Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
11.03.2022 година град
Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 20.10.
2021
година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: АНТОНИНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия ТАНЕВА
т.д. № 161 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226 и сл. от КЗ /отм./ във вр. с
чл. 223 (отм.) от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците П.Г.Н. и З.С.Н. в качеството на родители и
наследници по закон на починалия Г.П.Н. твърдят в исковата
молба, че на 24.05.2015 г., около 19:20 часа, по път IV-66066,
км.4,
в с. В., в посока север (от с. В. към с. М.), със скорост около 72 км/ч се
движил мотоциклет „***“ с peг. № СТ *** К, управляван от водача Г.П.Н., с ЕГН: **********.
В същото време, по същия път, със скорост около 76 км/ч, но в посока юг (от с. М.
към с. В.) се движил л.а. „Ф.Г.“ с per. № СТ *** АХ, управляван от водачката М. Й.Т., с
ЕГН: **********. Между двете МПС е настъпил удар в лентата за движение на лекия
автомобил. В описания участък от пътя след мястото на удара за мотоциклет „Х.“
е предстоял десен завой, докато л.а. „Ф.“ вече е бил излязъл от ляв за него
завой. Причина за настъпване на процесното ПТП е, че водачката на л.а. „Ф.“ е
била навлязла с автомобила си в лентата за движение на мотоциклет „Х.“.
Виждайки движещия се срещу него автомобил, водачът на мотоциклета, движейки се
в собствената си пътна лента, задействал екстремно спирачната система на
мотоциклета на около 20 м от мястото на удара, поради което загубил устойчивост
и паднал заедно с мотоциклета си. Движението на мотоциклет „Х.“ продължило
неконтролируемо и поради това същият навлязъл в лентата за насрещно движение,
плъзгайки се странично. В същото време водачката на л.а. „Ф.“ вече се била
върнала в своята лента за движение, задействала спирачната система на автомобила,
макар и с голямо закъснение, но ударът между двете МПС вече бил неизбежен.
Настъпил е удар между предната лява част на лекия автомобил и дясната част на
мотоциклета, наклонен на лявата си страна. Непосредствено преди момента на
удара скоростта на лекия автомобил била около 72 км/ч, а тази на мотоциклета -
около 48 км/ч. След удара л.а. „Ф.“ продължил движението си, оставяйки следа от
предна лява гума, която вече била без налягане, върху асфалта с дължина около
25 м, а мотоциклет „Х.“ паднал на лявата си страна и тръгнал обратно на
посоката си на движение, преминавайки косо източната пътна лента. При
навлизането си в източния зачакълен банкет, мотоциклетът се преобърнал и се
установил в крайно положение, обърнат на дясната си страна, перпендикулярно на
пътя. Водачът на мотоциклет „Х.“ - Г. Н., отхвръкнал от мотоциклета,
претърколил се и се установил в покой в източния затревен банкет, като главата
му била ориентирана на югоизток. Вследствие на инцидента водачът на мотоциклета
е загинал от получените тежки травматични увреждания.
За настъпилото
произшествие е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, като
оспорват изложените в същия обстоятелства и причини за ПТП. Инцидентът е
настъпил в лентата за движение на л.а. „Ф.“, но оспорват това да се дължи на
движение на мотоциклет „Х.“ с несъобразена скорост, поради което същият да е
загубил управление и да е навлязъл в лентата за насрещно движение. Причините за
навлизането на мотоциклета в лентата за движение на л.а. „Ф.“ са били от една
страна, това, че автомобилът се движел с голяма част от габаритите си в лентата
за движение на мотоциклет „Х.“, поради което и водачът на мотоциклета е
предприел аварийно спиране, загубил е устойчивост и падайки с мотоциклета си,
без да има възможност да контролира движението на МПС, навлязъл в лентата за
движение на л.а. „Ф.“, който вече се е бил върнал изцяло в нея.
Считат, че основна вина за
настъпването на ПТП има водача на лекия автомобил Т.,
тъй като с поведението си - движение в насрещната лента е създала опасност за
движението на пострадалия Г. Н.. Именно тази опасност го е накарала да
задейства екстремно спирачната система на управлявания от
него мотоциклет, да загуби равновесие и след падането си на асфалтовото
покритие да продължи движението към лентата предназначена за движение на лекия
автомобил, управляван от Т.. За водача на лекия автомобил Т., са били налице
две възможности да предотврати настъпването на ПТП, първо като се движи в
собствената си пътна лента и не създава опасности и пречки за движението или да
запази траекторията си на движение и да спре веднага след като е възникнала
опасността.
От съставения във
връзка с инцидента Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
от представената справка в електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че към
датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от водачката М. Т., е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към „ЗЗ.А.Д.
„О.З.““ АД по застрахователна полица № 23115000475092, валидна от 03.02.2015г.
до 02.02.2016г. (прекратена на 19.08.2015г.).
Във връзка с
настъпилото ПТП са образувани пр.пр. №2072/2015г. по описа на ОП - Стара Загора
и ДП №375-ЗМ-206/2015г. по описа на РУ „Полиция“ - Ч.. Към настоящия момент
разследването все още продължава, като водачката на л.а. „Ф.“ М. Т. е
привлечена като обвиняема.
Съгласно
разпоредбата на §22 от Преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила
от 01.01.2016 г., относно застрахователните договори, сключени преди влизането
в сила на този Кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ
„Застрахователен договор“, освен ако страните договорят друго след влизането в
сила на новия Кодекс. Тази част от КЗ (отм.) освен материалноправни норми
относно съдържанието и елементите на застрахователните договори и пр., съдържа
и процесуалноправни норми, каквато в частност е и нормата на чл.226 от КЗ
(отм.). Текстът е общо формулиран и не липсва посочване на конкретни
разпоредби, по отношение на които не следва да се прилага. Поради това следва
да се приеме, че има действие и по отношение на прекия иск срещу
застрахователя, регламентиран в чл.226, ал.1 от КЗ (отм.). Изключението,
визирано в §22 от ПЗР на КЗ (нов), е, когато „страните договорят друго“ след
влизане в сила на Кодекса, каквито уговорки между страните не съществуват. От
гореизложеното категорично може да се направи изводът, че правното основание на
предявените искове е чл.226 от КЗ (отм.).
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключен между прекия причинител на вредата и застрахователя,
както и да са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Предвид изложеното по-горе, считат, че фактическият състав на посочената правна норма е
осъществен, което обуславя пасивната процесуалноправна легитимация на ответното
застрахователно дружество.
В
хода на досъдебното
производство е изготвена съдебно-медицинска експертиза на труп №124/2015г., от заключението
на която става ясно, че при огледа и аутопсията на Г.П.Н. са установени: черепно-мозъчна травма - счупване
на черепния покрив и основа, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, кръв в
мозъчните стомахчета; вдишана кръв в белите дробове;
гръдна травма - охлузвания по кожата на гръдния кош, счупване на гръдната кост,
счупване на ребра в двете гръдни
половини, кръвонасядане на меките тъкани на предното и задното средностение, разкъсване на околосърцевата
торбичка и лявата камера на сърцето, както и набиране на кръв в лява гръдна
половина; малокръвие на трупа и вътрешните органи; оток на мозъка и белите
дробове; счупване на левия клон на долната челюст; разкъсно-контузни рани на лицето;
множество охлузвания на лицето, корема, горните и долните крайници. Според
вещото лице причината за смъртта на Г.П.Н. е тежката гръдна травма,
несъвместима с живота. Експертът заявява, че описаните травматични увреждания
са причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени
при описаното ПТП. Сочи се, че всички травматични увреждания са прижизнени.
По досъдебното
производство са изготвени и редица автотехнически
експертизи, които са достигали до различни изводи по поставените въпроси, като
от обективните находки, описани в протокола за оглед на местопроизшествие и в
допълнителния такъв, считам, че следва да се приеме за установен именно
описаният в исковата молба механизъм на ПТП, за настъпването на което отговорност
носи водачката на л.а. „Ф.“.
Твърдят, че вследствие на противоправното си поведение,
водачката М. Й.Т. е причинила на ищците вреда - изгубили са много близък за тях
човек - своя син. Отношенията им с починалия са били изключително близки,
били са много привързани един към друг и скръбта на ищците П. и З. Неделчеви е
неизмерима. В резултат на процесното ПТП, настъпило на 24.05.2015г., ищците са
претърпели и търпят негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и
мъка от загубата на толкова близък за тях човек. Това е нормалното, житейски
оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство. Ищците са загубили
своя син, когото са отгледали с много любов и загриженост, когото са възпитали,
с когото дълги години са живели заедно и са споделяли всичко. Съществувала е
особена връзка на привързаност в семейството, в отношенията им са царяли хармония, любов и разбирателство, грижили са се един
за друг и много са се подкрепяли. Ищците все още страдат от загубата на
пострадалия, който починал съвсем млад, още ненавършил 25 години, в разцвета на
силите си, напълно здрав и без да е имал каквито и да било оплаквания. Тази
загуба нарушила обичайния им начин на живот. Оставайки без своя син, ищците
ежедневно усещат липсата му. Същите са споделяли както радостни, така и тъжни
мигове, разчитали са един на друг за всичко до този момент. Внезапната и нелепа
загуба на Г. Н. се отразила изключително негативно на психиката на ищците,
които се сринали след като научили, че повече няма да могат да видят
най-близкия си човек. Инцидентът е белязал завинаги живота им, лишавайки ги от
обичта, подкрепата и грижите на сина им Г. Н..
Сочат, че претендираните
от ищците неимуществени вреди - душевни болки и
страдания, са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с ПТП от
24.05.2015г. Съгласно чл.52 от ЗЗД
обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта.
На първо място, в съответствие с този принцип, справедливото
обезщетяване на неимуществените вреди изисква да се определи точен паричен
еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които са
претърпени, търпими понастоящем и за в бъдеще. Размерът
на иска зависи винаги от действителните вреди, които във всеки конкретен случай
се установяват като се вземат предвид характерът на деянието, степента на
увреждане, степента на вината, последиците от деянието и всички други
индивидуализиращи обстоятелства. От друга страна, в законовия критерий
за обезщетяване на неимуществените вреди „по справедливост“
винаги намира отражение обществената оценка за значението на засегнатите
неимуществени ценности. Обезщетението се дължи за конкретни и доказани морални
болки и страдания, претърпени от ищците.
Предвид изложеното
считат, че претендираните
обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 24.05.2015г., при което е починал синът им - Г.П.Н., са
справедливи, като се имат предвид преживените от ищците болки и страдания от
внезапната загуба на толкова близък човек. Считат, че претендираните пълни
размери на обезщетенията са справедливи и с оглед на трайната съдебна практика
по подобни казуси, поради което и предявените частични искове следва да бъдат
уважени изцяло.
На основание чл.
84, ал. 3, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ответникът следва да заплати и дължимата
законна лихва върху претендираното обезщетение от датата на непозволеното
увреждане до окончателното изплащане на сумата. Тъй като вземанията за лихви,
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, се погасяват с изтичане на 3-годишна
погасителна давност, считат, че в конкретния случай на ищците следва да бъде
присъдена лихвата върху претендираното от тях обезщетения, считано от
13.11.2016 година - 3 години преди подаването на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на сумите.
С оглед на гореизложеното, молят съда да постанови решение, с което да осъди „ЗЗ.А.Д. „О.З.““ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., *****, представлявано от А.П.Л.и Р. К.Д., да заплати на П.Г.Н., с ЕГН: **********, и З.С.Н., е ЕГН: **********, и двамата с постоянен адрес: ***, в качеството им на наследници на Г.П.Н., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. Ч., сумите от по 1 250 лв. (хиляда двеста и петдесет лева) на всеки от тях, част от целите им претенции от по 150 000лв. (сто и петдесет хиляди лева), представляващи обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 24.05.2015г„ при което е починал синът им - Г.П.Н., ведно със законните лихви върху сумите, считано от 13.11.2016 година - 3 години преди датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.
.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който
ответникът ЗАД ,,О.З.‘‘ АД гр. С. оспорва изцяло предявеният иск за
неимуществени вреди - по основанието и размер, който счита за недължим и
прекомерно завишен. Оспорва всички твърдения на ищцовата страна, направени с
исковата молба. Исковете са неоснователни, необосновани и не са подкрепени с
доказателства, същите са прекомерно завишени по размер. Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 477, ал. 1 КЗ и във връзка с чл. 45 ЗЗД, за да възникне
отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, е необходимо да съществуват кумулативно следните
положителни предпоставки от фактическия състав на отговорността: валиден
застрахователен договор, застрахователно събитие, противоправно поведение,
вреда, причинна връзка между вредите и противоправното поведение и вина.
В конкретния случай не са
налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на
застрахователя, поради което не следва да се ангажира отговорността на
застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и
имуществени вреди от ищците и предявените срещу ЗАД „О.З." АД искове
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Счита, че процесният пътен
инцидент не е настъпил по вина на водача на застрахованото в ЗАД „О.З." АД
МПС - М.Т..
Твърди, че изключителна
вина за настъпване на инцидента има починалия мотоциклетист, което е видно от
доказателствата по делото - констативен протокол за ПТП с пострадали лица, който
по своята правна същност е официален документ, което прави неоснователни
оспорванията му от страна на ищците. От същия е видно, че водачът на
мотоциклета поради несъобразената скорост губи контрол над своето МПС,
вследствие на което навлиза в лентата за движение на другия автомобил, което
прави ударът непредотвратим за водачът на лекият автомобил. По всяка вероятност
водачът на мотоциклетът е искал да навлезе в завоя с висока скорост, което е
наложило да отвори завоя чрез влизане в лентата за насрещно движение, с което грубо
е нарушил правилата за движение по пътищата и сам се е поставил в ситуация,
която води до неговия фатален край. От изложеното следва да се направи
обоснован извод, че ПТП и съответно вредоносния резултат са настъпили при
изключителна вина на пострадалия.
Дори да се приеме, че
водачът на застрахования автомобил е имал някаква вина, сочи, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от починалия, който е шофирал процесния
мотоциклет с несъобразена скорост, поради което навлиза в насрещната лента на
пътното платно за движение и удря л.а. марка "Ф.” модел "Г." Счита,
че това обстоятелство допринася в изключително висока степен за фаталния край
на Г.П.Н., като намира, че ако починалият бе спазил правилата на ЗДвП и бе
шофирал със съобразена скорост в своята пътна лента процесното събитие въобще
не би настъпило. Поддържа, че описаното в исковата молба ПТП не кореспондира с
действително настъпилата катастрофа. Споменава се за образувано досъдебно
производство но не става ясно дали последното е било прекратено или е завършило
с присъда - не се представям доказателства, че въобще има такова производство.
Поради изложеното въпросът за вината за настъпването на процесното събитие
остава неизяснен. Ищцовата страна предоставя медицинска експертиза, но
автотехническите експертизи, които имат същото значение към предмета на
доказване, както и медицинската не са представени, а само коментирани. Поради
изложеното счита, че правото им на защита е силно ограничено. Приносът на
пострадалия е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение
на основание чл. 51, предл. 2 - ро от ЗЗД. В
конкретния случай починалият е създал реална възможност за настъпване на
вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на собственото
си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в исковата молба
увреждания.
Не оспорва наличието на
душевни страдания у ищците в качеството им на родители на починалия, но в
исковата молба няма предоставени доказателства, в подкрепа на твърдените
негативни последици върху физическото и психическото здраве на ищците. Не са
предоставени доказателства, свидетелстващи за диагностицирана депресия или
каквото и да било друго психическо или физическо заболяване. Не са налице и
доказателства за медикаментозното третиране на споменатите болести.
Оспорва исковете и по
размер, като ги намира за неоснователно
завишени и прекомерни, както и в противоречие с принципа за справедливост,
прогласен в чл. 52 ЗЗД по изложените по-горе съображения.
Оспорва твърдението на
ищците, че вследствие на процесното ПТП, търпят неимуществени вреди, които да
обуславят претендираните размери на застрахователно обезщетение от 2500 лева,
предявено като частичен иск от 300 000 лева общо или по 1250 предявени частично
от 150 000 лева за всеки от ищците.
Счита, че същите са
предявени и в изключително завишени размери. Счита, че ищците не доказват да са
търпели болки и страдания, които да обосновават предявения размер на
обезщетение от 2500 лева предявено като частичен иск от 300 000 лева. Счита
размера на исковете за прекомерен, както и в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, предвид наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, настъпило като резултат от нарушение
на вменените му по смисъла на ЗДвП задължения. На основание
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, счита, че размерът на обезщетението следва да бъде
намален, съобразно приноса на пострадалия. Съгласно съдебната практика
обективното съпричиняване е достатъчно за намаляване на обезщетението (в този
смисъл е Определение № 739 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2010 г.,
III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова). Обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване.
Предвид социално -
икономическото положение на страната и направеното възражение относно
съпричиняване на вредоносния резултат, както и размера на минималната и
средната работна заплата към момента на настъпване на вредите, счита, че предявения
размер е неоснователно завишен.
Оспорва претенцията по
акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния
момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на
главния иск.
На отделно основание, счита
иска по акцесорния иск за неоснователен, от момента от който се претендират
лихви за забава, тъй като ЗАД „О.З." АД не е изпаднало в забава и не дължи
лихва върху претенцията както за имуществени, така и върху тази за
неимуществени вреди. Твърди, че отговорността на застрахователя е договорна, а
не деликтна.
Моли съда, да приеме
исковете за неоснователни и необосновани и да ги отхвърли изцяло като такива. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено
следното:
По делото е безспорно е установено, че на 24.05.2015 г., около 19:20 часа, по път IV-66066, км.4, в с. В., в
посока север (от с. В. към с. М.), със скорост около 72 км/ч се движил мотоциклет
„***“ с per. № СТ *** К, управляван от водача Г.П.Н., с ЕГН: **********.
В същото време, по същия път, със скорост около 76 км/ч, но в посока юг (от с. М.
към с. В.) се движил л.а. „Ф.Г.“ с peг. № СТ *** АХ, управляван от водачката М. Й.Т., с ЕГН: **********.
Между двете МПС е настъпил удар в лентата за движение на лекия автомобил. Вследствие
на инцидента водачът на мотоциклета е загинал от получените тежки травматични
увреждания.
В Констативен
протокол за ПТП от 24.05.2015 г. с пострадали лица като причина за настъпване
на ПТП е посочена несъобразена скорост на водача на МПС мотоциклет ,,Х.‘‘,
който губи управление и навлиза в насрещната лентата на движение, при което
настъпва удар в л.а. „Ф.Г.“.
Към датата на ПТП л.а. „Ф.Г.“ с peг. № СТ *** АХ,, управляван от водачката
М. Т. е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
към „ЗЗ.А.Д. „О.З.““ АД по застрахователна полица № 23115000475092, валидна от
03.02.2015 г. до 02.02.2016 г. (прекратена на 19.08.2015 г.).
Във връзка с
настъпилото ПТП са образувани пр.пр. № 2072/2015 г. по описа на ОП - Стара
Загора и ДП № 375-ЗМ-206/2015 г. по описа на РУ „Полиция“ - Ч..
С постановление за
прекратяване от 12.06.2019 г. е прекратено наказателното производство по
ДП №375-ЗМ-206/2015г. по описа на РУ „Полиция“ - Ч..
С определение №
260134/05.11.2020 г. по ЧНД № 2268/2020 г. по описа на ОС – Стара Загора е
потвърдено постановлението за прекратяване.
С определение №
260209/18.12.2020 г. по ВНЧД № 598/2020 г. по писа на ПАС е потвърдено
определение № 260134/05.11.2020 г. по ЧНД № 2268/2020 г. по описа на ОС – Стара
Загора.
От удостоверение
за наследници № АУ-У-990/28.05.2015 г. се установява, че П.Г.Н. е баща и З.С.Н.
е майка на пострадалия Г.П.Н..
От заключението
назначената по делото съдебно-психологична експертиза се установява, че при
З.С.Н. - пътнотранспортното произшествие от 24.05.2015 г., при което е
починал синът й е отключило остра стресова реакция и последващо разстройство в
адаптацията. Психотравменото събитие е толкова значимо, че не се изисква преди
това личността да е била слаба или уязвима („...бях жизнен, весел и общителен
човек, но се превърнах в затворен, отчаян и изолиран човек...“). Понастоящем
състоянието на ищцата се определя като трайна промяна на личността, след
катастрофални преживявания. Психотравменото събитие е толкова значимо за ищцата,
че оставя трайни отпечатъци върху личността й. Личността се пречупва в нейното
емоционално отношение към света, в нейните желания, стремежи и очаквания за
бъдещето.
При П.Г.Н.
пътнотранспортното произшествие от 24.05.2015 г., при което е починал синът му,
е довело до възникването на остра стресова реакция. Тя представлява преходно и
краткотрайно психично разстройство, със значителна тежест, което трае от часове
до няколко дни. Към момента на освидетелстването (24.02.2020 г.) психичните му преживявания
на могат да бъдат описани като „мъка след
смъртта“ на близък и значим човек. Мъката и тъгата представляват нормално психологична
реакция на скръб и не надхвърлят нормалното скърбене. Тези симптоми са
субклинични и се развиват без проява на други психични разстройства.
Негативните емоционални изживявания са намалили своята острота и интензивност без
да са отзвучали напълно. Ищецът е успял до известна степен да възстанови
личностовото си социално функциониране.
От заключението на
назначената по делото съдебно автотехническа експертиза се установява,
че скоростта на движение на лек автомобил ,,Ф.Г.‘‘ в момента на удара, е 14,00
м/с = 51,41 км/ч.
Скоростта на
движение на мотоциклет ,,Х.‘‘ в момента на удара е 16,91 м/с = 60,88 км/ч
Скоростта на лек
автомобил ,,Ф.Г.‘‘ непосредствено преди ПТП е около: Va
= 15,20 м/с = 54,73 км/ч.
Видимостта за участниците в ПТП е била около
70,07 м при настъпване на опасността . Пътя е четвъртокласен със сухо асфалтово
пътно покритие .
Преди настъпването
на процесното ПТП лек автомобил ,,Ф.Г.‘‘ се е движил около средата на пътното
платно като левите му състави са били в лентата за насрещно движение, по която
в същото време се е движил мотоциклет ,,Х.‘‘. При възникване на опасността за
водача на автомобила обусловена от наличие на насрещно движещ се мотоциклет,
същия е употребил спирачната система на автомобил и рязко е завъртял волана на
дясно като по време на удара с мотоциклета е бил в лентата си за движение.
Преди настъпването
на процесното ПТП мотоциклет ,,Х.‘‘ се е движил в лентата
си за движение /източната/. При възникване на опасността за водача на
мотоциклета обусловена от наличие на насрещно движещ се автомобил, същия е
употребил спирачната система на мотоциклета и рязко е завъртял волана на дясно,
като по време спирането е загубил устойчивост на движение и мотоциклета с
водача са паднали на пътното платно. Това е допринесло за неконтролираното
последващо движение на мотоциклета, който плъзгайки се по пътното платно от
източната му част е променил посоката си на движение като е навлязъл в лентата
за движение на лекия автомобил ,,Ф.Г.‘‘.
Процесното ПТП
настъпва в западната лента за движение на пътното платно, която се явява
насрещна за мотоциклета, който се движи плъзгайки се неконтролирано. Съобразно
фиксираните находки в протокола за оглед на местопроизшествието, извършения
динамичен и кинематичен анализ, както и разположението на установените в покой
МПС, тяло на починалия мотоциклетист, посока на движение на МПС преди и след
удара най-вероятното място на удара се намира на около 9,76 м. северно и на
около 1,27 м. източно от ориентира в лентата за движение на лек автомобил ,,Ф.Г.‘‘.
От техническа
гледна точка причината водачът на мотоциклет ,,Х.‘‘ да загуби контрол над
мотоциклета се явява интензивното аварийно спиране на мотоциклетиста, ведно с
отклоняването му на дясно спрямо посоката си на движение, като биха могли да
съществуват и други обективни причини като например - наличие на пясък или пръст
в източния край на лентата му за движение, но които не са описани в протокола
за оглед на местопроизшествието и експертизата няма основание да се съобрази
тях.
Поради факта, че
каската на мотоциклетиста е фиксирана на известно разстояние от тялото му би
могло да се приеме, че тя е била поставена на главата на мотоциклетиста без да
бъде закопчана.
Водачът на
мотоциклет ,,Х.‘ няма техническа възможност да спре преди мястото на удара, тъй
като опасната за спиране зона So3M = 46,56 m е по-голяма от отстоянието, на
което се е намирал мотоциклета при възникване на опасността за него L2 = 44,75
м.
От техническа
гледна точка причината за настъпване на инцидента се състои от това, че
първоначално лек автомобил ,,Ф.Г.‘‘ се е движил около средата на пътното платно,
като левите му състави са били в лентата за насрещно движение, по която в
същото време се е движил процесния мотоциклет ,,Х.‘‘
ЦБВ 900. Основание за това заключение на експертизата дава направлението на
оставената следа от лек автомобил ,,Ф.Г.‘‘ непосредствено преди мястото на
удара, като тя сключва ъгъл от около 11° с мислената разделителна линия на пътя
- в посока от североизток към югозапад. Същата кореспондира да е оставена от
предно ляво колело на лек автомобил ,,Ф.Г.‘‘ поз.№5/отговор
3 в.л. В.В..
От заключението на
назначената по делото допълнителна съдебно- автотехническа експертиза се
установява, че съгласно протокол за оглед на местопроизшествието /приложен към
делото/ на стр. 10, стр.12 и стр.13 ширината на пътя, по който има положена
асфалтова настилка е 4,40 м и след полагане на хоризонтална маркировка,
разделяща двете ленти за движение на този двупосочен път, реално те биха
останали с размери всяка от тях с по около 2,10 до 2,15 м. според това с каква
ширина е разделителната линия.
От двете страни на
процесния път свързващ с. В. със с. М. има банкети както следва: източен банкет
с ширина около 3 м. затревен и със средно висока растителност и западен такъв
зачакълен и опесъчен с ширина около 3,50 м.
Дори и при ширина
2,10 м. за всяка лента за движение /която ширина би била минималната/ тя е
напълно достатъчна леките автомобили да се движат само в своята лента за
движение без да напускат асфалтовото покритие на пътното платно - както е
процесния случай. Предвид, че леките автомобили са с ширина от 1,65 до около
1,80 м. широки според марката и модела и при подходяща скорост на движение
съобразена с наличните пътни условия няма никакъв технически проблем те да
извършат маневрата завой без да навлизат в насрещната лента за движение.
При движението на
товарни автомобили по този път, същите нямат техническа възможност да се движат
само в лентата си за движение, поради
ширината им от 2,0 до 2,50 м. в зависимост от марка, модел,
конфигурация, товароносимост и др. Те при извършване
на завой в процесния участък ще навлизат в лентата за насрещно движение с
левите си състави. Имат техническа възможност да не навлизат в насрещната си
лента за движение само и единствено, ако с десните си състави навлязат в
банкетите около пътя.
От заключението на
назначената по делото повторна автотехническа експертиза се установява,
че механизмът на ПТП е следният:
На 24.05.2015 г.
около 19:20 ч. лек автомобил ,,Ф.Г.‘‘ с peг. № СТ ***
АХ, управляван от М. Т. се е движил по платното за движение в посока от север
на юг, между селата М. и В. със скорост на движение около 86 км/ч в зоната на
ляв завой на пътя. В същото време в обратната посока със скорост около 63 км/ч
се е движил мотоциклет ,,Х.‘‘ ***с peг. № СТ *** К,
управляван от Г.П.Н.. Предстоял е десен завой на пътя по посоката му на
движение. На около 44 м. преди мястото на удара, водачът на мотоциклета
задейства интензивно спирачната система, оставяйки спирачна следа, насочена към
източната граница на платното за движение. В резултат на субективните действия
на водача и опит да запази разположението на мотоциклета върху платното за
движение, МПС е загубило напречна устойчивост. Мотоциклета се е наклонил наляво
и се е насочил наляво по посока на движението си към лентата за насрещно
движение. Към момента на реакция на водача на мотоциклета, л.а. ,,Ф.‘‘ се е
намирал на разстояние от около 74,45 м. от мястото на удара.. На около 9,30 м.
- 9,60 м. северно от ориентира и на около 1,60 м. - 1,70 м. източно от
западната граница на платното за движение е настъпил удар между двете МПС. Съгласно
описаната в протокола за оглед на ПТП спирачна следа от мотоциклета (позиция 7
в мащабната скица), може да се направи извода, че преди ПТП мотоциклета е бил
разположен в своята лента за движение (източната пътна лента), на около 0,90 м.
от източната граница на платното за движение.
Към момента на
настъпване на ПТП л.а. ,,Ф.‘‘ е в своята пътна лента, а мотоциклет ,,Х.‘‘ е
разположен напречно на платното за движение, наклонен към лявата си страница,
заемайки около 1,6 м. от лентата, предназначена за движение на л.а. ,,Ф.‘‘.
В протокола за
оглед е описана следа от гума с
ширина 8 см / мащабна скица №1,позиция 1 л.108/: на 11,50м. северно и
1,75м. източно; край на следата на 10,50м. северно и 1,55м. източно. Тя сключва
ъгъл от около 11° с мислената разделителна линия на пътя - в посока от
североизток към югозапад. Същата е оставена от предно ляво колело на лек
автомобил ,,Ф.Г.‘‘, който се е движил около средата на пътното платно, като
левите му състави са били в лентата за насрещно движение при срещата му с първия мотоциклет, който едва се е разминал,
защото автомобилът е бил в неговата лента / показанията на в.л. л.118/
Мястото на удара е
в западната пътна лента - лентата за движение на л.а. ,,Ф.‘‘. За л.а. ‚,Ф.‘‘
ударът е бил в областта на челните му леви състави, а за мотоциклет ,,Х.‘‘ е в картерната част на двигателя. Към момента на удара,
мотоциклета е бил наклонен към пътната настилка с лявата си страница. След
удара автомобила е продължил движението си напред в процес на спиране и се е
установил на мястото където е описан в протокола за оглед и нанесен в мащабната
скица. В резултат на удара, мотоциклета се е завъртял обратно на часовата
стрелка, гледано отгоре и се е върнал назад и надясно спрямо посоката си на
движение. Напуснал е платното за движение на североизток и се е установил в
покой, така както е описан в протокола за оглед и е нанесен в мащабната скица.
Тялото на мотоциклетиста е изпаднало от мотоциклета и се установява на източния
банкет, така както е описано в протокола за оглед и е нанесено в мащабната
скица.
Непосредствено
преди ПТП водачът на мотоциклет ,,Х.‘‘ е предприел аварийно спиране на МПС.
Скоростта на
участниците в произшествието е съответно:
за л.а. ,,Ф.‘‘ е 22,41
м/сек = 81 км/ч;
за мотоциклет ,,Х.‘‘е
5,51 м/сек = 20 км/ч.
Скоростта на
движение на автомобила преди удара, непосредствено преди задействане на
спирачната уредба, е била около 86 км/ч.
Скоростта на
движение на мотоциклета преди удара, непосредствено преди задействане на
спирачната уредба е била около 63 км/ч.
От изчисленията в
констативната част на заключението се вижда, че към момента на реакция на
водача, мотоциклет ,,Х.‘‘ е бил на разстояние около 44 м. от мястото на удара,
а л.а. ,,Ф.‘‘ на около 74,45 м. от мястото на удара. Двете МПС са били на около
118,48 м. един от друг. В материалите по делото няма данни водачите да са имали
ограничена видимост един спрямо друг.
Водачите на двете
МПС, участвали в процесното ПТП, са имали възможност да забележат другия водач,
когато са били на разстояние един от друг 118,48 м.
Опасната зона за
спиране на л.а. ,,Ф.‘‘ е по-голяма от разстоянието L, на което се е намирал
автомобилът от мястото на удара в момента на реакция на водача на мотоциклета.
Soi = 79,25 м > L = 74,45 м.
Опасната зона за
спиране на л.а. ,,Ф.‘‘ е по-голяма от разстоянието, което л.а. ,,Ф.‘‘ изминава
от момента на реакция на водача му до мястото на удара.
= 79,25 м > S\yjl = 42,70 м.
Опасната зона за
спиране на мотоциклет ,,Х.‘‘ е по-голяма от пътя, който мотоциклета изминава от
момента на реакция на водача му до мястото на удара.
- 46,23 м >
S2yR = 44,03 м.
След анализ на
резултатите по-горе, може да се направи извода, че всяко от двете МПС е
попадало в опасната зона за спиране на другото.
Към момента на
удара л.а. ,,Ф.‘‘ е бил в своята (западната) пътна лента, а мотоциклет ,,Х.‘‘ в
лентата за насрещно движение.
Към момента на
реакция на водача, мотоциклета е бил в своята пътна лента. В резултат на
предприетото аварийно спиране, водачът губи контрол над мотоциклета и се
насочва наляво спрямо посоката си на движение, към лентата за насрещно
движение.
Към момента на
навлизане на мотоциклета в лентата за насрещно движение и за двамата водачи не
е съществувала техническа възможност да предотвратят ПТП.
ПТП не би
възникнало ако водачът на мотоциклета е запазил разположението на МПС в своята
(източната) пътна лента.
Към момента на
настъпване на ПТП скоростта на л.а. ,,Ф.‘‘ в момента на удара е била 81 км/ч.,
а скоростта на мотоциклет ,,Х.‘‘ в момента на удара е била 20 км/ч.
ПТП е възникнало в
светлата част на денонощието. Видимостта е била нормална. Пътната настилка е с
асфалтово покритие и към момента на настъпване на ПТП е била суха.
В материалите по
приложеното към делото ДП № 206/2015 г., по описа на РУ гр. Ч. има
противоречиви данни за разположението на л.а. ,,Ф.‘‘ преди настъпване на ПТП: в
западната пътна лента и в част от източната пътна лента.
Спирачната следа
от мотоциклет ,,Х.‘‘ е в източната пътна лента. Това са обективни данни, че
преди настъпване на ПТП мотоциклета се е движил в своята пътна лента.
Мястото на удара е
в западната пътна лента - лентата за движение на л.а. ,,Ф.‘‘.
Техническата
причина за загуба на контрол от водача на мотоциклета е предприетото от него
аварийно спиране, като той е задействал интензивно спирачната уредба, при което
е изгубил контрол над мотоциклета и напречна устойчивост, тъй като е възприел опасността от трудното разминаване на първия мотоциклет/ на 50 м. от него/ и
автомобила.
В протокола за
оглед на ПТП е описано, че каската е намерена на известно разстояние на
пострадалия. Това се вижда и от снимковия материал в материалите по ДП. От тези
данни може да се направи извода, че в момента на възникване на ПТП защитната
каска не е била правилно поставена- не е била закопчана. В материалите по
делото няма данни дали починалият е бил оборудван със специална предпазна
екипировка.
Технически
правилно е водачът да контролира непрекъснато мотоциклета, който управлява и да
запази разположението му в своята пътна лента.
Техническата
причина за възникване на ПТП е загубата на напречна устойчивост на мотоциклета,
поради което водачът губи контрол над управлението му и той навлиза в пътната
лента предназначена за насрещно движение.
От показанията на
свидетелката М. Й.Т. –се установява, че
същата е управлявала л.а. ,,Ф.‘‘, като твърди, че е шофирала с 40 км/ч в дясното
пътно платно, което е без маркировка, пътя е тесен и с високо асфалтово
покритие, така че не може да се кара в банкета. Сочи, че на влизане в с. В. се е разминала с един моторист на един завой
и след завоя е усетила удар.
От показанията на
свидетеля Димо Нецов Нецов се установява, че е приятел на пострадалия и ищците,
като е посетил на мястото на ПТП.
Твърди, че ищцата е понесла трудно загубата, като все още не може да се съвземе
и приема успокоителни лекарства. Описва семейството като задружно и сплотено
преди смъртта на Динко, който е живял в едно домакинство с родителите си. След
загубата твърди, че семейството се е разпаднало, въпреки че ищците живеят
заедно, като при всяка среща плачат.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
В случая
между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение
към датата на процесното ПТП –24.05.2015 г., по силата
на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при
използването на застрахования автомобил трети лица.
На следващо
място следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
От двете
заключения се приема, че и двамата водачи – ищцата и
Г. Н., са били правоспособни, не са употребили алкохол и са се движили със скорост
под разрешената от 90 км/ч., която не е в причинна връзка с настъпилото ПТП;
В
заключенията и на двете експертизи се посочва, че мястото на удара е изцяло в
лентата за движение на лекия автомобил, като водачът на мотоциклета е имал
техническа възможност да не допусне настъпването на ПТП – технически правилно е
било същият да се движи в собствената си пътна лента, да не навлиза в
насрещната лента и при необходимост от извършване на защитна маневра да навлезе
в десния (източния) банкет или да спре управляваният от него мотоциклет.
Спорният въпрос по
делото е положението на лек автомобил ,,Ф.Г.‘‘ преди мястото на удара.
От заключенията на автотехническата
и допълнителна автотехническа експертиза се установява, че от техническа
гледна точка причината за настъпване на инцидента е, че първоначално лек
автомобил ,,Ф.Г.‘‘ се е движил около средата на пътното платно, като левите му
състави са били в лентата за насрещно движение, по която в същото време се е
движил процесния мотоциклет ,,Х.‘‘ ЦБВ 900. Основание
за това заключение на автотехническата експертизата дава направлението на оставената следа от
лек автомобил ,,Ф.Г.‘‘ непосредствено преди мястото на удара: следа от
гума с ширина 8 см / мащабна скица №1,позиция 1 л.108/: на 11,50м.
северно и 1,75м. източно; край на следата на 10,50м. северно и 1,55м. източно
/т.1 л.108/, като тя сключва ъгъл от около 11° с мислената разделителна линия
на пътя - в посока от североизток към югозапад. Същата кореспондира да е
оставена от предно ляво колело на лек автомобил ,,Ф.Г.‘‘
Непосредствено
преди ПТП лек автомобил ,,Ф.Г.‘‘ е извършил маневра ляв завой като левите му
състави са навлезли в лентата за насрещно движение, видно от оставената следа
от лекия автомобил поз. 1 от скицата. След извършване
на тази маневра и навлизането му в прав участък от пътя, водачът е коригирал
неговото местоположение на пътното платно. При тази маневра е оставена следа от
предна лява гума.
От обясненията,
дадени от вещото лице В.В. в съдебно заседание се
установява, че спирачната следа оставена от лек автомобил ,,Ф.Г.‘‘ е от предна
лява гума, като тя не е успоредна на оста на пътя. Втората следа е прохлузна в резултат на удара между автомобила и
мотоциклета, като в средата е по- светла, а в края е по –тъмна - снимка 7 от
фотоалбум.
В заключението на
повторната автотехническа експертиза е посочено, че в материалите по приложеното
към делото ДП № 206/2015 г., по описа на РУ гр. Ч. има противоречиви данни за
разположението на л.а. ,,Ф.‘‘ преди настъпване на ПТП: в западната пътна лента
и в част от източната пътна лента.
Съдът споделя
изводите в заключението на автотехническата експертиза, относно
местоположението на л.а. ,,Ф.‘‘ преди мястото на удара, които не се изключват
от заключението на повторната автотехническа експертиза.
Съгласно чл. 16 от ЗДвП на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство
е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да
се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне;
С навлизането
неправомерно в насрещната пътна лента преди завоя и несвоевременното
задействане на спирачната система, ищцата е създала предпоставка за ПТП.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени
вреди се явява доказан по основание.
Относно размерът на иска
за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
В настоящия случай при
определяне на обезщетенията съдът съобрази възрастта на починалият – 24 години
при настъпване на ПТП, родствената връзка между ищците и пострадалия
/родител-дете/, близките отношения между родителите и пострадалия. Житейски
погледнато загубата на дете е най-голямото нещастие, което може да се случи на
родител. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото
същество е непреодолимо и скръбта е неизмерима и причинява неимоверни
страдания, които неминуемо водят до
промяна както в мирогледа на родителя, така и в поведенческите му реакции.
Смъртта на млад, в работоспособна възраст син се е отразила изключително зле
върху психичното равновесие на ищците, като болките и страданията ще ги
съпътстват през целия им живот, поради
невъзвратимостта на загубата им. Това категорично се установява от заключението
на съдебно-психологична експертиза.
В психологически план бащата П.Г.Н. неочакваната смърт на сина му е довело до
възникването на остра стресова реакция. Негативните емоционални изживявания са
намалили своята острота и интензивност без да са отзвучали напълно. Ищецът е
успял до известна степен да възстанови личностовото си и социално
функциониране.
В психологически план при майката З.С.Н. се наблюдава наличие на остра стресова реакция и последващо разстройство
в адаптацията. Състоянието на ищцата се определя като трайна промяна на
личността, след катастрофални преживявания. Психотравменото събитие е толкова
значимо за ищцата, че оставя трайни отпечатъци върху личността й.
Това състояние по
отношение на ищците е мъчително за
психиката, нанася трайни поражения на душевното здраве, общото
състояние и баланс на личността. Настъпила е безвъзвратна промяна в живота им, която се е отразила на
цялостното й функциониране - лично,
социално и трудово. Пречупено е семейното й щастие, усещането за
сигурност и хармония.
Внезапната смърт на сина им е лишила завинаги родителите от неговата обич и
опора, от възможността да се радват на неговото израстване, бъдещо семейство и
подкрепата, от която биха имали в бъдеще нужда. Следва да се има предвид и
факта, че пострадалият е бил мъж в работоспособна възраст и би могъл да помага
финансово на родителите си.
Смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е
най-тежкия удар, който родител може да преживее, поради което трудно може
паричен еквивалент да компенсира тежкия психически товар. Преминаването през
мъката на родителите е много дълго, трудно и болезнено, но съобразявайки
горните критерии съдът определи размера на обезщетението от 150 000 лв. за всеки от ищците.
При прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от
застрахователя /какъвто е настоящия случай/ лихвите върху обезщетенията за
неимуществените вреди се дължат, съгласно общото правило при непозволеното
увреждане /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането, както и съгласно
предвидената за това възможност в разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. 1 - во от КЗ. В практиката на
ВКС, обективирана в решение № 45/15.04.09г. по т.д. № 525/08 г. на ВКС ТК,
решение №72/30.04.09г. по т.д. №475/08г. на ВКС-ТК, постановени по реда на чл.
290 от ГПК, също е възприет принципът, че обезщетение за забава в размер на
законната лихва се дължи по правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД по прекия иск на
увредения срещу застрахователя чл. 226, ал. 1 от КЗ/ по застраховка “Гражданска
отговорност”.
В настоящия случай приложение намира чл. 111, б. ,,в‘‘ от ЗЗД и в настоящия
случай законна лихва се дължи за период от три години преди подаване на
исковата молба, а именно 13.11.2016 г. до окончателно изплащане.
По отношение своевременно релевираното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Не
всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП
правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за
същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл. 51, ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за
да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към
щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават
предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение,
но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр. решение №
206/12.03.2010 г. по т.д.№ 35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на
съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т.7,
което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата
в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане
се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат. Съпричиняване по смисъла на посочената правна
норма е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно
е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера
на вредоносните последици. Приносът в настъпването на увреждането е винаги
конкретен, независимо дали поведението на пострадалия е било противоправно, в
частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно.
От приетите по делото заключения на автотехническите
експертизи се установява, че водачът на мотоциклета е употребил спирачната система на
мотоциклета и рязко е завъртял волана на дясно, като по време на спирането е
загубил устойчивост на движение и мотоциклета с водача са паднали на пътното
платно. Това е допринесло за неконтролираното последващо движение на
мотоциклета, който плъзгайки се по пътното платно от източната му част е променил
посоката си на движение като е навлязъл в лентата за движение на лекия
автомобил ,,Ф.Г.‘‘.
В чл. 20 от ЗДвП е посочено, че водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Ал. 2 - водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
В чл. 24 от ЗДвП е налице забрана за намаляване на
скоростта рязко - водачът на пътно
превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е
необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. Ал. 2 - преди да намали значително скоростта на
движение на управляваното от него пътно превозно средство, водачът е длъжен да
се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и че
няма да затрудни излишно тяхното движение.
В настоящия случай
пострадалият, нарушавайки горните разпоредби е създал предпоставка за
възникване на процесното ПТП.
И двете експертиза
са категорични, че не би настъпил удар между превозните средства, ако водачът
на мотоциклета не е задействал рязко спирачната система, което е довело до
загуба на устойчивост и навлизане с насрещното платно на движение на
автомобила.
Посочва се, че е
бил с каска, която не е била закопчана и би предпазила главата от
наранявания.
Съгласно чл. Чл. 137е. от ЗДвП водачите и пътниците на
мотоциклети и мотопеди използват защитни каски.
За да изпълни защитната си функцията, същата следва да е поставена
правилно. Независимо, че е получил
наранявания и черепно-мозъчна травма, по делото като причина за смъртта е
установена гръдна травма, несъвместима с живота. Поради това неспазване на изискванията
за правилно поставена каска не се намира в пряка причинно-следствена връзка с
вредите и е нарушение, което би породило административно наказателна
отговорност.
Установено е, че мотоциклетът не е преминал годишен технически преглед,
което също не обуславя каузалитет с настъпилите вреди, а евентуална
административно наказателна отговорност.
При преценката на степента на
съпричиняване следва да се вземе предвид конкретния принос на всяка от страните
– участници в произшествието (Решение № 117 от 8.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
3540/2013 г., I т. о., ТК). Това предполага съпоставяне на поведението на
увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки
нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Съдът намира, че макар
водача на л. а. ,,Ф.Г.‘‘ да не е спазил разпоредбите на ЗДвП, като част от автомобилът е бил изнесен около
мислената осова линия, нейният принос за настъпването на конкретно установените
по делото вреди е по-малък от приноса на водача на мотоциклета, поради което
определя съпричиняване от страна на пострадалото лице в размер на 60 %.
Предвид приетия размер на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия, предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди ще се
уважи в размер на 60 000 лева за всеки един от ищците.
По отговорността за разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
на разноските в производството.
В договора за правна защита и съдействие е посочено, че
процесуалното представителство е осъществявано безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право
на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването
на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №
1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв.,
като адвокатското
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 4 530
лева.
Ответникът
следва да заплати на адв. Ж.З. сумата от 1 812 лева адвокатското възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ за всеки един от ищците.
Ищците са
направили разноски в размер на 838 лева, съгласно представен списък по чл. 80
от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищците разноските в размер на 335, 20 лева, съразмерно уважената
част от исковете.
Ответникът е направил разноски в размер на 9 799 лева,
съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ищците следва да заплатят на
ответника разноски в размер на 5 879,40 лева, съразмерно отхвърлената част от
исковете.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗЗ.А.Д. „О.З.‘‘
АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., *****да заплати на
П.Г.Н. с ЕГН: **********,***, в качеството му на наследник на Г.П.Н. с
ЕГН: ********** сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП,
настъпило на 24.05.2015 г., при което е починал синът му - Г.П.Н., ведно със
законната лихва от 13.11.2016 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска на П.Г.Н. с ЕГН: **********,***, в качеството му
на наследник на Г.П.Н. с ЕГН: ********** против ЗЗ.А.Д. „О.З.‘‘ АД, с ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр. С., *****за заплащане на сумата над 60 000 лева до претендираните
150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 24.05.2015 г., при
което е починал синът му - Г.П.Н., ведно със законната лихва от 13.11.2016 г.
до окончателното и изплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗЗ.А.Д. „О.З.‘‘
АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., *****да заплати на
З.С.Н., е ЕГН: **********,***, в качеството и на наследник на Г.П.Н. с
ЕГН: ********** сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП,
настъпило на 24.05.2015 г., при което е починал синът и - Г.П.Н., ведно със
законната лихва от 13.11.2016 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска на З.С.Н., е ЕГН: **********,***,
в качеството и на наследник на Г.П.Н. с ЕГН: ********** против ЗЗ.А.Д. „О.З.‘‘
АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., *****за заплащане
на сумата над 60 000 лева до претендираните 150 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие
на ПТП, настъпило на 24.05.2015 г., при което е починал синът й - Г.П.Н., ведно
със законната лихва от 13.11.2016 г. до окончателното и изплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗЗ.А.Д. „О.З.‘‘
АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., *****да заплати на
П.Г.Н., ЕГН: ********** и З.С.Н., ЕГН: ********** и двамата с
постоянен адрес: *** сумата от 335, 20 лева, представляваща разноски, съразмерно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА ЗЗ.А.Д. „О.З.‘‘
АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., *****да заплати на
адв. Ж.З. *** сумата от 1 812 лева адвокатското възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ на П.Г.Н. и сумата
от 1 812 лева адвокатското възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ на З.С.Н..
ОСЪЖДА П.Г.Н. с ЕГН: **********
и З.С.Н., е ЕГН: ********** и двамата с постоянен адрес: *** да заплатят на ЗЗ.А.Д.
„О.З.‘‘ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., *****сумата от 5 879,40 лева, представляваща разноски, съразмерно отхвърлената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.Пловдив в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с
приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: