№ 2260
гр. Варна, 05.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело №
20243100500956 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба с вх. № 19817/11.03.2024 г., подадена от
Х. Р. Г., ЕГН **********, гр. Варна, действащ чрез назначения особен
представител адв. П. Т. - ВАК, срещу Решение № 444/13.02.2024 г.,
постановено по гр. д. № 2901/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 39
съста, в частта, с която е прието за установено на основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК в отношенията между страните, че в полза на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 260, съществуват вземания против Х. Р. Г.,
ЕГН:**********, адрес: ***********, за сумата от 8750,60 лв.,
представляваща главница за периода 11.01.2021 г. до 24.02.2022 г., по
Договор за потребителски кредит № ************ г., сключен между
„Юробанк България“ АД, кредитор и Х. Р. Г., ЕГН:**********,
кредитополучател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 10.03.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и за сумата от 446,11 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 09.02.2021 г. до 24.02.2022 г., за които е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3110/2022 г. на
ВРС.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Въззивникът, чрез назначения
особен представител, навежда доводи, че съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора е
уговорено, че за първите 9 месеца се прилагала променлива годишна лихва,
която ще се определя като сбор от референтния лихвен процент „Прайм“
плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 1,15 %. В ал. 2 било
посочено, че референтен лихвен процент „Прайм“ на „Юробанк България“
АД за необезпечени кредити се определял от Комитета по управление на
активите и пасивите съгласно Методология на Банката за определяне на
1
референтен лихвен процент „Прайм“ по потребителски жилищно - ипотечни
кредити, публикувана на интернет страницата на Банката и представляваща
Приложение № 1 към договора. Посочено е че „Прайм“ подлежал на
преразглеждане на тримесечна база, при спазване на условията, описани в
методологията.
В допълнение, въззивникът излага, че от изготвената по делото
експертиза се установило, че за периода от 27.03.2018 г. До 23.03.2020 г. е
следвало да се прилага лихва в размер на 2,3%, а за периода кредиторът е
прилагал лихва от 5%, 14% и 13,50 %. Поради изложеното, счита, че
заложените в методологията критерии - вид, количествени изражения и
относителна тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси
и/или индикатори били неясни, поради което следвало да се приеме, че
доставчикът на конкретната финансова услуга е недобросъвестен по смисъла
на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1
ЗЗП. В представената методология липсвала точна формула, по която
отчитаните от банката компоненти като пазарни измерители наред с
фиксираната надбавка за абсорбиране на пазарни сътресения, са повлиявали в
конкретния момент за определяне на конкретната стойност. В случая,
клаузите, определящи стойността на банковата услуга като възнаграждение,
получавано от кредитора за ползване на заетите средства (възнаградителна
лихва), са обявени само в първоначални размери, без да е било пояснено
изобщо какви са основанията за промяната им и по какъв начин, разбираем за
потребителя, ще се формират новите им размери. Сочи, че подобно бланкетно
договаряне осуетявало възможността на кредитополучателя да прецени
бъдещата финансова тежест по задължението си за връщане на кредита и
позволявало на кредитора да увеличава възнаграждението си изцяло по своя
преценка и то дори при обективно обратни пазарни тенденции. Типична за
кредитния продукт за дългосрочно кредитиране е възможността да се
съобрази прогнозируема динамика на лихвените равнища, поради което и
принципното уговаряне на плаващ лихвен процент позволявало и на двете
страни да минимизират рисковете от дългосрочното обвързване, като
прилагат стойности, следващи измененията на пазара. В случая, посочва
въззивникът, на кредитополучателя е предложен фиксиран размер и изобщо
не било договаряно как пазарните колебания ще повлияят на този съществен
за интереса на потребителя елемент от сделката. Кредиторът бил употребил
бланкетно уговореното право и прилагал към клиентите си методика,
гарантираща на банката компенсиране на неблагоприятни за нея динамики с
буферни надбавки, с което равнопоставеността между страните била
нарушена. Дори и тази методика да би била оповестена, показателите,
съобразявани според нея са изисквали специални знания, без които била
налице невъзможност да се изведе точна формула като обосновка на
решенията на кредитния комитет, по която да може да се определи точно с
колко пункта и кога ще бъде извършена промяна към увеличение. Това
несъмнено означавало, според въззивника, че средният потребител дори не би
могъл да достигне сам до извод за приложимия лихвен процент. Както и да е
използвано правото на банката, доколкото липсвало предварително пояснение
как точно динамиката на показателите ще влияе на новия лихвен процент и
каква би била относителната тежест на всеки от отделните индикатори, сами
2
по себе си тези уговорки били опорочени от наложените от кредитора в
негова полза овластителни клаузи. Въззивникът счита, че не може да се
приеме за добросъвестно подобно договаряне, без съответна гаранция и за
потребителя за начина, по който той ще може да се освободи от негативни за
него последици.
В допълнение на изложеното, жалбоподателят сочи, че между страните
било договорено ползване на предложен от банката типизиран кредитен
продукт, като невъзможността на клиента да се отклонява от условията
изрично била изключена със самото му задължаване да приема безусловно и
неотменимо автоматично действие на определяни само от банката параметри.
В този смисъл, сделката била сключена при условия, едностранно
унифицирани от доставчика за всички потенциални негови клиенти и
клаузите, касаещи размера на възнаградителната лихва, не били
индивидуално уговорени по см. на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и поради това
действителни. За индивидуално договорено може да се приеме само
съдържанието на първата част от кредитния договор, в която били посочени
конкретни параметри по размера на поискана сума за главница, срока и
начина на погасяване на анюитетни вноски, определени според
индивидуалните особености на клиента и продукта. Останалата част от
съдържанието на този договор и по-конкретно правото за определяна на ново
съдържание на приложимия „фиксиран" лихвен процент и допълнителни
разходи по такси и комисиони не било уговаряно по начин, отразяващ
индивидуален интерес на клиента. Именно в тази част от съдържанието на
сделката остават и съмнителните клаузи, чието прилагане определя размерите
на текущите задължения за погасителни вноски и допълнително начислени
такси и застрахователни премии.
Правилно било установено, че в чл. 1, ал. 4 от Допълнителното
споразумение от 11.06.2020 г. и 14.01.2021 г. страните са уговорили, че след
изтичане на периода на отсрочване, непогасената лихва се разпределя на
равни части, които се добавят към всяха вноска на кредита. Преоформянето е
извършено като просрочените задължения са били натрупвани към редовната
главница. Уговорката в допълнителното споразумения към договор за кредит
за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения
за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлявало
анатоцизъм по см. на чл.10, ал.З ЗЗД, който е допустим, на основание чл.294,
ал. 1 ТЗ, само при уговорка между търговци, каквото качеството въззивникът
не притежавал. Обстоятелството, че към момента на сключване на
процесното споразумение не е бил налице подзаконов нормативен акт на БНБ
(Наредба), която да предвижда възможност за олихвяване на изтекли лихви,
означавало, че уговорената в споразумението договорна клауза, създаваща
такава възможност е нищожна на основание чл. 26, ал. 4 във вр. с чл. 10, ал. З
ЗЗД и чл. 146, ал. 5 ЗЗП.
Неправилно обаче съдът бил приел, че уговорките на допълнителните
споразумения, както и увеличенията на лихвите, които са били заплатени от
въззивника не са се отразили на крайно дължите суми. В случаят кредиторът
не бил ангажирал доказателства за размера на дължимите суми без да бъдат
приспаднати заплатените суми за неправомерните увеличения и без да бъдат
съобразени нищожните уговорки на Допълнителните споразумения, поради
3
което и исковата претенция е останала недоказана като размер.
На изложените във въззивната жалба доводи и основания е отправено
искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за
постановяване на ново, с което предявените срещу жалбоподателя искове да
бъдат отхвърлени.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД депозира писмен отговор, в който се застъпва
становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение.
Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендират се сторените
разноски по делото.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Предвид участието на особен представител на страната на въззивника,
който е депозирал въззивна жалба, съставът на настоящия съд намира, че
въззиваемата страна следва да бъде задължена да представи доказателства за
заплатено възнаграждение за особен представител за въззивна инстанция,
възлизащо на 700 лева, по сметка на ВОС.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл. 267, ал. 1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 19817/11.03.2024 г.,
подадена от Х. Р. Г., ЕГН **********, гр. Варна, действащ чрез назначения
особен представител адв. П. Т. - ВАК, срещу Решение № 444/13.02.2024 г.,
постановено по гр. д. № 2901/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 39
съста, в частта, с която е прието за установено на основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК в отношенията между страните, че в полза на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 260, съществуват вземания против Х. Р. Г.,
ЕГН:**********, адрес: ***********, за сумата от 8750,60 лв.,
представляваща главница за периода 11.01.2021 г. до 24.02.2022 г., по
Договор за потребителски кредит № ************ г., сключен между
„Юробанк България“ АД, кредитор и Х. Р. Г., ЕГН:**********,
кредитополучател, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 10.03.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и за сумата от 446,11 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 09.02.2021 г. до 24.02.2022 г., за които е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3110/2022 г. на
ВРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
19.06.2024 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника, чрез назначения
4
особен представител, се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемата страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи
доказателство за внесен по сметка на ОС – Варна депозит в размер на 700 лв.
/седемстотин лева/ за заплащане на възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция на назначения особен
представител на Х. Р. Г..
УКАЗВА на въззиваемата страна, че в случай на неизпълнение на
горното задължение сумата ще бъде събрана принудително по реда на чл. 77
от ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на
Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра
към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5