№ 342
гр. София, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110209179 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от АРС. М. Х., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление (НП) № С-30-24/14.06.2021 г., издадено от
началника на Регионална дирекция за строителен надзор – София, с което на
основание чл. 232, ал.8 вр. чл. 163а, ал.4 от Закона за устройство на
територията на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 145, ал. 2 пр. 2 от
ЗУТ вр. чл. 6, ал.1, чл. 8, чл.11, ал.3 и чл. 12, ал.6 от Наредба № 8 от
28.07.1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и
съоръжения в населени места /Наредба №8/28.07.1999 г./.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Поддържа се, че на
главните инженери на райони е възложено от главния архитект на Столична
община да одобряват инвестиционни проекти след съгласуване с главния
инженер в Направление „Архитектура и градоустройство” /НАГ/ при СО, а от
НАГ е получено положително становище. Жалбоподателят счита, че
неправилно АНО е отстранил нередовност на АУАН на основание чл. 53, ал.2
ЗАНН, която не би могла да се санира по този ред, а именно при
квалифициране на нарушението са добавени конкретни правни разпоредби от
Наредба № 8/28.07.1999 г. Посочва се, че в НП като основание за налагане на
глобата е посочена и разпоредбата на чл. 163а, ал.4 ЗУТ, която е относима
към строител, а не към издателя на разрешението за строеж. Съществени
1
нарушения на процесуалните правила според жалбоподателя представляват и
непосочване в АУАН и НП мястото на извършване на нарушението,
посочване на адрес, който не отговаря на действително отразения в НБД
„Население”, непосочване, че актът е съставен при условията на чл. 40, ал.2
ЗАНН, непосочване на лицето, установило нарушението и невръчването му на
екземпляр от Констативния протокол, на който се позовават актосъставителя
и АНО в своите актове. Претендира се квалифициране на нарушението като
маловажен случай.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна – РДНСК - София, редовно призована се
представлява от юрк. Младенова с представено пълномощно, която пледира
жалбата да бъде оставена без уважение по съображения, изложени в
придружителното писмо. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взаимна връзка намери за установено от
фактическа страна следното:
На 23.03.2021 г. жалбоподателят А.Х. в качеството си на главен
инженер на район „Студентски” при Столична община издал разрешение за
строеж № Б-15/23.03.2021 г. за строеж „Уличен водопровод Ф110 ПЕВП, по
ул. „Тодор Кожухаров /О.Т. 121 - О.Т. 119/ с начало: Връзка от съществуващ
водопровод Ф160 ПЕВП, находящ се по ул. „Проф. Георги Златарски“ при
О.Т. 119 по улицата в западна посока до СВО на УПИ XXVII-4820; Уличен
канал Ф300 ПП по ул. „Тодор Кожухаров“ /О.Т. 121 - О.Т. 119/, с начало: РШ
- СКО на УПИ XXVII-4820, по улицата в източна посока със заустване в
съществуващ канал Ф800мм, находящ се по ул. „Проф. Георги Златарски“ при
О.Т. 119; Изграждане на нова улица от О.Т. 119 до източната граница на ПИ с
идентификатор 68134.1600.528 и южно платно на улица - от източна граница
на ПИ с идентификатор 68134.1600.528 до северозападната граница на УПИ
XXVII-4820 (ПИ с идентификатор 68134.1600.4820), кв. 11, м. „Витоша - ВЕЦ
- Симеоново“ район „Студентски, уличен водопровод, канал и пътна част по
улица О.Т. 121 - О.Т. 119, кв. 11, м. „Витоша - ВЕЦ - Симеоново“
На 01.04.2021 г. свидетелят М.Я. – старши инспектор в РДНСК -
извършила проверка на документацията, свързана с издаване на посоченото
разрешително, в т.ч. и инвестиционен проект и установила, че в представения
инвестиционен проект по част „Водоснабдяване“ чертеж 2 надлъжен профил
водопровод Ф 110 - ПЕВП, същият е предвиден да бъде изграден спрямо
нивелетата на улицата на дълбочина от 1.26м. до 1.64 м. с което за част от
същия не било изпълнено изискването за минимално земно покритие,
съгласно Приложение № 2 към чл. 6, ал. 2 и чл. 8, чл. 11, ал. 3 и чл. 12, ал. 6
от Наредба № 8 от 28 юли 1999 г. за правила и норми за разполагане на
технически проводи и съоръжения в населени места /Наредба №8/28.07.1999
г./, в което приложение към цитираната наредба минималното земно
покритие за изграждането на водопроводи било предвидено да бъде 1.50 м.
Свидетелката установила, че в представения инвестиционен проект по
част „Канализация“ чертеж 2 надлъжен профил канал Ф300-ПП същият е
предвиден да бъде изграден спрямо нивелетата на улицата на дълбочина от
1.73 м. до 2.25 м„ с което за част от същата не е изпълнено изискването за
минимално земно покритие, съгласно Приложение № 2 към чл. 6, ал. 2 и чл. 8,
чл. 11, ал. 3 и чл. 12, ал. 6 от Наредба №8/28.07.1999 г. В приложение № 2 към
2
същата наредба минималното земно покритие за изграждането на канали
било предвидено да бъде 2.00 м.
Свидетелката Я. установила, че в представения инвестиционен проект
по част „Водоснабдяване“ чертеж № 4 напречен профил 1 - 1 и проект
„Канализация“ чертеж № 3 напречен профил 1-1 хоризонталното разстояние
между оста на водопровода и оста на канала (Ф300 ПП), които са
разположени успоредно е 100 см., като не било изпълнено изискването на
Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1 и чл. 8 от Наредба №8/28.07.1999 г. В
приложение № 1 на цитираната наредба най - малкото хоризонтално светло
разстояние между водопровод и канал (над Ф 200) било предвидено да бъде
2.00 м.
При така установеното от нея свидетелката М.Я. счела, че
жалбоподателят в качеството си на главен инженер на район „Студентски“
при СО е одобрил инвестиционни проекти и е издал разрешение за строеж №
Б-15/23.03.2021 г. в нарушение на разпоредбата на чл. 145, ал.2 пр. 2 ЗУТ вр.
чл. 6, ал.1, чл. 8, чл. 11, ал.3 и чл. 12, ал.3 от Наредба № 8 от 28 юли 1999 г. за
правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в
населени места и изпратила до жалбоподателя покана за явяване за съставяне
на акт за установяване на административно нарушение. Поканата била
получена лично от жалбоподателя на 20.04.2021 г.
Тъй като на посочената в поканата дата 25.05.2021 г. жалбоподателят не
се явил за съставяне на АУАН свидетелката Я. съставила срещу А.Х. и в
негово отсъствие акт за установяване на административно нарушение № С-
30/25.05.2021 г. На 28.05.2021 г. актът бил предявен за запознаване лично на
жалбоподателя, който го подписал и получил екземпляр от него. На
31.05.2021 г. били депозирани възражения срещу АУАН.
Като счел подадените възражения за неоснователни на 14.06.2021 г.
началникът на РДНСК- София издал обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 232, ал.8 вр. чл. 163а, ал.4 ЗУТ
наложил на жалбоподателя Х. глоба в размер на 1 000 лева. Препис от НП бил
връчен на жалбоподателя на 15.06.2021 г., а на 22.06.2021 г. била подадена и
жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля М. ИВ. ЯНЧ.,
констативен протокол № РС-СТ-764/1/, покана за явяване за съставяне на
АУАН, разрешение за строеж № Б-15/23.03.2021 г., заповед № ДК№11-С-
7/02.04.2021 г. на началника на РДНСК, заповед № РД-13-71/13.06.2019 г. на
началника на ДНСК, становище на НАГ – СО, решение № 121 по протокол №
60/13.10.2003 г. на СОС, решение № 95 по протокол № 32/10.12.2001 г., на
СОС, решение № 148 по протокол № 40/18.07.2002 г. на СОС, заповед №
РА50-793/30.10.2019 г. на главния архитект на СО, удостоверение за
приложена улична регулация, писмо, договор за поръчка от 09.10.2020 г.,
договор за дарение, комплексен доклад заповед № РД-19-08-28/17.03.2021 г.
на главния архитект на СО, удостоверение за постоянен и настоящ адрес на
жалбоподателя.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката М.Я., тъй като
същите са обективни, добросъвестно депозирани и информативни.
Свидетелят пресъздаде пред съда факти и обстоятелства, които
непосредствено е възприел или в осъществяването на които лично е участвал.
3
Я. потвърди участието си в проверката на документите, свързани с издаденото
от жалбоподателя разрешение за строеж на улица, уличен водопровод и
канал, като посочи, че при проверката на проектите за водопровода и канала
установила, че същите са проектирани при неспазване на изискуемите норми
досежно разстоянието между водопровод и канал, както и изискването за
минимално земно покритие на същите. В показанията на свидетелката се
съдържат данни и относно спазване на процедурата по съставяне на АУАН в
отсъствие на нарушителя. В подкрепа на заявеното от свидетелката Я. са и
писмените доказателства по делото – констативен протокол, съставен във
връзка с извършване на проверката на процесното разрешение за строеж и
представената покана за явяване за съставяне на АУАН, видно от която
жалбоподателят я е получил лично на 20.04.2021 г.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства, приети по
надлежния ред на чл. 283 НПК като обективни и съставени за цели извън
процеса. От представената заповед № РА50-793/30.10.2019 г. на главния
архитект на СО е видно, че същият е делегирал правомощията си да съгласува
и одобрява на основание чл. 145, ал. ЗУТ проекти за ново строителство на
улици от второстепенната улична мрежа, вкл. и проекти за вътрешни
инсталации на тези обекти.
Доколкото по делото не съществува спор относно издаденото
разрешение и одобрените проекти с параметрите, посочени в АУАН и НП, а
доводите на жалбоподателя са насочени срещу спазването на процесуалните
правила при съставяне на АУАН и НП, то съдът намира, че по – подробен
доказателствен анализ не е необходим.
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в
законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна по част от
изложените в нея аргументи.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Свидетелят Милена Янкова в качеството си на старши инспектор в РДНСК –
София на основание чл. 238, ал.2 т.2 ЗУТ е била компетентна да състави
процесния АУАН, а от приложената по делото заповед № РД-13-
71/13.06.2019 г. на началника на ДНСК се установява, че същият на
основание чл. 222, ал.1 т. 15 и чл. 239, ал.1 т.2 от ЗУТ е делегирал
правомощията си да налага глоби и да издава наказателни постановления на
началниците на РДНСК.
Не е допуснато нарушение на процедурата по съставяне на АУАН в
отсъствие на нарушителя. По делото се установи, че жалбоподателят е бил
надлежно поканен за явяване за съставяне на АУАН. Поканата му е връчено
лично на 20.04.2021 г., за удостоверяване на което той е положил подпис в
нея. Неявяването му на посочената в поканата дата /и неизпращане на
4
представител/ не опорочава съставения АУАН, доколкото на жалбоподателя е
била гарантирана възможността на участва в първата фаза на
административнонаказателното производство – тази по съставяне на АУАН,
но същият сам се е отказал от това си право. Не представлява процесуално
нарушение непосочването в АУАН, че същият е съставен при условията на
чл. 40, ал.2 ЗАНН, доколкото това обстоятелство на първо място е видно от
разликата в датите на съставяне и предявяване на АУАН, а на следващо място
непосочването му не ограничава по никакъв начин правото на защита на
нарушителя, който е наясно, че е бил поканен за съставяне на АУАН, наясно
е, че не се е явил, както и че АУАН е съставен /очевидно в негово отсъствие/,
тъй като му е бил предявен на 28.05.2021 г.
Не съставляват също така процесуални нарушения, от категорията на
съществените /тоест такива, ограничили правото на защита на наказаното
лице/ непосочването на лицето, установило нарушението /видно от
показанията на свидетелката Я., това е била тя/, както и невръчването на
препис от констативния протокол. Последният не е с адресат жалбоподателя,
а е вътрешен акт, с който свидетелката е отчела резултатите от проверката.
Посочването на адрес на нарушителя, различен от този, вписан в НБД
„Население“ също не опорочава АУАН и НП, тъй като нарушителят е
индивидуализиран еднозначно с три имена, ЕГН, заемана длъжност и не
съществува съмнение срещу кого са насочени тези актове.
Съгласно чл. 145, ал.1 т.2 ЗУТ техническите или работните
инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект на
общината (района). По делото се установи, че със заповед № РА50-
793/30.10.2019 г. главният архитект на СО е делегирал правомощията си да
съгласува и одобрява на основание чл. 145, ал. 1 ЗУТ проекти за ново
строителство на улици от второстепенната улична мрежа, вкл. и проекти за
вътрешни инсталации на тези обекти.
Съгласно чл. 142, ал.5 т.2 ЗУТ оценката на проектите обхваща проверка
за съответствие със правилата и нормативите за устройство на територията.
Установи се, жалбоподателят – инж. А.Х. – в качеството си на главен
инженер на район „Студентски” при СО е одобрил инвестиционни проекти, в
които по отношение на част от водопровод и канал не са спазени
изискванията за минимално земно покритие по Приложение № 2 към чл. 6, ал.
2 и чл. 8, чл. 11, ал. 3 и чл. 12, ал. 6 от Наредба №8/28.07.1999 г., както и не е
спазено изискването на Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1 и чл. 8 от Наредба
№8/28.07.1999 г. за най - малкото хоризонтално светло разстояние между
водопровод и канал. Неоснователно е възражението, изложено в жалбата, че
по отношение на проектите е получено положително становище от НАГ.
Посоченото положително становище не може да замести императивната
разпоредба на параграф 2, ал.2 от Наредба №8/28.07.1999 г. за правила и
норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени маста,
цитирана и в становището на НАГ, че „разрешения за отклонения от нормите
на Наредбата…се дават от органа по ал. 1” тоест от Министъра на МРРБ.
Въпреки изложеното съдът намира, че при ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което ограничава в
значителна степен правото на защита на наказаното лице и е основание за
отмяна на наказателното постановление.
Като основание за налагане на административното наказание „глоба”
5
АНО е посочил разпоредбата на чл. 232, ал.8 вр. чл. 163а, ал. 4 ЗУТ.
Разпоредбата на чл. 232, ал.8 ЗУТ гласи, че се наказва с глоба от 1000 до 5000
лв. строител на строеж, неизпълнил задължение по чл. 163, ал. 2. Съдът
намира, че АНО е приложил несъответна на описаното и установено
нарушение санкционна норма или иначе казано чл. 232, ал.8 санкционира
различен субект и за различно нарушение от посочените в АУАН и НП. На
първо място субект на отговорността по чл. 232, ал.8 ЗУТ е строител, а
съобразно дефиницията чл. 163, ал.1 ЗУТ строител е физическо или
юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи
необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с
възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни
книжа. В АУАН и НП не се твърди жалбоподателят да е бил строител, нито
пък се установи той да е имал това качество. На следващо място посочената в
чл. 232, ал.8 ЗУТ глоба се налага при неизпълнение на задълженията на
строителя по чл. 163, ал.2 ЗУТ. Последната норма в шест отделни точки
разписва отговорността на строителя за редица обстоятелства - за
изпълнението на строежа, за своевременното съставяне на актовете и
протоколите по време на строителството, за съхраняването на екзекутивната
документация и нейното изработване и други, но факти, относими към някое
от задълженията на строителя в АУАН и НП не са изложени.
При посочване на правната норма, въз основа на която жалбоподателят е
бил санкциониран АНО е цитирал и чл. 163а, ал.4 ЗУТ, който пък определя
лицето, което има качеството „технически ръководител” - това е „строителен
инженер, архитект или строителен техник, който ръководи строителните
работи и осигурява изпълнение на отговорностите по чл. 163, ал. 2, т. 1 - 5, а
за строежите по чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите - и
отговорностите по чл. 168, ал. 1 и по чл. 169б, ал. 1. Други технически
правоспособни лица по ал. 2 могат да осъществяват специализирано
техническо ръководство на отделни строителни и монтажни работи съобразно
придобитата им специалност и образователно-квалификационна степен”.
Посочената разпоредба също е неотносима към изложените в АУАН и НП
факти.
Като е приложил неправилна санкционна норма, напълно неотносима
към описаните и установени факти АНО съществено е нарушил правото на
защита на наказаното лице да разбере защо и на какво правно основание е бил
наказан с глоба в размер на 1 000 лева. Посоченото нарушение на
процесуалните правила е съществено и е основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 от ЗАНН
Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № С-30-24/14.06.2021 г.,
издадено от началника на Регионална дирекция за строителен надзор –
София, с което на основание чл. 232, ал.8 вр. чл. 163а, ал.4 от Закона за
устройство на територията на жалбоподателя АРС. М. Х., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева
за нарушение на чл. 145, ал. 2 пр. 2 от ЗУТ вр. чл. 6, ал.1, чл. 8, чл.11, ал.3 и
6
чл. 12, ал.6 от Наредба № 8 от 28.07.1999 г. за правила и норми за
разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7