Решение по дело №194/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1688
Дата: 30 септември 2019 г. (в сила от 30 септември 2019 г.)
Съдия: Нели Бойкова Алексиева
Дело: 20191100900194
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………………………

 30.09.2019 г., гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                        

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

            

при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 194 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Т.н.п.“ ЕООД твърди, че въз основа на договор за наем на земеделска земя от 25.04.2018 г. е предоставил на ответника за  стопанската 2018/2019 година ползването на земеделска земя с обща площ в размер на 3871.753 дка, находяща се в община Ветрино, област Варна, срещу наемна цена от 80 лева на декар или общо 309740.24 лева, платима в срок до 3 дни от сключване на договора. В този срок, изтекъл на 28.04.2018 г., ответникът не е платил наемната цена, а по-късно, съответно на 11.05.2018 г., 19.07.2018 г. и 17.09.2018 г. е извършил частични плащания на обща стойност от 149740.24 лева. Независимо от отправената от ищеца покана ответникът не е заплатил остатъка от дължимата наемна цена в размер на 160 000 лева. Предвид изложеното ищецът  иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 160000 лева, представляваща неизплатения остатък от дължимата по договора от 25.04.2018 г. наемна цена, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 14471.86 лева, представляваща дължимата лихва за забава при плащането на наемната цена за периода от 29.04.2018 г. до 31.01.2019 г.   Претендира направените по делото разноски.  В молба от 29.07.2019 г.  е посочена банкова сметка ***, съобразно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.

Ответникът „М.с.“ ЕООД не подава отговор на исковата молба и не изразява становище по предявените искове в хода на производството.

Предвид процесуалното поведение на ответника, в проведеното на 27.09.2019 г. открито съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца моли съда да се произнесе с неприсъствено решение.

Съдът констатира, че ответникът не е подал отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по делото, не е направили искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като последиците от това негово поведение са му указани от Съда с разпореждането,  с което им е  връчен препис от исковата молба и с определението от 25.06.2019 г. за насрочване на делото

 Предвид гореизложеното и като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение и обстоятелството, че предявените искове са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Ето защо съдът приема, че следва да уважи искането на ищеца по чл. 238, ал. 1 ГПК и да се произнесе с неприсъствено решение. На основание чл. 239, ал. 2 ГПК това решение не се мотивира по същество, а е достатъчно да се укаже, че се основава на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, които предпоставки Съдът приема, че са налице. Затова Съдът приема, че предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

При този изход на производството, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Тези разноски възлизат на 12578.88 лева, в това число 6978.88 лева - дължима държавна такса по исковете и 5600 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „М.с.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Т.н.п.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** No 2Б, на основание чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД, сумата 160 000 лева /сто и шестдесет  хиляди лева/,  представляваща неизплатения остатък от дължимата по  договор за наем на земеделска земя от 25.04.2018 г. наемна цена, ведно със законната лихва от 31.01.2019 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „М.с.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Т.н.п.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** No 2Б,  на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 14471.86 лева /четиринадесет хиляди четиристотин седемдесет и един лева и 86 ст./, представляваща дължимата лихва за забава при плащането на наемната цена за периода от 29.04.2018 г. до 30.01.2019 г. вкл.

ОСЪЖДА „М.с.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Т.н.п.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** No **, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски по производството в размер на 12578.88 лева /дванадесет хиляди петстотин седемдесет и осем лева и 88 ст./.

На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

Да се изпрати препис от решението на страните, като на основание чл. 240 от ГПК заедно с преписа от неприсъственото решение,  да се изпрати съобщение на ответника с указания, че може да поиска отмяна на решението в едномесечен срок от получаване на съобщението. Преписът да се изпрати на ответника по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК вр. чл. 50, ал. 4, изр. 2 от ГПК.

 

                                

                                                  

                                                          Съдия: