РЕШЕНИЕ
№ 892
гр. Бургас , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20202120105574 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от Д. ХР. ХР., ЕГН
********** с постоянен адрес: гр. Б.***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Иван Богоров” № 1, ет.1, адвокат Т.И. против М. ХР. П., ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. Б.*** и В. Н. П., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.
Б.***, с която се иска да бъде прието за установено по отношение на
ответниците, че Д. ХР. ХР. е собственик по наследство на следните
недвижими имоти:
- 1/2 ид.ч. от СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР № ****.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрена със заповед № РД-18-
9/30.01.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Б.***
разположена в поземлен имот ****, със застроена площ: 72 кв.м., брой
надземни етажи: 1, предназначение на сградата: жилищна сграда -
еднофамилна;
- 1/2 ид.ч. от СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР № ****.3 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрена със заповед № РД-18-
9/30.01.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: ггр. Б.***,
разположена в поземлен имот ****, със застроена площ: 38 кв.м., брой
1
надземни етажи: 1, предназначение на сградата: селскостопанска сграда;
- 1/2 ид.ч. от СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР № ****.4 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрена със заповед № РД-18-
9/30.01.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Б.****,
разположена в поземлен имот ****, със застроена площ: 6 кв.м., брой
надземни етажи: 1, предназначение на сградата: постройка допълващо
застрояване;
- 1/2 ид.ч. от 635/771 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№ **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас,
одобрена със заповед № РД-18-9/30.01.2009 година на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Б.****, с площ от 771
кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при граници на поземления имот: ПИ
№ 07079.820.444, ПИ № 07079.820.452, ПИ № 07079.820.945, ПИ №
07079.820.458, ПИ № 07079.820.457, ПИ № 07079.820.456,
както и да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищцата владението
върху посочените идеални части от недвижимите имоти. Моли за отмяна на
нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 116, т. II, рег. №
2751, дело № 271 на нотариус К.К., рег. № 248 по регистъра на НК, с район на
действие БРС, вписан в Агенция по вписванията - Имотен регистър Бургас
вх.рег. № 6081/23.06.2020 година, акт № 15, том 19, дело № 3364.
В исковата молба се твърди, че ищцата Д. Х. Х. и ответницата М. ХР.
П. са наследници на Х.Г.Х. - б.ж. на гр. Бургас, починал на 18.02.2010 година
и на Ф.С. Х. - б.ж. на гр. Бургас, починала на 05.04.2012 година. На основание
наследяване двете са съсобственици в равни части - по 1/2 ид.ч. от описаните
недвижими имоти. Двамата ответници са само държатели на идеалните части
от процесните имоти, притежавани от Д. ХР. ХР. по наследството от нейните
родители и същите никога не са имали нито субективния елемент на
владението (animus), нито обективния такъв (corpus), поради което не се е
осъществил фактическия състав на чл. 79 ЗС. В допълнителна молба
уточнение на исковата молба сочи, че част от поземлен имот с идентификатор
№ **** е собственост на Община Бургас - 136/771 кв.м. ид.ч., поради което
претенцията е за 1/2 от 635/771 кв.м. от имота. С тези мотиви моли за
2
уважаване на иска.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответниците, които са оспорили исковата претенция като недопустима и
неоснователна по подробно развити в отговора си съображения. Поддържат
становището, че между страните не е налице съсобственост. Твърди се, че
ответниците - съпрузи са придобили собствеността върху имот с
идентификатор № ****.1, ведно с 317,5/771 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор № ****. Останалата част от дворното място твърдят, че са
придобили по давност. Съгласно констативен нот. акт № 116, т. II, рег. №
2751, дело № 271/2020г. на нотариус Кр. К., с район на действие БРС, по
силата на давностно владение след смъртта на наследодателя Х.Г.Х., б.ж. на
гр.Бургас, продължило повече от десет години, непрекъснато, несмущавано и
необезпокоявано, двамата ответници придобили в СИО изключителното
право на собственост върху сгради с идентификатори ****.2, ****.3 и ****.4
по КККР на гр.Бургас, както и за останалите от дворното място 317.5/771
кв.м. ид ч. от ПИИ **** по КККР на гр.Бургас. В тази връзка оспорват
констативния н.а № 59, т. II, рег. № 5882, дело № 211/2020г. на нотариус В.Д.
с район на действие БРС, като неверен и непротивопоставим на ответниците и
претендират отмяната му изцяло. Като допълнителен мотив сочат, че в този
нот. акт не са съобразени собствените на Община Бургас 136/771 кв.м. ид.ч.
Оспорват като неверен нот. акт № 17, т.1, рег. № 582, дело № 12/2021г.
нотариус В.Д. за поправка на предходния констативен нотариален акт и молят
за отмяната му. Твърди се, че ищцата не е упражнявала фактическа власт
върху процесния имот нито лично, нито чрез дъщеря си, нито пък по някакъв
начин е прекъсвала и смущавала изтеклото в полза на ответниците давностно
владение за имотите, предмет на делото с начална дата 18.02.2010г. Освен
представените документи оспорват и 5 бр. скици от СГКК-Бургас в частта
относно посочените като титуляри на вещни права ищца и наследодателя
Х.Г.Х.. С тези мотиви молят за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 108 от ЗС.
3
За успешното провеждане на ревандикационния иск е необходимо
ищецът да докаже, че е собственик на вещта, че не упражнява фактическа
власт върху нея и че ответникът я владее без правно основание, като тези
предпоставки, визирани в нормата на чл.108 ЗС, трябва да са налице
кумулативно.
По делото не се спори и видно от нотариален акт № **** год. на
Бургаския нотариус, дворно място от 635 кв.м., съставляващо имот
планоснимачен № III-42 в кв. 24 по плана на с. Сарафово, ведно с построените
в него жилищна сграда и навес са придобити от бащата на страните Д.Х. и
М.П. – Х.Г.Х. по наследство и отказ от наследство. Страните не спорят, че
Х.Х. е починал на 18.02.2010 година, като е оставил за свои законни
наследници: своята съпруга Ф.С. Х. и двете си дъщери - М. ХР. П. и Д. ХР.
ХР.. Съгласно чл. 5 и чл. 9 от ЗН наследниците на Х.Х. наследяват в равни
части.
Не е спорно, че изградените в имота постройки /с изключение на
сграда с идентификатор № ****.1/ са били собствени на наследодателя Х.Г.Х.,
починал на 18.02.2010г., а това са именно: сграда с идентификатор № ****.2 –
72 кв.м. – жилищна сграда, сграда с идентификатор № ****.3 – 38 кв.м. –
селскостопанска сграда и сграда с идентификатор № ****.4 – 6 кв.м. –
постройка на допълващо застрояване. Доколкото описаните имоти са били
собственост на Х.Г.Х., след неговата смърт законните му наследници -
съпругата Ф.С. Х. и двете му дъщери - М. ХР. П. и Д. ХР. ХР. са наследили в
равни части - по 1/3 ид.ч. от същите имоти.
Видно от удостоверение от 16.03.2021г. на Община Бургас, след
извършена проверка по актовите книги за общинска собственост на Община
Бургас е установено, че 139/774 кв.м. идеални части от УПИ VIII - 210 в кв.
32 по ПУП – ПРЗ, съответстващи на 136/771 кв.м. идеални части от поземлен
имот с идентификатор № **** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Бургас, са общинска собственост, за които е съставен Акт №
9441/11.08.2020г. за частна общинска собственост. Останалите 635/771 кв.м.
идеални части от поземлен имот с идентификатор № **** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, кв. Сарафово, ведно с
изградените в него жилища и нежилищни второстепенни сгради са
4
собственост на физически лица съгласно документи за собственост.
Представен е констативен нотариален акт № 59, т. II, peг. № 5882,
дело № 211 от 15.06.2020 година на нотариус В.Д., рег. № 491 по регистъра на
НК, с район на действие БРС, вписан в Агенция по вписванията - Имотен
регистър вх.рег. № 5750/16.06.2020 година, акт № 190, том 17, дело № 3183 и
нотариален акт за поправка на констативен нотариален акт за придобитите по
наследяване от ищцата Д.Х. 1/2 ид.ч. от описаните недвижими имоти.
Видно от констативен нот. акт № 116, т. II, рег. № 2751, дело №
271/2020г. на нотариус Кр. К., с район на действие БРС, признато е, че по
силата на давностно владение след смъртта на наследодателя Х.Г.Х., б.ж. на
гр.Бургас, продължило повече от десет години, непрекъснато, несмущавано и
необезпокоявано, двамата ответници М. ХР. П. и В. Н. П., са придобили в
СИО изключителното право на собственост върху сгради с идентификатори
****.2, ****.3 и ****.4 по КККР на гр.Бургас, както и останалите от дворното
място 317.5/771 кв.м. ид ч. от ПИ **** по КККР на гр.Бургас.
Според ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г. на ОСГК на
ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на собственост по реда на
чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по 179, ал.1 ГПК
относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост. Посочено е, че при оспорване на признатото с акта право на
собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, но в
мотивите е пояснено, че това разрешение е приложимо в случаите, когато
оспорващата страна не разполага с документ за собственост. Когато обаче и
двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на
собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то
разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши
по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже
своето право.
В случая ищцата извежда своето право на собственост върху
процесните имоти в качеството си наследник на своите родители.
Следователно, в тази хипотеза, съгласно цитираната по - горе задължителна
съдебна практика, всяка от страните носи доказателствената тежест за
установяване на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни
5
последици. След като основанието, на което съсобственикът е придобил
фактическата власт върху вещта, признава такава и на останалите
съсобственици, това го прави държател на техните идеални части, и ако се
позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си
с намерение да ги свои, и че тези действия са доведени до знанието на
останалите съсобственици.
За изясняване и установяване на релевантните за предмета на
доказване факти са събрани гласни доказателства. Всички разпитани
свидетели установяват обстоятелството, че съпругата на Х.Х., починал през
2010г. – Ф.С. Х. е продължила да живее в първата сграда, която се намира
отпред до входната врата на самия двор до своята смърт през 2012г. Никой от
свидетелите не е присъствал на разговор, след смъртта на Х.Х., между
майката Ф. Х. и дъщерята М., в който да е обсъждан въпроса, че М. има
претенции за процесната сграда. Свид. Т. и свид. К. са категорични, че баба
Ф. се е грижила винаги за имота, отглеждала зеленчуци, овошки, които
съществуват и до днес. В сградата живеела бабата с внучката си, а ищцата
често идвала. След смъртта на бабата, ответницата М. сменила ключовете и
през пролетта на 2013г. не допуснала сестра си Д. в имота, като в двора било
пуснато и куче. Свид. С., приятел на сина ответниците, също заявява, че
бабата и дядото са живеели във въпросната къща докато са починали. След
тяхната смърт в първата къща не живеел никой. Сочи, че не е виждал никой в
имота, включително и внучката С.. Виждал, че М. и В. стопанисват къщата,
т.е. поддържат я „да не падне покрива“; укрепено е, поддържат и фасадата;
насипват за минаване на колите по двора мястото, което се ползва и за двете
къщи – пътеката. Свид. А. също посочва, че в старата къща е живяла майката
на М. до смъртта си, след което не му е известно някой да е живял там, а
понастоящем не живее никой. Известно му е, че М. и В. имат ключове за нея.
Те ползвали къщата, като помощна къща; правили ремонт на стопанската
сграда - ремонт на навеса отзад на старата къща, тъй като се срутил. Не знае
дали по самата шаронска къща са правили ремонти, нито за конфликти между
М. и сестра й.
В обясненията дадени по реда на чл. 176 от ГПК, ищцата признава
6
обстоятелството, че през 2013г. е опитала да влезе в наследствения имот, но
не е била допусната.
При така установените факти, съдът намира следното: Извършването
на ремонт на навеса, а дори и на покрива на стопанската сграда,
облагородяването на свободната от застрояване част от дворното място с
оглед паркирането на собствения автомобил представляват действия по
ползване. Никое от тях обаче не е акт на отрицание на правата на останалите
съсобственици, които до смъртта на майката на страните Ф. Х. през 2012г. са
били именно Ф. и ищцата Д.. Владението на съсобственика, който е държател
на идеалните части на другите съсобственици не осъществява оригинерното
основание на чл. 79, ал. 1 ЗС, дори да е продължило повече от 10 години.
Необходимо е да се предприемат едностранни действия, с които по явен и
недвусмислен начин да се демонстрира намерението да се придобие имота за
себе си, като тези действия следва да са доведени до знанието на
съсобственика, каквото действие в случая е отказаният достъп до имотите. За
пръв път достъпът до имотите на сънаследницата Д. е отказан след смъртта на
нейната майка, но не и последната докато е била жива, т.е. не се установява
достъпът до имотите да е отказан след смъртта на баща й. Преди това тя е
имала свободен достъп и до дворното място, и до сградите. Изложеното се
установява от гласните доказателства, събрани чрез разпита на доведените
свидетели. От показанията на свид. С. Т. и М. К. се установява още, че
дъщерята на ищцата - свид. С. Т. е живеела в процесната жилищна сграда с
баба си Ф. до около месец преди смъртта й и е била посещавана от майка си
Д.. Събраните гласни доказателства чрез разпитите на свидетелите Т. и К.,
съдът кредитира изцяло като обективни и логични. Според настоящия състав
същите не се опровергават и от показанията на свид. С. и свид. А., доколкото
последните при посещенията си в имота и да не са виждали внучката на Ф. -
С., не установяват по категоричен начин, че детето не е пребивавало при баба
си. Безспорно е, че Ф.С. Х. - б.ж. на гр. Бургас е починала на 05.04.2012
година, а достъпът до имотите на ищцата Д. е отказан едва след смъртта на
нейната майка, като исковата молба е депозирана на 17.09.2020г.
Възражението за придобивна давност е неоснователно поради това, че
установеното владение 7 години преди завеждането на иска /считано от
2013г./ е недостатъчно и в границите на настоящото производство давност не
тече (чл. 84 ЗС, вр. чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД). Според теорията и съдебната
7
практика, спокойно е владението, което не е установено с насилие и не се
поддържа с насилие – решение №376/12.03.2013 г. по гр.д.№ 260/2012 г. на
ВКС, І ГО. Правните действия, извън изброените в чл.116 ЗЗД, не могат да
смутят владението и да прекъснат придобивната давност. Една от най-
важните последици от предявяването на иск по чл. 108 от ЗС е смущаване на
владението и прекъсването на придобивната давност, която е текла до този
момент. Ето защо, изложеното от ответниците по иска възражение за изтекла
в тяхна полза придобивна давност е неоснователно.
Доколкото с решението си съдът ще уважи предявения за защита на
засегнатото материално право иск с правно основание чл.108 ЗС, съдът следва
на осн. чл.537, ал.2 от ГПК да отмени констативния нотариален акт, с който
ответниците са признати за изключителни собственици на процесните имоти
до размер на 1/2 идеална част, тъй като предявеният иск ще бъде уважен в
искания размер от 1/2 идеална част.
Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на ищцовата
страна се дължат деловодни разноски в размер на 1758,25 лева в настоящото
производство.
Настоящият състав намира, че на ответната страна не се дължат
разноски за прекратената част от производството доколкото същата касае
идеални части от имот, които са собственост на трето лице и по отношение на
които идеални части страните нямат претенции.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. ХР. П., ЕГН
********** с постоянен адрес гр. Б.*** и В. Н. П., ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. Б.***, че Д. ХР. ХР., ЕГН ********** с постоянен адрес:
гр. Б.*** е собственик по силата на наследство от наследодателят Х.Г.Х. - б.ж.
на гр. Бургас, починал на 18.02.2010 година и наследодателят Ф.С. Х. - б.ж. на
гр. Бургас, починала на 05.04.2012 година, на
- 1/2 ид.ч. от СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР № ****.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрена със заповед № РД-18-
8
9/30.01.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Б.***
разположена в поземлен имот ****, със застроена площ: 72 кв.м., брой
надземни етажи: 1, предназначение на сградата: жилищна сграда -
еднофамилна;
- 1/2 ид.ч. от СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР № ****.3 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрена със заповед № РД-18-
9/30.01.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: ггр. Б.***,
разположена в поземлен имот ****, със застроена площ: 38 кв.м., брой
надземни етажи: 1, предназначение на сградата: селскостопанска сграда;
- 1/2 ид.ч. от СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР № ****.4 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрена със заповед № РД-18-
9/30.01.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Б.****,
разположена в поземлен имот ****, със застроена площ: 6 кв.м., брой
надземни етажи: 1, предназначение на сградата: постройка допълващо
застрояване;
- 1/2 ид.ч. от 635/771 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№ **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас,
одобрена със заповед № РД-18-9/30.01.2009 година на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Б.****, с площ от 771
кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при граници на поземления имот: ПИ
№ 07079.820.444, ПИ № 07079.820.452, ПИ № 07079.820.945, ПИ №
07079.820.458, ПИ № 07079.820.457, ПИ № 07079.820.456.
ОСЪЖДА М. ХР. П., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Б.*** и В.
Н. П., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Б.*** да предадат на Д. ХР. ХР.,
ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Б.***, владението върху собствената й
идеална част от следните имоти:
- 1/2 ид.ч. от СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР № ****.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрена със заповед № РД-18-
9/30.01.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Б.***
разположена в поземлен имот ****, със застроена площ: 72 кв.м., брой
надземни етажи: 1, предназначение на сградата: жилищна сграда -
еднофамилна;
9
- 1/2 ид.ч. от СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР № ****.3 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрена със заповед № РД-18-
9/30.01.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: ггр. Б.***,
разположена в поземлен имот ****, със застроена площ: 38 кв.м., брой
надземни етажи: 1, предназначение на сградата: селскостопанска сграда;
- 1/2 ид.ч. от СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР № ****.4 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрена със заповед № РД-18-
9/30.01.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Б.****,
разположена в поземлен имот ****, със застроена площ: 6 кв.м., брой
надземни етажи: 1, предназначение на сградата: постройка допълващо
застрояване;
- 1/2 ид.ч. от 635/771 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
**** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас,
одобрена със заповед № РД-18-9/30.01.2009 година на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Б.****, с площ от 771
кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при граници на поземления имот: ПИ
№ 07079.820.444, ПИ № 07079.820.452, ПИ № 07079.820.945, ПИ №
07079.820.458, ПИ № 07079.820.457, ПИ № 07079.820.456.
ОТМЕНЯ нотариален акт по обстоятелствена проверка - констативен
нот. акт № 116, т. II, рег. № 2751, дело № 271/2020г. на нотариус Кр. К., с
район на действие БРС до размера на една втора идеална част от признатото
право на собственост върху СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР № ****.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрена със
заповед № РД-18-9/30.01.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, с
адрес: гр. Б.*** разположена в поземлен имот ****, със застроена площ: 72
кв.м., брой надземни етажи: 1, предназначение на сградата: жилищна сграда -
еднофамилна; СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР № ****.3 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрена със заповед № РД-18-
9/30.01.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: ггр. Б.***,
разположена в поземлен имот ****, със застроена площ: 38 кв.м., брой
надземни етажи: 1, предназначение на сградата: селскостопанска сграда;
СГРАДА С ИДЕНТИФИКАТОР № ****.4 по кадастралната карта и
10
кадастралните регистри на гр. Бургас, одобрена със заповед № РД-18-
9/30.01.2009 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Б.****,
разположена в поземлен имот ****, със застроена площ: 6 кв.м., брой
надземни етажи: 1, предназначение на сградата: постройка допълващо
застрояване; 1/2 ид.ч. от 635/771 ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Бургас, одобрена със заповед № РД-18-9/30.01.2009 година на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Б.****, с
площ от 771 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при граници на
поземления имот: ПИ № 07079.820.444, ПИ № 07079.820.452, ПИ №
07079.820.945, ПИ № 07079.820.458, ПИ № 07079.820.457, ПИ №
07079.820.456.
ОСЪЖДА М. ХР. П., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Б.*** и
В. Н. П., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Б.*** да заплатят на Д. ХР.
ХР., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Б.***, сумата от 1758,25 лева
(хиляда седемстотин петдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки)
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Вярно с оригинала:
ММ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
11