№ 38
гр. Варна , 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на втори
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20213000500170 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на
насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни
части на решение № 260119/23.12.2020г., постановено по гражданско дело №
655 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Добрич, а именно:
1.Въззивна жалба на малолетния АЗ. ИБР. ГЮЛС., действащ чрез
своите родители и законни представители ИБР. ГЮЛС. СЛ. и ЕЛ. В. СЛ.,
упълномощили адв. ЕС. Ф., против решението в отхвърлителната му част за
разликата над присъдената сума от 4 000 лв. до претендираната сума от
26 000 лв. като част от общо дължимо от Община Добрич обезщетение от
100 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и
физически болки и страдания, в резултат от пропадане на 01.08.18г. в
необезопасена улична шахта по ул. „Кокиче“, № 1 в гр. Добрич, на осн. чл. 49
от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането 01.08.18г. до
окончателното изплащане. Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на ответника – „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД.
Счита се, че решението е необосновано, постановено при нарушение на
1
материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Оспорва се анализа на доказателствата, при което съдът е
кредитирал безрезервно заключението на съдебно-психологичната експертиза
за сметка на гласните доказателства. Била е нарушена и нормата на чл. 52 от
ЗЗД при определяне справедливия размер на обезщетението. В тази връзка се
привежда като пример за сходен случай в съдебната практика друг съдебен
акт на настоящия съд, а не цитираният от ДОС. Оспорва се извода на съда и
относно наличието на съпричиняване на вредите от неполагането на
дължимата грижа от родителя на малолетното дете. Счита се, че липсата на
поставен здрав капак върху канализационната шахта е в пряка причинна
връзка с претърпените вреди, а не това, че детето е могло да се озове в
близост до шахтата. Евентуално се поддържа, че ако се приеме наличието на
принос, то същият следва да е в размер до 1/10. Претендира се отмяна на
решението в обжалваната му част и присъждане на претендирания
справедлив размер на обезщетението, ведно с присъждане на съответния
размер на разноските за двете инстанции.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, в който се счита, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно и се претендира
неговото потвърждаване.
Не е депозиран отговор на въззивната жалба от Община Добрич.
2.Въззивна жалба на Община Добрич, против решението в частта му, с
която този въззивник е бил осъден да заплати на малолетния А.И.ов Г.,
действащ чрез своите родители и законни представители, сумата от 4 000
лева на посоченото по-горе основание, ведно със законната лихва от
01.08.18г. до окончателното изплащане, както и съответни разноски за
първата инстанция. Счита се, че решението в тази му част е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно прилагане на
закона и неправилна преценка на доказателствата. Въззивникът се позовава и
на непълнота на доказателствения материал, но не е отправил искане за
събиране на нови доказателства. Претендира се отмяна на решението в
обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск. Счита се, че Община
Добрич не следва да носи отговорност за станалия инцидент, тъй като същият
2
е настъпил изключително поради виновното бездействие на родителите на
пострадалото дете. Сочи се още, че процесната шахта е била покрита със
здрав бетонов капак, който по-късно неправомерно е бил разрушен и
преместен при осъществено от неизвестно лице незаконно присъединяване
към канализационната мрежа. Отделно от това Община Добрич е възложила с
посочен по делото договор цялостното стопанисване и експлотиране на ВиК
системите и съоръженията на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД,
което дружество следва да носи отговорност и за евентуалните вреди. Освен
това се счита и за несправедлив размера на присъденото на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, имайки предвид конкретните травми и
последиците от същите. Претендира се отмяна на решението в обжалваната
му част, ведно с присъждане на разноските по делото.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
третото лице-помагач на въззивника - „Водоснабдяване и канализация
Добрич“ АД, в който се счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Сочи се, че именно Община Добрич е тази, която следва да
носи отговорност за вредите от процесния инцидент. Претендира се
решението да бъде потвърдено изцяло.
Не е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна –
ищеца А.И.ов Г., действащ чрез своите родители и законни представители.
Въззивните жалби са подадени в срок от страни с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт и при надлежна представителна власт,
поради което са допустими и съдът дължи произнасяне по съществото им.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от
фактическа и правна страна:
С подадената на 16.09.19г. искова молба от малолетния АЗ. ИБР.
ГЮЛС., действащ чрез своите родители и законни представители И.С.
/относно актуалното фамилно име на бащата – виж. т. І, л. 40, 41/ и Е.С.,
представляван по пълномощие от адв. Ф., са наведени твърдения, че
семейството им живее в Германия и през м. юли 2018г. се върнали в
България. Отседнали в къщата на родителите на И., находяща се в гр. Добрич,
ул. „Кокиче“, № 1. На 01.08.18г. при излизането на Е. с двете деца от двора
3
на къщата, по-голямото от тях А., е пропаднал в улична канализационна
шахта, дълбока около 3.5 метра, която е била покрита само с плота на счупена
пластмасова маса, затиснат с камъни. Детето изпитало силна уплаха и страх, а
от претърпяната болка започнало силно да плаче. Майка му започнала да
крещи, а бащата е излязъл от къщата, където бил по това време. Плачът
внезапно секнал и Е. си помислила, че е загубила сина си. На помощ се
притекъл съсед, който влязъл в шахтата и извадил А., по чиято глава и тяло
имало кръв, а на пръв поглед детето нямало признаци на живот. Майката
разтърсила детето, но то не реагирало, защото било загубило съзнание.
Незабавно го откарали с баща му в Спешното отделение на „МБАЛ - Добрич“
АД, където по-късно бил приет в неврологичното отделение и лекуван до
изписването му на 07.08.18г. В резултат на падането детето е получило тежки
увреждания, временно опасни за живота му – счупване на черепа и контузия
на мозъка, съпроводени с разкъсно-контузни рани по главата, гърба, тила и
краката. Ищецът е бил изписан от болницата с препоръки за ограничаване на
движенията, на определени храни, както и предпазване от падане. Твърди се
още, че внезапното падане в тъмната шахта е причинило страх, стрес и
психологичен шок на ищеца, които са оставили трайни последици в неговия
емоционален свят, които и към момента на подаване на исковата молба не са
преодолени. След падането у детето се вселил панически страх от тъмното,
какъвто преди това не е съществувал. Преживяното се отразило и на съня на
детето, появил се и страх при возене в кола. Детето станало раздразнително и
на моменти агресивно. Спазването на лекарските предписания пък го лишили
от свободно общуване с неговите връстници, както и от възможността да
консумира изкушаващи сладки храни и напитки като шоколад и кока-кола.
Освен това детето е било записано от есента на 2018г. в детска градина в
германския град Киил, където семейството живее, но поради претърпения
инцидент и препоръчания ограничителен режим, същото не е започнало
посещенията в детското заведение.
Доколкото въпросната шахта е част от уличната канализационна мрежа
за отпадни води в гр. Добрич, нейн собственик по силата на § 7, т. 4 от ПЗР на
ЗМСМА е Община Добрич. Последната е длъжна да управлява и стопанисва
собствените си вещи с грижата на добрия стопанин, което в случая не е било
сторено, тъй като съответните служители или външни изпълнители не са
4
предприели мерки върху шахтата да има обезопасителен капак. В случая
ответната община е посочила, че стопанисването на уличната канализационна
мрежа на града е възложено на „ВиК Добрич“ АД, посредством сключения
между Асоциация по ВиК за обособена територия, обслужвана от „ВиК
Добрич“ АД и самото „ВиК Добрич“ АД договор от 07.03.16г., но
сключването на такъв договор се явява именно възлагане по см. на чл. 49 от
ЗЗД. В условията на евентуалност, ако се приеме, че липсата на
обезопасителен капак върху шахтата не ангажира отговорността на Община
Добрич на осн. чл. 49 от ЗЗД, то същата следва да отговаря в качеството на
собственик на вещта на осн. чл. 50 от ЗЗД.
Поради всичко изложено е отправена претенция за осъждането на
Община Добрич да заплати на А.Г. сумата от 26 000 лв., предявен като
частичен иск от сумата от 100 000 лв., като обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта 01.08.18г. до
окончателното ѝ изплащане.
Ответникът Община Добрич е оспорил иска по основание и размер.
Счита, че не носи отговорност за настъпилия инцидент. Освен това е
релевирано възражение, че същият е резултат единствено на неизпълнение на
задълженията на родителите на детето А. по чл. 125, ал. 3 от СК. Твърди се, че
те не са полагали и не полагат нужната родителска грижа. Аргумент за това
ответникът извлича от записаното в анамнезата на медицинските документи
при приема на детето в лечебното заведение, че инцидентът е станал по време
на игра. Това според ответника означавало, че майката не е осъществила
необходимия визуален и физически контакт с детето, за да бъде предотвратен
инцидента, който освен това е станал на уличното платно, където има
автомобилен трафик - в нарушение на нормата на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП.
Освен това не е било установено, че шахтата е била без капак, както и да е
бил подаван сигнал за неговата липса. Твърди се освен това, че неизвестно
лице (което може и да е дядото на ищеца) се е присъединил незаконно към
въпросната улична канализационна шахта, при което е бил разрушен нейния
бетонов капак. Акцентирано е на факта, че въпреки указаната възможност и
право в епикризата при изписването на детето от болницата, че то има право
на 2 контролни прегледа в течение на 30 дни, такива не са били предприети от
родителите му. Не били доказани твърденията за претърпените
5
неимуществени вреди от детето, вкл. и невъзможността същото да посещава
детско заведение в Германия по причина на претърпения инцидент.
Поддържа се още, че на „ВиК Добрич“ АД е възложено с цитирания в
исковата молба договор от 07.03.16г. да стопанисва, поддържа и експлоатира
предоставените му активи, сред които са и канализационните тръби и ВиК
мрежа на територията на гр. Добрич до 07.03.2031г. Претендира се
отхвърляне на иска, а евентуално – намаляване на обезщетението поради
съпричиняването на вредите от ищеца и неговите родители.
Конституираното като трето лице-помагач на страната на ответника
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, гр. Добрич е оспорило иска
като неоснователен, твърдейки че не е доказано по делото въпросната улична
канализационна шахта да е била без обезопасителен капак, а ако такъв е
липсвало – това е поради незаконното присъединяване към шахтата на
канализация от дома на същото семейство. Дружеството не е извършвало
реконструкции и ремонти на шахтата или съответната към същата
канализационна мрежа. Оспорва се и наличието на настъпилите за детето
вреди от падането му на посочената дата. Релевира се възражение за
причиняване на вредите от неполагането на родителската грижа върху детето.
Претендирано е отхвърляне на иска, а евентуално присъждането на
обезщетение в справедлив размер.
Видно от събраните пред първата инстанция доказателства, че на
01.08.18г. в 19:25 ч. на телефон 112 е бил подаден сигнал от М.А., че дете е
паднало в улична шахта в гр. Добрич, ул. „Кокиче“ , № 1. Подателят на
сигнала е посочил, че шахтата е без капак от много години, тъй като
наличният преди това бетонов такъв бил премахнат при един ремонт /т. І, л.
185-191, л. 230-231/.
От представената от ищеца Епикриза, издадена от „МБАЛ-Добрич“ АД,
гр. Добрич се установява, че АЗ. ИБР. ГЮЛС. е лекуван в лечебното
заведение през периода от 22:00 ч. на 01.08.18г. до 14:00 ч. на 07.08.18г.,
когато е изписан с окончателна диагноза Контузия на главата. Фрактура на
чрепа. Мозъчна контузия – лека степен. В анамнезата, снета от родителите на
А. и дежурния екип в Спешното отделение е записано, че по време на игра
детето е паднало в шахта и ударило главата си. Загубило е съзнание. След
6
инцидента е отпуснато и бледо. На моменти детето е превъзбудено. Намерено
е наличието на малка разкъсно-контузна рана окципитално вляво, с оток в
същата област. Описани са и проведените медицински изследвания, при което
не са намерени контузионни промени на мозъчния паренхим, без дислокация
при срединната линия. Налице е била фрактурна линия окципитално вляво,
без дислокация. Без фрактури на други кости или промени в органи и системи
на тялото. Проведено е било медикаментозно лечение, след което е отчетено
подобряване на състоянието на детето. Указана е възможността за 2
контролни прегледа в рамките на 30 дни от изписването /т. І, л. 15/. На
08.08.18г. е била изготвена медицинска консултация от д-р Д. Д. – съдебен
лекар от гр. Добрич, в която е посочено, че въз основа на отразеното в
История на заболяването № 10608 – НХО на „МБАЛ-Добрич“ АД /копие от
същата е в т. І, л. 234-251/ и въз основа на осъществения преглед на детето,
последното е получило в резултат на падането си на 01.08.18г. в уличната
канализационна шахта следните травматични увреждания: Счупване на
черепа. Контузия на мозъка – лека степен. Разкъсно-контузни рани и
ожулвания на меки черепни обвивки /т. І, л. 16/.
От показанията на разпитания като свидетел М.А. /лицето, подало
сигнала на тел. 112 на 01.08.18г./ се установява, че същият живее на ул.
„Кокиче“ в гр. Добрич от момента на раждането си и познава бащата на А.,
когато той е бил още дете. По време на злополуката свидетелят е бил в дома
си и се е хранел, когато чул викове, че дете е паднало в шахтата и умира. При
излизането си видял как техен съсед скочил от терасата на втория етаж и
влязъл в шахтата, където детето лежало по гръб. Главата на съседа не се
виждала в момента, в който същият е бил в шахтата и според свидетеля
дълбочината на същата е била около 2.50 м. – 3 м. Детето било подадено на
бащата И. и същият с колата си го е откарал в Спешното отделение. А. сочи,
че детето отзад е било цялото в кръв, било е в съзнание и е плачело.
Свидетелят сочи, че на улицата са били много хора – съседът Р. с жена си,
майката на свидетеля, майката на детето А. с по-малкия му брат, прабабата на
пострадалото дете и много други хора. Свидетелят е разбрал от другите хора,
че А. бил при майка си, когато малкото дете се отделило от нея и тогава то
паднало в шахтата, разположена на 3-4 м. от тротоара. На тази улица децата
по принцип си играят, тъй като няма голям трафик. Излага се още, че
7
уличната канализация е била прекарана през 1985г-86г. и тогава върху
шахтата бил поставен бетонен капак, но същият бил потрошен от колите за
сметоизвозване. Счита, че когато майката и бащата на И., както и неговият
вуйчо /общо 4 семейства/ са се свързвали към канализационната шахта,
тогава са били премахнати и бордюрите на тротоара пред тях. Тъй като
шахтата била на височина около 50-60 см. от земята, заедно с бетонния капак,
много коли си натрошили картерите си. Никой след това не взел мерки и по
тази причина съсед от улицата го махнал преди години /по времето, когато
президент бил Плевнелиев/. Някой пък сложил върху шахтата плота на една
кръгла пластмасова масичка без краката и поставил камъни около него и това
положение продължило много години. Седмица след инцидента на 01.08.18г.
строителни работници дошли и поставили железен капак върху шахтата.
Свидетелят е видял детето след изписването му от болницата общо два пъти и
същото е изглеждало нормално, било е контактно. Научил, че детето е било
водено на преглед при някакъв доцент в гр. Варна.
От разпита на свидетеля С.И. се установява, че същият живее на ул.
„Арда“ , № 49 и неговата къща има изглед към цялата ул. „Кокиче“, вкл. и
към уличната шахта, където е станал инцидента с А.. По това време същият е
бил на терасата си на втория етаж, когато съпругата му е извикала, че дете е
паднало в шахтата. Свидетелят скочил от терасата си, влязъл в шахтата
внимателно, стъпвайки като по стъпала върху тръбите и така стигнал до
детето, което било на дъното на шахтата. Последната била с диаметър около 1
м. и дълбочина около 2.30 м. – 2.40 м. Към него момент вода в шахтата не е
имало, а само тиня. Свидетелят сочи, че детето не е било припаднало, а само е
крещяло, когато той го е подал на някого нагоре. Сочи, че върху шахтата не е
имало капак, но е било сложено нещо като тенекия. Обяснява, че в тяхната
махала почти няма нормални капаци, тъй като, когато ги сложат, техните хора
още първата седмица ги крадат. Към момента на инцидента на улицата имало
много хора и 2-3 деца, които си играели към портата. След изписването на А.
от болницата свидетелят е попитал лелята на И., която е казала, че детето е
добре засега.
В качеството на свидетел е бил разпитан и дядото на ищеца А. – В.А..
Същият сочи, че дъщеря му Е. и съпругът И. живеят от 5-6 години в
Германия. През м. юли 2018г. дъщеря му с двете деца се върнала в
8
България и отседнала в дома на свидетеля в гр. Добрич, бул. „Русия“. След
като се върнал и И. в България те отишли на гости при бабата на И. на ул.
„Кокиче“. Свидетелят бил уведомен по телефона от дъщеря си, че А. е в
болницата. Ангелов сочи, че видял детето, което било цялото в кръв и имало
рани по тялото си отпред и отзад, плачело и било уплашено като крещяло, че
го боли. Свидетелят споделя, че на 3-4 ден от престоя в болницата забелязал,
че детето е неадекватно, тъй като гледало в една точка 10-15 секунди и дори
не си чувало името. Според свидетеля детето е лекувано в болницата около 10
дни, след което при изписването му са дали предписание да не играе, да не
скача, да не стои на слънце /последното научено от свидетеля от думите на
дъщеря му/. Ангелов сочи, че родителите на А. са имали намерение да го
пуснат на детска градина в Германия от есента на годината, но след
инцидента това е отпаднало. Грижите за него и братчето му се осъществяват
от Е., която не работи в Германия. Свидетелят излага, че у детето е останал
един страх и уплаха, тъй като когато го возят в колата детето иска да бъде
намалена скоростта. През 2019г. дъщеря му и семейството с децата се
прибрали със самолет и е нямало оплаквания при пътуването. Свидетелят
излага още, че по негови наблюдения от 2014г-2015г. върху шахтите на ул.
„Кокиче“ не е виждал капаци, а върху въпросната е имало капак от плота на
пластмасова маса без крака. От родителите на А. е научил, че те го водили на
лекар в Германия, където са им дали съвет да не правят изследване чрез
скенер на главата, тъй като не било добре за детето. Преди това обаче и след
изписването на детето от болницата в гр. Добрич, то било заведено на преглед
в гр. Варна при някакъв професор.
Разпитан като свидетел пред първоинстанционният съд е и служителят
на ответната Община Добрич И.М., изпълняващ длъжността Главен
инспектор „Опазване на околната среда“, считано от 01.04.14г. и до момента
на разпита. Неговото основно задължение е да следи за чистотата в определен
район от града, в който попада и ул. „Кокиче“ – дали улиците са
сметоизвозени, дали са изметени, дали има строителни отпадъци и други
нередности. При наличието на такива служителят сигнализирал съответните
служби на общината. Свидетелят сочи, че веднъж седмично обхожда ул.
„Кокиче“, която е без пътна настилка, а само на чакъл. Канализационните
шахти понастоящем били покрити с метални капаци, а назад във времето
9
били с бетонни капаци. Преди това капаците били отново метални, но били
заменени с бетонните, тъй като металните ги крадяли. Свидетелят няма
спомен някоя от канализационните шахти по улицата да е била покрита с
пластмасови елементи или камъни, тъй като иначе би сигнализирал за това
нещо.
В обясненията на майката на детето А. /съдът ги квалифицира именно
като такива, а не като свидетелски показания/, Е.С. твърди, че тя се е
прибрала в гр. Добрич заедно с децата си през м. юли 2018г., а месец по-късно
се върнал и съпругът И.. На 01.08.18г. следобед семейството се настанило в
къщата на родителите на мъжа . По-късно по покана на роднина е посетила
съседната къща, извеждайки децата си по тротоара дотам. След това на
връщане се срещнали с мъж на име Р., който бил със своето дете на име О.. А.
и О. се запознали и в това време по-малкото дете на С. – А. започнало да бяга
и да се катери върху портите. Поради това Е. е отишла да го вземе оттам.
Разстоянието между нея и А. в момента, в който се отправила към А. било
около 1 – 1.5 м., а до А. – около 2 м. Преди да се върне е чула, че една жена е
започнала да вика. Обръщайки се Е. е видяла как А. пада в шахтата, която се
намира на улицата, но близо до тротоара. Същата е била покрита с нещо
зелено и Е. не е знаела, че това е шахта. Приближила се и започнала да вика
за помощ на мъжа си. А. бил целият в кръв, бил в съзнание и плачел много.
Тъй като бащата И. е много тежък, в шахтата е влязъл съсед, който извадил
детето, подавайки го на Е. с протегнати нагоре ръце. Тя и мъжа откарали А.
в Спешното отделение, където залепили раната и ги изпратили на рентген.
Двамата родители останали при детето си при едноседмичния му престой в
болницата. Майката описва, че детето е имало рани на гърдите, коленете и по
главата. По време на лечението детето постоянно е задавало въпроси защо е
паднало, какво е станало, защо майка му плаче, че щял да умре. Препоръките
при изписването от болницата били детето да не стои на слънце, да не бяга и
пътува с кола, да не си играе много с деца, за да не го ударят по главата. При
осъществен преглед в гр. Варна при един професор, същият им казал, че
черепът си е свършил работата и е предпазил мозъка, на който нищо не му е
станало. Родителите не завели А. на контролни прегледи в болницата в гр.
Добрич, тъй като предпочели преглед при специалиста в гр. Варна. При
завръщането си в Германия родителите предали даденият им в България диск
10
от скенера и поискали ново такова изследване, което им било препоръчано да
не го правят. Сега детето казвало да не го нервират, че пак започвала болката
в главата и в корема. Споделя, че А. отхвърля играта с братчето си и казвал,
че иска да го оставят сам. Отбягвал и другите деца. Гледал в една точка и на
призоваването му по име не се обръщал. Появил се страх от тъмнината и
искал да нощува при родителите си. Майката споделя, че тя е решила да не
пуска детето на детска градина, въпреки, че го записали, но за да не го ударят
децата или да не падне. Към момента на изслушването /21.08.20г./ детето
продължава да не посещава детско заведение. С. сочи, че на 28.01.20г. за
първи път след инцидента се върнали в България, пътувайки с децата с
автобус. На 15.08.20г. пътували за България със самолет.
От отговора, даден от ответната община на 04.10.18г. /т. І, л. 18/ се
установява, че уличната канализационна система е собственост на Община
Добрич като с протокол от 12.02.16г. активите на „ВиК Добрич“ АД са
прехвърлени на Община Добрич. Въз основа на договора от 07.03.16г. на
„ВиК Добрич“ АД от Асоциацията по В и К на обособена територия, е
възложено стопанисването, поддържането и експлоатацията на публичните
активи на общината. Последната се сочи, че не е изпълнявала реконструкция
или ремонт на канализацията по ул. „Кокиче“ и поради това няма и протокол
за такава дейност.
Видно от Договор от 07.03.16г. за стопанисване, поддържане и
експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на
водоснабдителни и канализационни услуги /т. І, л. 57-98/, че от Асоциация по
ВиК за обособена територия, обслужвана от „ВиК Добрич“ АД е възложено
на самото „ВиК Добрич“ АД на осн. чл. 198п, ал. 1 от ЗВ посочените
дейности, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу
заплащане. По този договор асоциацията действала от името и за сметка на
собствениците на публичните активи.
От представеното писмено становище от третото лице-помагач „ВиК -
Добрич“ АД /т. ІІ, л. 342/ се установява, че поради ежедневни сигнали за
проблеми по ВиК системата, дружеството няма изготвен план-график за
периодичен мониторинг на канализационната система. Ежедневно обхождане
на съответните ВиК съоръжения се осъществявало от служителите на
11
дружеството при отстраняването на аварии. За процесния период и на
посочения адрес в гр. Добрич в системата за сигнали на дружеството няма
регистрирани такива за липсата на капак на канализационната шахта.
От заключението на СТЕ, изслушано пред първоинстанционния съд,
което настоящият състав на съда кредитира, се установява, че
канализационната ревизионна шахта /РШ/ на ул. „Кокиче“, № 1 се намира на
уличното платно. Същата е на разстояние от имотната граница тротоарната
линия – 2.80 м. и отстояние от бордюрната линия – 1.20 м. Нейната
дълбочина до кюне е 1.50 м. и с вътрешен диаметър – 0.9 м. Към момента на
огледа от експерта процесната РШ отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 1 и 2
от Наредба № 8 от 28.07.1999 г. за правила и норми за разполагане на
технически проводи и съоръжения в населени места, издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 72 от 13.08.1999
г. – същата е с възможност за извършване на ревизии и други дейности,
свързани с тяхното предназначение, а нивото на входния отвор и капаците
съвпада с нивото на уличното платно. При огледа на 12.03.2020г. е
установено, че само едно от четирите присъединявания към
канализационната мрежа чрез процесната РШ отговаря на техническите
норми за изпълнение и приемане на съоръжението – неговата дълбочина е под
1 м. и вероятно е изградено по време на строителството на РШ. За
присъединяванията /заустванията/ в канализацията за имотите на адрес на ул.
„Кокиче“, № 1 до № 3 /с посочени идентификатори по КККР/ вещото лице не
е открило съответните необходими документи. Тези присъединявания са били
реализирани още преди м. 04.12г., съдейки по снимките от този момент,
публикувани в общодостъпния сайт „Google Карти“. В с.з. експертът допълва,
че улицата е проходима от двете посоки. Към м. 04.12г. на снимката от
посочения сайт е видно, че процесната РШ е била с бетонов капак /подобно на
РШ на ул. „Арда“ и понастоящем/. Вещото лице счита, че в района РШ
първоначално са били с метални капаци, но впоследствие са били подменени
с бетонови такива. При огледа експертът е установил, че бетоновият капак на
процесната РШ с дебелина от 12 см. е бил преместен и понастоящем служи
като стъпало за входа към имотите на ул. „Кокиче“, № 1. Според вещото лице
към момента на инцидента дълбочината на РШ е била с около 30-40 см. по-
голяма, тъй като горе е имало бордюр. Понастоящем дълбочината е 1.50-1.60
12
м. до кюне, а до дъното на тръбата е 1.90 м. Експертът с оглед на своя опит е
категоричен, че към момента на пускането в експлоатация на
канализационната мрежа ревизионните шахти са били изпълнени с чугунени
предпазни капаци.
От заключението на СМЕ, изслушано пред ДОС се установява, че А.Г. е
претърпял черепно-мозъчна травма с линейно счупване на окципитална кост
вляво. На направените двукратно КТ на главата не се установяват данни за
мозъчна контузия. При осъществения преглед в началото на м. 08.20г.
здравословното състояние на детето е добро, без оплаквания, възбудни и
отпадни явления, свързани с травмата на главата. Последици от травмата
експертът не е установил. От приложената медицинска документация вещото
лице е установило, че при престоя в болницата детето е било консултирано
двукратно с детски лекар, който констатирал данни за вирусно инфекциозно
заболяване. От медицинската документация, от снетата анамнеза и при
осъществения преглед не са установени данни за засягане функциите и
морфологията на мозъка на детето. Освен това няма и остатъчни последици от
получената от детето травма и същата не оказва влияние върху функциите на
подлежащия мозък. Травмата се е изразявала единствено в счупването на кост
и нито субективно, нито обективно е потвърдено наличието на контузия на
мозъка, макар и в лека степен. Записаното в епикризата в тази насока се
обяснява с приетото в България и в други страни при линейни и неразместени
фрактури да се приема наличието и на мозъчна контузия лека степен, която в
случая не е потвърдена. По делото не са налични документи на детето да са
били проведени контролните прегледи до 30 дни от изписването от
болницата, както и медицински прегледи в Германия и не е проследяван
ходът на възстановяване.
От заключението на съдебно-психологическата експертиза, изслушано
пред първоинстанционния съд и кредитирано от настоящия състав на съда се
установява, че при проведеното психологично изследване на детето А. не са
открити данни за отклонения в развитието му. Въпреки преживяното няма
данни за емоционално продължителни негативни преживявания като
продължителен страх или посттравматичен стрес. Не са налице данни и за
нарушения, които да са достигнали до ниво на разстройство, нито има данни
преживените събития да са довели до стабилизиране на негативни
13
емоционални преживявания. Хиперпротекцията и отглеждане в капсулирана
семейна среда, може да доведат до трудности в адаптацията на детето в
чуждата страна, както и до самовъзприятие за различност, т.е. детето не
говори език, не познава обичай и култура. Реакцията на детето в преживяната
ситуация не надхвърля очакваните реакции на дете, поставено в трудна
ситуация с възприятие за болка. Детето се е адаптирало като спомена за
преживяното се поддържа от обгрижващите възрастни. По принцип децата на
тази възраст нямат капацитет да осмислят тежестта на преживяното, нямат
концепт животозастрашаващо събитие, поради което обгрижващите
възрастни стабилизират спомена чрез разкази за случилото се. Към момента
на прегледа експертът не е открил данни за неблагоприятен ефект върху
психиката му, а дали ще има последици и влияние за в бъдеще и в различни
житейски ситуации – това зависи от обгрижващите детето възрастни.
В с.з. вещото лице допълва, че детето е преживяло страх от претърпения
инцидент – събитието е необичайно, освен това е имало около него паника у
възрастните и всичко това е свързано с преживяване на тревожност. Но
поради липсата на оценъчния компонент за застрашаване на живота, предвид
възрастта на детето, то не може да направи оценката, че това е едно много
тежко събитие, което може да доведе до сериозни последици или загуба на
живота. Такава оценка може да бъде направена и стабилизирана именно от
възрастните около детето, което да се окаже и негативното влияние върху
неговата психика. Детето не покрива критериите за определяне на наличието
на посттравматично стресово разстройство. Това, което е направило
впечатление на експерта е, че майката на детето е изключително тревожна,
което води до нейнната свръхгрижа и изолиране на детето от социалната и
учебната среда в чуждата страна.
Съобразно установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
С оглед наведените твърдения и отправения петитум, правната
квалификация на предявения иск е по чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД –
претендира се отговорност на възложителя на работата за вреди, настъпили
при или по повод изпълнението на тази работа от изпълнителя.
Уредената в нормата на чл. 49 от ЗЗД обективна отговорност на
14
възложителя на работата, предпоставя установяването от ищеца, че
физическо лице или лица, които са действали въз основа на възлагането на
ответника, и при или по повод на възложената работа, му е причинили със
своите действия или бездействия вреди. Или, в случая се изисква наличието
на предпоставките на хипотезата на генералния деликт, уреден в чл. 45, ал. 1
от ЗЗД, ведно с възлагането на работата от ответника на деликвента, от която
работа са произлезли вредите.
Община Добрич е собственик на улиците в гр. Добрич, вкл. и на ул.
„Кокиче“ и това обстоятелство не се оспорва от същата. Това произтича от
нормите на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС, във връзка с §7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на
ЗМСМА и чл. 3, ал. 3 и чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, които сочат, че
улиците в селищата са местни пътища и са публична собственост на
общините. Последните са натоварени със задълженията да изграждат,
ремонтират, стопанисват, организират дейностите по поддържането на
улиците и пътищата, които са тяхна собственост, да контролират
изправността и състоянието на пътната настилка, целостта на пътното
покритие, както и да вземат мерки за своевременно отстраняване на
препятствията върху тях – чл. 11 от ЗОбС, чл. 31от Закона за пътищата и чл.
48, т. 2, б. „а“от Правилника за неговото прилагане; чл. 3, чл. 167, ал. 1 и § 6,
т. 1 и т. 37 от ДР на ЗДвП.
Съобразно нормата на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗВодите публична
общинска собственост са и водностопанските системи и съоръжения на
територията на общината (с изключение на тези, които са включени в
имуществото на търговски дружества, различни от В и К операторите с
държавно и/или общинско участие в капитала, или на сдружения за напояване
и които се изграждат със средства или с кредити на търговските дружества
или на сдруженията за напояване), в това число и уличните канализационни
мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните територии и отвеждащите
канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и
пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които
обслужват потребителите на територията на общината, с изключение на
държавните. С нормата на чл. 141 от ЗВ на собствениците на
водностопанските системи се вменява задължението да осигуряват
поддържането им в техническа изправност.
15
Предвид стратегическата важност на водния ресурс на страната и
дейностите по неговото използване, законодателят с нормите на ЗВодите е
създал особен режим: територията на страната за нуждите на управлението,
планирането и изграждането на ВиК системи и за предоставянето на ВиК
услуги се разделя на обособени територии, чиито граници се определят от
асоциациите по ВиК или от общински съвет /чл. 198а/; асоциациите по ВиК
чрез общото събрание /подробна уредба като персонификация, органи на
управление и правомощия – чл. 198в/ приема решение за сключване на
договора от името и за сметка на собственика на В и К системата с В и К
оператора за възлагане на дейностите по предоставянето на В и К услугата и
поддържането на В и К системите, включително за поемане на финансови
задължения от В и К оператори, и контролира изпълнението по договора;
съобразно нормата на чл. 198о стопанисването, поддържането и
експлоатацията на В и К системите и съоръженията, както и предоставянето
на В и К услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК
оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги; възлагането на дейностите по
чл. 198о, ал. 1 се извършва с договора чл. 198п, ал.1 от Закона за водите,
сключван от името и за сметка на членовете на асоциацията, които са
собственици на съответните В и К системи и съоръжения.
Създадена е и подзаконова нормативна уредба относно проектиране,
изграждане и експлоатация на канализационни системи (Наредба № РД-02-
20-8 от 17.05.2013 год. за проектиране, изграждане и експлоатация на
канализационни системи), както и относно присъединяването на потребители
и ползването на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от
8.10.2004 г.). Съгласно втората наредба ВиК дружествата /съобразно чл. 2 -
наричани „оператори“/ са задължени да осигуряват поддръжката на
посочените системи в съответствие с изискванията за безопасност при
работа. Съобразно първата цитирана наредба пък (чл. 25 и чл. 26),
ревизионните шахти се проектират устойчиви на външни натоварвания (земен
натиск, натоварване от транспортни средства) входните отвори на тези,
16
проектирани под улици се предвиждат с капаци с горна повърхност на нивото
на уличната настилка и следва да се осигурени срещу пропадане и
вандализъм. Операторът на канализационната система поддържа параметрите
на елементите на канализационната система по време на експлоатация, като
създава система за техническо обслужване и ремонт на оборудването, за
което води съответна техническа документация, респективно план за
експлоатацията им с включени мерки и дейности за поддръжка при
нарушения, аварии и експлоатационни проблеми - така чл.133 и чл. 159.
Негово е задължението в хода на експлоатация и поддръжка да установи
възникнали проблеми, вкл. като се изследват произхода и местата на
нерегламентирани включвания на канализационни участъци към
канализационната мрежа, респективно за поддържането на капаците,
стъпалата и дънните части на ревизионните шахти, които при необходимост
се ремонтират - чл. 160 и чл. 162.
По настоящото дело се установи, че към 2012г. ревизионната шахта
/РШ/ на уличната канализация, разположена на ул. „Кокиче“ пред
административен № 1 е била покрита с бетонов капак. Същият е бил частично
увреден /така от свидетелските показания за счупените картери на колите и
вещото лице по СТЕ относно визуализация чрез запазените снимки в
посочения сайт/, но е продължил да изпълнява функцията си за защита срещу
пропадане и вандализъм, до момента в който е бил преместен от неизвестно
лице и е бил поставен като праг на прохода към домовете на живущите.
Налице е и нерегламентирано присъединяване към канализационната улична
мрежа, посредством включването в същата тази РШ от живущите на тези
адреси лица. Същевременно след 2012г. и преди инцидента на 01.08.18г.
капакът на РШ е бил заместен от неизвестно лице от импровизиран такъв,
представляващ плота на счупена зелена пластмасова маса, затиснат с камъни.
Липсата на капак, който да отговаря на нормативните изисквания, цитирани
по-горе, е следвало да бъде констатирано от съответните лица, натоварени с
проверката и поддръжката на това съоръжение – от длъжностни лица на
ответната община, която е негов собственик и следва да изисква от
изпълнителя „ВиК Добрич“ АД да осъществява възложените му дейности по
поддръжката на ВиК съоръженията или от служители на ВиК дружеството –
оператор, на което е възложено изграждането и поддържането на тези
17
съоръжения с цитирания договор от 07.03.16г. Не може да се сподели тезата
на третото лице-помагач, че за предприемането на съответните нормативно
определени действия е необходимо постъпването на сигнали за аварии или за
липса на съответните елементи от ВиК мрежата и съоръженията, за да се
предприемат необходимите мерки. Недопустимо и противоречащо на
цитираните по-горе нормативни изисквания е РШ, която е с диаметър около
0.90 метра и дълбочина около 1.90 метра /в тази връзка съдът споделя
изложеното от вещото лице относно дълбочината на РШ/, която е част от
общинската канализационна мрежа, да е необезопасена чрез съответния
предпазен капак. И е без значение в тази връзка за ангажирането на
деликтната отговорност на ответната община в качеството на възложител,
че същата с цитирания договор и в изпълнение на нормативните изисквания е
възложила на „ВиК Добрич“ АД дейностите за поддържане на
водностопанската система, включваща и уличната канализационна мрежа,
защото съобразно нормата на чл. 49 от ЗЗД отговорността е обективна и е
именно за възложителя.
В резултат на пропадането в посочената РШ на 01.08.18г. ищецът е
получил травматични увреждания, от което е претърпял негативни
преживявания като болки и страдания, които подлежат на обезщетяване.
Следователно, налице е хипотезата на чл. 49 от ЗЗД и отговорността на
ответника следва да бъде ангажирана чрез осъждането му да заплати парично
обезщетение на ищеца.
За да се определи размера на обезщетението съдът съобрази, че към
момента на инцидента ищецът е бил дете на 2 години и 9 месеца. Същото е
претърпяло черепна травма чрез линейно счупване на окципитална кост
вляво. Липсват данни по делото детето да е изпадало в безсъзнателно
състояние – така съобразно обясненията на майка му, от показанията на
свидетелите И. и А., че детето е плачело силно и споделяло, че го боли, както
и от отразеното в медицинската документация, че детето е било отпуснато, а
на моменти превъзбудено. От проведените образни изследвания не са
установени данни за мозъчна контузия /последното се потвърждава и от
преразказаното майката и дядото на детето становище на медицинския
специалист, прегледал детето в гр. Варна, който посочил, че „черепът си е
свършил работата“/. Проведено е било единствено медикаментозно лечение,
18
което в условията на стационар е продължило 7 дни, след което са били
дадени съответни предписания за щадящ детето режим за период около 30
дни, вкл. и да не се вози в кола /така отново от обясненията на майката на
детето и показанията на неговият дядо/. Детето се е възстановило за период
от около 20-30 дни, тъй като от обясненията на майката се установява, че след
такъв период от инцидента семейството е отпътувало обратно до Германия с
кола. При осъществения преглед в началото на м. 08.20г. експертът по
настоящото дело е констатирал, че здравословното състояние на детето е
добро, без оплаквания, възбудни и отпадни явления, свързани с травмата на
главата. Същият не е установил да има към посочения момент негативни
последици от претърпяната от детето травма.
Наред с горното съдът кредитира изцяло заключението и на вещото
лице детски психолог, който при проведеното психологично изследване на
детето не е открил данни за отклонения в развитието му, както и че въпреки
преживяното няма данни за емоционално продължителни негативни
преживявания като продължителен страх или посттравматичен стрес. Не са
установени и данни за нарушения, които да са достигнали до ниво на
разстройство, нито има данни преживените събития да са довели до
стабилизиране на негативни емоционални преживявания. Таково по-скоро е
възможно чрез действията на обгрижващите го възрастни.
За да определи размера на дължимото обезщетение съдът има предвид
характера на получената травма /линейно счупване на кост от черепа без
засягане на подлежащия мозък/, която е провокирала в момента на инцидента
силен стрес /състоянието на детето при приемането в болничното заведение е
описано като „сомнолентен“, с вяла реакция за светлина, но на моменти
превъзбудено/ и болки, които са били интензивни в първите дни след
събитието, но са отшумели след съответно предприетото адекватно лечение.
Травмата е преодоляна чрез заздравяването на костта и понастоящем няма
данни за поведенчески или ментални отклонения, а и при липсата на
нарушения в морфологията на мозъка, специалистите не очакват такива. С
оглед това, както и имайки предвид икономическата конюнктура в страна към
момента на инцидента и съдебната практика по сходни казуси, следва да се
определи обезщетение в размер на общо 10 000 лв.
19
По възражението за съпричиняване на вредите.
Следва да се има предвид, че релевантен за съпричиняване на вредата
от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие,
дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде
определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само
това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди. Приема се безпротиворечиво в съдебната практика, че
причинно-следствената връзка е обективен факт и за приложението на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД субективното отношение на пострадалия, вината му, както и дали
е могъл да разбира свойството и значение на извършеното и да преценява
постъпките си, са ирелевантни. В този смисъл съпричиняване може да има и
от малолетно лице.
С оглед на коментираните по-горе гласни доказателства, на които не
противоречат обясненията на майката на детото, следва да се приеме, че А. е
бил оставен без надзор към момента, в който той е отишъл до РШ, стъпал е
върху същата /тъй като всички твърдят, че отворът е бил покрит с плот от
счупена маса и затиснат с камъни/ и поради крехкия и чуплив материал на
пластмасата, е пропаднал в нея. Шахтата се намира на улично платно, което е
с разрешено движение на ППС в двете посоки. Освен това РШ е разположена
на разстояние от 1.20 м. от бордюрната линия. Очевидно, че в случая не е бил
осъществен задължителният постоянен и непрекъснат родителски контрол по
отношение на малолетното дете, съгласно чл. 125, ал. 3 от СК и съгласно чл.
8, ал. 8 от Закона за закрила на детото. Ако беше осъществен такъв контрол /а
при дете на такава възраст и при такава ситуация, контролът включва и
държането на детето за ръка/ и детето не беше допуснато да излезе само на
пътното платно, вкл. и да се качи върху импровизирания капак, инцидентът
не би се случил. Това доказва наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпването на противоправния резултат и е
предпоставка за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
При определяне степента на съпричиняване подлежи на съпоставка
20
тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде
установен действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за
настъпване на процесното събитие и на вредите от същото. В настоящия
случай обаче съпричиняващото поведение не е тъждествено с това на
бездействалите служители на дружеството-изпълнител, комуто е било
възложено от ответната община да поддържа вкл. и това съоръжение от
уличната му канализационна мрежа. Това е така, защото дори и при
неосъществен от родителя контрол върху детето, то при наличието на
надежден предпазен капак върху РШ, това вредоносно събитие не би
настъпило. Съобразявайки гореизложеното, съдът определя съпричиняване от
страна на пострадалото лице в размер на ¼.
Предвид установения размер на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия и след приспадане от размера на определеното
обезщетение на сума, съответна на степента на съпричиняването, то
следващото се обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца,
е в размер на сумата от 7 500 лв.
При това положение решението в частите му, с които е присъдено
обезщетение в размер на 4 000 лв. и е отхвърлен иска за горница над 7 500 лв.
до 26 000 лв. като част от иск от общо 100 000 лв., следва да се потвърди, а в
частта, с която е отхвърлен иска за горницата над 4 000 лв. до дължимия
размер от 7 500 лв., следва да се отмени и искът в тази част да се уважи като
се присъди сума в размер на още 3 500 лв.
По разноските за първата инстанция.
Първоинстанционното решение не е изменяно по реда на чл. 248 от
ГПКв частта му за разноските по искане на никоя от страните. Поради това
настоящият съд е обвързан от възприетото от първата инстанция като изходни
положения при изчисляването на дължимите на всяка от страните разноски.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сума в
размер на още 14.73 лв. /110 лв. разноски, умножено по уважената част от
иска от 7 500 лв. и произведението разделено на общия размер на предявения
иск от 26 000 лв., дава резултат от 31.73 лв., а присъдената сума е 17 лв./.
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза на адв. Ф. следва да се присъди
21
сума в размер на още 423.32 лв. /прието е като дължимо възнаграждение от
2 620 лв. без ДДС, при което по горния алгоритъм се стига до резултат от
755.76 лв. без ДДС, а с ДДС – 906.92 лв., а присъдената сума е от 483.60
лв./.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати сума от още 140 лв. като дължима ДТ /ДТ от 4% върху 7 500 лв. е 300
лв., а присъдената в полза на съда е сума от 160 лв./.
Същевременно първоинстанционното решение следва да се отмени в
частите, с които ищецът е осъден да заплати на ответника на осн. чл. 78, ал. 3
от ГПК разликата над дължимия размер от 2 983.91 лв. до присъдения размер
от 3549.13 лв. /тъй като дължимата сума за адвокатско възнаграждение е
2237.08 лв. с ДДС, а тази за разноски – 746.83 лв., съразмерно на
отхвърлената част от иска/.
По разноските за въззивната инстанция.
Във въззивната си жалба и в молбата, депозирана на електронната поща
на съда на 31.05.21г., ищецът чрез адв. Ф. е отправил искане за присъждане
на разноските по настоящото дело, вкл. и за адвокатски хонорар. Настоящият
състав на съда съобрази, че пред настоящата инстанция няма представени
доказателства за направени от ищеца разноски, както и за заплатен
адвокатски хонорар. Същевременно по първоинстанционното дело и по
настоящото дело липсват доказателства за начина, при който се осъществява
правната помощ от адв. Ф. в полза на ищеца, тъй като е представено
единствено пълномощно, в който документ, това не е отразено /т. І, л. 6 от
първоинстанционното дело/. Поради това разноски в полза на ищеца и в
полза на процесуалния му представител не следва да се присъждат за
въззивната инстанция.
В полза на Община Добрич също не следва да се присъждат разноски,
тъй като от една страна защита против въззивната жалба на ищеца не е
предприета (не е депозиран отговор по същата, нито е изразено становище по
същата в с.з.), а от друга страна въззивната жалба на самата община Добрич е
неоснователна.
Воден от горното, съдът
22
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260119/23.12.2020г., постановено по
гражданско дело № 655 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Добрич, в
частите му, с които:
Община Добрич, БУЛСТАТ *********, гр. Добрич, ул. „България“, №
12 е осъдена да заплати на АЗ. ИБР. ГЮЛС., ЕГН **********, действащ
чрез своите родители и законни представители ИБР. ГЮЛС. СЛ., ЕГН
********** и ЕЛ. В. СЛ., ЕГН **********, обезщетение за претърпените
душевни и физически болки и страдания в резултат от пропадане на
дата 01.08.2018 год. в необезопасена канализационна шахта по ул.
„Кокиче“, № 1 в гр.Добрич, в размер на сумата от 4 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 01.08.2018 год. и до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 49 от ЗЗД;
е отхвърлен иска на АЗ. ИБР. ГЮЛС.,ЕГН **********, действащ чрез
своите родители и законни представители ИБР. ГЮЛС. СЛ., ЕГН
********** и ЕЛ. В. СЛ., ЕГН ********** против Община Добрич,
БУЛСТАТ *********, гр. Добрич, ул. „България“, № 12, за заплащане на
сума, представляваща разликата над 7 500 лв. до размера на заявяването
му от 26 000 лв., като частичен от 100 000 лв., претендирана като
обезщетение на неимуществените вреди от описаното по-горе пропадане
на 01.08.18г., на осн. чл. 49 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ решение № 260119/23.12.2020г., постановено по гражданско
дело № 655 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Добрич в частта му, с която е
отхвърлен иска на АЗ. ИБР. ГЮЛС.,ЕГН **********, действащ чрез своите
родители и законни представители ИБР. ГЮЛС. СЛ., ЕГН ********** и ЕЛ.
В. СЛ., ЕГН ********** против Община Добрич, БУЛСТАТ *********,
гр.Добрич, ул. „България“, № 12, за заплащане на сума, представляваща
разликата над присъдения размер от 4 000 лв. до дължимия размер от 7 500
лв. като обезщетение на неимуществените вреди от описаното по-горе
пропадане на 01.08.18г., на осн. чл. 49 от ЗЗД, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Добрич, БУЛСТАТ *********, гр. Добрич, ул.
23
„България“, № 12 да заплати на АЗ. ИБР. ГЮЛС.,ЕГН **********, действащ
чрез своите родители и законни представители ИБР. ГЮЛС. СЛ., ЕГН
********** и ЕЛ. В. СЛ., ЕГН **********, понастоящем във Федерална
република Германия и със съдебен адрес адв. ЕС. Ф., гр. София-1000, ул. „Три
уши“, № 6А, бл. 5, ет. 2, офис 10 обезщетение за претърпените душевни и
физически болки и страдания в резултат от пропадане на дата 01.08.2018 год.
в необезопасена канализационна шахта по ул. „Кокиче“, № 1 в гр. Добрич, в
размер на още 3 500 лв. /три хиляди и петстотин/ лв. , ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 01.08.2018 год. и до
окончателното ѝ изплащане, на осн. чл. 49 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Добрич, БУЛСТАТ *********, гр.Добрич,
ул.“България“ № 12 да заплати на АЗ. ИБР. ГЮЛС., ЕГН **********,
действащ чрез своите родители и законни представители ИБР. ГЮЛС. СЛ.,
ЕГН ********** и ЕЛ. В. СЛ., ЕГН **********, понастоящем във Федерална
република Германия и със съдебен адрес адв. ЕС. Ф., гр.София-1000, ул. „Три
уши“, № 6А, бл. 5, ет. 2, офис 10, сума в размер на още 14.73 /четиринадесет
лева и седемдесет и три ст./ лв., на осн. чл. 78, ал. 1, от ГПК,
представляващи разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА Община Добрич, БУЛСТАТ *********, гр.Добрич, ул.
„България“ № 12 да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата на адвокат ЕС. Ф., ЕГН **********, САК - личен номер
**********, гр.София-1000, ул. „Три уши“, № 6А, бл. 5, ет. 2, офис 10 сумата
от още 423.32 /четиристотин двадесет и три лева и тридесет и две ст./ лв.,
представляващо адвокатско възнаграждение за първата инстанция.
ОСЪЖДА Община Добрич, БУЛСТАТ *********, гр.Добрич, ул.
„България“, № 12 да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на
Окръжен съд-Добрич, по бюджета на съдебната власт, сумата в размер на още
140 /сто и четиридесет/ лв., представляваща дължимата ДТ върху уважената
част от иска.
ОТМЕНЯ решение № 260119/23.12.2020г., постановено по гражданско
дело № 655 по описа за 2019г. на Окръжен съд – Добрич в частта му, с която
АЗ. ИБР. ГЮЛС., ЕГН **********, действащ чрез своите родители и законни
представители ИБР. ГЮЛС. СЛ., ЕГН ********** и ЕЛ. В. СЛ., ЕГН
24
********** е осъден да заплати на Община Добрич, БУЛСТАТ *********, гр.
Добрич, ул. „България“, № 12, разликата над дължимия размер от 2 983.91 лв.
до присъдения размер от 3549.13 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на „Водоснабдяване и
канализация“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Добрич, бул. „Трети март“, № 59 като трето лице-помагач на ответника
Община Добрич.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните и третото
лице-помагач /чрез процесуалните им представители/ при наличието на
предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25