Р
Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
15.01.2024 |
град |
Кърджали |
|
||||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
|
|||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|
||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
На |
13.12.2023 |
година |
2024 |
|
||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
В
публично
заседание
и следния
състав: |
|
|||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
|
и при
участието на |
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Секретар |
Мариана Кадиева |
|
|
|||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина Делчева от Окръжна
прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Като
разгледа
докладваното
от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
126 |
по описа за |
2023 |
година. |
|
||||||||
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.63в от ЗАНН, във връзка
с чл.208 и следв. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от „СИМЕКС” ООД, със седалище и
адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му Р. М. Б., подадена
чрез упълномощения му процесуален представител - адв.К.Т. ***, със съдебен адрес
за призоваване и връчване на книжа: ***, против Решение №175 от 03.08.2023 год.,
постановено по АНД №297/2023 год. по описа на Районен съд - Кърджали, с което е
потвърдено наказателно постановление №КГ-2482 от 16.02.2023 год., издадено от председателя
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/.
В жалбата се твърди,
че решението на Кърджалийския районен съд е неправилно - постановено в
противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства. Касаторът
заявява, че касационните му оплаквания са за неправилност поради нарушение на
материалния закон и необоснованост на така постановеното решение, поради неправилно
тълкуване на фактите и доказателствата по делото. Излага съображения за това,
като твърди най-напред, че никъде в преписката по издаване на АУАН и НП не са
описани процедурите по БДС EN ISO 4259-2 „Нефтопродукти и сродни продукти“, за
да може съдът да прецени, спазени ли се изискванията на стандарта. Сочи, че
като обект и област на приложение на стандарта ISO 4259-2:2017, същият определя
методологията за прилагане на оценките на прецизността на даден метод за изпитване,
изведени съгласно БДС EN ISO 4259-2 и по-специално, че той определя процедурите
за установяване на границите на свойствата в спецификациите на базата на
прецизността на метода за изпитване, когато свойството е определено чрез
използване на определен метод за изпитване и при определяне на съответствието
по отношение на спецификацията, когато има оспорвани резултати между доставчика
и получателя. Касаторът твърди, че районния съд не е обсъдил въпросите,
доводите и възраженията му, касаещи тази връзка на тълкуване и приложения на
данните за прецизност относно метода на изпитване, като в АУАН, лист 2, абзац
предпоследен, се посочвало, че нормата на пламна температура е над 55 градуса,
но след прилагане данни за прецизност се намаля на 52.95 градуса, което не
отговаря на наредбата за изискванията за качество на течните горива, където се борави
с понятието граница на съответствие при 95% доверителна вероятност, т.е.
границата на пламна температура намаля до 52.25 градуса, а не както било
изчислено в експертиза №009 – 52.75 градуса. Твърди, че в експертизата от
изпитвателна лаборатория „***“ не била отчетена грешката от 2.4 градуса и не
била направена корекция на получения резултат съобразно атмосферното налягане. Според касатора, цитираното със становището на АНО понятие „неопределеност“
не доказвало по никакъв начин получения резултат, т.к. в един момент се
приспадат грешките при изпитването в друга експертиза, което води до грешно
интерпретиране на резултатите.
На следващо място
касаторът твърди, че въпреки възражението му относно метода на изпитване и
определяне на пламната температура на гориво за дизелови двигатели, съдът не е
обсъдил това възражение, че грешно са приложени математическите формули и че не
е спазен алгоритъмът, предвиден в приложение 12. Продължава да твърди, че не
ставало ясно и доказано, как АНО е преизчислил и защо в експертиза №009 като границата
на съответствие е посочена стойност 52.79 градуса, а не 52.25 градуса, които са
граница на съответствие при 95% доверителна вероятност - Приложение №12, което
довело до прилагането на буква „в“, а не правилното - да се приеме продуктът за
съответстващ на изискванията по буква „а“, което би се доказало от исканата от
експертиза, т.е. при прилагане на формулата (Xs+Xr)/2 > А2’ се получавал
резултат 52.75>52.25 градуса, където 52.25 градуса е А’2 - Долна граница за показателя, преизчислена след прилагане критериите на
БДС EN ISO 4259 при 95% доверителна вероятност. С други думи, според касатора,
следвало АНО да приеме на база правилно изчисляване, че продуктът е
съответстващ на изискванията на буква „а“ от Приложение №12 към чл.22, ал.9 от
Наредбата. Твърди, че с неправилното изчисляване и прилагане на математическите
формули му се вменявало нарушение, което не бил извършил. Твърди , че освен това, в решението съдът не е обсъдил също възражението
му, че в експертиза №ЕА-010/28.10.2022 год. на ДАМТН, в
т.12, предпоследен абзац, било изчислено, че „средноаритметично на резултатите
на другите две лаборатории е по-голяма от R3“, като е посочена стойност на R3 –
2.85, без по никакъв начин да е ясно, как е изчислена стойността на R3 и какво
означава тази стойност. Според касатора, всичко това води до единствения извод,
че е нарушено правото му на защита.Сочи, че в тежест на
административнонаказващия орган е да докаже с допустимите от закона
доказателствени средства по безспорен и категоричен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В настоящия случай,
административнонаказващия
орган се е задоволил да покаже резултатите от лабораторните изследвания, без да
покаже и докаже, как са изчислени резултатите, какво означава понятието
„неопределеност“, защо и как е приложена буква „в“ от Приложение №12 и т.н. - все
догадки без доказателства.
Касаторът излага
аргумент, че тези негови твърдения биха били евентуално установени и доказани, ако
съдът бе допуснал назначаване на химико-техническа експертиза, която да
установи, спазен ли е алгоритъмът, предвиден в Приложение №12 към чл.22, ал.9
от НИКТГУРНТК, съответно стандарт БДС EN ISO 4259-2, описвайки последователно
процедурите, които следва да се извършат при оценка съответствието на горивото
и оттам на резултатите, получени от лабораторията на ГД „ККТГ“ и лаборатория „***“,
както и налице ли са условия за приемане на продукта за съответстващ на
изискванията при условията на буква „а“ от Приложение №12 от НИКТГУРНТК,
прилагайки посочените в Приложение №12 математически формули и относимия
стандарт и съответно, правилно ли АНО е приложил буква „б“ от регламентираната
процедура, като е преминато към Етап 2. Твърди също, че с искането, което съдът
отхвърлил - за назначаване на химико-техническа експертиза, би се установило,
дали правилно са приложени математическите формули и че не е спазен алгоритъмът,
предвиден в Приложение 12, а не изводът на съда, че с експертизата се цели
установяване на други резултати от изпитването на дизелово гориво. Касаторът продължава
да твърди, че не се оспорват резултатите от изпитването, а прилагането на
математическите формули и спазването на алгоритъмът, предвиден в Приложение №12.
На следващо място,
касаторът твърди в жалбата, че АНО не е описал в НП, как е разпространявано
това гориво. Сочи, че разпоредбата на §1, т.20 от ДР на Закона за чистота на
атмосферния въздух дефинира изискването, посоченото лице да разпространява
течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивни резервоари на МПС на
потребители, включително на собствени МПС, като тази норма следва да се тълкува
съвкупно с нормата на §1, т.23 от ДР на ЗЧАВ. В крайна сметка, моли да се приеме,
че АНО не е описал, в какво конкретно се изразява разпространението на
горивото, в това число и в качеството му на краен разпространител, като счита,
че е следвало да се опишат конкретни обстоятелства, които да изпълват понятието
разпространение.
Ако не се приемат
горните доводи, касаторът моли съда да приложи института на чл.28 от ЗАНН, тъй
като граничната норма на пламната темпуратура разкрива значителна степен на
по-ниска обществена опасност. Сочи, че легалната дефиниция на „маловажен случай“
е дадена в чл.93, т.9 от НК, според която, такъв е този, при който извършеното
деяние с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. В тази връзка излага довод, че в
процесния случай се установило, че изследваното дизелово гориво не съответства
на показателя „Пламна температура“, като резултатът от арбитражната проба бил
посочен в условията на неопределеност, а именно – 51.5°C +/- 2.4 градус, т.е.
за целите на административнонаказателното производство следвало да се приеме 53.9°C/в
полза на „СИМЕКС“ ЕООД/ или отклонението от посоченото в Приложение №2 от
Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и
начина за техния контрол, било 1.1°C. Сочи, че предвид посоченото от
административнонаказващия орган, че при получен резултат под 52.79°C/след
прилагане на критериите за прецизност на използвания метод, съгласно чл.7
НИКТГУРНТК/ продуктът не съответства на изискванията за качество по този
показател, но в настоящия случай, в условията на неопределеност, показателят „Пламна
температура“ бил с резултат 53.9°C, т.е. само това обстоятелство било
достатъчно да се определи, че продуктът съответства на изискванията за качество
и че дори да се приеме противното, то отклонението/изчислено отново в полза на
„СИМЕКС“ ЕООД, според посоченото от органа при арбитража/, било съответно 1.1°C
, което обуславяло извод, че отклонението от показателя „Пламна температура“
може да се прецени като незначително.
Касаторът сочи, че установеното
от ДАМТН понижение на пламната температура е свързано с несъществено
въздействие без вредни последици за качеството на атмосферния въздух и здравето
на хората при употреба на такова гориво, като последното не можело да окаже
вредни последици и върху нормалната работа на дизеловите двигатели и да причини
икономически вреди за техните собственици. Сочи също, че липсват ангажирани по
делото доказателства и дори твърдения за настъпили каквито и да е вредни
последици от допуснатото отклонение в показателя „Пламна температура“ и че „Пламната
температура“ дори не е между задължителните показатели за дизеловите горива,
които се изпитват при пускането на горивата на пазара и се докладват в
Европейската Комисия, съгласно изискванията на Решение 2002/159/ЕС и на
Директива 98/70/ЕС, изменена и допълнена с Директиви 2003/17/ЕС, 2009/30/ЕС и
2011/63/ЕС. Развива доводи, че самото нарушение действително е на формално извършване
и принципно чл.8 от ЗЧАВ не изисква настъпването на реални вреди, но в случая
дори вредните последици били малко, като следвало да бъде отчетено
обстоятелството, че по всички останали изследвани показатели няма никакви
отклонения, а липсвали твърдения, респ. доказателства, за други нарушения на
санкционираното дружество, поради което следвало да се приеме, че настоящото
нарушение е първо такова. Според касатора, не без значение било и
обстоятелството, че санкционираното дружество разполага и е представило при
проверката декларация за съответствие и че е вярно, че наличието й не изключва
административно-наказателната отговорност по чл.34, ал.2 от ЗЧАВ, но
същественото в случая, в подкрепа на тезата за маловажност, била липсата на
твърдения, респ. доказателства, за без/действия от страна на лица, свързани с
дружеството, които да са довели до влошаване на качеството на процесното
гориво. Излага и довод, че в тази връзка следва да се посочи, че има редица
причини за измерената по-ниска стойност на „Пламната температура“, но всички те
стоят извън волята на субекти, свързани с дружеството. Според касатора, всички
тези критерии и липсата на каквито и да е отклонения в останалите изследвани
показатели, в съвкупност дават основание да се приеме, че целите на ЗАНН в
конкретния случай биха могли да бъдат постигнати и без налагането на санкция на
посочения нарушител и че очевидно е, че в конкретния случай целта на закона е
била постигната с факта на извършената проверка, без необходимост от
предприемане на други мерки, като последното се установявало и от
обстоятелството, в уверение на това, че източеното гориво по предписание на
контролния орган, било предадено и преминало обработка и били възстановени
показателите му.
Поради изложеното
касаторът счита, че първоинстанционният съд е приложил неправилно нормите на
материалния закон, неправилно е тълкувал доказателствата по делото и
респективно, правните му изводи били неправилни. Предвид това, моли от правна
страна да се приеме, че подадената касационна жалба е основателна и моли да бъде
постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното решение, като
неправилно и незаконосъобразно постановено и съответно, да бъде отменено изцяло
издаденото от заместник - началник на ДАМНТ наказателно постановление/!? - процесното наказателно постановление е издадено от председателя на
ДАМТН – Е. С., а не от заместник-председател/, като неправилно и незаконосъобразно.
Редовно призован за
съдебното заседание, касаторът „СИМЕКС” ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ***, се представлява от редовно упълномощения си процесуален
представител – адв.К.Т. ***, който поддържа жалбата по изложените в нея
подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното Решение №175
от 03.08.2023 год., постановено по АНД №297/2023 год. по описа на Районен съд –
Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него постанови друго
такова, с което да отмени изцяло наказателно постановление №КГ-2482 от
16.02.2023 год., издадено от заместник - председател на ДАМТН/!? - процесното наказателно постановление е издадено от председателя на
ДАМТН, а не от заместник-председател/. Моли също така, за присъждане на направените по настоящото
производство адвокатски разноски. Подробни съображения в подкрепа на
касационната жалба излага в писмени бележки, които представя в съдебно
заседание.
Ответникът по
жалбата – председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор/ДАМТН/, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се
представлява. От председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор –
град София, като административнонаказващ орган, чрез процесуалния му
представител Р. Ш. – *** към ДАМТН, чрез Районен съд – Кърджали е постъпил
Отговор на касационна жалба от 31.08.2023 год., в който са развити подробни
съображения за законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение на
Районен съд – Кърджали. В писмения отговор се иска съдът да постанови решение,
с което да остави без уважение касационната жалба и да остави в сила обжалваното
решение на Районен съд – Кърджали. В отговора е направено възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, във вр. с чл.63д,
ал.1, ал.2, ал.5 от ЗАНН, като се иска в случай, че насрещната страна
претендира адвокатско или юрисконсултско възнаграждение над установените в
Наредба №1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и Наредбата за заплащането на правната помощ минимални размери
(!?), да бъде намалено същото до установения в цитираните наредби минимум,
както и е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, като счита, че
в хода на административно-наказателното производство са
събрани достатъчно доказателства, установяващи факта на извършеното нарушение
на разпоредбата на чл.34, ал.2 от ЗЧАВ и не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Предлага да
бъде постановено
решение, с което да бъзе оставено
в сила решението на Районен съд – Кърджали.
Кърджалийският
административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за
която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираните от касатора касационни основания са нарушение
на закона и съществени нарушения на процесуалните правила - касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, които нарушения са свързани с
неправилно прилагане на материалния
закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №175 от 03.08.2023 год.,
постановено по АНД №297/2023 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно
постановление №КГ-2482 от 16.02.2023 год. издадено от председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/, с което на основание чл.34,
ал.2, във вр. с чл.43а, ал.3 от Закона за чистотата на атмосферния въздух/ЗЧАВ/,
на „СИМЕКС” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
представлявано от управителя му Р. М. Б., в качеството му на краен
разпространител по смисъла на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ и §1, т.19 от ДР на
НИКТГУРНТК, е наложена „имуществена санкция”, в размер на 10000.00/десет
хиляди/ лева, за извършено нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, във връзка с чл.6,
т.2, Приложение №2 към НИКТГУРНТК и с което е постановено, „СИМЕКС” ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му Р.
М. Б., да заплати разходите за вземане и изпитване на пробата, възлизащи общо в
размер на 665.00/шестстотин шестдесет и пет/ лева.
Със същото решение
Районен съд - Кърджали е осъдил „СИМЕКС” ЕООД, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му Р. М. Б., да заплати
на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор – град София, сумата
от 80.00 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
За да постанови обжалвания в
настоящото производство съдебен акт, Районен съд – Кърджали е приел за
установено от фактическа страна, че нa
28.09.2022 год., свидетелите Е. Д. и Д. И.
- *** към ГД „Контрол на качеството на течните горива”/„ККТГ“/ към ДАМТН, извършили проверка в Бензиностанция №*, намираща
се в ***, стопанисвана от жалбоподателя „СИМЕКС” ЕООД ***. В хода на проверката,
която се извършила в присъствието на С. Ю. Х. - обслужващ бензиностанцията, от бензиноколонка
№* били взети проби от гориво за дизелови двигатели. Св.Д. И. взела
пробите от горивото с помощта на удължител за гориво за дизелови двигатели, в
количество 5.4 литра, разпределено в 6 броя еднолитрови чисти метални съдове за еднократна
употреба, промити на обекта със съответно то гориво. Всеки
съд бил промит с по 100 мл. от взетото за проба
гориво, като количеството, използвано за
промиването, било включено в общото количество взета
проба. Съдовете с взетите проби дизелово гориво били запечатани,
етикетирани и пломбирани. Установено било, че горивото, доставено с Нареждане за експедиция №***/*** год., се
разпространявало на пазара с Декларация за съответствие №**/*** год., издадена от „***“ ЕООД, за партида №***. За извършената проверка и вземане на
проби от течно гориво бил съставен Протокол №Хс-0118/28.09.2022 год., в който било
отразено, че 4 броя от съдовете с взети проби са контролни/3
броя за ГД „ККТГ“ и 1 брой за проверяваната
фирма/, а 2 броя са арбитражни проби за ГД „ККТГ“, както и че пробите са
взети в момент на разпространение на горивото. Протоколът бил подписан от
свидетелите Д. И. и Е. Д., а също и от С. Х. -
обслужващ бензиностанцията. Един съд от контролните проби бил
изпратен за изпитване в подвижна лаборатория в град Бургас, за резултатите от което били
съставени Протокол от изпитване №В-0249-2/29.09.2022 год. и
Експертно заключение за съответствие на течно гориво с изискванията за качество №ЕЗ-0818/29.09.2022 год. Видно от протокола и заключението,
изпитаната проба от гориво за дизелови двигатели не съответствала на
изискванията за качество,
съгласно Приложение №2 от НИКТГУРНТК. Посочено било, че по показателя „пламна температура” полученият
резултат от изпитването е 52.0°C, при
норма над 55.0°C. Контролна проба от дизеловото гориво била
изпратена за следващо изпитване и в
стационарна акредитирана лаборатория към ГД „ККТГ“ в ***. За проведеното там изпитване били
изготвени Протокол от изпитване №С-0328/30.09.2022 год. и Констативен протокол за
съответствие на течно гориво с изискванията за качество №КП-0559/30.09.2022 год.,
видно от които, полученият резултат се отклонявал от
допустимите гранични стойности по показателя „пламна температура”. Полученият резултат от изпитването бил 51.0°C, при норма над 55.0°C. След прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за
изпитване, съгласно БДС EN ISO 4259-2 „Нефтопродукти и сродни продукти. Прецизност
на методите за измерване и на резултатите - Част 2: Тълкуване и приложение на данните
за прецизност относно методите за изпитване”, при получен резултат от
изпитването под 52.95°C,
продуктът не съответствал на изискването за качество по този показател. Заключението на експертите било, че течното гориво за дизелови двигатели по изпитаните показатели и получените
резултати не съответства на изискванията за качество в Приложение №2 от
НИКТГУРНТК. Копия от протокола за изпитване и
констативния протокол били изпратени на касатора „СИМЕКС” ЕООД
***. На основание чл.22, ал.9 от НИКТГУРНТК жалбоподателят поискал
стартиране на процедура по спор на Етап 1 от Приложение №12 за показателя „Пламна
температура“(°C). Представен бил Протокол от изпитване
№397/03.10.2022 год. на контролната проба, предоставена на проверяваното лице по
чл.20, ал.1 от НИКТГУРНТК от Изпитвателна лаборатория за горива при „****“ ООД
***, с резултат за показателя „пламна температура“ от 54.5°C. С Експертиза
№Ек-009/04.10.2022 год., след прилагане на
Етап 1 от Процедура при оспорване на резултатите,
съгласно БДС EN ISO 4259-2, било направено заключение,
че при условията на буква „в“ от Приложение №12 не може да бъде установено
съответствие или несъответствие на течното гориво за дизелови двигатели по
показател „пламна температура“. С писмо от 12.10.2022 год. жалбоподателят
преминал към Етап 2 от процедурата по
Приложение №12 на НИКТГУРНТК. Дружеството се съгласило изпитването на
арбитражната проба да се проведе в Изпитвателна лаборатория за горива към „***“ ООД ***. С Приемо-предавателен протокол №13 от 27.10.2022 год., една опаковка от арбитражната проба била предадена за
изпитване в акредитирана Изпитвателна лаборатория за горива към „***“ ООД ***.
Това станало след като била установена ненакърнимостта и идентичността на
опаковката с арбитражна проба, за което се подписали съответните длъжностни
лица и представителя на „СИМЕКС” ЕООД. За
проведеното изпитване на арбитражната проба
бил издаден Протокол от изпитване №0878/27.10.2022 год., с резултат за показателя „пламна температура“ от
51.5°C. Изготвена била Експертиза за съответствие на течно
гориво след прилагане на процедура при оспорване на резултати, съгласно БДС EN ISO 4259-2, с №Еа-010/28.10.2022 год. При процедурата в Етап 2 били
анализирани резултатите от трите проведени изпитвания за показателя „пламна
температура“ - Протокол от изпитване на контролна проба №С-0328/30.09.2022 год., с
резултат 51.0°C, Протокол от изпитване на контролна проба №397/03.10.2022 год., с получен резултат
54.5°C и Протокол от изпитване на арбитражна проба №0878/27.10.2022 год., с резултат 51.5°C. След прилагане на Етап 2 от
процедурата по оспорване на резултатите, съгласно Приложение №12 към чл.22,
ал.9 от НИКТГУРНТК, било направено заключение
в експертизата, че при условията на буква „б“ от Приложение №12 е установено
несъответствие на изискванията за качество на течното гориво за дизелови
двигатели по показателя „пламна температура“, като заключението било окончателно. По този повод била изпратена покана до
жалбоподателя, да се яви на 15.12.2022 год., в офис на ДАМТН в град Хасково, за съставяне па акт за установяване на
административно нарушение. На 15.12.2022 год. св.Е. Д.
съставила срещу „СИМЕКС” ЕООД
*** акт за установяване на административно нарушение по чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, във вр. с чл.6, т.2, Приложение №2 от НИКТГУРНТК. Актът бил съставен в присъствието на надлежно упълномощено лице,
което го подписало и получило без възражения. На
16.02.2023 год. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което, жалбоподателят, на
основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ, бил
санкциониран за нарушение по чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, във вр. с чл.6, т.2, Приложение №2
от НИКТГУРНТК.
Изложената
фактическа обстановка районният съд е установил от показанията на свидетелите Д.
И. и Е. Д., които съдът е кредитирал като последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи помежду си относно релевантните факти по делото и от писмените
доказателства: Акт за установяване на административно нарушение от 15.12.2022 год.;
Протокол №Хс-0118/28.09.2022 год.; Нареждане за експедиция №***/*** год.;
Декларация за съответствие №**/*** год.; Протокол от изпитване
№В-0249-2/29.09.2022 год.; Експертно заключение №ЕЗ-0818/29.09.2022 год.;
Протокол от изпитване №С-0328/30.09.2022 год.; Констативен протокол
№КП-0559/30.09.2022 год.; Протокол от изпитване №397/03.10.2022 год.;
Експертиза №Ек-009/04.10.2022 год.; Протокол от изпитване №0878/27.10.2022 год.;
Експертиза №Еа-010/28.10.2022 год.; сертификати; писма, както и другите приети
по делото писмени доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът от правна
страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима,
като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Районният съд е посочил,
че разпоредбата на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ забранява пускането на пазара,
разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които не
отговарят на някое от изискванията за качество, определени в НИКТГУРНТК и че
съгласно чл.6, т.2 от
НИКТГУРНТК, горивата
за дизелови двигатели трябва да отговарят на изискванията за качество,
съдържащи се в Приложение №2, а там било посочено, че пламната температура на
горивата за дизелови двигатели следва да е над 55оС, като относно изпитването на продукта е приложим БДС EN ISO 4259. Съдът е отразил, че посочената
в атакуваното постановление норма - чл.34, ал.2 от ЗЧАВ, гласи, че лице, което
разпространява, включително като краен разпространител или използва течни
горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени
в НИКТГУРНТК, ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието
или липсата на декларация за съответствие, се наказва с глоба от 2000 до 20000
лева, съответно с имуществена санкция в размер от 10000 до 100000 лева. Приел е
за доказано, че от
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят „СИМЕКС” ЕООД ***, на 28.09.2022 год., е разпространявал течно гориво - гориво за дизелови двигатели, със съдържание на „пламна температура” под нормата
от 55оС, установена като изискване в Приложение
№2 от НИКТГУРНТК/коректно е да се изпише, че
разпространяваното гориво по този показател не съответства на изискванията,
доколкото „пламната температура” не е елемент или вещество, което да се съдържа
в горивото и именно поради това, единицата за измерването му е °С, т.е. градус
по Целзий, а не някаква количествена мярка/, като тези резултати относно показателя „пламна
температура” в дизеловото гориво били безспорно установени при изпитване на
взетите в проверения обект проби. Районният съд е посочил, че така, след
изследване на контролните проби от горивото, били установени резултати по
показателя „пламна температура“, съответно 52.0°C от изпитване в подвижна
лаборатория - Протокол от изпитване №В-0249-2/29.09.2022 год. и 51.0°C при
изпитване в стационарна лаборатория - Констативен протокол №КП-0559/30.09.2022
год. и че жалбоподателят поискал стартиране на процедура по спор на Етап 1 от
Приложение №12 на НИКТГУРНТК, като представил протокол от изпитване с резултат
по показателя „пламна температура“ - 54.5°C. Посочил е също, че с Експертиза
№Ек-009/04.10.2022 год., след прилагане на Етап 1 от Процедура при оспорване на
резултатите, съгласно БДС EN ISO 4259-2, е направено заключение, че при
условията на буква „в“ от Приложение №12 не може да бъде установено
съответствие или несъответствие на течното гориво за дизелови двигатели по
показател „пламна температура“ и е преминато е към Етап 2 от Процедурата при
оспорване на резултати, съгласно БДС EN ISO 4259-2, уредена в Приложение №12 на
НИКТГУРНТК, като след проведено изпитване на арбитражна проба е издаден
Протокол от изпитване №0878/27.10.2022 год., с резултат за показателя „пламна
температура“ от 51.5°C. На следващо място съдът е посочил, че с Експертиза №Еа-010/28.10.2022
год., след прилагане на Етап 2 от Процедурата, е направено заключение, че при
условията на буква „б“ от Приложение №12 е установено несъответствие на
изискванията за качество на течното гориво за дизелови двигатели по показател
„пламна температура“, като заключението е окончателно.
Така, районният съд
е направил извод, че правилно е прието, че дружеството - жалбоподател е
разпространявало процесното гориво, тъй като дейността му отговаря на легалната
дефиниция за „разпространение на течни горива“, дадена в §1, т.23 от ДР на
ЗЧАВ, а именно, че това е: движението на течните горива по веригата от
производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, включително
транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива в
местата по чл.3, ал.1, т.5/резервоарите за съхраняване и използване на течни
горива, петролните бази, терминалите, бензиностанциите, авто- и жп цистерните,
корабните горивни танкове, с изключение на резервоарите на моторните превозни
средства/. Съдът е приел също, не на последно място, че санкционираното
дружество притежава и качеството на „краен разпространител“ на течни горива по
смисъла на §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ, съгласно която, краен разпространител е
лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане па
горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите,
включително на собствени моторни превозни средства и затова, според
първоинстанционния съд, правилно е била ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност, на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ, за
извършено нарушение по чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, във вр. с чл.6, т.2, Приложение №2
от НИКТГУРНТК. Съдът е посочил, че доколкото се касае за нарушение, извършено
от юридическо лице, чиято отговорност, по арг. от чл.83 от ЗАНН, е обективна и
безвиновна, деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да
се изследва, знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав
на сочената като нарушена правна норма. Посочил е също, че наложеното в случая
наказание е в минимален размер и съдът няма правомощия да го намали, предвид
нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН, както и че законосъобразно административно-наказвашият
орган е възложил на жалбоподателя да заплати и разходите за вземане и изпитване
на пробата, в размер на 665 лева, съобразно чл.25, ал.2 и ал.4 от НИКТГУРНТК.
При извършената от
съда служебна проверка, същият не е констатирал да са допуснати твърдяните от
жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в
хода на административнонаказателното производство, като е посочил, че както АУАН, така и атакуваното наказателно
постановление, са съставени от компетентен орган, съдържат необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и че нарушението е пълно описано с всички
относими към състава му признаци, посочени са датата, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. Съдът е приел, че от изложените в
акта и наказателното постановление факти става ясно, какво деяние е осъществил
жалбоподателят, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като
по никакъв начин не се е стигнало до неразбиране от страна на нарушителя, за
какво го санкционират, респ. че не е било ограничено правото му на защита. Приел
е също, че констатираното нарушение и установената по делото фактическа
обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма - чл.8, ал.2
от ЗЧАВ, във вр. с чл.6, т.2, Приложение №2 от НИКТГУРНТК, както и на
санкционната такава - чл.34, ал.2 от ЗЧАВ, като е посочил, че от показанията на
разпитаните свидетели Д. И. и Е. Д. се установява, че е била изпълнена изцяло и
точно процедурата, предвидена в НИКТГУРНТК за извършване на проверка и вземане
на проби, за тяхното
транспортиране и съхранение и че това е видно и от съставения в деня на
проверката, съгласно чл.16, т.4 от НИКТГУРНТК, Протокол №Хс-0118/28.09.2022 година.
Съдът е посочил на следващо място, че формалната доказателствена сила на този
протокол не е била оборена в хода на съдебното производство, поради което и
отразените в него факти следва да се приемат за установени, в т.ч. и относно
реда за вземане на пробите и факта на вземането им в момент на разпространение
на горивото, като е приел, че възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че пробите от горивото не били взети, транспортирани и съхранени
по установения ред, остава абсолютно недоказано и не кореспондира с писмените и
гласни доказателства по делото, както и че в чл.18 и сл. от НИКТГУРНТК е описан
редът и начина за вземане на проби от течни горива от бензиноколонки, който в
случая е спазен. След анализ на писмените доказателства и показанията на
разпитаните свидетели, съдът е приел, че няма основания да счита, че пробите от
гориво за дизелови двигатели по някакъв начин са били компрометирани или
замърсени и че в тази връзка следва да се отбележи още, че процесуалният
представител на жалбоподателя на 27.10.2022 год. е подписал, без възражения,
протокола, свързан с отварянето и изпитването на арбитражната проба,
удостоверяващ ненакърнимостта на запечатването и автентичността на пробата. Съдът
е посочил, че санкционираното дружество се е възползвало от нормативно
предвидената Процедура при оспорване на резултати, съгласно БДС EN ISO 4259-2,
уредена в Приложение №12 на НИКТГУРНТК и че жалбоподателят е поискал стартиране
на процедура по спор, която е протекла в два етапа, както и че за резултатите
от Етап 1 и Етап 2 са изготвени експертизи със заключения относно качеството па
проверяваното гориво за дизелови двигатели, коментирани по-горе. Приел е, че при
изготвяне на експертизите е спазена напълно процедурата и алгоритъмът на
Приложение №12 от НИКТГУРНТК, като е посочил, че изпитването на арбитражната
проба е проведено в акредитирана лаборатория, чиито резултати не може да се
поставят под съмнение и че тези резултати служат за доказателствено средство
при съдебно решаване на спора и се приемат за окончателни, съгласно чл.30в,
ал.1, т.3 и т.6 от ЗЧАВ и затова и исканата в жалбата съдебна химико-техническа
експертиза не е била назначена, доколкото за обстоятелствата от предмета па
доказване са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства. Съдът е изложил
и довод, че след като законът е предвидил окончателност на резултатите от
изпитването на арбитражната проба, то е недопустимо едва на този етап чрез нови
експертизи да се установяват други резултати от изпитването, каквото всъщност
се цели с искането. Не на последно място, районният съд е приел, че процесното
нарушение не представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материалноправна
разпоредба, като е посочил освен това, че деянието е формално, на просто
извършване и за съставомерността му вредни последици не са необходими, а й
конкретното извършеното не се отличава по степен на обществена опасност от
обичайната за този вид нарушения. Предвид всичко изложено, районният съд е
извел и окончателния си извод, че обжалваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно и че като такова, следва да бъде потвърдено, поради
което и с обжалваното в настоящото производство решение, го е потвърдил.
С оглед изхода на
делото и направената претенция за разноски, районният съд е приел, че на
основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, следва на административнонаказващия
орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37
от ЗПП, като се е обосновал, че същото следва да се присъди в минималния размер
от 80 лева. Посочил е, че доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
– град София, именно в полза на същата, в качеството й на юридическо лице,
следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата
на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция,
съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че
оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд,
съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен
състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския
районен съд също така е допустимо, като постановено по подадена от надлежно
легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Решението на първата
съдебна инстанция е неправилно. Същото се явява постановено при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на
материалния закон. Съображенията за това са следните:
От доказателствата по делото
действително се установява, че на 28.09.2022 год., на
основание чл.16 от НИКТГУРНТК, служители в ДАМТН извършили проверка на обект - Бензиностанция
№*, стопанисвана от касатора „СИМЕКС“ ЕООД, находяща се в ***. Проверката и
вземането на проби били извършени в присъствието на С. Ю. Х.,
обслужващ бензиностанцията, видно от данните, съдържащи се в Протокол №Хс-0118/28.09.2022
год. за проверка и вземане на проба от течно гориво. В този протокол бил описан процесът на вземане на пробите, същият е
съставен в присъствието на посочения по-горе служител на дружеството, като са
положени подписи и печати, както от страна на дружеството, така и от
служителите на ДАМТН. В протокола е описано, че пробата е взета в 6 броя
чисти, еднолитрови, метални съдове за еднократна употреба, всеки напълнен до
80% от обема, като разпределението на съдовете с пробата е: 4 броя с контролна
проба, от които 3 броя за ГД „ККТГ“ и 1 брой за проверяваната фирма, и 2 броя с
арбитражна проба за ГД ККТГ, както и е описано, че съдовете с контролна и
арбитражна проба са затворени, етикетирани и пломбирани с еднократна
пластмасова пломба с №111239 и обозначение ГД „ККТГ“.
Установява се, че в случая
изпитването на взетите проби (контролни) от процесното течно гориво, е било
извършено три пъти:
- първо
в акредитирана подвижна лаборатория, съгласно чл.22, ал.4 НИКТГУРНТК – сектор „Подвижна лаборатория“ – град
Бургас, с Протокол от изпитване №В-0249/29.09.2022 год. и
Експертно заключение за съответствие на течно гориво с изискванията за качество
№ЕЗ-0818/29.09.2022 год., при което изпитване е установено несъответствие с
изискванията за качество, съгласно НИКТГУРНТК, по показателя „Пламна
температура“ (°С) – резултат 52°С при норма над 55°С. В
експертното заключение е посочено, че съгласно БДС EN ISO 4259-2 „Нефтопродукти и сродни
продукти. Прецизност на методите за измерване и на резултатите – част 2:
Тълкуване и приложение на данните за прецизност относно методите за изпитване“,
при получен резултат от изпитването под 52.82°С,
продуктът не съответства на изискванията за качество по този показател.
- на основание
чл.22, ал.6 от НИКТГУРНТК, за втори път контролна проба от горивото за дизелови
двигатели е изпитано в акредитирана стационарна лаборатория за изпитване на
горива, смазочни материали и присадки в град София, като са издадени Протокол от
изпитване №С-0328/30.09.2022 год. и Констативен
протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество №КП-0559/30.09.2021
год., като и при това изпитване течното гориво показало несъответствие,
съгласно чл.6, т.2, Приложение №2 от НИКТГУРНТК, по посочения показател „Пламна
температура“ (°С). Полученият резултат от изпитването бил 51°С
при норма над 55°С. В този констативен протокол е
посочено, че след прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за
изпитване, съгласно БДС EN ISO
4259-2 „Нефтопродукти и сродни продукти. Прецизност на методите
за измерване и на резултатите – част 2: Тълкуване и приложение на данните за
прецизност относно методите за изпитване“, при получен резултат от изпитването
под 52.95°С, продуктът не съответства
на изискванията за качество по този показател.
Със
Заявление Вх.№84-01-775-1 от 03.10.2022 год. на ДАМТН – ГД ККТГ,
дружеството, на основание чл.30в, ал.1, т.4 от ЗЧАВ, във вр. с
чл.22, ал.9 от НИКТГУРНТК, е оспорило резултатите от изпитването в
стационарната лаборатория. Към заявлението е представен Протокол от изпитване №397/03.10.2022
год., издаден от акредитирана Изпитвателна лаборатория
за горива при „**“ ООД ***, ул.„***“ №***. Видно от този протокол от изпитване,
полученият резултат по показателя „Пламна температура“ на изпитваното гориво за
дизели двигатели, е 54.5°С, при норма над 55°С, т.е. полученият резултат от
това изпитване се различава от резултата от изпитването, извършено в акредитираната
стационарна лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки в
***/разлика от 3.5°С/. Следва да се отбележи, че и трите
изпитвания на контролната проба от дизеловото гориво са извършени по един и
същи метод – „Метод на Пенски - Мартенс със затворен тигел“.
Предвид горното, във връзка с
изискванията на БДС EN ISO 4259-2, т.7 „Процедура
при спор“ и във връзка с Приложение №12 към чл.22, ал.9 от НИКТГУРНТК, Етап 1
от процедурата, е изготвена Експертиза за съответствие на течно гориво след
прилагане на процедура при оспорване на резултати, съгласно БДС EN ISO 4259-2, с №Ек-009 от 04.10.2022 год. В същата са
посочени резултатите от изпитванията в стационарната лаборатория на ГД „ККТГ“ в *** и в Изпитвателната лаборатория за горива „**“ ***,
съответно 51°С и 54.5°С. В тази експертиза е посочено, че съгласно Етап 1 от
процедурата по оспорване на резултатите е преизчислена границата на
съответствие А2/вероятно се има предвид долна граница за показателя,
преизчислена след прилагане на критериите на БДС EN ISO 4259-2, означавана със символа А’2, посочен
в Таблица 1 към Приложение №12/, като вече е отразено, че тази долна граница е 52.79°С, на база средната стойност от резултатите на двете
лаборатории и възпроизводимостта на метода R. В експертизата е прието, че са изпълнени условията
на буква „в“ от Етап 1 по Приложение №12, като е посочена формулата 
,, в която, Хs е средната стойност на показателя „Пламна
температура“, получена от стационарната лаборатория на ГД „ККТГ“ – в случая 51°С,
а XR e средната стойност на показателя, получена
от акредитираната лаборатория за контролната проба на заинтересованата страна –
в случая 54.5°С. Така е получена средна стойност на резултатите от двете
лаборатории по този показател – 52.75°С, като е прието, че същата е по-ниска от
преизчислената долна граница на съответствие – 52.75°С<52.79°С, т.е. разликата е само 0.04°С/четири стотни от градус по
Целзий/. При това положение, в заключението на експертизата е прието, че при
условията на буква „в“ от Приложение №12,не може да
бъде установено, дали горивото за дизелови двигатели съответства или не
съответства на изискванията по показателя „Пламна температура“ и че за
окончателно заключение относно съответствието или несъответствието на горивото
по този показател се пристъпва към Етап 2 от процедурата – изпитване на
арбитражна проба в трета акредитирана лаборатория.
Копие от тази експертиза е
изпратен на касатора „СИМЕКС“ ЕООД с писмо
Изх.№84-01-775-2 от 04.10.2022 год. на главния
директор на ГД „ККТГ“ към ДАМТН, като в отговор от страна на дружеството е
изпратено заявление с Вх.№84-01-775-4 от 12.10.2022 год. на ГД „ККТГ“ към ДАМТН,
в което е изразено желание да бъде продължена процедурата по оспорване на
резултата в Етап 2, съгласно Приложение №12 към чл.22, ал.9 от НИКТГУРНТК, като
за изпитване на арбитражната проба е предложена Изпитвателна лаборатория за
горива към „***“ ООД - ***, кв.„***“, Петролна база „***“.
Това предложение за избор на лаборатория е било прието от страна на ГД „ККТГ“
към ДАМТН, за което дружеството е уведомено с писмо с Изх.№84-01-775-5 от
14.10.2022 год. на главния директор на ГД „ККТГ“.
Така, в крайна сметка, е
извършено изпитване на арбитражна проба от горивото за дизелови двигатели акредитирана
Изпитвателна лаборатория за горива към „***“ ООД - ***,
кв.„***“, Петролна база „***“, за което е съставен Протокол
от изпитване №0878/27.10.2022 год. Видно от този протокол от изпитване,
полученият резултат по показателя „Пламна температура“ на изпитваното гориво за
дизели двигатели, е 51.5°С, при норма над 55°С, т.е. полученият резултат от
това изпитване се различава от резултатите от изпитването, извършено в другите
две акредитирани лаборатории - стационарна лаборатория за изпитване на горива,
смазочни материали и присадки в град София (51°С) и в Изпитвателната
лаборатория за горива „**“ *** (54.5°С) - получен е трети, различен резултат на
този показател.
Предвид горното, във връзка с
изискванията на БДС EN ISO 4259-2, т.7 „Процедура
при спор“ и във връзка с Приложение №12 към чл.22, ал.9 от НИКТГУРНТК, Етап 2
от процедурата, е изготвена Експертиза за съответствие на течно гориво след
прилагане на процедура при оспорване на резултати, съгласно БДС EN ISO 4259-2, с №ЕА-009
от 04.10.2022 год. В същата са посочени резултатите от изпитванията в
стационарната лаборатория на ГД ККТГ в ***, в Изпитвателната лаборатория за
горива „**“ *** и в Изпитвателна лаборатория за горива към „***“ ООД ***, съответно
51°С, 54.5°С и 51.5°С. В тази експертиза е посочено, че съгласно Етап 2 от
процедурата по оспорване на резултатите, границата на съответствие А’2 =
52.8°С/вероятно се има предвид
долната граница за показателя, преизчислена след прилагане на критериите на БДС
EN ISO 4259-2/. Описано е, че разликата между
най-отклоняващия се резултат на едната лаборатория и средноаритметичното на
резултатите от другите две лаборатории Х = 51.25°С е по-голяма от R3 (3.25>2.85), т.е. изпълнено било условието на буква „б“ от Приложение №12. Посочено е, че след прилагане на
условието в буква „б“: Х<А’2
(51.25°С<52.8°С), то
горивото не съответства на изискванията за качество по показателя „Пламна
температура“, като това е прието и в заключението на експертизата.
Касационната инстанция счита,
че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като не е
допуснал поисканата от жалбоподателя експертиза с посочените още в жалбата
задачи, приемайки, че резултатите от извършените изпитвания служат за
доказателствено средство при съдебно решаване на спора и се приемат за
окончателни, съгласно чл.30в, ал.1, т.3 и т.6 от ЗЧАВ и че след като законът е
предвидил окончателност на резултатите от изпитването на арбитражната проба, то
е недопустимо едва на този етап чрез нови експертизи да се установяват други
резултати от изпитването, каквото всъщност се целяло с искането. Действително,
нормата на чл.30в, ал.1, т.6 от ЗЧАВ регламентира, че резултатите от
изпитванията на пробите по т.2, 3 и 4 служат за доказателствено средство при
съдебно решаване на спора, като следва да се отбележи, че посочената в
решението норма на чл.30в, ал.1, т.3 от с.з. се отнася за резултати от
изпитването на проби от твърди горива, а в случая става дума за течно гориво –
гориво за дизелови двигатели, при което относимата разпоредба е тази на чл.30в,
ал.1, т.4 от ЗЧАВ, съгласно която, в случаите на оспорване на резултатите от
изпитването на проби от течни горива се прилага процедурата за разрешаване на
спор съгласно наредбата по чл.8, ал.1, като в 7-дневен срок от получаване на
протокол/протоколи от изпитване и констативен/констативни протоколи
заинтересованата страна заявява оспорване на резултатите; разходите при оспорване
на резултатите са за сметка на заинтересованата страна.
Процедурата
при оспорване на резултати съгласно БДС EN ISO 4259-2 действително е уредена в
Приложение №12 към чл.22, ал.9 от НИКТГУРНТК. Съгласно приложението, определянето на съответствието
на течните горива с изискванията за качество и за съдържание на биогориво в
течно гориво е при доверителна вероятност 95% и нормално разпределение,
съгласно БДС EN ISO 4259-2 „Нефтопродукти и сродни продукти. Прецизност
на методите за измерване и на резултатите. Част 2: Тълкуване и
приложение на данните за прецизност относно методите за изпитване.“. Процедурата се прилага само за
резултати от изпитване с точни количествени стойности, които трябва да попадат
в измервателния обхват на стандартизирания метод за изпитване. В Таблица
1 от приложението са посочени използваните символи, след което чрез
математически формули е посочено, в кои случаи се приема, че проверяваният
продукт съответства на изискванията, като формулите се различават и в
зависимост от това дали пробата е взета от производител, вносител или данъчен
склад, или от краен производител (бензиностанция), както в настоящия случай.
В Приложение
№12 е регламентирано, че процедурата по оспорване протича в два етапа. За резултатите от Етап 1
и Етап 2 се изготвят експертизи със заключение за съответствие или
несъответствие на течното гориво. Етап 1 включва
изпитване в акредитирана лаборатория на контролната проба, предоставена на проверяваното
лице, след което заинтересованото лице предоставя на контролните органи
протокол от това изпитване по спорния показател, издаден му от акредитирана
лаборатория.
Съгласно нормативната уредба,
за да се извърши преценка дали продуктът следва да се приеме за съответстващ (б.„а“ от Приложение №12); не може да бъде установено дали
продуктът съответства или не на изискванията и е възможно към преминаването към
Етап 2, който именно представлява изпитване в трета акредитирана лаборатория на
арбитражната проба по чл.20, ал.1, съхранявана в ГД „ККТГ“ (б.„б“) или пък са налице условията по б.„в“
и не може да бъде установено дали продуктът съответства или не на изискванията
и отново се преминава към Етап 2, като независимо от разликата, отново се
използват математически формули, чрез които да се установи наличието на
условията по б.„а“, „б“ или „в“ и съответно, ако са
налице условията по б.„б“ или б.„в“,
да се премине към Етап 2 от Процедурата по оспорване на резултати.
В настоящия случай, както е
описано и по-горе, е преминато през всички етапи на процедурата по оспорване,
съгласно Приложение №12 към чл.22, ал.9 от НИКТГУРНТК, като са извършени
изпитвания на пробата от горивото в три различни различни акредитирани
лаборатории, вкл. извършено е изпитване и на
арбитражната проба. Касаторът „СИМЕКС“ ЕООД, с направеното искане за допускане
съдебна химико-техническа експертиза, не е поискал ново изпитване на проба от
горивото за дизелови двигатели в акредитирана лаборатория, като всъщност е
приел и се е съгласил с получените резултати от направените изпитвания по
показателя „Пламна температура“. Твърденията, изложени в жалбата до районния
съд и направеното искане във връзка с тези твърдения, касае не самите резултати
от изпитванията, а правилното приложение на математическите формули, посочени в
приложението, както и спазването на алгоритъма, предвиден в това Приложение №12
към чл.22, ал.9 от НИКТГУРНТК. Настоящият състав споделя довода, че не става
ясно и не е доказано, как е преизчислена границата на съответствие А’2,
т.е. долната граница за показателя „Пламна температура“, преизчислена след
прилагане на критериите по БДС EN ISO 4259-2
и съответно, защо в Експертизата за съответствие №Ек-009/04.10.2023 год. тази граница на съответствие А’2 е посочена със стойност
52.79°С, а не с някаква друга стойност. В
експертизата се сочи, че границата на съответствие е преизчислена на база на
средната стойност от резултатите на двете лаборатории и възпроизводимостта на
метода R. Следва да се отбележи, че в Констативния
протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество
№КП-0559/30.09.2021 год., тази долна граница за показателя „Пламна температура“
е посочена със стойност 52.95°С, като след извършеното изпитване на контролна
проба от горивото в Изпитвателната лаборатория за горива „**“ ООД ***, този
показател - долна граница за съответствие А’2, не е изчислен и не е
посочен никъде. При това остава неясно, как в експертизата е преизчислена тази
граница на съответствие на база на средната стойност от резултатите на двете
лаборатории, при положение, че резултат за този показател, от едната
лаборатория въобще няма посочен, а още по-малко става ясно, как тази стойност е
получена и с възпроизводимостта на метода R.
Във връзка с
това настоящият състав намира за основателен и довода, че не става ясно и
доказано, как е преизчислена и защо долната границата на съответствие А’2 в
Експертиза №Ек-009/04.10.2023 год. е посочена със стойност 52.79°С, а не 52.25°С, която стойност
би следвало да е граница на съответствие, при минимална долна граница за този
показател - 55°С и при 95% доверителна вероятност, т.к. пробата от проверявания продукт е взета от
краен разпространител (бензиностанция), съгласно Приложение №12. Това е довело
до прилагането на буква „в“ от Приложение №12, като
остава открит въпроса, не е ли следвало да се приеме горивото за съответстващо
на изискванията по буква „а“ от приложението, при получената средна стойност на
този показател – „Пламна температура“ - 52.75°С,
въз основа на резултатите от изпитванията в стационарната лаборатория на ГД
„ККТГ“ и от акредитираната лаборатория, извършила изпитването на контролната
проба на касатора.
Съдът
споделя и довода, че в Експертиза за съответствие на течно гориво №ЕА-010/28.10.2022 год. на ГД „ККТГ“ към ДАМТН, в т.11 Анализ на
резултатите, предпоследен абзац е посочено,
че „ … средноаритметично на резултатите на другите две лаборатории (Х = 51.25°С)
е по-голяма от R3 (3.25<2.85), т.е. посочена е стойност на R3 – 2.85, без по никакъв начин да е ясно, как е
изчислена стойността на R3 и
какво всъщност означават посочените стойности – 3.25 и 2.85.
В
случая, първата съдебна инстанция, без да е събрала доказателства за това дали
са били налице условията по б.„а“ или по б.„в“ от регламентираната процедура,
при които е възможно да се премине или се преминава към Етап 2, е достигнала до
извод, че процесното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и с
обжалваното решение го е потвърдил. Настоящия състав на касационната инстанция
намира, че така изводът му в тази насока се явява необоснован.
Отговорността
за осигуряване разкриването на обективната истина в съдебната фаза на
административнонаказателното производство се носи от съда – чл.13 от НПК, вр. с
чл.84 от ЗАНН. По тази причина чл.107, ал.2 от НПК предвижда, че събирането на
доказателствата става не само по инициатива на страните, но задължава
инстанцията по същество да събира доказателства и по свой почин, когато това е
необходимо за разкриване на обективната истина. Такава необходимост ще е налице
винаги, когато за изясняване на релевантни за спора факти и обстоятелства са
необходими специални знания от областта на науката или техниката, т.е. когато
се налага назначаването на експертиза, съгласно чл.144, ал.1 от НПК.
За да
установи с категоричност, дали при така получените резултати от изпитванията в стационарната лаборатория на ГД
„ККТГ“ и от акредитираната лаборатория в ***, извършила изпитването на контролната
проба на касатора, са били налице условията по б.„а“ от Приложение №12 или били са
налице условията по б.„в“, съответно по б.„б“
от регламентираната процедура, при които е възможно да се премине или се
преминава към Етап 2 от процедурата, съдът е следвало да назначи поисканата от
жалбоподателя съдебно-химическа експертиза, по която вещо лице - химик, със
съответната специалност, запознавайки се с материалите по делото и прилагайки
посочените в Приложение №12 алгоритъм и математически формули и относимия
стандарт, да даде отговор на въпросите: Спазен ли е алгоритъмът, регламентиран
в Приложение №12 към чл.22, ал.9 от НИКТГУРНТК, съответно спазен ли е БДС EN ISO 4259-2, като се
опишат последователно процедурите, които следва да се извършат при оценка на
съответствието на горивото за дизелови двигатели по показателя „Пламна
температура“ и оттам на резултатите, получени при изпитванията на горивото в
акредитираните лаборатории, както и правилно ли са приложени математическите
формули, посочени в Приложение №12? Налице ли са условия за приемане на
продукта – гориво за дизелови двигатели за съответстващо на изискванията при
условията на буква „а“ от Приложение №12 към чл.22, ал.9 от НИКТГУРНТК, като се приложат посочените в
приложението математически формули и относимия стандарт? Правилно ли е прието,
че е налице условието по буква „в“ от Приложение №12 – „не може да бъде
установено дали продуктът съответства или не съответства на изискванията“/в
случая по показателя „Пламна температура“/ и правилно ли е преминато към Етап 2
от процедурата?
С оглед
на всичко изложено се налага изводът, че са допуснати съществени нарушения по
събиране на доказателствата – чл.107, ал.1 - ал.3 от НПК, тъй като не са
събрани доказателства, които да установят релевантни за правния спор факти и
обстоятелства, в резултат на което районният съд е постановил своя съдебен акт
при неизяснена фактическа обстановка и необосновани правни изводи. Това
обуславя отмяната на обжалваното решение като неправилно и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
При
новото разглеждане на делото, с оглед обективно, всестранно и пълно изследване
на всички релевантни за правния спор факти и обстоятелства, както и с цел
разкриване на обективната истина по делото, съдът следва да извърши проверка и
оценка на събраните доказателства, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, да събере допълнително и други доказателства за изясняване на
спорните обстоятелства, включително като назначи съдебно-химическа експертиза,
с цел установяване наличието на хипотезата по б.„а“ или по б.„в“ и съответно, по
б.„б“ от Приложение №12 към НИКТГУРНТК; да установи в пълнота релевантните за
спора обстоятелства като отговори и на всички възражения на санкционираното
лице, едва след което да извърши преценка за законосъобразността на така издаденото
наказателно постановление.
При
новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе, с оглед
изхода на спора, и по отговорността за разноските, съгласно чл.226, ал.3 от АПК, във вр. с чл.63д от ЗАНН.
Така
мотивиран и на основание чл.221, ал.2, изр.1, пр.2 и чл.222, ал.2, т.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №175 от 03.08.2023 год., постановено по АНД №297/2023 год. по описа
на Районен съд - Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление
№КГ-2482 от 16.02.2023 год., издадено от председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор/ДАМТН/.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане, от друг състав на Районен съд - Кърджали.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.