Определение по дело №453/2018 на Районен съд - Плевен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

 

гр.Плевен, 02.02.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд, в закрито съдебно заседание на 02.02.2018год., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА,

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 453 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взема предвид:

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от П.Х.Д. ***, с искане да се измени издаденото съда удостоверение по гр.д.3553/2016г. с удостоверяване на ненакърнимостта на запазения му дял по чл. 28 и чл. 29 от ЗН по заместване по чл. 10 от ЗН срещу ЦВМК София и по заместване срещу ВАС, така че лицата и бездействието на прокуратурата да станат невъзможни да се въздържат и да издадат експертно решение № 45/6-2000г. и други психиатрични документи във вр. със ЗН. Твърди, че молбата му е по чл. 537 ал. 2 от ГПК. Съдът е оставил без движение молбата, с указания към молителя да посочи порока на съдебното решение, въз основа на което е издадено атакуваното удостоверение, правата на кои трети лица засяга той и счита ли молителят, че той се явява трето лице по смисъла на чл. 537 ал. 2 от ГПК, да посочи изрично какъв правен спор повдига пред съда и каква е връзката между наследството на М.Т.и решение № 45/6-2000г. на ЦВМК. Указани са последиците от неизпълнение на указанията в срок.

В срока за изправяне на нередовностите, молителят е подал уточняваща молба, в която е посочил, че порокът на решението е, че не задължава да не бъдат извършвани прехвърляния на дарения по тайнства и по явност към бюджета и могат да накърняват запазания му дял от наследствената маса към бюджета. Съща така порок е че няма изравняване на дяловете така, че да не бъде накърняван запазения му дял. Като порок е посочено, че съдът не вписва запазения му дял на финансиране от бюджета на психически здрав, годен за военна служба и работоспособен. Изброил е лица, които счита, че са трети лица и негови сънаследници, които финансират бюджета за психиатрични дейности за негово психическо заболяване пред ЦВМК София. Счита, че се явява първо лице , а не трето лице. Сочи, че правния му интерес срещу ЦВМК София е по чл. 30 от ЗН и има правна връзка между поръчителствата на сънаследниците с предмет на неизравнени по запазения му дял за финансиране на психически здрав, годен за военна служба и работоспособен. Счита, че връзката между наследството на М.Т.и решение № 45/6-2000г. на ЦВМК, е на дарения на бюджета към сънаследниците му, които не изравняват запазения му дял за финансиране на бюджета на ЦВМК. Изложени са и мотиви относно бюджета, поръчителството и наследниците, като се сочи, че една от тях е загубила право да приема наследство.

Съдът намира, че при така изложените фактически твърдения, производство по реда на чл. 537 ал. 2 от ГПК, каквото твърди, че води ищецът, е недопустимо. Удостоверението, чието изменение претендира ищецът, е удостоверение за приемане на наследство от страна на П.Х.Д. на наследството на неговия прадядо М.Ф.Т.. Такова удостоверение не може да бъде изменяно и допълвано по начин, по който молителят в това производство иска, а и посочените лица, срещу които е насочена молбата не се явяват трети лица, т.к. не се твърди, че се засягат техни права. Ако такива евентуално се засягаха, именно тяхна е активната легитимация да водят спора. Производството по чл. 537 ал. 2 от ГПК е несамостоятелно, за да може съдът да се произнесе по този ред, следва да се предяви иск, и при произнасянето си по този иск, съдът да прецени дали да измени издадения акт. В нито едно от изявленията на ищеца няма повдигане на спор, засягащ гражданско право, който да е допустим, за да може съдът да разгледа и допустимостта на искането по чл. 537 ал. 2 от ГПК.

По изложените съображения, съдът намира, че производството по постъпилата молба на осн. чл. 537 ал. 2 от ГПК на П.Х.Д. се явява недопустимо, и като такова, следва да бъде прекратено.

Поради горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 453 /2018г. на ПлРС, по молба на П.Х.Д., поради недопустимост на подадената молба на осн. чл. 537 ал. 2 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване от молителя пред ПлОС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: