Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали,
12.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в
публичното заседание на двадесет и втори октомври две
хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Дарина
Байданова
при секретаря Марияна Суркова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 171 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422, ал.1 от ГПК.
Предявен е установителен иск за
дължимост на парично вземане по договор за потребителски кредит, прехвърлено с
договор за цесия след проведено заповедно производство.
В исковата молба ищецът „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД гр.София, сочи, че на 07.07.2017 г. ответникът П.Р.Р. в качеството си на заемател сключил с „Изи
Асет Мениджмънт" АД в камеството на заемодател Договор за паричен заем с №
2894155 за предоставяне в заем парична сума в размер на 800,00лв.,
представляваща главница и чиста стойност на кредита при ред и условия съгласно
договора и Общите условия към него,като реалното предаване на заемната сума било
извършено на датата на сключване на договора, при което заемодателят изпълнил
задълженията си, а за заемателя възникнало задължение да заплати погасителните
вноски по размер и брой съгласно договора при уговорена договорна лихва в
размер на 69,40лв., или, в срок до 01.12.2017г. на 21 равни седмични
погасителни вноски /МПВ/ всяка в размер на 41,40 лв. с падеж на първата МПВ 14.07.2017г. и краен падеж
- 01.12.2017г. Сочи се, че на длъжника била начислена такса разходи за събиране
на вземането в размер на 45,00лв. и неустойка за неизпълнение в размер на
394,59лв., за която страните постигнали споразумение да бъде разсрочена на 21
равни вноски, всяка в размер на 18,79 лв.,платими на съответните падежни дати
на погасителните вноски по договора за заем,като начислената неустойка била с
конкретно определен размер в договора за заем, а не била изчислена в процентно
съотношение. Или, погасителната вноска била в размер на 60,19 лв. На длъжника била
начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от
11.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда с общ размер на
начислената лихва – 136,58 лв., представляваща съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва. Ответникът не бил заплатил изцяло дължимия паричен
заем към Дружеството,а сумата погасена до момента била в размер на 541,53 лв.,
с която били погасени неустойка за неизпълнение 169,11лв., такса разходи 36,00
лв., договорна лихва 45,43 лв., главница 290,99лв. Срокът на договора изтекъл с
падежа на последната погасителна вноска - 01.12.2017 г. и не бил обявяван за
предсрочно изискуем. Сочи, че длъжникът бил уведомен за цесиите с исковата
молба, към която уведомленията били надлежно приложени, ведно с доказателствата
по делото. Претендира разноски в исковото и заповедното производство, вкл.юрисконсултско
възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание в писмена молба чрез
представител по пълномощие поддържа исковете и моли съда да ги уважи.Извършва
конкретизация на длъжниковата забава -
15.09.2017г. и посочва като начало на периода на претендираната договорна
лихва,неустойка и обезщетението за забава 15.09.2017г. Представя списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът П.Р.Р. в срока по чл.131 от ГПК депозира
писмен отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за неоснователен
и недоказан,като не оспорва, че на 07.07.2017 г. между него и „Изи Асет Мениджмънт"АД е сключен
договор за паричен заем №2894155 за сума в размер на 800 лв.,която следвало да
бъде върната на заемодателя до 01.12.2017 г. на 21 равни седмични погасителни
вноски в размер на 41,40лв. всяка. Не оспорва, че общата стойност на плащанията
по кредита е договорена на 869,40 лв., от която 800 лв. главница и 69,40 лв.
договорна лихва. Съгласно чл.4 ал.2 от договора за кредит, ако заемателят
/ответникът/ не представи обезпечение по чл.4 ал.1, а именно банкова гаранция
или двама поръчители, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 394,59
лв., която се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните
вноски, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 18,79 лв. и по
такъв начин вноската ставала 60,19лв. Сочи, че така предвидената в чл.4
неустойка в размер на 394,59 лв. е 50% от главницата в размер на 800 лв. и
счита същата за изключително прекомерна по размер и в този смисъл - разпоредбата на чл.4 от договора за кредит за
недействителна, за което излага подробни
съображения. Счита клаузата за неустойка за нищожна на основание чл.26,
ал.1 предл.1 ЗЗД, тъй като законодателят е предвидил с императивна норма
последиците от непредставяне на обезпечение от страна на длъжника към
кредитора. На следващо място, така уговорената клауза на чл.4 от процесния
договор счита за нищожна и на основание
чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД, тъй като със същата се цели и се постига заобикаляне
на закона, като в конкретния случай се заобикаляла разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК, според която годишният процент н разходите на кредита не може да бъде
по висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и валута, определена с постановление на Министерския съвет. Счита
клаузата на чл.4 от договора за нищожна и на основание чл.26 ал.1, предл.3 от ЗЗД,
тъй като със същата се накърнявали добрите нрави. Позовава се на съдебна
практика и излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че в конкретния
случай ответникът е плащал не посочената в чл.2 , т.2 от договора месечна
парична вноска в размер на 41,40 лв., а вноската записана в чл.4 ал.2 в размер
на 60,19 лв. или заедно с вноската по главница на задължението си, той плащал и
предвидената в чл.4 неустойка в размер на 394,59 лв. и неговото задължение
ставало било вместо 869,40 лв. - 1263,99 лв., което той се задължавал да върне
по договора включващо само главница и неустойка, без лихви за забава, които се
начислявали допълнително към тази сума. Освен това, счита, че лихвата за забава
е неправилно изчислена, т.е., завишена, съобразно периода на закъснение на
платените вноски. Ако съдът приемел, че договорът за кредит е изцяло
недействителен, счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.23 от ЗПК, съгласно която когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. В съдебно заседание в писмена молба чрез
упълномощен представител поддържа отговора и моли съда да приложи разпоредбата
на чл.23 от ЗПК, предвид неспазването на императивни изисквания, нарушаващи
потребителските права на ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното:
С доклада по делото е признато
за безспорно, че между „Изи Асет мениджмънт“ АД, гр.София и ответника П.Р. е сключен
Договор за паричен заем № 2894155 от
07.07.2017г. за сумата от 800,00лв., дължима за връщане в срок до 01.12.2017г.
на 21 равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 41,40 лева и обща сума по договора за връщане – 869,40лв.
Признато е за безспорно и че по подадено заявление по чл.410 от ГПК вх. №
11493/09.12. 2019г. е образувано
ч.гр.д.№ 1730/2019г. на РС Кърджали, по което е издадена заповед
за изпълнение № 767/11.12.2019г. по описа на КРС, с която е разпоредено
длъжникът П.Р. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
сумата 509,01лв., представляващи неизплатена главница по Договор за паричен
заем № 2894155 от 07.07.2017г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, 23,97 лв. -
договорна лихва за периода от 11.03.2018г. до 01.12.2017г., 225,48 лв. -
неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 10.04.2018г. до
01.12.2017г., 136,58 лв. – обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 11.03.2018г. до 05.12.2019г.
- датата на подаване на заявлението в съда, 9,00лв.- такса разходи, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.12.2019г. - датата на
постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - до окончателното изплащане
на сумата, както и направените по делото разноски – 25,00 лв. за държавна такса
и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
срещу която е подадено възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК и в
едномесечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК е депозиран настоящия установителен иск.
Не се оспорва , а и се
установява по делото валидно извършената на 31.01.2017г. цесия по Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения между заемодателя „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД,с ЕИК ********* /понастоящем „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД/ и впоследствие извършеното прехвърляне между
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД по договор за продажба /цесия/ от 03.05.2019г. на вземането срещу
ответника и подписването на 03.07.2018г. на Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.01.2017г. , с което е
прехвърлено в собственост на ищеца, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, вземането към ответника по
Договор за паричен заем с № 2894155 от 07.07.2017г.
Така, поради неоспорване на
изложените в исковата молба факти и обстоятелства, следва да се приеме за
установено валидно възникналото облигационно правоотношение по договор за заем
между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД и валидно извършените цесии както между
заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД и праводателя на ищеца, така и между „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по които е прехвърлено в
собственост на ищеца, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, вземането към ответника по процесния договор и
съобщаването на цесиите на ответника с връчване на уведомлението по чл.99,ал.3
от ЗЗД като приложение на исковата молба. Не се оспорва, че реално предадените
на ответника парични средства са в размер на 800,00лв., представляващи чиста
стойност на кредита и възникналите между страните права и задължения по
сключения договор, в т.ч. задължението на ответника да заплаща погасителните
вноски, включващи главница, ведно с добавка, представляваща печалбата на
заемодателя при фиксиран лихвен процент за срока на договора с обща стойност на
плащанията 869,40лв., от които 69,40лв. договорна лихва.
Не се оспорва, че кредитът е следвало да
бъде върнат до 01.12.2017г. на 21 равни седмични вноски – всяка на стойност 41,40лв.,
в които след включването и на начислената по чл.4,ал.1 от договора неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за представяне от ответника в 3-дневен
срок от подписването на договора на обезпечение в размер на 394,59лв.,
разсрочена на 21 равни седмични вноски, дължима с всяка от погасителните вноски
в размер на 18,79лв., е формирана обща погасителна вноска от 60,19лв. Страните
са договорили фиксиран годишен лихвен
процент по заема – 40,00 % и ГПР – 48,32 %, и в съответствие с Тарифата на
заемодателя при забава на плащанията с повече от 30 календарни дни -разходи от
9,00лв. за всеки 30-дневен период в периода на забавата, но не повече от 45,00лв.,
предвидени за изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане
на телефонни обаждания,лични посещения и др. Срокът на договора е изтекъл на 01.12.2017г., поради изтичане на
крайния падеж и същият не е обявен за предсрочно изискуем.
Ищецът признава частично
изпълнение по договора в размер на 541,53лв., с които заявява погасяването на неустойка
за неизпълнение - 169,11лв., такса
разходи – 36,00лв., договорна лихва – 45,43лв. и главница - 290,99лв.
Ответникът не
противопоставя допълнително извършено плащане.
Съгласно чл. 11, ал.
1, т. 11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, и последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването. Според т. 12 планът следва да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, а
съгласно чл. 22 от с.з.
ако горното изискване не е спазено, договорът за потребителски кредит е
недействителен. По делото не се доказа наличието на изготвен погасителен план
към процесния договор за кредит, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. В същия се съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, но не и последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, което според настоящия съдебен състав
представлява достатъчно основание да се приеме, че процесният договор е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
На следващо място, при
нормативно въведена забрана за наличие на неравноправни клаузи в договора за
заем – чл.24 от ЗПК във вр. с чл.145, ал.2, вр. чл.147 от ЗЗП и засилената
потребителска защита в тази връзка, изразена и в служебното начало на съда да
следи за такива, възражението на ответника, наддлежно заявено с отговора на исковата молба за нищожност на неустоечната клауза в процесния договор,
е допустимо и основателно. Съгласно чл.3
§ 1 на Директива 93/13/ЕИО, чл.143, чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправна е
клауза, която не отговаря на изискването
за добросъвестност, създава значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя
и е във вреда на потребителя. В тази връзка съдът намира неустоечната клауза именно за неравноправна по смисъла на чл.143
т.5 от ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца
и потребителя, поради това, че задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение, чийто размер е
определен от кредитора и е прекомерно с оглед цената на предоставената услуга, предвид
размера на заема и възнаградителна лихва и размера на законната лихва. Съгласно чл.33,
ал.2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Настъпилите по-големи
вреди следва да се докажат от кредитора, при което визираната клауза за
дължимост на неустойка при непредставяне на обезпечение и с оглед размера на чистата
стойност на кредита, възнаградителната лихва и законната лихва,следва да се
приема, че не съответства на изискването за добросъвестност на кредитора, тъй
като е договорено обезщетение в размер около ½ от заетата главница, при
което се явява прекомерна и противоречи
на обезщетителната ѝ функция. Тъй като
тази неустойка е санкционна по своя характер и се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и не
кореспондира с последиците от неизпълнението, а е предвидена да се
кумулира към погасителните вноски, по този начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на
кредита. Така,размерът на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 48,32%
нараства допълнително с размера на неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора, включена
в погасителните вноски, при което същата представлява добавък към
възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и го обогатява неоснователно,
доколкото именно лихвата се явява цена на услугата по предоставения заем и
представлява печалбата на заемодателя.
Освен това, изискването за обезпечение на задължение за всяка закъсняла вноска
с поемане на поръчителство от физическо лице/или банкова гаранция в същия размер/,
което да отговаря на изисквания, създаващи значителни затруднения за
изпълнението им, противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката по чл. 4 ал. 2 от договора. Ето
защо, клаузата е нищожна-чл.146, ал.3 от ЗЗП. Претенцията за такса разходи е
недоказана, тъй като ищецът не ангажира доказателства в тази връзка, като
същата е и неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като се твърди,
че договорът е с изтекъл срок на действие,
поради което и подобни разходи не са правени.
Предвид горното и установената
недействителност на договора за потребителски кредит и на основание чл. 23 от ЗПК
ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви
или други разходи по кредита. Посочената разпоредба на чл. 23 от ЗПК
е императивна, установена в публичен интерес материалноправна норма, за чието спазване съдът следи и следва да приложи. Предвид
признатото от ищеца плащане до момента на сумата от 541,53лв., от които с
290,99лв. е погасено част от задължението за главница от 800,00лв., следва да
се приеме, че със заплатената разлика от 250,54лв. също е извършено погасяване
на главницата, при което останалата неплатена главница възлиза в размер на 258,47лв.,
до която сума според съда искът се явява основателен, ведно със законната лихва за забава от датата на
входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението, а за разликата до пълния
предявен размер от 509,01лв. за главница и такса разходи в размер на
9,00 лв., искът следва да се отхвърли
като неоснователен.
В настоящото производство
след конкретизация от страна на ищеца на началото на забава на длъжника - 15.09.2017г.,
същият е претендирал договорната лихва, неустойката и обезщетението за забава
за периода от 15.09.2017г. до 01.12.2017г., с което е внасена нетъждественост
на вземането по период в исковото производство с това в заповедното
производство. Несъмнено е ,че за допустимостта
на установителния иск по чл. 422 от ГПК е необходимо да е налице пълен
идентитет на претенциите, заявени в двете производства – по основание, размер и
период, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на
тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена
заповедта за изпълнение, което, от своя страна, е процесуална предпоставка за
допустимостта на предявената установителна претенция. Дори да се приеме, че в
подаденото от кредитора в заповедното производство заявление е била допусната
техническа грешка при изписване на началото на периода по претендираните
вземания за договорна лихва, неустойка и обезщетение за забава, то, последиците
от тази грешка следва да се понесат от заявителя, който не е навел в
заявлението твърдения, съобразени с действителното фактическо положение, въз
основа на които съдът е издал заповед за изпълнение срещу ответника, като тази
нередовност, допусната в заповедното производство, е могла да бъде поправена в
заведеното исково производство с предявяване при условията на евентуалност и на
осъдителен иск, нещо което, обаче, страната не е направила. Поради което този
недостатък може да бъде отстранен чрез предявяване на самостоятелен осъдителен
иск, който по същество няма да е обвързан от заповедта за изпълнение.
Изложеното до тук е съобразено с приетото в т.11.б от ТР № 4 от 18.06.2014 г.,
постановено по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо, съдът намира,
исковата претенция относно обсъжданите вземания за недопустима, поради което
предявените установителни искове за договорна
лихва 23,97лв., неустойка за неизпълнение 225,48лв., обезщетение за забава в
размер на 136,58 лв. следва да се оставят без разглеждане като недопустими, а
производството по делото в тази част да се прекрати.
С оглед горното, по аргумент от т.13 от ТР №4/18.06.2014г., постановено по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, издадената заповед за изпълнение, респ.
изпълнителният лист, подлежат на обезсилване при прекратяване на производството
по иска, предявен по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, като компетентен
да обезсили издадената заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, е съдът в
исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. Ето
защо в настоящото производство следва да бъде обезсилена от съда издадената по
ч.гр.д. № 1730/2019г. по описа на Районен съд Кърджали Заповед № 767/11.12.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в частта досежно сумите 23,97
лв. - договорна лихва за периода от 11.03.2018г. до 01.12.2017г., 225,48 лв. -
неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 10.04.2018г. до
01.12.2017г., 136,58 лв. – обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 11.03.2018г. до
05.12.2019г.- датата на подаване на заявлението в съда,.
Предвид изхода на делото на
основание чл. 78, ал. 1
от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски съразмерно
с уважената част на исковете и съгласно списъка на разноските по чл.80 от ГПК. Ищецът
е заплатил в настоящото производство държавна такса в размер на 125,00лв., 250,00лв.
– депозит за вещо лице и има право съгласно чл.78,ал.8, вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането на правна помощ на възнаграждение за юрисконсулт
от 100 до 300 лв., което съдът с оглед защитавания материален интерес определя
на 100,00лв., от които има право на 135,81лв. В заповедното производство ищецът е заплатил разноски
от 25,00лв. за държавна такса и му е присъдено възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 50,00лв., от които следва да му се присъдят 21,44лв.
Ответникът
има право на осн. чл.78,ал.3 от ГПК от направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00лв., на разноски съразмерно с отхвърлената
част на иска, или, 285,64лв., които следва да се възложат в тежест на ищеца. Възражението
за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира за неоснователно, тъй като
договореното и заплатено възнаграждение е определено към минималния размер,
предвиден в чл.7,ал.2 т.1 от НМРАВ.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Р.Р., с ЕГН **********,***, че
същият дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, бул.“Д-р П.
Дертлиев“ № 25, офис - сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата 258,47лв.,
частично непогасена главница по Договор за паричен заем № 2894155/07.07.2017г., сключен
с „Изи Асет Мениджмънт” АД, което задължение е прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт” АД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с
ЕИК ********* /понастоящем „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД/ с
Приложение № 1 от 03.07.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 31.01.2017г., впоследствие прехвърлено от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
по договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019г., ведно със законната лихва
от 09.12.2019г. - дата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част за разликата над 258,47лв.
за главница до пълния претендиран размер от 509,01лв., ведно със законната
лихва от 09.12.2019г.-дата на постъпване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумата, както и за сумата 9,00лв. - такса разходи, за което вземане е издадена Заповед № 767 /11.12.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1730/2019г. на Районен съд-Кърджали.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените установителни
искове с пр.осн.чл.422,ал.1 от ГПК за установяване дължимост на парично вземане
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район Люлин, бул.“Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис - сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 от П.Р.Р., с ЕГН **********,*** за сумата 23,97лв. -
договорна лихва за периода от
15.09.2017г. до 01.12.2017г., за сумата 225,48лв. - неустойка за
неизпълнение за периода от
15.09.2017г. до 01.12.2017г. и за сумата 136,58лв. - обезщетение за забава за периода от 15.09.2017г. до 01.12.2017г., за които е издадена Заповед
№ 767/11.12.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1730/2019г. на
Районен съд-Кърджали и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО В ТАЗИ ЧАСТ.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 767 /11.12.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1730/2019г. на Районен съд Кърджали в
ЧАСТТА, с която е разпоредено П.Р.Р., с ЕГН **********,*** да заплати на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Люлин, бул.“Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис - сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, дължимите по Договор
за паричен заем № 2894155/07.07.2017г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт”
АД, суми: 23,97лв. - договорна лихва за периода от 11.03.2018г. до
01.12.2017г., 225,48лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение от
10.04.2018г. до 01.12.2017г. и 136,58лв.
– обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
11.03.2018г. до 05.12.2019г. - датата на
подаване на заявлението в съда.
ОСЪЖДА П.Р.Р., с ЕГН **********,*** да заплати на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Люлин, бул.“Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, направените
в настоящото производство разноски в размер на 135,81лв. и разноски в заповедното
производство в размер на 21,44лв.
ОСЪЖДА
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Люлин, бул.“Д-р П. Дертлиев“ № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 да заплати на П.Р.Р., с ЕГН **********,*** разноски в производството в размер на 285,64лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните,а в прекратителната му
част, имаща характер на определение -
пред Окръжен съд Кърджали в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: