяваната
трудова функция, нарушението на които биха могли да се отразят
неблагоприятно върху здравето на същите. Поради изложеното, съдът счита,
че нарушението не се характеризира с липса на вредни последици, доколкото
същите са налице, макар и от категорията на застрашаващите, а не на
увреждащите такива. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на
КТ. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не
следва да се приема като маловажно.
Също така съдът намира, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.153, ал.2 от Кодекса на труда, отчетена от законодателя
при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на
простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на
подобно деяние, като конкретни обществено опасни последици не е
необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
6
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената чест на НП което
Съдът определи в размер на 80.00 лева, които следва да бъдат заплатени от
жалбоподателя на АНО.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №03-2300282/ 19.04.2023г.
на Директор Дирекция "Инспекция по труда" - В., с което на „С.Т.ЕУ" ЕООД е
наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в
размер на 1500.00 лева на основание чл.416 ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ за
нарушение по чл.152 от КТ.
ОСЪЖДА „С.Т.ЕУ" ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда"В. сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7