РЕШЕНИЕ
№ 1943
гр. Бургас, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20242120100804 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище гр. ..., с претендира приемане за
установено, че ответникът П. С. П..– Н.., с настоящ адрес в гр. ..., дължи на ищеца
следните суми: 3865,22 лева – главница по Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ..... год., и 569,74 лева
– обезщетение за забавеното й плащане за периода 24.01.2022-23.11.2023 год., както и
законната лихва върху главницата, начиная от 24.11.2023 год. до окончателното й
изплащане, които вземания са част от предмета на Заповед за изпълнение №
3531/28.11.2023 год. по ч. гр. д. № 7107/2023 год. на БсРС.
Ищецът е изложил следните фактически правни твърдения: на 05.05.2020 год.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България, като кредитор, и П. С.
П.., като длъжник, е сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ....., по реда на ЗПК; кредиторът е
предоставил на длъжника кредитна карта „Mastercard” с персонален
идентификационен номер, а задълженията на кредитополучателя възникват от момента
на активиране на картата; ответникът се е възползвал от предоставения му револвиращ
кредит и на 05.05.2020 год., посредством услугата „Покупка на изплащане в мрежата
от търговски партньор на кредитора“, е усвоил част от отпуснатият му кредитен
лимит; подписано е приложение към договора, с което са уговорени съответните
1
параметри относно усвояването на част от кредитния лимит; през периода 05.05.2020-
23.01.2022 год. длъжникът е усвоил от кредитната карта общата сума от 4000 лв.;
ответникът дължи годишен лихвен процент в размер на 19 %; лихвата се начислява
върху сумата, формирана от всички суми в месечното извлечение, считано от датата на
извършване на съответната транзакция до момента, в който задължението бъде
погасено; страните са се договорили, че при неплащане на една или повече месечни
погасителни вноски, длъжникът следва да заплати и обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва; на 24.01.2022 год. е подписано Приложение 1 към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 год., сключен на
основание чл. 99 от ЗЗД между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон
България и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който вземанията,
произтичащи от процесния договор за кредит, е прехвърлено в полза на ищеца –
изцяло и с всички привилегии, обезпечения и принадлежности; длъжникът е уведомен
по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба с уведомително писмо от
27.01.2022 год.
Процесните вземания са предмет на заявление по чл. 410, ГПК, образувано е ч.
гр. д. № 7107/2023 год. на БсРС, издадена е заповед за изпълнение, срещу която е
подадено възражение от длъжника.
Ищецът е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си; претендира
присъждане на деловодните разноски, вкл. тези по заповедното производство.
Правното основание на предявените положителни установителни исковете е
чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК; чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1, чл. 86, ЗЗД и чл. 11 и
сл., ЗПК.
В срока по чл. 131, ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е
признал допустимостта на исковете, но е оспорил основателността им; навел е
следните твърдения: ответникът е узнал за сключения на 19.08.2019 год. рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А“ – клон България“ и ищеца; между цедента и ответника е бил сключен
Договор за отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта
.................. от 05.05.2020 год., по който дружеството е предоставило кредит в размер на
4000 лв. на кредитополучателя П. П.; ответникът е изплатил задължението почти в
цялост през периода 30.11.2020-13.07.2021 год. – чрез системата на „Изи Пей“ АД, а
сумата от 1560 лв. е платена чрез банков превод в „Банка ДСК“ АД; общият размер на
погасителните плащания е 3863,66 лв.; за сумата от 200 лв. също са налице плащания,
директно по сметка на ищеца – 200 лева на 29.06.2022 год.; неправилно е изчислено
обезщетението за забава и то не се дължи, тъй като задължението към кредитора е
погасено.
В проведеното по делото на 18.09.2024 год. открито съдебно заседание
ответникът е признал задължението си за горницата над платените общо 4123,66 лева
(според заключението на вещото лице по изготвената икономическа експертиза) до
претендираните от ищеца общо 4434,96 лева. Ответникът моли съда да отхвърли
частично исковете, за посочената горница, и да му присъди съответна част от
2
направените съдебно-деловодни разноски; ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото,
като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, че на 05.05.2020 год. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А., клон България“ и ответника П. П..в писмена форма е бил сключен
Договор за отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта
...., с размер на кредита от 4000 лева, с дължимост на годишна договорна лихва от 19
% и на такси за ползването му, посочени в инкорпорирана в договора тарифа.
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 год. и
Приложение № 1/24.01.2022 год. кредиторът е прехвърлил вземанията си срещу П.
П..на ищеца-ЕАД; уведомяването на длъжника за цесията е извършено надлежно, с
оглед направеното безусловно признание в отговора на исковата молба – л. 45 по описа
на делото.
Ищецът твърди, че е изправна страна по договора за револвиращ кредит и за
издаване на кредитна карта, тъй като през периода 05.05.2020-23.01.2022 год.
ответникът П..е усвоила предоставения й кредит от 4000 лева, като за забавата си
дължи и обезщетение по чл. 84, ал. 1 във вр. с чл. 86, ЗЗД.
За заплащане на процесните суми – главница и обезщетение за забава, е
издадена Заповед за изпълнение № 3531/28.11.2023 год. по ч. гр. д. № 7107/2023 год.
на БсРС, срещу която е подадено възражение по чл. 414, ГПК.
По делото е изготвено и прието експертно заключение, неоспорено от
страните, което съдът цени като компетентно и безпристрастно. Вещото лице е
установило, че през периода 25.06.2020-29.06.2022 год. ответникът е платил част от
задълженията си по договора за револвиращ кредит – с 9 превода чрез „Изи Пей“ АД и
1 превод чрез „Банка ДСК“ ЕАД, в общ размер от 4123,66 лева; вещото лице е
посочило, че цедентът и цесионерът не са му представили необходимите документи по
кредитната сметка на ответника.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира иска за
главница за доказан по основание, но частично по размер. В тежест на ищеца е
провеждане на главно и пълно доказване на релевантните за спора факти – валидно
сключен в писмена форма договор за револвиращ кредит, отговарящ на императивните
изисквания на чл. 10 и чл. 11, ЗПК, с определен предмет и основание; валидно
цедиране на вземанията по договора в полза на ищеца; надлежно престиране от
кредитора-изправна страна по съглашението за кредит; настъпила изискуемост на
процесните вземания; ликвидност на паричните задължения на ответника (чл. 154, ал.
1, ГПК във вр. с чл. 63, ЗЗД и чл. 11 и сл., ЗПК). Данните по делото, както и
направеното от ответника признание на част от релевантните за спора факти,
3
мотивират съда да приеме, че е доказано наличието на валидно сключен договор за
потребителски револвиращ кредит и за издаване на кредитна карта. Изправността на
ищеца като кредитор по договора, както и получаването на сумата от 4000 лева от
ответника-потребител не са спорни обстоятелства, съгласно съдържанието на отговора
по чл. 131, ГПК. Спорът между страните се отнася единствено за факта на
извършените от ответника погасителни плащания по процесния договор. В тази насока
съдът основава заключението си на приетото експертно заключение, установило
погасителните плащания за общо 4123,66 лева, извършени от ответника по откритата
му кредитна сметка по договора.
Делото не съдържа доказателства за формирана от длъжника-платец воля кое
от задълженията си (за главница или за обезщетение за забава) погасява с всяко от 9-те
частични плащания, поради което съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 76, ал.
2, ЗЗД, тъй като платените суми не са били достатъчни да покрият задълженията
изцяло. При съобразяване със задължителните указания за правилното прилагане на
закона – т. 1 от Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 год. по тълк. д. № 3/2017 год. на
ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че ответникът е погасил изцяло задължението си
за обезщетение за забава от 569,74 лева, а частично – процесната главница от 3865,22
лева, или неплатеният от нея остатък възлиза на 311,30 лева. Дължимостта на този
остатък е безусловно признат от ответника, съгл. изявлението на процесуалния му
представител в откритото съдебно заседание на 18.09.2024 год.
Ищецът не е провел насрещно доказване, за установяване, че частичните
плащания не са породили желания погасителен ефект. За установяване на всички
релеванттни за спора факти, свързани с размера на вземанията на кредитора и
остатъчните задължения на ответника, в тежест на ищеца е вменено задължение по чл.
190, ГПК, което не е изпълнено с мотива, че всички находящи се при таза страна
документи са представени по делото (според молбата на ищеца от 08.07.2024 год.).
Такива доказателства са приложени към писмената молба на ищеца от 21.06.2024 год.
– издадени от цедента „извлечения“, но те не носят подпис на съставител, нямат и
характеристиката на електронни документи; те съдържат изгодни за посочения като
свой автор обстоятелства, поради което не могат да бъдат приети като доказателства,
установяващи валидно възникнали парични задължения на ответника към всяка от
посочените в тях дати и в посочените размери. Според заключението на вещото лице,
ищецът и цедентът не са му оказали съдействие за изготвяне на заключението (не са
му представили поисканото кредитно досие – кредитна сметка), поради което, на
основание чл. 161, ГПК, съдът приема, че извършените от ответника плащания
възлизат на 4123,66 лева и те са погасили част от задълженията по процесния договор
за револвиращ кредит.
Частичното уважаване на исковете налага в полза на всяка от страните да
бъдат присъдени деловодни разноски, направени в настоящото исково производство, в
4
съответен размер – 45,34 лева за ищеца и 679 лева за ответника, на основание чл. 78,
ал. 1 и 3 във вр. с чл. 80, ГПК.
При спазване указанията на ВКС в т. 10в от 4/2013-2013, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени и деловодни разноски от 75 лева, за заповедното
производство, съобразно дължимата част от вземанията към момента на подаване на
заявлението по чл. 410, ГПК (сбор от минималните размери на дължимите държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422,
ГПК, че ответникът П. С. П..– Н.., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ....., дължи на
ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. .. ............, сума в размер от 311,30 лева, представляваща главница по
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № ............... год., както и законната лихва върху главницата от 311,30
лева, начиная от 24.11.2023 год. до окончателното й изплащане, които вземания са част
от предмета на Заповед за изпълнение № 3531/28.11.2023 год. по ч. гр. д. № 7107/2023
год. на БсРС, И ОТХВЪРЛЯ главния иск – за горницата му над 311,30 лева до 3865,22
лева, както и акцесорния иск за законна лихва върху тази горница, начиная от
24.11.2023 год. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
гр. .............., за приемане за установено, че ответникът П. С. П..– Н.., ЕГН **********,
с адрес гр. ......... ..................., му дължи сума в размер от 569,74 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 24.01.2022-23.11.2023 год.,
по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № .......... год., което вземане е част от предмета на Заповед за
изпълнение № 3531/28.11.2023 год. по ч. гр. д. № 7107/2023 год. на БсРС.
ОСЪЖДА П. С. П..– Н.., ЕГН **********, с адрес гр. ........... да заплати на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление гр. .................деловодни разноски в размер от 75 лева, направени в
заповедното производство по ч. гр. д. № 7107/2023 год. на БсРС.
ОСЪЖДА П. С. П..– Н.., ЕГН **********, с адрес гр. .............. да заплати на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
5
управление гр. ..............., деловодни разноски в размер от 45,34 лева, направени по гр.
д. № 804/2024 год. на БсРС.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр. ........ ........ ................., да заплати на П. С. П..– Н.., ЕГН
**********, с адрес гр. ............, деловодни разноски в размер от 679 лева, направени
по гр. д. № 804/2024 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в
2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6