РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Велики Преслав, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20223610200025 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на И. Х. И. с ЕГН **********,
против Наказателно постановление №21-0323-000740 от 16.12.2021 г.,
издадено от Началник Група към ОД на МВР-Шумен, РУ Велики Преслав, с
което за нарушение на чл.5,ал.1,т.1 и чл.123, ал.1,т.2,б.“а“ от ЗДвП, на
осн.чл.185 и чл.175,ал.1, т.5 от ЗДвП са му наложени административни
наказания "Глоба" в размер на 20,00 лв и съотв. 50,00 лева, като е лишен и от
право да управлява МПС за срок от 1 месец.
С жалбата се сочи, че издаденото НП следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, аргумент за което се изтъква неясното и
неточно описание на посочените в същото нарушения, както и
обстоятелството, че в АУАН възоснова на който е издадено и обжалваното
НП, е посочено едно нарушение, а в последното, опрeделеното наказание е за
друго такова, което е довело до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя. Изтъква се и че не е установен размера на описаните
причинени от нарушителя имуществени вреди, с оглед преценка за
извършено престъпление по чл.216 от НК.
В съдебно заседание, въззивникът се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, като моли
НП да бъде отменено изцяло на посочените в жалбата аргументи, които
допълва с това, че извършеното нарушение по чл.123, ал.1 от ЗДвП,
неправилно е определено като такова по т.2, а не по т.3 от посочената
разпоредба.
Въззиваемата страна, чрез своя представител оспорва изцяло
подадената жалба.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
1
от фактическа страна следното:
На 25.11.2021 г., в с.Златар около 23.00 часа И.И., управлявайки
собственото си МПС – Мицубиши Л 200 с рег № В 4447 ВК, напуснал
пътното платно на ул.“Хан Кубрат“ до дом 11, качил се на бордюра и съборил
част от керпичената ограда на находящия се там имот, обитаван от А.О., след
което напуснал мястото и се прибрал в дома си. На следващия ден -
26.11.2021 г. св.Г., с колегата си св.Т. посетили местопроизшествието,
констатирили причинени единствено имуществени вреди, изразяващи се в
повреждане на около 2 метра от керпичената ограда, като по данни на
обитателя на имота, който видял извършителя, същият бил установен.
Полицейските служители снели обяснения на О. и И., като съставили
протокол за ПТП и Протоколи за предупреждение на двамата. Св. Т.
изготвил АУАН на жалбоподателя за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 и чл.123,
ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП, с вписан свидетел колегата му - св.Г.. АУАН бил на
същия ден предявен и връчен на въззивника лично и подписан от същия без
възражения, каквито и в последствие в срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили.
Пред полицейските служители, същият посочил, че причината за случилото
се е от личен характер.
Предвид посоченото, било издадено и обжалваното пред настоящия съд
НП, издалият го орган на което, възприел посочената в съставения акт
фактическа обстановка, като приложил с оглед установеното, правна
квалификация досежно същото по чл.5, ал.1,т.1 от ЗДвП за това, че като
участник в движението е създал пречки за същото, имуществени вреди и
опасност за здравето и живота на хората, както и за нарушение на чл.123,
ал.1,т.2,б.“а“ от ЗДвП за това, че като участник в ПТП не уведомил
компетентната служба на МВР. АНО, съответно на осн чл.185 от ЗДвП,
наложил за извършеното нарушение по чл.5, ал.1,т.1 от ЗДвП „Глоба“ в
размер на 20,00 лева, а на осн. чл.175,ал.1, т.5 от ЗДвП, наложил за
извършеното нарушение на чл.123, ал.1,т.2,б.“а“ от ЗДвП „Глоба“ в размер на
50,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие,
снимковия материал. Свидетелските показания депозирани от разпитаните
свидетели – полицейските служители св.Г. и св.Т. са еднопосочни, взаимно
допълващи се и в кореспондираща връзка помежду си, като колерират и с
писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за
тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на
разпитаните свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и
писмените доказателствени източници.
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в
законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна, като съображенията за това на настоящата инстанция са
следните:
В случая спор по фактите няма. Основните спорни въпроси релевирани
по настоящото дело от страна на процесуалния представител на въззивника са
свързани със законосъобразността на издаденото НП и неправилното
приложение на материалния закон от АНО.
2
Съдът намира, че в случая Актът за установяване на административно
нарушение, респ. наказателното постановление са съставени от компетентни
органи като са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Спазена е процедурата
по съставянето и връчването им и не са допуснати сочените от защитника на
жалбоподателя нарушения касателно несъответствие между посочените в
АУАН и НП нарушения, доколкото и двете такива са абсолютно идентично
вписани, като АНО при налагане на съответните за извършването им
наказания на жалбоподателя е определил и посочил санкционните разпоредби
относими към тях.
Относно нарушението по чл.5, ал. 1, т. 1 ЗДвП (пункт 1. от НП):
Посоченият за нарушен текст на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, задължава
всеки участник в движението по пътищата с поведението си да не създава
опасности и пречки за движението, да не да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да не причинява имуществени вреди. От изложената
фактическа обстановка безспорно се установи, че жалбоподателят И. от
обективна страна е нарушил посочената забрана, като с поведението си, като
водач на МПС е поставил в опасност живота и здравето на хора и е причинил
имуществени вреди, тъй като при движението си със собственото си МПС по
ул.“Хан Кубрат“ в с.Златар, около 23,00 ч. е напуснал уличното платно и е
съборил керпичена ограда на имот, находящ се на ул.“Хан Кубрат“ 11. В
случая, независимо, че на инкриминираното място и време не са установени
други участници в движението и са причинени единствено материални щети,
доколкото и посоченото е осъществено в тъмната част на денонощието и по
посочения начин при който с автомобила си жалбоподателят, качвайки се на
бордюр е съборил ограда на обитаван имот, то същото се явява предпоставка
за опасност и пречки за движението, като извършеното, безспорно е
релевантно и към осъществена опасност и касателно живота и здравето на
други хора.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено от
жалбоподателя, с оглед установените по делто факти и обстоятелства.
Нарушението, което е вменено е описано със съставомерните му белези
и правилно е квалифицирано като такова по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и
правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, съгласно
която за нарушение на ЗДвП и на издадените въз основа на него нормативни
актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с
глоба 20,00 лева. Наложената глоба в случая е в предвидения абсолютен
размер.
Съдът не кредитира въведеното от защитата възражение свързано с
неточното и неясно описание в обстоятелствената част на НП на
осъщественото от подзащитния му поведение, което съобразно описаните в
същото факти е дадена правна квалификация като нарушение на чл.5, ал.1, т.1
от ЗДвП, като счита, че същото съдържа в необходимия си обем конкретиката
на извършеното от жалбоподателя посочено деяние. В действителност, в
описателната част на НП не е посочено с какво поведението на
жалбоподателя е създало конкретни пречки за движението, но доколкото
всички други посочени съставомерни елементи са налице, това
несъответствие настоящия състав не намира за съществено такова, водещо до
пълна невъзможност лицето да разбере какво нарушение е извършило и коя
относима норма от действащото законодателство, следва да бъде приложена и
не е бил лишен от възможността да организира своята защита и да подаде
3
възражения както срещу съставения АУАН, а в последствие - жалба срещу
НП.
Във връзка с направеното възражение от страна на защитата свързано с
неопределяне размера на причинените имуществени вреди, следва да се
посочи, че същият е ирелевантен за съставомерността на извършеното
нарушение, като в тои смисъл и не е нужно неговото установяване.
Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП (пункт 2.
от НП):
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП когато при
произшествието са пострадали хора, водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен да уведоми
компетентната служба на Министерството на вътрешните работи. В
конкретния случай от произшествието не са пострадали хора, поради което
посочената като нарушена норма се явява неприложима.
Въпреки това съдът намира, че в случая има извършено нарушение,
поради следното:
Контролният орган текстово е описал в АУАН и НП, че водачът след
настъпване на ПТП е напуснал местопроизшествието, което задължение на
водача на МПС, участник в ПТП е визирано, в разпоредбата на чл. 123, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП / доколкото и тази на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДВП, посочена от
проц.представител на жалбоподателя предвид причиняването единствено на
имуществени в случая вреди, се явява специална спрямо първата точка и в
този смисъл, за да е реализиран състава по т. 3 е необходимо водачът да е
спрял, да е установил последиците от ПТП с причинени имуществени щети и
да не е изпълнил някое от задълженията си по неговите 3 хипотези/.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен, да спре, без да създава опасност за движението по пътя, за да
установи какви са последиците от произшествието.
В хода на производството въз основа на събраните по делото
доказателства се установи, че на посочените в НП място и дата е настъпило
пътно-транспортно произшествие по смисъла на в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП,
съгласно която "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
пътно съоръжение, товар или други материални щети“.
Съгласно § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП "участник в пътнотранспортно
произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с
поведението си е допринесъл за настъпването му“.
Предвид установеното по делото, съдът намира, че жалбоподателят е
участник в ПТП, при което са настъпили само имуществени вреди -
разрушаване на част от оградата на посочения имот, като след
произшествието същият не е спрял, а е напуснал местопроизшествието,
както е посочено и в обстоятелствената част на обжалваното НП.
Доказателствата са еднопосочни, както относно начина, мястото и
времето на настъпване на събитието, така и на характера на настъпилите
вреди, механизма на реализиране на вредата и превозното средство, при
управлението на което същите са причинени.
4
От субективна страна предвид формалния характер на нарушението
(липсата на съставомерен резултат) деянието може да бъде извършено само
при пряк умисъл, какъвто в случая е налице. Водачът И. е съзнавал участието
си в произшествието, но въпреки това е напуснал мястото.
С оглед на изложеното, съдът намира, че въззивникът е осъществил от
обективна и субективна страна и нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
доколкото в качеството му на водач за същия е възникнало задължение да
спре и установи последиците от произшествието, което същият не е сторил.
В случая е налице явно несъответствие между описаното деяние и
приложения от АНО материален закон, но съдът с оглед изложените
съображения, при липса на изменение на съставомерните описани факти в
наказателното постановление намира, съобразявайки и Тълкувателно
решение № 8 по тълкувателно дело № 1/2020 г. на Общото събрание на
съдиите от І и ІІ колегия на ВАС от 16.09.2021 г., че в случая следва да се
преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние на основание чл. 337,
ал. 1, т. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН и да се постанови съдебен акт по
фактически извършеното нарушение, доколкото тази възможност е
предвидена, когато се налага приложение на закон за по-леко, същото или
еднакво наказуемо нарушение, и като се преквалифицира извършеното
нарушение, съдът да измени НП в тази му част.
Следователно, предвид и обстоятелството, че е приложена правилната
санкционна норма на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП, наказателното постановление
следва да бъде изменено в частта по пункт 2, като се приложи закон за
еднакво наказуемо нарушение, а именно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДвП.
В приложената от АНО санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДвП са предвидени административни наказания лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50
до 200 лв. за водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие. В случая е наложено минимално
предвиденото в разпоредбата наказание „Глоба“ от 50,00 лева, както и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за един месец, като съдът намира
така определените по вид и размер наказания за изцяло съобразени с
обществената опасност на деянието и личността на нарушителя и не намира
основания за ревизиране на същите.
В случая и съдът не счита, че нарушенията осъществени от страна на
въззивника попадат в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Същите, както и
обстоятелствата по осъществяването им разкриват степен на обществена
опасност, типична за общия случай на нарушения на посочените разпоредби,
отчетена от законодателя при въздигане на деянията в нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства
по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс,
като с оглед изхода на делото такива следва да бъдат присъдени на
въззиваемата страна. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като
взе предвид, че производството по делото е приключило в две съдебни
заседания без участието в едното на проц.представител на същата, съотв.
5
същото не представлява фактическа и правна сложност намира, че на страната
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от
80 /осемдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0323-000740 от
16.12.2021 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР-Шумен, РУ
Велики Преслав, в частта му, в която за нарушение на чл. 5, ал.1,т.1 от ЗДвП,
на осн.чл.185 от ЗДвП на И. Х. И. с ЕГН **********, е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 20,00 лв.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №21-0323-000740 от 16.12.2021
г., издадено от Началник Група към ОД на МВР-Шумен, РУ Велики Преслав,
в частта му, в която на И. Х. И. с ЕГН ********** на осн. чл.175,ал.1, т.5 от
ЗДвП, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50,00 лева
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на
чл.123,ал.1,т.2,б.“а“ от ЗДвП, като преквалифицира нарушението в такова
по чл.123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА И. Х. И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР
Шумен сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
6