№ 44035
гр. София, 30.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110124037 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. Х. К. срещу [ фирма ] АД и [ фирма ] ЕООД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на
исковата молба от [ фирма ] АД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от [ фирма ] ЕООД.
В отговора на исковата молба ответникът [ фирма ] ЕООД е направил
възражение за недопустимост поради липса на правен интерес от предявените
установителни искове, тъй като предявените осъдителни такива съдържат в себе си и
искане за установяване на действителното правно положение между страните.
Изложени са твърдения за злоупотреба с право от страна на ищцата и опит за
обогатяване за сметка на ответника чрез излишното му натоварване с разноски. Съдът
намира възражение за неоснователно. Страната по сключения договор за
поръчителство разполага с правен интерес да иска от съда прогласяване на неговата
нищожност, като само на това основание съдът не може да приеме, че се касае за
злоупотреба с право. Исковете са допустими и следва да бъдат разгледани от съда.
В отговора на исковата молба от [ фирма ] ЕООД е направено възражение за
нередовност на исковата молба, тъй като в обстоятелствената част на същата не се
съдържат твърдения относно договора за поръчителство, а в петитума се иска
неговото обявяване за недействителен. Съдът намира възражението за неоснователно.
Видно от исковата молба, в нея е посочено, че в чл. 4 от договора за паричен заем е
уговорено, че в тридневен срок от неговото сключване заемателят следва да
предостави на заемодателя едно от посочените обезпечения, а въз основа на него е
сключен договор за предоставяне на гаранция, в чл. 3 от който е посочено, че по
договора се дължи възнаграждение в размер на 476,19 лева. В тази връзка в исковата
молба са изложени подробни съображения за недействителността на договора за
паричен заем поради задължението за предоставяне на обезпечение, и сключения въз
основа на него договор за поръчителство, по който се дължи възнаграждение, както и
за недействителността на самия договор за поръчителство.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
1
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.12.2024 г.
от 15:00 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане от Д. Х. К. срещу [ фирма ] АД и [ фирма ] ЕООД
пасивно субективно и обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. т. 10; чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143
ЗЗП за прогласяване нищожността на сключен между ищцата и [ фирма ] АД договор
за паричен заем № /15.09.2023 г. и на сключен между ишцата и [ фирма ] ЕООД
договор за предоставяне на гаранция № /15.09.2023 г., съединени с осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на [ фирма ] АД да
заплати на ищцата сума в общ размер от 573,00 лева, от които сумата от 476,19 лева –
възнаграждение за предоставяне на гаранция и сумата от 96,81 лева – лихва,
представляващи недължимо платени суми по договор за предоставяне на гаранция №
/15.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 24.04.2024 г. до окончателното плащане, а в условията на евентуалност е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
[ фирма ] ЕООД да заплати на ищцата сумата от 476,19 лева, представляваща
недължимо платена сума по договор за предоставяне на гаранция № /15.09.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда -24.04.2024
г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 15.09.2023 г. между ищцата и първия
ответник [ фирма ] АД е сключен договор за паричен заем № , във връзка с който е
сключен и договор за предоставяне на гаранция № /15.09.2023 г. с втория ответник [
фирма ] ЕООД. Излага твърдения, че по силата на договора за паричен заем [ фирма ]
АД е предоставил на ищеца кредит в размер на 1 000 лева при ГПР 40,24% и при
фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ по заема – 35 %, дължимите вноски по заема
били 13 на брой, всяко от които по 84,37 лева. По силата на чл. 4 от договора
заемателят се е задължил в 3-дневен срок от сключването му да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: 1./ две физически лица – поръчители, всяко
от които да отговаря на следните условия: да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му
възнаграждение да е над 1 000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е
заемател или поръчител по друг договор, сключен със заемодателя; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции, или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от „редовен“, като поръчителят подписва
договор за поръчителство; 2./ банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата
по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по настоящия договор; 3./ одобрено от заемодателя дружество – гарант,
което предоставя гаранционни сделки. С договор за предоставяне на гаранция №
/15.09.2023 г. [ фирма ] ЕООД се е задължил да даде гаранция за плащане в полза на [
фирма ] АД с цел гарантиране на всички задължения на ищцата по договор за паричен
заем № /15.09.2023 г. Съгласно чл. 2 договорът влиза в сила, ако потребителят не
предостави на заемодателя предвидените обезпечения в чл. 4, т. 1 или т. 2 в тридневен
срок. Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне на гаранция потребителят дължи
2
възнаграждение на гаранта в размер от 476,19 лева, платимо разсрочено на вноски по
36,63 лева по начините, уговорени в договора за паричен заем. В чл. 3, ал. 3 е
предвидено, че [ фирма ] АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на
задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по този договор. В
случай, че внесените суми не достигат за погасяване на задълженията на потребителя
към заемодателя, приоритетно се погасяват задълженията към гаранта. С договора
гарантът се е задължил при поискване от заемодателя да заплати изискуеми
задължения на потребителя по договора за паричен заем. Ищцата твърди, че е
погасила изцяло задълженията си по договора. Излага доводи, че договорът за паричен
заем № /15.09.2023 г. е нищожен, като нарушаващ основния принцип на
добросъвестност в гражданските отношения, тъй като води до неравновесие в правата
на страните по смисъла на чл. 143 ЗЗП; поради това, че чрез сключването му се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се претендира чрез
него, представлява скрит добавък към възнаградителната лихва на търговеца и не е
включена в ГПР на договора за паричен заем, с което се заобикаля изискването да не
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Излага доводи, че е налице
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият ГПР в договора за паричен
заем е различен от действителния. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Поддържа, че е очевидно е, че първите две
обезпечения не могат да се предоставят в толкова кратък срок от заемателя, доколкото
изискванията за предоставяне на обезпечение са договорени по начин, на практика
неизпълним за длъжника, който е прибегнал до услугите на дружество, предоставящо
т. нар. „бързи кредити“. Така по естествен път се стига да третия вариант –
предоставяне на гаранция от дружество, което е одобрено от заемодателя. При
направената проверка в Търговския регистър се установява, че одобреното от
заемодателя дружество – гарант е собственост на дружеството – заемодател; двете
търговски дружества са регистрирани на един и същ адрес на управление, а в
договорите за предоставяне на гаранция е предвидено, че заемодателят е овластен да
приема плащания в полза на гаранта и че при недостиг на платените суми приоритетно
се погасяват задължения към гаранта. Обективираните в договорите за паричен заем
погасителни планове включват и вноската по договорите за гаранция, която се плаща
на същите падежни дати, както месечната погасителна вноска по договора за заем.
Поддържа, че така изброените факти ясно показват, че макар да са сключени два
отделни договора /съответно за заемна сума от 1 000 лева и за предоставяне на
гаранция/, те следва да се разглеждат като едно общо съглашение между свързани
лица, по силата, на което заемът се обезпечава с предварително посочено от
заемодателя лице, което получава възнаграждение, платимо ведно с вноските по заема.
Поради тази причина, възнаграждението по договора за гаранция следва да се включи
в общия разход по кредита, който в посочената в договора величина не отговаря на
действителния размер. Дължимото възнаграждение по договора за гаранция от 476,19
лева представлява 47,62 % от предоставената сума по договора за заем и ако то се
включи в ГЛП очевидно ще надминат пет пъти размера на законната лихва.
Невключвайки договореното възнаграждение по гаранционната сделка в ГПР
заемодателят е използвал заблуждаваща търговска практика, като по този начин
потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение относно
сключване на договора. По отношение на договора за предоставяне на гаранция
3
твърди, че очевидно потребителят е бил поставен в неравностойно положение, тъй
като поставяйки неизпълнимите към него условия за предоставяне на обезпечение
извън това да сключи договор за гаранция с предварително избраното от заемодателя и
свързано с него лице, на практика той не е имал правото да избира свободно с кого да
сключи договор за поръчителство и да прецени икономическите последици от
договора. Това води до значително неравновесие между правата на потребителя, който
е икономически по-слабата страна в отношенията и тези на търговеца, което нарушава
изискванията за добросъвестност и накърнява добрите нрави. По тези съображения
ищцата твърди, че договорът за предоставяне на гаранция също е нищожен.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника [ фирма ] ЕООД, с който оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Поддържа, че договорът за поръчителство, по който дружеството е
страна, не е част от договора за паричен заем и към него не са приложими
разпоредбите на ЗПК. Твърди, че договорът за поръчителство е действителен, тъй като
отговаря на приложимите изисквания на закона, а уговореното между него и ищеца
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е насрещната
престация срещу поетото задължение за обезпечаване на кредит и не противоречи на
законови разпоредби или на добрите нрави. Претендира разноски.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП:
УКАЗВА на ищцата, че е в нейна доказателствена тежест по иска срещу [
фирма ] АД да докаже при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата
молба съдържание, че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща
заемът да бъде обезпечен с някое от посочените в клаузата обезпечения, както и че
договорът за заем и клаузата за обезпечение са нищожни на заявените с исковата
молба основания – поради неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и поради
заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК
УКАЗВА на ищцата, че е в нейна доказателствена тежест по иска срещу [
фирма ] ЕООД да докаже при условията на пълно и главно доказване следните
обстоятелства: че между страните е сключен процесният договор за предоставяне на
гаранция с посоченото в исковата молба съдържание, както и че същият е нищожен
поради накърняване на добрите нрави.
УКАЗВА на ответниците, че е в тяхна доказателствена тежест е да докажат
възраженията си, в това число, че договорите за потребителски кредит и за
предоставяне на гаранция са действителни.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
УКАЗВА на ищцата, че е в нейна доказателствена тежест да докаже по делото
при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/ че е заплатила
твърдените суми по договора за паричен заем и договора за предоставяне на гаранция
и те са постъпили в патримониума на ответника [ фирма ] АД, респ. [ фирма ] ЕООД (в
частта относно сумата от 476,19 лв.); 2/ че това разминаване на блага от имуществото
на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било
налице годен юридически факт.
4
УКАЗВА на ответниците, че е в тяхна доказателствена тежест да докажат
наличието на валидно правно основание за получаване на платените от ищеца искови
суми – наличието на валидни клаузи в процесните договори за заем и предоставяне на
гаранция, въз основа на които са извършени начисления на процесната стойност, както
и изпълнение на задълженията на [ фирма ] ЕООД по договора за поръчителство.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба документи като
писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата
молба и със служебно поставени от съда задачи, а именно да отговори какво е било
погасено с извършените плащания по договорите за паричен заем и за предоставяне на
гаранция и в какъв размер?; в случай че са извършвани плащания по договора за
предоставяне на гаранция, в патримониума на кое дружество са постъпвали сумите?;
какъв е процентът на ГПР по договора за кредит, в случай че възнаграждението по
договора за гаранция бъде включено при изчисляването му?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ в размер на
400,00 лева, вносим от ищеца в 3-дневен срок от връчване на настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Д..
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, ведно с приложенията.
Да се уведоми вещото лице.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5