Р Е Ш Е Н И Е
№ 824, 05.03.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 28.01.2020 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7777 по описа
за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – район “Възраждане”, бул.
“Околовръстен път” № 260, представляван от пълномощника му адвокат Х.И.,
твърди, че на 20.12.2007 г. сключил със З.Г.М. Договор за потребителски кредит
№ .........., по който на последния, в качеството му на
кредитополучател, е предоставен кредит в размер на 20000 лева за текущи нужди,
който следвало да бъде върнат в срок до 20.12.2017 г. ведно с променлива
годишна лихва, формираща се от сбора на Базовия лихвен процент на банката и
надбавка от 6.20 %, чийто размер към датата на сключване на договора възлиза на
8,25%, като съответно според чл. 5 и 9 от договора кредитополучателят дължи
такси и комисионни на банката, а при просрочие на дължимите месечни погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита - лихва за времето на
забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. Твърди
се още, че поради неплащане на погасителна вноска № 97 с падеж - 20.01.2016 г.,
вземанията по договора са обявени за предсрочно изискуеми, за което ответникът
е уведомен с писмо изх. № 3480/03.08.2016 г., получено от С.М. - ....на
адресата, на 05.08.2016 г. За непогасените задължения по договора, възлизащи на
: 7086.35 лева - главница, 834.08 лева - възнаградителна лихва за периода
20.01.2016 г. – 07.10.2016 г. и 130.36 лева - наказателна лихва за периода
20.01.2016 г. – 07.10.2016 г., ищецът
се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 15996 по описа на Районен съд - Пловдив,
ІХ гр. с. за 2016 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано
възражение, поради което банката е предявила настоящата искова молба, с която
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
й дължи горните суми ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 15996/17 в съда –
28.11.2016 г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Продължение на
решение по гр. д. № 777/18 г. на РСПд – стр. 2/8
Обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 Търговски
закон /ТЗ/ и чл. 92, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ответникът
З.Г.М. с ЕГН **********,***, представляван от пълномощника му адвокат И.Д.С., не
оспорва, че на 20.12.2007 г. е сключил с ищеца договор за банков кредит и че на
същата дата му е преведена сума в размер на 20000 лева по посочената в исковата
молба банкова сметка, ***, че : в
началото на месец април 2008 г. получил Уведомление за прехвърляне на вземане,
представляващо приложение № 3.1 от Договор за цесия от 27.30.2008 г., с което
бил уведомен, че всички вземания на банката по договора за кредит са
прехвърлени на третото лице ................, като в това уведомление се
съдържало и указание до ответника да погасява задълженията си към новия
кредитор, продължавайки да осигурява средства по същата банкова сметка, ***,
като извършената цесия е отразена в счетоводството на банката и в представената
от самия ищец с исковата молба Справка „Начисления“ на 27.03.2008 г., когато са
отписани главница по договора в размер на 19771.86 лева, както и лихвите видно
от ред. 1 на стр. 3 от справката; дори и настоящата искова молба да бе предявена
от легитимния носител на процесните вземания, то предявените с нея искове пак
биха били неоснователни, тъй като след датата на получаване на уведомлението за
извършената цесия той продължил да извършва редовно вноските си към новия
кредитор, захранвайки суми по банковата си сметка при стария кредитор съгласно
дадените му указания и така за периода 18.04.2008 г. – 09.11.2009 г. заплатил
суми в общ размер на 6151 лева, които суми не се отразени в представената от
ищеца справка; клаузите залегнали в чл. 3, ал. 1 и ал. 4 от договора за кредит,
както и погасителнен план - Приложение № 1 към договора са неравноправни, тъй
като сочат само ориентировъчно какъв е размерът на дължимата от
кредитополучателя лихва, без да дават яснота досежно реалните параметри на задължението
и начина, по който същото се формира; базовият лихвен процент на банката е
величина, която се определя по усмотрение на ищеца и правото му едностранно да увеличава
размера на лихвата по кредита противоречи на основополагащия за гражданските правоотношения
принцип за равнопоставеност между страните. По изложените съображения
ответникът моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на
разноски, а пълномощникът му – адвокат И.С., претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните,
както и признанията и възраженията на ответника във връзка със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. №15996 по описа
на Районен съд – Пловдив, ІХ гр. с. за 2016 г. на 30.11.2016 г. е издадена
Заповед № 9326 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът З.Г.М. да заплати на кредитора
Продължение на
решение по гр. д. № 777/18 г. на РСПд – стр. 3/8
„Юробанк България“ АД следните суми : 7086.35 лева – главница ведно със
законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.11.2016 г.,
до окончателното й изплащане; 834.08 лева - договорна лихва за периода
20.01.2016 г. – 07.10.2016 г.; 130.36 лева - наказателна лихва за периода
20.01.2016 г. – 07.10.2016 г.; 161.02 лв. – разноски за заплатена по
производството държавна такса и 614.13 лв. – адвокатско възнаграждение, срещу
която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, поради
което банката е предявила настоящата искова молба за установяване на вземанията
си по заповедта.
Не е налице спор, а и се установява от събраните по
делото писмени доказателства, че на 20.12.2007 г. “Юробанк И Еф Джи България”
АД, чието наименование понастоящем е „Юробанк България“ АД, от една страна и от
друга – З.М., в качеството му на кредитополучател, са сключили договор,
наименуван : “Договор за потребителски кредит .............”, по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 20000 лева за текущи нужди,
както и че заемната сума е преведена на последния по банков път в деня на
сключване на договора, но ответникът оспорва ищецът да е негов кредитор,
твърдейки, че банката е прехвърлила вземанията си по договора за кредит на
третото лице ............. /наричано накратко в следващото изложение ......../,
във връзка с което с отговора на исковата молба е представил ксерокопие на
документ, наименуван : „Уведомление за прехвърляне на вземания - Приложение №
3.1 към Договор за цесия от 27.03.2008 г.“, а в първото по делото открито
съдебно заседание по искане на пълномощника му както банката, така и посоченото
трето лице на основание съответно чл. 190, ал. 1 и чл. 192, ал. 1 ГПК бяха
задължени да представят Договор за цесия от 27.03.2008 г., в който като страни
са посочени .................. и Приложение № 3.1 към него, а в хода на
производството отново по искане на ответната страна бе допуснато извършване и
на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.
До датата на приключване на съдебното дирене по
делото, въпреки предоставената му възможност в първото от проведените общо шест
открити съдебни заседания по него, ответникът не завери ксерокопието на горепосочения
документ, с оглед на което и тъй като съгласно чл. 183 ГПК ксерокопията на
документи не съставляват доказателствени средства по смисъла на ГПК и по тях
съдът не може да прави констатации и да гради правни изводи, то представеното
копие не съставлява доказателство, годно да установи твърдението на ответника,
че след датата на сключване на договора за кредит е бил уведомен, че всички
вземания по същия се прехвърлени от банката на третото лице ........ на
27.03.2008 г.
Не се установява твърдението на ответника за цедиране
на вземанията по договора за кредит от банката на ........ и от представените в
изпълнение на задълженията им по чл. 190, ал. 1 ГПК и чл. 192, ал. 1 ГПК и
приети като доказателства съответно заверено копие на Удостоверение изх. № ......../15.02.2019
г., в което се съдържат удостоверителни изявления на
Продължение на
решение по гр. д. № 777/18 г. на РСПд – стр. 4/8
законните представители на ищцовото дружество, че то не е сключвало
договори за цесии с ........, а също и Удостоверение изходящо от законните
представители на ........ /лист 205 от делото/, в което се съдържат техни
удостоверителни изявления, че представляваното от тях дружество не е сключвало
договори за цесии с „Юробанк България“ АД на 30.11.2007 г. и на 27.03.2008 г.
В действителност видно от представения от самия ищец с
исковата молба заверен препис на Справка „Начисления“ по Договор № ........ за периода 20.12.2007 г. – 20.04.2018 г., в раздел
„Основание“ се съдържа запис от дата 27.03.2008 г. : „Отписване на кредит срещу
ценни книжа“, но впоследствие в раздел „Основание“ е нанесен и друг запис от
дата 26.11.2009 г. : „Закупуване на кредити“, като според заключението на
вещото лице по допуснатата по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза
на 27.03.2008 г. непогасените задължения по договора за кредит в това число
19772.86 лв. – главница и 55.55 лв. – лихви, са прехвърлени по задбалансови
партиди на банката, а на 26.11.2009 г. по балансовата партида на банката са
възстановени непогасените задължения по договора за кредит, включително и
просрочени такива : 1901.16 лв. – главница по договора за кредит; 171.52 лв. –
просрочена главница по договора за кредит; лихви в общ размер на 549.60 лв.
Видно, също така, от основното заключение на вещото лице П. за периода месец
април 2008 г. – месец ноември 2009 г. от наличните средства по посочената в
договора за кредит банкова сметка *** „Юробанк И Еф Джи България“ АД служители
на ........ са извършили 16 плащания по договора за кредит, но в счетоводството
на третото лице тези плащания не са намерили отражение.
Или въз основа на анализа на двете заключения може да
се направи изводът, че за периода 27.03.2008 г. – 26.11.2009 г. вземанията на
банката по кредита са прехвърлени от балансова по задбалансова партида, като
поради липсата на данни вземанията по договора за кредит да са отразени в
счетоводството на ........, само на база на извършените от служители на
последното за периода 27.03.2008 г. – 26.11.2009 г. 16 нареждания за плащания
по договора за кредит не би могло да се направи обоснован и категоричен извод,
че същите са правени по силата на сключен с банката Договор за цесия.
Вън от горното в първото по делото открито съдебно
заседание бе приет като доказателство заверен препис на Споразумение от
24.01.2017 г., в което като страни са посочени „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и З.М., в
констативната част на което се сочи, че страните са сключили Договор за
потребителски кредит ............./20.12.2007
г., както и че поради неплащане на месечна вноска с падеж 20.01.2016 г. по
погасителния план към договора на основание чл. 15 от договора банката е
обявила задълженията за предсрочно изискуеми и е подала заявление за издаване
на заповед за изпълнение за дължимите суми в размер на : 7086.35 лв. –
главница; 834.08 лева – договорна лихва; 130.36 лева - наказателна лихва;
161.02 лв. – държавна такса и 614.13 лв. адвокатско възнаграждение и законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда, като общият размер на дълга
възлиза на 8825.94 лв., като
Продължение на
решение по гр. д. № 777/18 г. на РСПд – стр. 5/8
на база на тези констатации страните са се споразумели, че З.М. се
задължава да извършва ежемесечни доброволни плащания по кредита съгласно схема
възпроизведена в споразумението – 34 месечни вноски от по 250 лв. за периода м.
февруари 2017 г. до м. ноември 2019 г. и една изравнителна в размер на 325.94
лв., платима през месец декември 2019 г., като след направата на последната
вноска следва да бъде изчислен и размерът на законната лихва за периода от
датата на подаване на заявлението в съда до пълното изплащане на задължението,
а банката е поела задължение да не образува изпълнително дело, след като се
снабди с изпълнителен лист.
Споразумението не бе оспорено от страните, поради
което съгласно чл. 180 ГПК съставлява доказателство, че съдържащите се в него
изявления са направени от лицата, които са го подписали. А в същото се съдържа не
само извънсъдебно признание на ответника на дълга по договора за кредит, а и на
факта кой е кредиторът му на дълга по него.
В обобщение съдът намира твърдението на ответника, че
ищецът не е негов кредитор на задълженията по процесния договор за недоказано,
а от тук приема и че банката е материално-правно легитимирана по предявените
искове, поради което следва да бъде обсъдено и наведеното в отговора на
исковата молба правоизключващо възражение.
Съобразно постигнатите договорености обективирани в
договора за кредит „Юробанк И Еф Джи България“ АД, чието наименование
понастоящем е „Юробанк България“ АД, е
предоставило на ответника, в качеството му на кредитополучател, потребителски кредит
в размер на 20000 лв. за задоволяване на текущи нужди, който е следвало да бъде
върнат в срок до 20.12.2017 година на равни месечни вноски от по 315.97 лв.,
платими на 20-то число на съответния месец, считано от 20.01.2018 г., посочени
като брой и размер в погасителен план, включващи плащане на главницата по
договора и на възнаградителна лихва, чийто размер се определя от сбора на
базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити за съответния период
на начисляване на лихвата, който към датата на сключване на договора възлиза на
8.25% плюс договорна надбавка в размер на 6.20 % или 14.45% /чл. 1, ал. 1, чл.
6, чл. 7, ал. 1, чл. 4, чл. 3, ал. 1, преамбюл на договора, в който е посочен
размерът на базовия лихвен процент/, като съобразно чл. 3, ал. 4 базовият
лихвен процент /БЛП/ се определя от Съвета на директорите на банката или от
комитет към Съвета на директорите и подлежи на ежемесечно преразглеждане, като
промяна в БЛП се приема при съществени промени в пазарните условия /свързани с
колебанията/измененията на борсовия курс/индекс и/или размера на лихвения
процент на финансовия пазар и др./
Изхождайки от предмета на договора - предоставяне на потребителски
кредит под формата на заем, както и от страните по него – юридическо лице, банка,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, от една страна и от
друга ищецът - потребител, който е физическо лице, което при сключване на
договора действа извън рамките на своята професионална компетентност, то същият
има белезите на договор за банков потребителски кредит по смисъла на чл. 4 от Закон
за потребителския кредит /ЗПК/, Обн. ДВ,
Продължение на
решение по гр. д. № 777/18 г. на РСПд – стр. 6/8
бр. 53 от 30.06.2006 г., отм. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. считано от
12.05.2010 г., но приложим към процесния договор по силата на § 5 ПЗР на сега
действащия Закон за потребителския кредит, като освен това приложими са и разпоредбите
на чл. 143 – чл. 148 от Закон за закрила на потребителите, към които чл. 12 ЗПК
изрично препраща, а също и на Глава двадесет и девет, раздел ІІІ на Търговския
закон относно договора за банков кредит.
Действащият към датата на сключване на договора за кредит ЗПК предявява строги изисквания към формата и съдържанието на договора за кредит. Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, като съобразно чл. 7 той се изготвя на ясен и разбираем език и следва да съдържа: „1.дата и място на сключване; 2. име/наименование, правноорганизационна форма, код по БУЛСТАТ или ЕИК на търговеца и адрес/седалище на кредитора; 3. име, ЕГН, постоянен и настоящ адрес на потребителя; 4. чиста стойност на кредита (подлежаща на получаване главница на кредита); 5. максимален размер на кредита, ако такъв е уговорен, или начините за неговото определяне; 6. годишен процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, а когато неговото изчисляване не е възможно - годишен лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит; 7. условията, при които посочените в т. 6 разходи по кредита могат да бъдат променяни; 8. условията за издължаване на кредита от потребителя, включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и ако е възможно, общия размер на тези плащания; 9. разходите по чл. 21, ал. 2, с изключение на тези, които възникват поради неизпълнение на договора от страна на потребителя; 10. елементите на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита; когато точният размер на тези елементи е известен, те трябва да бъдат посочени в договора; когато точният размер на тези елементи не е известен, посочва се начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка за тяхната стойност; 11. свързаните с договора разходи, които трябва да се понесат от потребителя, ако има такива; 12. правото на потребителя да погаси предсрочно кредита и указание, че в този случай той има право на намаление на размера на задълженията си съгласно чл. 18, ал. 2, както и условията за прекратяване на договора; 13. обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, тяхната стойност, както и условията, при които могат да бъдат освободени; 14. изискуемите застраховки и разходите по тях, ако изборът на застраховател не е предоставен на потребителя.“
В съответствие с гореизброените изисквания в договора
за кредит са посочени чистата стойност на кредита, годишният процент на
разходите, както и условията за издължаването му, размера, броя, периодичността
и датите на погасителните вноски, както и общият размер на тези плащания, които
към датата на сключване на договора възлизат общо на 37915.62 лв., в това число
20000 лв. – главница и 17915.62 лв. – възнаградителна лихва. Нещо повече, въпреки
че в закона липсва подобно изискване, в погасителния план към
Продължение на
решение по гр. д. № 777/18 г. на РСПд – стр. 7/8
договора за кредит е направена и разбивка на всяка една погасителна
вноска, а в самия договор, независимо, че в него е посочен годишният процент на
разходите, се съдържа и информация за размера на дължимата възнаградителна
лихва, възлизащ към 20.12.2007 г. на 14.45%. Следователно неоснователно е
възражението на ответника, че договорът е недействителен, тъй като е сключен в
нарушение на императивните норми на ЗПК.
А доколкото по делото не се ангажираха доказателства
размерът на годишният лихвен процент да е променян за времето от 20.12.2007 г.
до датата на подаване на исковата молба в съда – 28.11.2016 г., то възражението
за нищожност на уговорката обективирана в чл. 3, ал. 4 от договора,
регламентираща право на банката едностранно, по свое усмотрение да увеличава
лихвата по кредита като неотносимо към спора не ще бъде обсъдено.
Предвид неоснователността на разгледаните в предходното
изложение твърдения и възражения на ответника съдът приема, че на 20.12.2007 г.
между страните е възникнало облигационно правоотношение, чийто източник е
договор банков кредит, по силата на който в правната сфера на всяка от тях са
възникнали редица права и задължения, в това число и задължение за кредитополучателя
да върне предоставения му заем ведно с възнаградителна лихва в срок до
20.12.2017 г., които не е изпълнил точно, като посредством Споразумение от
24.01.2017 г. ответникът е признал, че непогасените по договора за кредит
задължения възлизат на : 7086.35 лв. – главница; 834.08 лева – договорна лихва;
130.36 лева - наказателна лихва, които суми наред с разноските по заповедното
производство от 161.02 лв. – държавна такса и 614.13 лв. адвокатско възнаграждение
или общо на 8825.94 лв. и се е задължил да ги заплати на банката чрез 35
ежемесечни доброволни плащания, 34 от които в размери от по 250 лв. и едно в
размер на 325.94 лв. за периода м. февруари 2017 г. до м. декември 2019 г.,
който месец към датата на приключване на съдебното дирене е изтекъл.
Изхождайки от предмета на споразумението, а именно –
уреждане на отношения между страните, произтичащи от сключения помежду им на
20.12.2007 г. договор за кредит и тяхното прекратяване, настоящият състав
приема, че то има характеристиките на спогодба по смисъла на чл. 365 и сл. ЗЗД,
която освен декларативно има и преобразуващо действие. Със сключването му съгласно
чл. 20а, ал. 1 ЗЗД страните са били обвързани от споразумението, то е породило
целените с него и разпоредени от чл. 365 ЗЗД правни последици – уреждане на
горните отношения с цел да се избегне образуване на изпълнително дело.
Посредством споразумението страните са подновили задълженията си произтичащи от
договора от 20.12.2007 г., уговорили са нови срокове за плащането им, които са
изтекли, като поради липсата на доказателства за изпълнението на тези
задължения съдът приема, че е налице неизпълнение на същите, поради което
предявените установителни искове за същите като доказани следва да бъдат уважени
в предявените с исковата молба размери.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1181.48 лв. разноски по
производството, в това
Продължение на
решение по гр. д. № 777/18 г. на РСПд – стр. 8/8
число : 222.43 лв. довнесена държавна такса, 80 лв. депозитни разноски 879.05
лв. адвокатско възнаграждение.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. постановено по т. д. № 4/13 г. ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и разноските по производството по ч. гр. д. № 15996/16 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ІХ гр. с. за 2016 г. в размер на 775.15 лв.
По изложените мотиви
съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че З.Г.М. с ЕГН **********,***,
дължи на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София
и адрес на управление – район “Възраждане”, бул. “Околовръстен път” № 260, по
сключен помежду им на 20.12.2007 г. Договор за потребителски кредит ............. : сумата от 7086.35 лева – главница ведно със
законната лихва от 28.11.2016 г. до окончателното й изплащане; сумата от 834.08
лева - възнаградителна лихва за периода 20.01.2016 г. – 07.10.2016 г. и сумата
от 130.36 лева - наказателна лихва за периода 20.01.2016 г. – 07.10.2016 г., за
които вземания “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД се е снабдило със заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 15996
по описа на Районен съд - Пловдив, ІХ гр. с. за 2016 г.
ОСЪЖДА З.Г.М. с ЕГН **********,***, да заплати
на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – район “Възраждане”, бул. “Околовръстен път” № 260 : сумата от 1181.48
лева разноски по производството по гр. д. № 7777 по описа на Районен съд –
Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. и сумата от 775.15 лева разноски по
производството по ч. гр. д. № 15996 по описа на Районен съд – Пловдив, ІХ гр.
с. за 2016 г.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./ ТАНЯ БУКОВА
Вярно с оригинала!
ММ