МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ ОТ 27.09.2019г. ПО АНД № 5553/2019 г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ПЪРВИ
СЪСТАВ
Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен
акт срещу Б.Г.К., за това че на 29.09.2018г. по време на футболен мач на
стадиона в с.***** *****, обл.Пловдив, е причинил леха телесна повреда по
хулигански подбуди, изразяваща се в кръвонасядания по двете бедра, които са
причинили болка и страдание без разстройство на здравето на длъжностно лице -
С.А. Б., ЕГН **********, по време на изпълнение на службата му като ********
***** - престъпление но чл. 131, ал.1, т.1, пр.1 и т.12, пр.1 вр чл.130, ал.2
от НК
В
разпоредително заседание производството по делото пред първата инстанция със
съгласието на всички страни е насрочено за разглеждане и на основание чл. 252 НПК е разгледано по реда на диференцираната процедура по глава 28 НПК,
доколкото е счетено, че предвид правната квалификация на деянието, за което е
привлечен към наказателна отговорност обвиняемия не съществуват пречки за
приложение спрямо него на института на 78а НК.
В хода
на съдебните прения представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа
повдигнатото обвинение и моли обвиняемият да бъде освободен от наказателна
отговорност за инкриминираното деяние, като му се наложи административно
наказание глоба в рамките на минимума предвиден в 78а НК.
Защитникът
на обвиняемия се солидаризира с представителя на държавното обвинение. Моли за
глоба в минимален размер.
Обвиняемият
К. в обясненията си пред съда и личната си защита се признава за виновен и
изразява съжаление за стореното. С последната си дума моли за минимално
наказание.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият Б.Г.К., ЕГН ********** е роден на
***г***, *****, б.г., с основно образование, неженен, неосъждан, работещ
На 29.09.2018г. на стадиона в с.***** *****,
обл.Пловдив се провела футболна среща за първенството на „Б“ областна група
между отборите на ФК „Светкавица“, с.***** ***** и ФК „Марица“, с.*****. Като
футболист под №10 в отбора на ФК „Марица“, с.***** играел обв. Б.К..
Съгласно Незначително писмо №1218 на Зонален
съюз на БФС гр. Пловдив, за асистент *****на срещата бил назначен пострадалият
С.А.Б., заедно със св.В. И. Н., като главен *****и св. А.М.Ж., като втори
асистент ****. Делегат на спортното мероприятие бил св.А.И. Л..
Футболният мач между домакините и гостуващия
отбор стартирал в 17:00 часа. По време на второто полувреме, в 80-та минута oт
началото на срещата пострадалият С.Б. вдигнал флаг, с който маркирал засада на
играч от отбора на ФК „Светкавица“, при което главният *****- св.А.Ж. отсъдил,
непряк свободен удар в полза на ФК „Марица". Недоволни от решението на
асистент ****, играчите от отбора на ФК „Светкавица“ се струпали около
пострадалия Б. и му потърсили обяснение за маркираната в тяхна вреда засада.
Голяма част от събралите се, отправили обидни реплики по негов адрес.
Най-нападателен бил обв.К., който наред с отправените псувни, нанесъл на
пострадалия Б. удар с крак в областта на вътрешната част на дясното бедро, в
близост до слабините. В резултат на удара пострадалият почувствал силна болка.
Последвало отстраняване от игра на обв.К., който бил санкциониран и получил
червен картон от главния *****- св. А.Ж.. Напускайки терена, обв.К. минал
покрай пострадалия Б. и му нанесъл втори удар с крак в същата област на тялото,
а именно - в областта на вътрешната част на дясното бедро, близост до
слабините.
След инцидента съотборниците на обв.К. го
извели към съблекалните и срещата продължила нормално до своя край.
Случилото се било описано в изготвения от
св.А.Л. доклад за проведената среша.
В следващите дни болката в засегната от удара
област продължила, което наложило посещението на пострадалия Б. в УМБАЛ
„Св.Георги“ на 02.10.2018г., където му бил извършен медицински преглед и
издадено Съдебномедицинско удостоверение №1142/2018г.
В хода на разследване била назначена съдебномедицинска експертиза по
писмени данни от заключението на която е видно, че на пострадалия С.Б. са били
причинени кръвонасядания по двете бедра. Описаните увреждания са в резултат на
удари върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да се причинени,
както се съобщава в данните по досъдебното производство - при станалия
инцидент, с който са в пряка причинна връзка. Причинените телесни увреждания са
довели до болка и страдание без разстройство на здравето, с което на
пострадалия Б. е била причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2
от НК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява
по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени
по реда на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 НПК доказателства- обяснения на
обвиняемия, показания на разпитаните свидетелите, заключение на СМЕ, справка за съдимост, криминалистична справка, характеристична
справка, доклад за проведена футболна среща
и др. писмени документи.
В посочените доказателствени материали не се съдържат
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното постановление и
призната от обвиняемия на съдебна фаза,
поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се
налага по-детайлното им обсъждане.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед
гореизложената фактическа обстановка се установява, че обвиняемият на
29.09.2018г. по време на футболен мач на стадиона в с.***** *****, обл.Пловдив,
е причинил леха телесна повреда по хулигански подбуди, изразяваща се в
кръвонасядания по двете бедра, които са причинили болка и страдание без
разстройство на здравето на длъжностно лице - С.А. Б., ЕГН ***** ****, по време
на изпълнение на службата му като футболен ****.
Налице
са всички елементи на фактическия състав на престъплението по чл. 131, ал.1,
т.1, пр.1 и т.12, пр.1 вр чл.130, ал.2 от НК.
В пряка
причинна връзка с действията на обвиняемия е причинен съставомерния обществено
опасен резултат- лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и 129 НК.
Тук
следва да се съобрази и спецификата на умисъла при посегателствата срещу
личността. Както доктрината, така и съдебната практика са последователни в
становището, че за умисъла при телесните повреди е характерна известна
неопределеност - деецът цели последици от даден вид /с неконкретизирано
съдържание/, като не съзнава в каква степен ще засегне охраняваните обществени
отношения, и той реализира действия за постигане на различни резултати, като
иска настъпването, на който и да е от
тях. Така Решение № 11 от 22.01.2016 г. по н. д. № 978 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 24 от 05.05.1996 г. по н.д. №
452/96 г., I н.о. Решение № 32 от 11.03.1991 г. по н. д. № 868/90 г. на
Върховен съд на РБ, I н. о., Решение № 48 от 03.02.2012 г. по нак. д. №
3099/2011 г. на Върховен касационен съд.
Също така
съгласно трайната съдебна практика за формата и съдържанието на умисъла при
телесните повреди се съди от средствата, с които е извършено деянието, от броя,
насоката, силата и интензивността на
ударите, от мястото на нараняването и неговата уязвимост, от разстоянието, от
което се посяга на жертвата, медико-биологичните особености на причинените на
жертвата наранявания, както и от комплексната оценка на всички обстоятелства за
извършеното престъпление, включително и
предшестващото поведение на виновния и пострадалия- така Решение № 395 от 03.12.2014 г. по нак. д. №
1223/2014 г. на Върховен касационен съд., Решение № 11 от 22.01.2016 г. по н.
д. № 978 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак., Решение № 417 от
11.12.2015 г. по н. д. № 905 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение № 413 от 23.03.2016 г. по н. д. № 1455 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 18 от 10.V.1971 г. по н. д. №
15/71 г., ОСНК, Решение № 72 от 18.III.1977 г. по н. д. № 25/77 г., II н. о.,
Решение № 71 от 7.III.1979 г. по н. д. № 38/79 г., II н. о., Решение № 48 от
03.02.2012 г. по нак. д. № 3099/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение №
544 от 09.01.2013 г. по нак. д. № 1844/2012 г. на Върховен касационен съд,
С оглед
гореизложеното и като съобрази, дадените от ВКС критерии и особеностите на
конкретния случай- касае е се за причинена болка, без разстройство на здравето,
причинено от два удара с ритник нанесени
от близко разстояние в областта на бедрото, настоящият състав намери, че
подсъдимият е действал с пряк
неопределен умисъл за причиняване на
телесна повреда, като в конкретния случай следва да отговарят за реално
причинения резултат, а именно лека
телесна повреда.
Още
в Постановление № 2 от 16.12.1957 г. на
Пленума на ВС, изм. и доп. с ПП № 7 от 06.07.1987 г. касаещо някои въпроси за
умишлените убийства са разграничени двете хипотези, при които са налице
хулигански подбуди. Отразените в
постановлението постулати за убийството по хулигански подбуди са приложими и по
отношение на телесната повреда, извършена по същите подбуди.
Първата хипотеза е налице
когато телесната повреда е предшествана или съпроводена от
хулигански действия, които са подтикнали дееца да я причини.
Тогава предшестващите и съпровождащите хулигански действия се обхващат от
състава на телесната повреда, ако са извършени с едно деяние. Когато са
извършени по различно време и с отделни деяния, налице е реална съвкупност. Във
всеки случай преценката дали е налице първата хипотеза на телесна повреда/
убийство по хулигански подбуди изисква изследване на действията, които
предшестват или съпътстват посегателството срещу личността. Така изрично
Решение № 429 от 09.11.2010 г. по н.д. № 384/2010 г. на Върховен касационен
съд, Решение № 117 от 15.04.2009 г. по нак. д. № 73/2009 г. на Върховен
касационен съд, Решение
№ 546 от 10.02.2009 г. по н. д. № 562/2008 г., III н. о. на ВКС /
Втората
хипотеза е налице, когато убийството/телесната повреда не са съпътствани от хулигански действия, извършени при
условията на идеална съвкупност, но пък за сметка на това телесната повреда е
причинена по мотиви, изразяващи явно
неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и
телесната неприкосновеност. Типични примери на втората хипотеза са
случаите, когато телесната повреда е причинена:
-
с целта да се демонстрира на
жертвата, че не е недосегаема / Решение № 401/10 ноември 2014 г., първо
наказателно отделение, наказателно дело № 1247/2014 година/,
-
с цел да се наложи собственото чувство
за обществен ред и справедливост / Решение 96/2017 по н.д 278/2017 на
ВКС, Решение № 264 от 26.06.2014 г. по нак. д. № 361/2014 г. на Върховен
касационен съд/,
-
с цел да се въздаде незабавно
възмездие и да се наложи собственото чувство за справедливост Решение №
177 от 10.04.2018 г. по н. д. № 709 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение
- С цел да се
демонстрира превъзходство над пострадал. Решение № 252/11 юни 2015 г., първо наказателно
отделение, наказателно дело № 520/2015 година.
-
с цел да се окаже помощ на приятел
при конфликт между две групи / Решение №410/04.12.2013 по дело
№1479/2013 на ВКС, НК, II н.о,/.
-ако агресията е ескалирала в резултат от
незначителен повод. Решение № 278 от 26.06.2014 г. по нак. д. №
735/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение
№253/ 21 декември 2016 год., трето наказателно отделение наказателно
дело № 927/2016 год.
В
случая са налице и двете хипотези, в които се приема, че са налице хулигански
подбуди. От една страна конфликтът е провокиран от стремежа на дееца да
наложи собственото си виждане за справедливост и за реда, по който следва да
протече една футболна среща, а от друга страна са налице действия на
подсъдимия, извършени на публично място, нарушаващи обществения ред и
общоприетите норми на поведение и социални порядки, като тези действия са извън
тези с които са причинени съставомерните леки телесни повреди- заобикаляне
заедно с други играчи на футболния ****, употреба на вербална агресия спрямо
същия, отправени псувни спрямо страничния ****.
Налице
и втория квалифициращ белег, доколкото съставомерния резултат е причинен спрямо
длъжностно лице-страничен *****във футболна среща.
Понятието
длъжностно лице е разяснено в задължителната практика на ВКС-ППВС 9/1975, ППВС
3/1970, ППВС 3 /1958, ТР 73/1974 ОСНК. Посочено е, че по силата на чл. 93, т. 1 НК длъжностни лица са изпълняващите: 1)служба в държавно учреждение с
изключение на извършващите дейности само на материално изпълнение-чл. 93, т.1,
б“а“ НК; 2) ръководна работа в държавно предприятие, в кооперация или друга
обществена организация-чл. 93, т.1, б „б“, предл.1 НК, друго ЮЛ или едноличен
търговец и 3) работа, свързана с пазене
на обществено имущество в държавно предприятие, в кооперация или друга
обществена организация, друго ЮЛ или едноличен търговец - чл. 93, т.1, б „б“, предл. 2 НК.
Общото
и за трите хипотези е, че законът
изисква изпълнението на службата или работата да е възложено на
длъжностното лице. Изпълнението на тези задачи или функции може да бъде
със заплата или безплатно, временно или постоянно. Възлагането обаче трябва да
бъде извършено съгласно установения или допустим от закон, правилник, устав,
наредба и др. ред. Възлагането може да бъде с назначение, с избор, с трудов
договор, чрез овластяване от надлежен орган, по силата на разпореждане на
властта и др.
Трудовото
възнаграждение не е необходим елемент от понятието длъжностно лице. Без
значение за длъжностно качество на лицето е и обстоятелството дали заплащането
е в процент от реализираната печалба на предприятието или по друг начин.
Необходимо е обаче работникът или служителят да са включени в
организационната структура на предприятието или учреждението.
Когато
на определено лице устно се възложи работа или служба от ръководни длъжностни
лица, които могат да го назначат на тази работа в държавното предприятие,
учреждение, кооперация или обществена организация, то става длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "а" и "б" НК. Ако в периода до
издаването на писмена заповед за назначаването лицето се разпореди с повереното
му обществено имущество, върши длъжностно присвояване, защото в този случай то
не е фактически отчетник, а извършва служба или работа, свързана с пазене или
управление на обществено имущество. Не са обаче длъжностни лица тези, които са
привлечени на работа от други лица, които не са ръководни и не могат да ги
назначават на работа.
1)
Служба в държавно учреждение
По
смисъла на чл. 93, б. "а" по начало всички служители в държавно
учреждение са длъжностни лица освен тези, които извършват дейност само на
материално изпълнение. Под дейност само на материално изпълнение следва да се
разбира дейност, която не изразява служебните функции, възложени на държавното
учреждение по съответен нормативен ред. Ако обаче на лицата, които вършат
дейност само на материално изпълнение, се възложат и служебни функции, те
стават и длъжностни лица по смисъла на закона. За да бъде лицето длъжностно по
б „а“ няма значение дали лицето, което изпълнява службата, е предвидено в
щатното разписание или не, обаче самата служба, самата дейност на служителя
трябва да е определена в закона или в друга нормативна разпоредба.
Следователно, ако определената работа не е предвидена със закон или друга
нормативна разпоредба, че спада към дейността на дадено учреждение, не може да
придаде качеството на длъжностно лице на онова лице, което я изпълнява
2)
Ръководна работа
Ръководна
работа е тази работа, която се изразява в стопанско-разпоредителна, организационно-ръководна
или организационно-възпитателна дейност. Длъжностното качество на лицето, което
заема ръководна работа, не се променя от обстоятелството, че в някои случаи при
вземане на решения то действува в колективен орган.
3)
Работа, свързана с пазене на обществено имущество. Тази категория длъжностни
лица, които изпълняват работа, свързана с пазене на обществено имущество, се
характеризира с това, че пазенето се явява съдържание на задължението на
длъжностното лице, същност на възложената му работа. Фактическите отчетници не
могат да бъдат субекти на длъжностно присвояване, макар да събират, съхраняват
и отчитат обществено имущество, понеже не им е възложено да извършват такава
дейност от ръководството на учреждението, предприятието или организацията.
Съгласно
трайно установената съдебна практика под обществена организация се разбира ЮЛ с
нестопанска цел в обществена полза.
Според
чл. 2 от Устава на Български Футболен съюз- БФС е сдружение с нестопанска
цел, което обединява футболни клубове (ФК) и техни сдружения, регистрирани като
юридически лица на територията на Република България. БФС осъществява дейност в
обществена полза като спортна федерация по футбол съобразно разпоредбите на
Закона за физическото възпитание и спорта и Закона за юридическите лица с
нестопанска цел. БФС е единствената спортна организация, призната от
ФИФА и УЕФА, която представлява българския футбол в страната и в чужбина.
Посоченото очертава БФС като обществена организация.
Съгласно
чл. 18 от цитирания устав БФС организира и провежда, по
възрастови групи и пол, държавните първенства и турнири по футбол
във всичките му форми. БФС обявява шампионите на страната по футбол за
съответните лиги и групи.
Съгласно
чл. 26 от Наредба за първенствата и турнирите по футбол в системата на БФС за
сезон 2018/2019 година /действаща към датата на извършване на деянието на
29.09.2018г./ всички футболни срещи се ръководят от футболни съдии,
назначени от съответната съдийска комисия при БФС, ЗС или ОС на БФС.
Назначението се извършва поименно с незначително писмо или чрез
електронната система на БФС.
Съгласно
Правило пет от Правилата на играта, приети от
Борд на Международната футболна асоциация главният ****:
•
прилага Правилата на Играта
• ръководи
срещата с помощта на останалите членове на съдийския екип
• следи
за изтеклото време, води бележки за срещата и предоставя на
съответните
органи доклад за срещата, включително информация за
дисциплинарни
действия и други инциденти, случили се преди, по време на срещата или след
срещата.
•
съблюдава и/или показва подновяването на играта
Съгласно
правило 6 от Правилата на играта асистент-****та /страничен ****/
-подпомага
дейността на главния *****-посочва кога:
•
топката изцяло е напуснала игралното поле и кой отбор има право да изпълни
ъглов удар, удар от вратата или странично хвърляне
•
играч, намиращ се в положение на засада, може да бъде санкциониран
• е
поискана смяна
• при
изпълнение на дузпи дали вратарят се е придвижил напред преди топката да бъде
ритната,
•дали
топката е пресякла линията на вратата;
-Помощта
на асистент **** включва също наблюдение на процедурата по смяна на
състезателите.
-
Помощник **** може да влезе на игралното поле, за да помогне при контролирането
на разстоянието от 9.15 м (10 ярда).
От
горецитираните нормативни разпоредби е видно, че основана функция на БФС
е организиране и провеждане на футболните срещи, част от държавното първенство
по футбол. Ръководството на самите футболни срещи е поверено на
съдийска бригада /главен и странични съдии/, които са нарочно назначени
от БФС и определени за всяка среща, тоест участниците в съдийската бригада
участват с организационно-ръководни функции при провеждане на едно от основните
правомощия на БФС, а именно провеждането на футболни срещи.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че пострадалото
лице Б., в качеството му на страничен *****/асистент ****/ изпълнява ръководна
/организационно-ръководна/ работа при обществена организация- БФС, като
изпълнителното деяние, доколкото е извършено по време на футболната среща, се
явява „при изпълнение“ на службата на длъжностното лице.
Доколкото
предвижданото за престъплението по чл. 131, ал.1, т.1 и 12, вр. с чл.130,
ал.2 от НК наказание е лишаване от
свобода до една година или пробация; обвиняемият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на 78а; от деянието не са
причинени имуществени вреди, то са
налице условията за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на
чл. 78 А НК. В същото време не е налице нито една от хипотезите, изключващи
приложението на чл. 78а НК, визирани в ал. 7 от същия член.
ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
При
индивидуализиране на административното наказание глоба на обвиняемия съдът
съобрази:
- вида
и характера на засегнатите обществени отношения. Основният състав на престъплението
обуславя засягане на обществените отношения по
гарантиране неприкосновеността на личността, нейният физически
интегритет и здраве. Квалифициращите обстоятелства разширяват кръга от
засегнати обществени отношения, като в случая накърнени се оказват и тези
по гарантиращи безпрепятственото
изпълнение на ръководните функции на длъжностни лица, както и тези охраняващи
спазването в общественото общуване на нормите на обществения ред и
нравствеността)
-степента
на засягане на обществените отношения, намерила израз в причинения обществено
опасен резултат-лека телесна повреда без разстройство на здравето, както и в
особеностите на изпълнителното деяние, изразяващо се в два ритника с крак по
пострадалото лице, съпроводени с вербална агресия и псувни,
-данните
за личността на обвиняемия. Същият е
неосъждан, с добри характеристични данни, признал е вината си още на досъдебно
производство, съдействал е за разкриване на обективната истина. Изразява
съжаление и разкаяние за стореното.
Като отегчаващо обстоятелство следва да се
отчете, че в случая са налице не едно а две самостоятелни квалифициращи
обстоятелства по чл. 131 НК.
При
определяне размера на паричната санкция съдът съобрази и данните от
представената характеристична справка, от която е видно, че деецът отглежда сам
и сам се грижи за издръжката на малолетно дете, като при налагане на по-голям
размер на глобата, това неминуемо би се отразило и на правната сфера на
издържания субект.
При
ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по отношение и на двамата
подсъдими настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при
индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при
съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става
въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на
деянието и дееца.В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и
тяхната специфика. В този изричен смисъл Решение №144/20.02.2019 по дело
№598/2018 на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37
от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело №329/2018 на ВКС, Решение № 208/29
ноември 2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по описа за 2018г.
Съобразявайки
гореизложените обстоятелства съдът намира, че на обвиняемия следва да се наложи глоба в рамките на
минимума, предвиден в закона, а именно 1000 лв.
Този
размер на глобата съдът намира, че
съответства на степента на обществена опасност на деянието и на дееца , като
счита, че ефективно ще съдейства за поправянето на обвиняемия без да се
накърнява принципа на пропорционалност между преследваните от закона цели и
употребената държавна репресия.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189, ал.3 от НПК обвиняемия Б.Г.К.
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР сумата от 132 лева,
представляваща разноски по делото.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
......................................
Вярно с оригинала.
С. Д.