ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1369 22.07.2020 година, гр.
Бургас
Бургаският
административен съд, седемнадесети състав, на двадесет и втори юли две хиляди и
двадесета година, в закрито заседание, в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно
дело № 2388 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба на Г.С.Г. с ЕГН ********** и К.И.Г.
с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес:***, адв. П.В.,
против Министерството на културата на Република България и Община Несебър, с която
са предявени обективно и субективно съединени искове за солидарно осъждане на
ответниците:
1)
за сумата от 21 000 лева- частичен иск от обща претенция в размер на 64 992
лева, представляваща „обезщетение на основание чл. 161а, ал. 3 от Закона за
културното наследство (ЗКН)“, а при условията на евентуалност се претендира
тази сума като обезщетение по чл. 45 от ЗЗД за причинени вреди в резултат на
неправомерна дейност, засягаща имот, чужда собственост;
2) за
сумата от 21 000 лева- частичен иск от обща претенция в размер на 93 450 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди;
3)
сумата от 25 000 лева (от тях 20 500 лева за първия ищец и 4 500
лева за втория)- частичен иск от обща претенция за 50 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди;
4)
сумата от 5 000 лева- частично от обща претенция за 31 222.97 лева,
представляваща лихва за забава върху обезщетението, претендирано на основание
чл. 161а, ал. 3 от ЗКН за периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.;
5)
сумата от 3362.89 лева, представляваща лихва за забава „върху обезщетението за
претърпени имуществени вреди в размер на 7000 лева“, за периода от 01.06.2013
г. до 20.02.2018 г.;
6)
сумата от 6 343.22 лева, представляваща лихва за забава „върху
обезщетението за претърпени имуществени вреди в размер на 86 000 лева, за
периода от 01.06.2017 г. до 20.02.2018 г.;
7)
сумата от 33.19 лева, представляваща лихва за забава „върху обезщетението за
претърпени имуществени вреди в размер на 450 лева, за периода от 01.06.2017 г.
до 20.02.2018 г.;
8)
сумата от 5000 лева- частично от обща претенция за 24 020.63 лева,
представляваща лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди в
размер на 50 000 лева, за периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.
В
исковата молба се твърди, че ищците са придобили в резултат на покупко-продажби
недвижим имот- дворно място, съставляващо парцел І-342 в кв. 25 по плана на гр.
Обзор, ведно с двуетажна жилищна сграда, построена в него през 1931 г. Твърди
се, че през 2013 г. същите са извършили цялостен ремонт на сградата, за който
заплатили сумата от 7 200 лева. На 30.05.2013 г. бил сключен договор за
наем между ищеца Г. в качеството на наемодател и ЕТ „САРА 27“ в качеството на
наемател, по силата на който били предоставени на едноличния търговец за
временно и възмездно ползване 50 кв. метра от описаното дворно място, за срок
до 30.09.2018 г., при наемна цена 2000 лева.
Ищците
твърдят още, че през зимата на 2011 г. по време на изкопни дейности за ремонт
на ВиК системата на гр. Обзор е била разкрита част от монументална сграда с
тухлен градеж. Било предписано от специализирана комисия към Министерството на
културата да се проведат спасителни археологически проучвания и през есента на
2013 г. били осигурени от Община Несебър и кметство Обзор необходимите средства
за провеждането им. За извършване на теренното проучване било поискано от ищеца
Г. да осигури достъп до имота си. По покана на кмета на гр. Обзор същият се
явил и се запознал с проекта, след което подписал декларация с нотариална
заверка на подписа, с която заявил съгласие с провеждането на разкопките.
По-късно, отново по искане на кмета на града, подписал втора декларация с
нотариално заверен подпис, с която дал съгласие да бъдат извършени разкопки в
северната част на собствения му имот, при спазване на необходимото разстояние
от жилищната сграда. С декларацията същият заявил и съгласие кметство Обзор да
демонтира изградения търговски обект и да разруши стоманобетонния фундамент под
него, като отправил искане елементите, изграждащи обекта, бъдат съхранени от
кметство Обзор и след приключване на процедурите по одобряване на ПУП за имота се
монтират за сметка на кметството по начин и на място, регламентирано от проекта,
а евентуално възникнали при извършване на тези действия допълнителни финансови
разходи се поемат от Община Несебър. Получил устни уверения, че действията по
проучване, сондиране и пр. ще бъдат извършени щадящо и прецизно, както и че павилионите
в имота ще бъдат демонтирани, преместени, надлежно съхранени и впоследствие
възстановени за сметка на общината. Обезщетение не му било предложено като собственик
на имота.
Разкопките
започнали в началото на 2014 г. и достигнали на около два метра и половина от
стените на сградата в имота на ищците. Вследствие на това и в резултат на „предвидими,
естествени процеси- като валежи (запълващи изкопите и образуващи големи и
дълбоки локви непосредствено до къщата), свличане и изветряне на изровената
земна маса, ерозия и прочее“ започнали да се появяват пукнатини по стените и терасата
на къщата. Тези обстоятелства породили опасения у ищците, че изкопните дейности
са извършени твърде близо до сградата, без да е съобразено, че къщата е плитко
фундирана, няма мазета, няма каменна основа и вследствие на описаните
естествени процеси и ерозия започва да се свлича в посока изкопите. Наред с
това, имотът бил заграден с мрежи, което препятствало достъпа до него и до
плажа. Частта от дворното място, която не била разкопана, била превърната в
сметище и тоалетна. Резултатите от спасителните археологически проучвания били
приети с протокол вх. № 10-00-82 от 22.04.2014 г., одобрен със заповед №
РД09-214 от 29.04.2014 г. на министъра на културата.
По
време на археологическите разкопки наемателят бил препятстван да упражнява дейността
си и преустановил същата, респ. плащанията по договора за наем, сключен с
ищеца. Издадена била и заповед за премахване на преместваемите обекти- павилиони по реда на
чл. 57а от ЗУТ, поради липса на разрешение за поставянето им в поземления имот.
През последните 4 летни сезона ищците не могли да отдават под наем определените
места за 3 броя павилиони, нито да настаняват курортисти в четирите стаи на
къщата, в резултат на което пропуснали да реализират доход в размер на 44 160 лева
от нощувки.
На
10.07.2015 г. ищците депозирали в кметство гр. Обзор искане да им бъде
заплатено обезщетение за причинените щети от затваряне на павилионите за
продажба през периода 2014 г., 2015 г. и 2016 г.; за предоставяне на място за
търговска дейност и преместване на павилионите; за заплащане на близо 75 кв.м. от
дворното място, отнети за сондиране на разкопките; за осигуряване на достъп за
лични МПС до жилищния имот, при положение, че ул. „Иван Райчев“ стане пешеходна
зона; за осигуряване на безпрепятствен достъп до входа на къщата; заздравяване на
„стената към къщата“ и изграждане на ограда. С писмо изх. № 1688/25.08.2015 г. ищецът
бил уведомен от кмета на гр. Обзор, че кметството ще опита да компенсира
финансовите загуби за ищците с пълното поемане на разходите по демонтиране на
павилиона и поставянето му на нова позиция в предвидения за конфигуриране имот
с лице към пешеходната алея. В писмото било посочено също, че предвидените за
археологически проучвания приблизително 75 кв.м. от дворното място ще бъдат
заплатени съгласно одобрена пазарна оценка, след процедиране на ПУП ПРЗ и
сключване на предварителен договор с Община Несебър. Относно започналото пропукване на стената под терасата
било разяснено, че е изработен проект за аварийно укрепване, който ще бъде
изпълнен в най-кратки срокове.
През
2017 г. било извършено от общинската администрация укрепване на къщата, преценено
от ищците като некачествено, поради неправилна преценка относно начина на
укрепване и необходимите материали. Същото било извършено на дълбочина 30 см.,
което било крайно недостатъчно, несъобразено с конкретните обстоятелства,
строеж и разкопки, а вследствие на дъждовете и естествените ерозионни процеси,
продължило свличането на почва под и около сградата, подкопавайки основите и́,
с което били поставени в опасност животът и здравето на лицата, обитаващи
къщата или намиращи се в непосредствена близост до нея. Поради „неадекватните“
действия на възложителя/изпълнителя на археологичните проучвания и заплахата
къщата или част от нея да се срути, с цел да запазят целостта и́, ищците ангажирали
строителни работници, закупили материали и организирали укрепване, за което
заплатили сумата от 450 лева.
В
исковата молба се сочи, че ищцата Г. не е давала съгласие за извършване на
археологически проучвания, като собственик на имота, съобразно изискванията на
чл. 151, ал. 3 от ЗКН.
По
отношение на претенцията с посочено от ищците правно основание чл.161а, ал. 3
от ЗКН е отбелязано, че претендираното обезщетение обхваща вреди, настъпили в
резултат на „възпрепятстване или преустановяване“ на дейността им в имота. Претендира
се обезщетение в размер на 12 000 лева за пропуснати ползи от отдаване под
наем на части от процесния имот за периода 2013 - 2018 г. (по 2000 лева
годишно), както и сумата от 52 992 лева за преустановяване дейността на ищците
по отдаване под наем на стаи на курортисти през периода 2013-2018 г.
Относно
твърдените неимуществени вреди се сочи, че те се изразяват в причинено
неудобство, стрес, ядове, загуба на време, безсъние, притеснения, страх и
влошаване на общото здравословно състояние на ищците. Твърди се, че ищецът Г. е
отключил през 2016 г. диабет втори тип и хипертоничен синдром с усложнения, а ищцата
Г. е получила постоянно главоболие и безпокойство. Налагало се по-често
пътуване до Обзор, вкл. и през месеците извън летния сезон, за да се наглежда
имотът, което, предвид възрастта им, било свързано с голяма умора и дискомфорт,
и необходимост от повече време за възстановяване.
Исковата
молба е депозирана пред Окръжен съд- Бургас и по нея е образувано гр.дело №
354/2018 г. по описа на съда. С определение № 433/07.03.2018 г. производството
е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд- Несебър.
В
производството по образуваното пред РС- Несебър гр.дело № 315/2018 г. е
направено уточнение на претенциите. Конкретизиран е периодът, за който се
претендира обезщетение за неимуществени вреди. Петитумът на исковата молба е
уточнен, както следва:
1)
претендира се обезщетение на основание чл. 161а, ал. 3 от ЗКН в размер на 21
000 лева, частично от обща претенция за 64 992 лева, за времето, през което са
продължили археологическите проучвания и разкопки и е била препятствана
дейността на ищците по отдаване под наем на търговските обекти- павилиони и
легла на туристи;
2)
обезщетение за имуществени вреди в размер на 21 000 лева, частично от обща
претенция за 93 450 лева, за извършени от ищците два ремонта на сградата, както
и сумата 16 000 лева- частично от обща претенция за 86000 лева, представляваща
пазарната цена на 86 кв.м. от дворното място, отнета в резултат на проведените
разкопки;
3)
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, частично от обща
претенция за 50 000 лева, причинени от неудобство, стрес, загуба на време,
безсъние, притеснения, страх и последвали заболявания за ищците
4)
лихва за забава в размер на 5000 лева, частично от обща претенция за 31 222.97
лева, върху обезщетението, претендирано на основание чл.161а, ал. 3 от ЗКН, за
периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.;
5)
лихва за забава в размер на 3362.89 лева, изчислена върху обезщетение за
имуществени вреди в размер на 7000 лева, за периода от 01.06.2013 г. до
20.02.2018 г.;
6)
лихва за забава в размер на 6343.22 лева, изчислена върху обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 86 000 лева, за периода от 01.06.2017
г. до 20.02.2018 г.;
7)
лихва за забава в размер на 33.19 лева, изчислена върху обезщетението за
имуществени вреди в размер на 450 лева, за периода от 01.06.2017 г. до
20.02.2018 г.;
8)
лихва за забава в размер на 5000 лева, частично от обща претенция за 24020.63
лева, изчислена върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 50 000
лева, за от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.
В
с.з. на 15.11.2018 г. на РС- Несебър е прието изменение на исковите претенции,
досежно размера на същите. С постановеното по спора решение № 30 от 12.02.2019
г. всички заявени искови претенции са отхвърлени.
С
решение на Окръжен съд- Бургас по гр.дело № 772/2019 г. е обезсилено постановеното
от РС- Несебър решение по спора и делото е изпратено по компетентност на
настоящия съд.
С
разпореждане от 11.10.2019 г. по настоящото дело исковата молба е оставена без
движение и на ищците са дадени указания да отстранят допуснатите нередовности,
като посочат конкретни незаконосъобразни актове, действия или бездействие на
служители от Министерството на културата на Република България и от Община
Несебър, вследствие на които са настъпили твърдените вреди, както и
обстоятелства, относими към някое от основанията за ангажиране солидарната
отговорност на същите.
В
изпълнение на указанията е постъпила молба от пълномощника на ищците, в която
са изложени обстоятелства, по същество идентични с тези в обстоятелствената
част на исковата молба. В нея е посочено, че в гр. Обзор на кръстовището,
образувано между улиците „Иван Райков“ и „Княз Борис І“ са проведени спасителни
археологически проучвания, въз основа на акт, издаден през 2011 - 2012 г.
Отбелязано е, че със заповеди на министъра на културата от 2014 г. са приети
резултатите от спасителните археологически проучвания. Твърди се, че поради
извършване на изкопните дейности в опасна близост до жилищната сграда на ищците
и „несъобразени дейности“ на екипа по разкопки, са нанесени вреди- пукнатини
върху сградата, която не може да се ползва по предназначение, съобразено с
желанието на същите- за отдаване под наем. Изложено е също, че е извършено от
общинската администрация укрепване на сградата, но то е негодно, тъй като е на
дълбочина едва 30 см.
На
следващо място се сочи, че ищцата Г. не е дала съгласие за извършване на
археологически проучвания и поради това заповедта за теренни проучвания е
нищожна, като се иска съдът да осъществи в настоящото производство косвен
съдебен контрол.
С
последваща молба вх. № 12461/02.12.2019 г. отново се сочи, че заповедта за
теренни археологически проучвания е нищожна, поради липса на съгласие от ищцата
Г. за извършване на проучванията. В молбата е отбелязано, че е нищожна и
Заповед № РД 9К-33 от 18.03.2014 г. на Министъра на културата за приемане на
резултати от спасителни археологически проучвания, тъй като проучванията са извършени
въз основа на нищожен акт. Изложено е, че действията на служителите на
Министерството на културата и на служителите на Община Несебър, „свеждащи се до
разкопки“, са незаконосъобразни, тъй като се извършват въз основа на нищожни
актове, но дори да се приеме, че тези актове са законосъобразни, действията са
извършени извън определения с тях район. В заключение се сочи, че на ищците се
дължи обезщетение на основание чл. 161а, ал. 3 от ЗКН за извършените разкопки в
очертания с актовете район (ако се приемат за законосъобразни), а за действията
извън този район се дължи такова на основание чл. 45 от ЗЗД.
С
определение от 22.01.2020 г. производството по делото е прекратено, поради
неизпълнение от страна на ищците на указанията за отстраняване нередовностите
на исковата молба. Този съдебен акт е отменен с определение № 4909/27.04.2020
г. по адм.дело № 3610/2020 г. по описа на Върховния административен съд и
делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с указание да бъдат изискани от министъра на
културата административните преписки по издаване на заповедта за теренни
археологически проучвания на територията на гр. Обзор, общ. Несебър, за
археологически обект „Ранновизантийски терми и сектор от крепостна стена“,
както и преписките по издаването на Заповед № РД 9К-99 (или 33) от 18.03.2014
г. и Заповед № РД 09-214 от 29.04.2014 г. на министъра на културата, както и да
бъдат изискани от кмета на Община Несебър преписките във връзка с извършените
действия в имота на Г.С.Г. с ЕГН ********** и К.И.Г. с ЕГН ********** в гр.
Обзор, свързани с провеждане на археологическите проучвания и разкопки,
укрепване на сградата, сондажно проучване. В определението на касационната
инстанция е отбелязано е, че с нито една от молбите на ищците не са отстранени
констатираните нередовности на исковата молба, не са ясно и конкретно изложени твърденията
относно обстоятелствата и основанията, от които произтичат исканията по
отношение на всеки от двамата ответници. Разяснено е, че исковата молба следва
да съдържа твърдение за причинените вреди, недвусмислено изложение в
обстоятелствената част в какво се изразяват те и от какво се твърди, че
произтичат- от кой конкретно незаконосъобразен, нищожен или оттеглен акт,
съответно действие или бездействие, както и периода, за който се претендира
присъждане на обезщетение за неимуществените вреди, който също не е ясно
дефиниран.
В
изпълнение указанията на касационната инстанция, с разпореждане от 12.05.2020
г. са изискани от ответниците посочените доказателства. Същите са представени
по делото, за което ищците са уведомени и им е предоставена възможност да
отстранят нередовностите на исковата молба.
На
29.06.2020 г. е постъпила молба от ищците с вх. № 5028, в която е изложено, че на
10.04.2014 г. е проведено заседание на комисия по чл.158а от ЗКН за приемане на
спасителните археологически проучвания, за което е съставен Протокол с вх. №
10-00-82/22.04.2014 г., съдържащ констатации относно: принадлежността на
правото на собственост на терените, върху които попада археологическия обект;
за необходимост от провеждане на спасителни археологически проучвания във
връзка с предстоящо изграждане на градски парк в югоизточната крайбрежна част
на града, в УПИ XXVIII, кв. 23 и УПИ XXIX, кв. 23 по плана на гр. Обзор; за проведено
археологическо проучване съгласно изискванията на чл.153 от ЗКН и приемане на
етапа от археологическото проучване на терена, с площ около 250 кв.м. за
приключил; потвърждаване решението на междуведомствена комисия и Протокол от
03.11.1982 г. да се започне разкопаването на откритата сграда с цел нейното
пълно разкриване и да бъде осигурено освобождаването на площадката в УПИ I,
кв.25, съответстващо на ПИ 53045.502.276, като се започне процедура за
отчуждаването им чрез замяна или покупка на сектора с разкритата екседра с
мозайка. Отбелязано е, че протоколът е одобрен със Заповед № РД 09-214/29.04.2014
г. на зам.-министър на културата.
В
молбата се сочи, че твърдените вреди произтичат от протокола на комисията и
Заповед № РД 09-214/29.04.2014 г. Ищците считат, че тези актове са незаконосъобразни,
тъй като „съдържат констатации и приемат като надлежно извършени дейности,
нарушаващи определения район за теренни проучвания, както и дейности, извършени
в нарушение на изискванията за начина и средствата на провеждане като се е
ползвала техника и средства несъобразени и неотговарящи на конкретните условия“.
Предвид взетото от комисията решение да се започне процедура за отчуждаване на
поземления имот чрез замяна или продажба и тъй като такава не е проведена, считат,
че навлизането в имота и извършването на разкопките (прието с посочения
протокол) е незаконосъобразно.
С
разпореждане от 29.06.2020 г. е предоставен на ищците нов едноседмичен срок за
уточняване на претенциите, като е указано на същите, че с депозираната молба
нередовностите не са отстранени и доколкото заявените претенции произтичат от
различни фактически основания за всеки от ответниците, те следва да бъдат ясно
посочени в исковата молба, както и да бъдат посочени обстоятелства, относими
към някое от основанията за ангажиране солидарната отговорност на същите.
В
изпълнение на указанията е постъпила нова молба с вх. № 5774 от 15.07.2020 г., в която е
изложено, че: „със Заповед № РД 09-214/29.04.2014 г. на зам.-министър на
културата е одобрен Протокол с вх. № 10-00-82 от 22.04.2014 г. по описа на
Министерство на Културата, в който се правят констатации и вземат решения, че
част от откритата археологическа находка подът на помещение“ не може да бъде достигната
през тази година, тъй като „навлизането в дълбочина тук е невъзможно, поради
опасността от подкопаване на търговска постройка, намираща се южно от проучената
територия на помещение. С посочените актове се правят изложените констатации и
въпреки тях (...опасността от подкопаване на търговска постройка, намираща се
южно от проучената територия...), разкопките се отлагат за следващ, по-късен
период и се осъществяват, като се излиза извън очертания район“. В молбата са
наведени доводи за незаконосъобразност на заповедта и протокола, тъй като „чрез
тях се е стигнало до злоупотреба с власт, като се извършват разкопки извън
очертания район, върху непроучен терен, навлизайки в частна собственост без
съгласие от собствениците“. Отбелязано е, че не е извършена проучвателна
дейност, липсва и съгласие на собствениците за навлизане в имота, което от своя
страна изцяло опорочава процедурата по извършване на разкопките, като я прави
незаконосъобразна.
В
молбата се сочи още, че с фактически извършените действия по разкопаване от
страна на изпълнителя (комуто е възложено от страна на ответниците по жалбата)
е нарушен периметърът на провеждане на археологическо проучване, като жилищната
сграда на жалбоподателите е подкопана, напукана и наклонена. Твърди се, че Г. е
подведен от ответниците, за да даде съгласието си, което е преценено като
злоупотреба с власт.
Според
настоящия съдебен състав с депозираните множество уточняващи молби
нередовностите на исковата молба не са отстранени.
В
исковото производство съдържанието и пределите на търсената съдебна защита се
определят от ищеца, който чрез основанието и петитума на исковата молба
индивидуализира спорното материално право. В случая не са ясно посочени от
ищците основанията на всяка от заявените искови претенции.
С
исковата молба не са въведени твърдения за обстоятелствата, на които се
основава претенцията, квалифицирана от ищците по чл. 161а, ал. 3 от ЗКН. Според
цитираната норма условията за осигуряване на достъп до поземлени имоти, в които
се намират археологически обекти, и размерът на обезщетението се определят с писмено споразумение,
сключено със собственика или ползвателя на имота, и е за сметка на бюджета на
теренното проучване. В случая няма твърдения такова споразумение да е
постигнато, респ. то да не се изпълнява от насрещната страна. Напротив, изрично
се твърди, че на ищеца не е предлагано обезщетение.
Според
уточненията, направени с молбите вх. № 5028 от 29.06.2020 г. и № 5774 от
15.07.2020 г., предявените срещу Министерството на културата искове (вероятно някоя
от претенциите за имуществени вреди) са основани на твърдението за издадени след настъпване на твърдените вреди
по жилищната сграда на ищците незаконосъобразни актове- протокол на комисия за
приемане на спасителните археологически проучвания (включваща експерти от
различни учреждения- МК, БАН, РДНСК, НИМ и др.) и заповед за одобряване на този
протокол. Други актове на административен орган не се сочат от ищците, макар
такива да са налични в представените от ответниците преписки. Двата акта-
протокол и заповед са издадени през м.април 2014 г., а според твърденията в исковата
молба вредите са настъпили в началото на 2014 г. (комисията е създадена със
задача да приеме спасителните археологически проучвания, чийто етап е приключил
още в края на 2013 г., видно от приложените поделото писмо от Музей „Старинен
Несебър“ и заповед на министъра на културата от 18.03.2014 г.). Не са наведени
от ищците твърдения за наличие на причинна връзка между настъпилите вреди и
посочените два акта, като една от изискуемите материалноправни предпоставки на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а и такава очевидно не може да съществува. Не са
наведени и твърдения за предварителна
отмяна на тези актове по съответния ред, която е предпоставка за
допустимост на исковите претенции съгласно нормата на чл. 204, ал. 1 от АПК.
Претенцията
срещу втория ответник- Община Несебър е основана на твърдението за осигуряване на необходимото за проучването
финансиране. Не се сочат незаконосъобразни актове, действия или бездействия
на длъжностни лица от тази община.
Не са
ясно индивидуализирани и твърдените незаконосъобразни действия (бездействия), въведени
като алтернативно основание на предявените искове, а това от своя страна
препятства съда да осъществи възложения му с нормата на чл. 204, ал. 4 от АПК
контрол за законосъобразност. В
молбата с вх. № 5774 от 15.07.2020 г. се сочи, че вредите произтичат от „фактически
извършените
действия по разкопаване от страна на
изпълнителя на разкопките (комуто това е възложено от страна на ответниците по
жалбата)“. Съдът намира за нужно да отбележи, че на основание чл. 20, ал. 5
от Наредба № Н-00-0001 от 14.02.2011 г. отношенията във връзка с провеждането
на редовно или спасително теренно археологическо проучване се уреждат с
договор, сключен между възложителя на теренното проучване и културна или научна
организация, която от своя страна е в договорни отношения с лице, получило
разрешение за теренно археологическо проучване. Със сключването на договор за
теренно проучване изпълнителят не придобива качеството длъжностно лице при
възложителя, а доколкото същият не притежава изискуемото длъжностно качество (на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата
и общините отговарят за вредите от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни
лица) и няма твърдения на ищците за осъществени от длъжностни лица при
Министерството на културата или Община Несебър конкретни фактически действия, остават
напълно неясни фактическите основания на исковите претенции против тези
ответници.
Неясни са и основанията на ищците да претендират солидарно осъждане на
двамата ответници (съобразно нормата на чл. 121 от Закона за задълженията и
договорите, солидарна отговорност между двама длъжници може да възникне само по
силата на закона или когато е изрично уговорена).
С
оглед изложените съображения съдът приема, че допуснатите нередовности на
исковата молба не са отстранени. Ето защо, на основание чл.129, ал.3 от ГПК,
вр. чл. 144 от АПК исковата молба следва да бъде върната на подателите и́,
а производството по делото- прекратено.
Мотивиран от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата
молба на Г.С.Г. с ЕГН ********** и К.И.Г. с ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес: ***, със съдебен адрес:***, адв. П.В., против Министерството на
културата на Република България и Община Несебър.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д. № 2388/2019 г. по описа на Административен съд-
Бургас.
Определението
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
7-дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: