№ 854
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20211000503127 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 262584/20.04.2021 г., допълнено с Определение от
10.02.2022 г., постановени по гр. д. № 12067/2017 г. на СГС, I-17 състав,
ответното застрахователно дружество CESKA POJISTOVNA A.C. е осъдено
да заплати на ищеца О. А. А. сумата от 24 747.04 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от получени при ПТП на 14.05.2013 г. в Република Чехия
увреждания, ведно със законната лихва от 14.11.2014 г. до окончателното
изплащане, като искът за разликата до претендираните 80 000 лева и за
мораторни лихви върху обезщетенията за периода 14.05.2013 г. – 13.11.2014 г.
е отхвърлен. Със същото решение чешкото застрахователно дружество е
осъдено да заплати на ищците Б. С. И., О. А. А., А. А. А. и С. А. А. суми от по
1 322.90 лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди,
получени от наследодателя им А.А. И. от същото ПТП, ведно със законните
лихви от 14.11.2014 г. до окончателното изплащане, като искът до пълния
1
предявен размер от 80 000 лева е отхвърлен.
От решението са останали недоволни и двете страни, които в срока по
чл. 259 ал. 1 от ГПК го обжалват с оплаквания за неправилност поради
допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост.
Въззивниците-ищци обжалват решението в неговите отхвърлителни
части като поддържат, че така определените от първоинстанционния съд
обезщетения са в занижен размер. Изложени са съображения, че съдът не е
изчислил правилно точките съобразно чешкото законодателство по
отношение на ищеца А., на когото се следвали още 9 т. за раните в областта
на главата и 20 т. за лекостепенното мозъчно сътресение, и така е достигнал
до погрешни изводи относно действително дължимия се размер на
обезщетенията. От друга страна е застъпено становище, че правната уредба за
определяне на застрахователните обезщетение в Република Чехия, която не
предвижда обезвреда за претърпени вреди в степен над обичайното, като
крайно несправедлива, противоречи на европейското законодателство и
поради това не следва да бъде зачитана. Според ищците претендираните от
тях размери съответстват на претърпените вреди, което налага многократно
увеличаване на точките и съответно – на обезщетенията. Молят въззивният
съд да уважи изцяло исковите претенции, ведно с лихвите от датата на
произшествието.
Ответното застрахователно дружество CESKA POJISTOVNA A.C. във
въззивната си жалба срещу първоинстанционното решение развива подробни
доводи за неправилност в неговата осъдителна част. Възразява срещу
завишаването с 50 % и с 40 % на броя на точките, определени от съда на
двамата пострадали, като застъпва теза, че подобно завишение не съответства
на критериите, определени в Наредба № 440/2001 г., която регулира
определянето на размерите на дължимите обезщетения и е била част от
чешкото национално законодателство към датата на настъпване на вредите. С
оглед извършеното извънсъдебно плащане от застрахователя се иска
въззивният съд да отхвърли изцяло исковите претенции.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността му той е
2
ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд -
София намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по активно
субективно съединени преки искове, предявени от А.А. И. и О. А. А. срещу
CESKA POJISTOVNA A.C. чрез АВУС БЪЛГАРИЯ – РЕГУЛИРАНЕ НА
ЩЕТИ ЕООД като кореспондент на Ческа Поищьовна С.А., за заплащане на
суми от по 80 000 лева, представляващи обезщетения за претърпени
неимуществени вреди, получени при ПТП на 14.05.2013 г. на автомагистрала
D1 в Република Чехия, ведно със законните лихви от датата на увреждането
до окончателното изплащане.
Между страните не се спори относно настъпването на процесното ПТП,
неговия механизъм и вината на застрахования в ответното застрахователно
дружество водач Л. К., с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в
CESKA POJISTOVNA A.C. към датата на произшествието, който на
14.05.2013 г. на магистрала D1 в Република Чехия при управление на т.а.
„Мерцедес“ с рег. № *** нарушил правилата за движение по пътищата и
предизвикал ПТП, при което причинил телесни повреди на двамата ищци. По
образуваното наказателно производство окръжният съд в гр. Бърно е
постановил осъдителна присъда на 04.12.2013 г., която е влязла в сила.
От произшествието ищецът А.А. И. получил наранявания на лява кост
около окото, дъгата на веждата, горна и долна челюст, счупване на долна част
на черепа, проникване на въздух в черепната кухина с остра дихателна
недостатъчност, като в резултат на тези наранявания е бил чувствително
ограничен обичайния му начин на живот за период от време, който
надвишава шест седмици. Тежки наранявания получил и вторият ищец О. А.
А.: счупване на костта на кръста, разкъсване на връзката между кръста и
тазобедрената става, разкъсване на срамната свръзка, при което обичайният
му начин на живот бил ограничен за период от два-три месеца.
Не е спорно между страните, че за така причинените увреди
застрахователят е определил в съответствие с действалата към датата на
настъпване на събитието Наредба № 440/2001 Сб.з. общо 285 точки за ищеца
О.А. и общо 435 точки за ищеца А. И., като съответно им е изплатил по
извънсъдебен ред обезщетения в размер на 3 945.30 лв. на ищеца А. И. и в
3
размер на 2 583.66 лева на ищеца О.А.. Спорен е въпросът относно
действителния размер на дължимите се обезщетения.
С оглед мястото на настъпване на инцидента и мястото на настъпване
на вредата, както и предвид, че и застрахователят, и застрахованият
делинквент имат обичайно местопребиваване в Република Чехия, за
разрешаване на възникналия правен спор е приложимо чешкото материално
право. Съгласно § 6, ал. 2 от Закон № 168/1999 Сб., за задължителната
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ в редакцията му
към датата на настъпване на събитието, застрахователят покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди в
размерите и обема, посочени в Гражданския кодекс. Според разпоредбата на
§ 444, ал. 1 от Чешкия Граждански кодекс, при увреждане на здравето се
полага еднократно обезщетение за претърпените болки и страдания, както и
за накърняване на социалния живот. Съгласно ал. 2 на същия параграф 444 в
специална наредба Министерството на здравеопазването заедно с
Министерството на труда и социалните грижи определя максималния размер
на обезщетението за претърпени болки и страдания на пострадалия, както и за
накърняване на социалния му живот. Към датата на настъпване на
произшествието такава се явява Наредба № 440/2001 г. (отм.), която
регламентира определянето на обезщетението за болки и страдания от
телесни увреждания и затруднена социална адаптация чрез оценяване по
точкова система, направено в медицинско становище. От допълнителната
СМЕ на д-р С. и комплексната СМЕ на д-р С. и д-р П., чиито заключения не
са оспорени от страните, се установява, че съобразно методиката, установена
с посочената наредба и двете й приложения, с оглед конкретните
неблагоприятни последици от произшествието за двамата пострадали,
точният брой точки за А. са 892 т., а за И. – 323 т. Срещу посоченото
точкуване ищците не са възразили своевременно, напротив, изразили са
изрично съглсиие в проведеното на 05.03.2021 г. открито съдебно заседание,
на което вещите лица са прибавили към сбора на А. още 50 т. така, както е
претендирал пълномощника на ищците адв. Б.. В същото съдебно заседание
съгласие с резултата от точкуването на двамата е дадено и от пълномощника
на ответника адв. Б.. С оглед изложеното настоящият въззивен състав намира
подновяването на спора по броя на точките на ищците с въззивната жалба за
преклудирано.
4
По спорния по делото въпрос, следва ли да намери приложение
разпоредбата на ал.3 от § 7 от Наредба № 440/2001 г., съгласно която в
извънредни случаи, изискващи извънредна гледна точка, съдът може да
увеличи размера на обезщетенията по тази наредба така, че това увеличение
да е адекватно на количеството, интензитета и продължителността на
болките, които пострадалите търпят вследствие на произшествието,
настоящият състав намира, че разпоредбата следва да бъде тълкувана във
връзка с § 6, ал. 1, б. «в» от Наредбата, която разпоредба предвижда, че при
особено тежки последствия, общата сума на точките по тази наредба може да
бъде увеличена до 50 %. В същия текст се уточнява, че за особено тежки
увреди върху здравето се считат такива, които ограничават или променят
жизнената адаптация, или я възпрепятстват, отчитайки възрастта на
пострадалия и възможността за реализацията му в живота. Разпоредбата е
достатъчно широка по обхват, за да позволи под нейната хипотеза да
попаднат най-различни случаи, отговарящи на посочените в нея критерии.
Съобразявайки конкретните увреждания на здравето, продължителността и
интензитета на страданията, възрастта (на 37 г. и на 60 г.), намалената
работоспособност, затруднената социална адаптация, промяната в начина им
на живот, причинените болки, както и продължителните възстановителни
периоди, които обстоятелства са изяснени по делото с помощта на приетите
експертизи и показанията на разпитаните свидетели, съдът намира
възражението на ответника, че случаят нямал извънреден характер, за
неоснователно. Правилно градският съд като е взел предвид горните
обстоятелства е приел, че точките на О.А. следва да бъдат увеличени с 50 %
и така ги е определил в размер на 1 338, които получени точки е умножил по 1
% от средното брутно трудово възнаграждение в Република Чехия за
годината, предхождаща настъпването на произшествието, и така е определил
обезщетение в размер на 361 995.90 чешки крони, равняващи се на 27 330.70
лева. Правилно също така, съобразно установената намалена трайна
неработоспособност на А. И., но само за една година, съдът е увеличил
точките му с 40 % и до размер на 122 343 чешки крони или 9326.90 лева.
Поради това, че ищецът И. е починал в хода на процеса, правилно на
конституираните на негово място негови наследници О. А. А., А. А. А., С. А.
А. и Б.С. А., при равните им квоти в наследството, е присъдено обезщетение в
размер на по 1 322.90 лв. Както липсва основание за намаляване, липсва
5
основание и за „многократно“ завишаване на така определените размери на
обезщетенията, каквито съображения са развити в жалбата на ищците. Както
се посочи по-горе, § 6, ал. 2 от Закон № 168/1999 Сб., за задължителна
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ препраща към §
444 от Гражданския кодекс относно размера и обема на отговорността на
застрахователя, която е лимитирана до размерите, определими съобразно § 6
и § 7 на Наредба № 440/2001. В случай, че и след завишаването с до 50 % тези
размери не съответстват на неблагоприятните вредоносни последици при
пострадалите и не са достатъчни, за да репарират вредите им напълно,
последните имат право да търсят обезвреда за разликата по общия ред чрез
иск, насочен срещу делинквента. Съгласно § 2958 от Гражданския Кодекс
при причиняване увреждане на здравето виновният обезщетява парично
увреденото лице, като неговият размер компенсира изцяло претърпените
болки и страдания и други неимуществени вреди, както сочат самите ищци в
жалбата си. Тази правна уредба не противоречи на Европейското
законодателство, вкл. и цитираните чл. 3, § 1 от Директива 72/166/ЕИО и чл.
1 Директива 84/5 ЕИО, заменен от чл. 9, т.1, б. „а“ от Директива 2009/103 ЕО,
които визират случаи на обезщетяване при причинена смърт от ПТП.
Ето защо и поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
Неоснователна е жалбата на ищците против постановеното по реда на
чл.248 от ГПК определение от 10.02.2022 г. С оглед отхвърлената част от
исковете в размер на 74 708.40 лева за А. И. и в размер на 55 253 лева за О.А.,
съобразено със своевременно направеното възражение за прекомерност на
процесуалния представител на ищците и с Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения, настоящият състав приема, че
първоинстанционният съд правилно е определил дължимото от всеки от
ищците задължение за заплащане на разноски на насрещната страна,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Поради изложеното и
определението от 10.02.2022 г. подлежи на потвърждаване. Що се касае до
възраженията на ответника за неприсъдени разноски, доколкото на решението
не е искано допълване или изменение по реда на чл. 248 ГПК, същите се
явяват несвоевременни.
6
При този изход на делото на адв. Е. Б. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за въззивното производство по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в
размер на 1 717,36 лева с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262584/20.04.2021 г., постановено по гр.
д. № 12067/2017 г. на СГС, Първо гражданско отделение, 17 състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.02.2022 г., постановено по гр. д.
№ 12067/2017 г. на СГС, Първо гражданско отделение, 17 състав.
ОСЪЖДА CESKA POJISTOVNA A.C., с рег.№ 45272956, със седалище
и адрес на управление: Чешка Република, 113 04 Прага-1, Спалена № 75/16,
да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв на адв.Е. Б. адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 1 717,36 лева с ДДС.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7