№ 1877
гр. Варна, 11.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Данева
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20213110116275 по описа за 2021 година
и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе , взе
предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл.432 ал.1 от
Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от
01.01.2016г./
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца
СТ. СТ. В. ЕГН **********, с адрес: гр.В.м.Т., ул.*,№* срещу ответника „ДЗИ
- Общо застраховане" ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управение:
гр. София бул. "Витоша" № 89Б осъдителен иск с правно основание чл.432
ал.1 от Кодекс за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от
01.01.2016г./ за ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА ,
както следва:
сумата в размер на 3766,71 лв., съгласно допуснато изменение на
предявения иск , на основание чл.214 от ГПК, в проведеното на 12.05.2022 г.
открито съдебно заседание, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди на собствения на ищеца товарен автомобил марка МАН
24.232, с peг. № ****** изразяващи се в увреждане на , както следва: предна
броня , спойлер предна броня, фар ляв, мигач преден ляв , панел страничен
преден ляв, предна врата лява, степенка предна лява и калник преден ляв,
причинени в резултат на настъпило на 27.11.2020г., в гр.Варна пътно-транспортно
произшествие, реализирано по вина на водача на т.а. марка Рено Премиум, с peг.
№******* застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 09.11.2021г. до окончателното изплащане на
1
сумата.
Претендират се сторените по делото съдебни и деловодни разноски,
както и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба:
Излага ,че на 27.11.2020г., около 18:40 часа, в гр.Варна, ул. Звезда,
товарният му автомобил марка МАН 24.232, с peг. № ****** е бил блъснат от т.а.
марка Рено Премиум, с peг.№******* управляван от А.П.
Сочи се, че ПТП е настъпило при следните обстоятелства:
собственият на ищеца товарен автомобил е бил паркиран на ул. Звезда. На
19.12.2020г., около 11:00 часа, водачът на т.а. марка Рено Премиум, с peг.
№******* при движение на заден ход е блъснал автомобил на ищеца.
За настъпилото ПТП е попълнен Двустранен констативен протокол за
ПТП, като виновен е посочен водача на т.а. марка Рено Премиум, с peг. №******.
Товарният автомобил , управляван от виновния водач, е застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания „ДЗИ-
Общо застраховане" ЕАД, със срок на действие 06.01.2020г. - 05.01.2021г., която
полица е действаща към датата на ПТП.
На 30.11.2020г. ищецът уведомил застрахователя на виновния водач
за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил
снимков материал и съставил Опис -заключение по щета № *************/*****
В описа като увредени детайли са били посочени: Предна броня, спойлер предна
броня, фар ляв, мигач преден ляв, панел страничен преден ляв, предна врата лява,
степенка предна лява и калник преден ляв.
Във връзка с настъпилите щети ищецът посетил автосервиз за
извършване на ремонт на автомобила. След обстоен оглед на увредения
автомобил, сервизът излязъл със становище, че предна врата лява, която е била
посочена в описа за ремонт, не може да се възстанови и следва да се подмени с
нова.
Като застрахователно обезщетение ищецът получил сумата в размер
на 594,69 лв., която ищецът счита за крайно занижена.
След извършено проучване в няколко сервиза, занимаващи се с
ремонт и възстановяване на товарни автомобили, ищецът установил, че сумата ,
необходима за възстановяване на вредите на автомобила му е в размер на 4 424.06
лв., както и че предна лява врата не може да се възстанови и следва да се подмени
с нова.
Счита, че ответникът неправилно е определил, съгласно нормативната
уредба дължимото застрахователно обезщетение, поради което за него се поражда
правен интерес от завеждане на настоящия иск.
Сумата, която застрахователят следва да му изплати, като
обезщетение е в размер на 4361,10 лв., от която сума следва да се приспадне
заплатената до момента сума в размер на 594,69 лв., или сумата, която следва
застрахователят да заплати на ищеца е в размер на 3766,71 лева.
Вследствие на изложеното , се моли да бъде уважена предявената
искова претенция и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
2
Ответното дружество „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управение: гр. София бул. "Витоша" № 89Б, в
срока по чл. 131 от ГПК, е депозирало отговор на исковата молба, в който се
излага, че предявеният иск е допустим , но се оспорва същия по основание и
размер.
Излага се, че застрахователното дружество е определило
обезщетението по експертна оценка, съгласно условията на застраховката и
изрично заявеното желание на застрахования сумата да бъде определена по този
начин. На ищеца е изплатено застрахователно обезщетение за действителните
имуществени вреди, необходими за репариране на настъпилите върху предната
лява част на автомобила щети. Размерът на изплатената сума по щета №
43080312001162/30.11.2020 г. е определена на 594,69 лв., като така определената
сума е изплатена на 01.12.2020 г. Счита се, че от приложеното с исковата молба
опис-заключение по щетата е установено, че експертите на застрахователя
добросъвестно са оценили нанесените материални щети върху товарния
автомобил, определяйки по-голямата част от увредените елементи за подмяна.
Предната лява врата е определена като средно деформирана, видно и от
приложения снимков материал, което не предполага необходимостта от подмяна.
Деформацията и е несъществена за автомобила, не засяга нейната нормална
функционалност и е свързана само с облика на автомобила. Площта на
деформация е незначителна спрямо целия детайл. От приложения снимков
материал при завеждането на щетата е видно, че за отстраняване на това
конкретно увреждане е необходимо частично счукване, китосване и боядисване.
Поради тази причина и изплатеното доброволно обезщетение няма как да е в по-
голям размер, възлизащ на допълнително претендирания от ищеца петкратен
размер.
Оспорва се предявения иск и по размер. Възразява се срещу
претендираното застрахователно обезщетение, като завишено по размер.
Дължимото застрахователно обезщетение трябва да е равно на действителната
стойност на вредата към деня на настъпване на събитието.
Сочи се, че от уточняващата молба на ищеца е видно, че посочената
обща цена за възстановяване на товарния автомобил включва изцяло нови части и
детайли, чиято цена е значително завишена за 30-годишен товарен автомобил.
Необосновано високи са и посочените цени за труд за смяна на увредените
детайли и части. Смяната на всички посочени детайли и части изцяло предполага
кратък период от време за демонтиране и монтиране на новите елементи.
Посочената цена за труд е значително завишена и не отговаря на установените
норми на пазара за ремонт на автомобили.
По делото не са представени доказателства, обосноваващи размера на
процесната претенция. Недоказано е извършването на твърдения ремонт в сервиз,
както и действителното заплащане на претендиралото допълнително обезщетение,
поради което оспорваме така твърдените обстоятелства.
Излага се, че неоснователността на главния иск влече и
неоснователност на акцесорния иск за заплащане на мораторни лихви.
Възразява се срещу размера на адвокатско възнаграждение като
прекомерно завишен на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
3
С оглед изложеното, се моли да се постанови решение, с което да се
отхвърли изцяло предявения иск и да се присъдят направените по делото
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото свидетелство за регистрация част І , се
установява, че товарен автомобил марка МАН 24.232, с peг. № ****** е
собственост на ищеца СТ. СТ. В..
Видно от двустранен констативен протокол за пътно-транспортно
произшествие от 27.11.2020 г., на 27.11.2020 г. около 18:40 часа, в гр.Варна, ул.
Звезда, собственият на ищеца товарният автомобил марка МАН 24.232, с peг. №
****** е бил блъснат от т.а. марка Рено Премиум, с peг.№******* управляван от
А.П., като последният при движение на заден ход е блъснал автомобил на ищеца.
Видно от констативния протокол , А.П.е отбелязал в забележка, че е виновен за
ПТП , но не е употребил алкохол.
Видно от опис техническа експертиза по щета №
43080312001223/30.11.2020г. на ответното дружество, са описани следните щети
на процесния автомобил : предна броня , спойлер предна броня, фар ляв, мигач
преден ляв , панел страничен преден ляв, предна врата лява, степенка предна лява
и калник преден ляв.
Видно от представеното по делото преводно нареждане от
01.12.2020г., ответното дружество е изплатило на 01.12.2020 г. по банковата
сметка на ищеца СТ. СТ. В. сумата в размер от 594,69 лв.
От приобщеното към доказателствения материал Уведомление за
щета 43080312001162 по полица BG /06/120000142287 ГО на МПС , е видно, че
ищецът е уведомил ответното дружество за процесното ПТП на 30.11.2020г.
Видно от твърденията на страните, между същите не е спорно и
обстоятелството, че ответното дружество е изплатило на ищеца сумата от 594,69
лв., представляваща определеното от ответника застрахователно обезщетение.
Ответното дружество не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” с прекия
причинител на вредата към датата на ПТП - 27.11.2020 г. , видно от приобщената
по делото Застрахователна полица № BG/06/120000142287/06.01.2020 г.
Следователно, процесното пътно-транспортно произшествие е настъпило по
време на действие на горепосочената застрахователна полица и ответното
дружество се явява пасивно легитимирано по предявения иск.
Между страните са приети за безспорно установени и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, които се установяват и от коментираните по-
горе писмени доказателства , както следва:
- че на 27.11.2020 г. е настъпило процесното застрахователно събитие,
- че товарен автомобил марка Рено Премиум, с peг. №****** към
датата на инцидента е бил застрахован в ответното застрахователно дружество по
риска „Гражданска отговорност" със срок на действие 06.01.2020г. - 05.01.2021г.,
която полица е действаща към датата на ПТП;
4
- че ищецът е отправил претенция до ответното дружество за
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди
— щетите по товарен автомобил марка МАН 24.232, с peг. № ****** на основание
на което е била образувана щета, извършен е оглед на лекия автомобил,
констатирани са повредените детайли, за което е съставен съответния опис,
приложени към исковата молба;
- че на ищеца е заплатено доброволно сума от ответника,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди — разходите за
възстановяване на щетата по товарен автомобил марка МАН 24.232, с peг. №
****** на основание чл.146 ал.1 т.3 от ГПК.
Видно от заключението на вещото лице Ал. Хр. В. по приобщената
към доказателствения материал съдебна авто-техническа експертиза, щетите
по притежавания от ищеца СТ. СТ. В. товарен автомобил марка МАН 24.232, с
peг. № ****** са , както следва: предна броня , спойлер предна броня, фар ляв,
мигач преден ляв , панел страничен преден ляв, предна врата лява, степенка
предна лява и калник преден ляв. Вещото лице посочва , че стойността за
възстановяване на щетите , като обща сума по средни пазарни цени е в общ
размер от 4361,40 лв. В заключението се посочва ,че щетите по автомобила
съответстват на механизма на настъпване на събитието и същите могат да
настъпят по начина , описан в исковата молба.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като
се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на
застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата
на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред
увредения за тяхното плащане. В разпоредбата на чл. 432 от КЗ законът признава
в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността
на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем
с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Ответното дружество не оспорва, че към процесната дата между
ответното дружество и собственика на товарен автомобил марка Рено Премиум, с
peг. №****** е било налице действително застрахователно правоотношение по
застраховката “Гражданска отговорност”, поради което водачът на МПС е бил
5
обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска
отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви
прекия иск по чл.432 от КЗ.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена
задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди
причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че
причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от
противоправното поведение на застрахованото лице.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
ПТП-то е настъпило вследствие на противоправното поведение на водача на
товарен автомобил марка Рено Премиум, с peг. №****** – А.П., който е
извършил нарушение на ЗДвП, като при движение на заден ход е блъснал
автомобил на собствения на ищеца товарен автомобил марка МАН 24.232, с peг.
№ ******.
Вследствие на произшествието пострадалият автомобил е претърпял
вреди, които следва да бъдат възстановени на ищцовата страна.
С оглед на изложеното съдът намира, че са доказани всички
предпоставки за възникването на отговорността за обезщетяване на имуществени
вреди от деликт, а именно че на посочената дата е настъпило пътно-транспортно
произшествие, причинено от противоправното поведение на застрахованото при
ответника лице, вследствие на което са били причинени увреждания на лекия
автомобил, собственост на ищеца, поради което предявеният иск за
обезщетяването им е доказан по основание.
Дължимото от ответника застрахователното обезщетение следва да е
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Доколкото не е
предвидено друго, то съгласно общите принципи на чл. 45 от ЗЗД и чл. 51 ал.1 от
ЗЗД ответникът е длъжен да обезщети всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане, т.е. следва да е налице
пълно репариране на преките вреди.
Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на
договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания
размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определено по пазарната му стойност. Съдът определя застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване
на застрахователното събитие , като размерът на реалната стойност на вредата
следва да се определи по пазарни цени , т.е. обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята
стойността, срещу която вместо увреденото имущество може да се купи друго със
същото качество, т. е. по пазарната му стойност. Съобразявайки заключението на
вещото лице по приобщената към доказателствения материал съдебна
автотехническа експертиза , съдът намира,че пазарната стойност за
възстановяване вредите настъпили по автомобила на ищеца , вследствие на
процесното пътно-транспортно произшествие, е в размер на 4361,40 лв.
Не се спори между страните, че ответното дружество по повод
настъпилото застрахователно събитие е изплатило по щетата обезщетение в
размер на общо 594,69 лв., стойността на което следва да бъде приспадната от
6
приетата като меродавна от съда стойност , необходима за възстановяване на
увредената вещ от 4361,40 лева, при което се получава остатък на дължимото
обезщетение от 3766,71 лева. Вследствие на изложеното , съдът намира,че
предявената искова претенция се явява доказана както по своето основание, така и
по размер, поради което следва да бъде уважена.
С оглед направеното искане , следва да се присъди законната лихва
върху процесната сума , считано от датата на завеждане на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане от ищцовата
страна ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ищеца направените по делото разноски, съобразно представените писмени
доказателства за реализирането им и списък по чл.80 от ГПК , приложен по
делото. Общият размер на извършените разходи от ищеца е 913,07 лв., от които
50,00 лв.- държавна такса, 170,00 лв.- депозит за вещо лице за изготвяне на САТЕ,
100,67 лв.- държавна такса за увеличение на размера на предявения иск и 592,40
лв. с ДДС- заплатено адвокатско възнаграждение, редуцирано по реда на чл.7 ал.2
от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с оглед релевираното от ответника възражение за прекомерност,
предвид ниската фактическа и правна сложност на производството , които следва
да бъдат присъдени в тежест на ответното дружество.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управение: гр. София бул. "Витоша" № 89Б ДА ЗАПЛАТИ
на СТ. СТ. В. ЕГН **********, с адрес: гр.В.м.Т., ул.*,№* сумата в размер на
3766,71 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на
собствения на ищеца товарен автомобил марка МАН 24.232, с peг. № ******
изразяващи се в увреждане на , както следва: предна броня , спойлер предна
броня, фар ляв, мигач преден ляв , панел страничен преден ляв, предна врата лява,
степенка предна лява и калник преден ляв, причинени в резултат на настъпило на
27.11.2020г., в гр.Варна пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на
водача на т.а. марка Рено Премиум, с peг.№******* застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, която сума представлява
разликата над изплатеното от ответника застрахователно обезщетение в размер на
594,69 лева до пълния размер на необходимата сума за възстановяване
причинените щети , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.11.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.432 ал.1 от Кодекс
за застраховането /Обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. в сила от 01.01.2016г./.
7
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управение: гр. София бул. "Витоша" № 89Б ДА ЗАПЛАТИ
на СТ. СТ. В. ЕГН **********, с адрес: гр.В.м.Т., ул.*,№* сумата от 913,07 лв.,
представляваща реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8