О П
Р Е Д Е
Л Е
Н И Е
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ри Въззивен граждански
състав
На 27 май 2020
година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ГАЛИНА
ВЪЛЧАНОВА
Като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова
възз. гр. дело № 269 по описа за 2020 година
За да се произнесе взе предвид:
В изпълнение на
задълженията си по чл.267 ГПК, Ямболският окръжен съд констатира следното:
Делото е образувано по въззивна
жалба подадена от Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР гр.София против Решение № 323/20.02.2020
г. на EРС, постановено по
гр.д.№ 759/2019 г., в частта, в която Главна дирекция „Гранична
полиция“-МВР гр.София е осъдена да заплати на В.К.И. с ЕГН **********,*** сумата
800 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 10.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва както следва: върху сумата от 755.94 лева, считано от датата на подаване
на исковата молба – 10.10.2019г. до окончателното й изплащане и върху сумата от
44.06 лева, считано от 01.11.2019г. до окончателното й изплащане, сумата
92.94 лева – представляваща лихва за забава върху главницата от 755.94
лева, начислена за периода на забавата - от датата на падежа на всяко плащане
до датата на подаване на иска в съда -10.10.2019 г. и разноски на ищеца, както и такива на ЕРС. Желае се отмяна на решението в атакуваните
части и присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред двете инстанции.
Съдът констатира, че
жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимна
страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е редовна от външна
страна, поради което следва да се внесе за разглеждане в открито заседание. Направено е и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Въззиваемата
страна е депозирала отговор на жалбата.
Страните по делото не
са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.
ЯОС намира, че следва
да извърши доклад на жалбата и отговора, който да връчи на
страните заедно с призовката за с.з., поради което
О П Р
Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в о.с.з. на 11.08.2020 г. от 10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Извърши доклад на жалбата и отговора както
следва:
В жалбата се
твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на
материалния закон и необосновано. Твърди се, че районният съд неправилно е приложил материалния
закон, като не е съобразил служебния статут на служителя в МВР и приложимите
спрямо него норми. Сочи се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца
и за компенсиране на положения извънреден труд, е била приложена нормативната
уредба по специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи, Според
въззивника това е нормативната база, която изчерпателно урежда основанието и
реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в
МВР, като неправилно районният съд бил приел, че по отношение на държавните
служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ.
Въззивникът сочи, че за нощния труд на служителите в МВР била неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ,
тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, били необходими
предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки
не били налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от
продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови
норми, тъй като дневното и нощното работно време били с една и съща
продължителност от 8 часа и не било налице работа по трудови норми.
Излага се, че ЗМВР е специален
закон, регламентиращ статута на служителите, работещи в МВР и същият обосновава
различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото
възнаграждение др., че ЗМВР и издадените
въз основа на него наредби на министъра на МВР съдържат специални правила
относно допълнителните трудови възнаграждения и в ЗМВР няма препращаща норма,
която да даде основание да се прилагат субсидиарно разпоредбите на КТ и
издадените подзаконови нормативни актове, вкл. НСОРЗ. Отделно от това
въззивникът сочи, че съгласно становища на МТСП правилото на чл.9, ал.2 НСОРЗ
също не е абсолютно, тъй като е неприложимо за работници и служители по трудово
правоотношение, работещи на намалено работно време, като според приложено
становище на проф.Мръчков статутът на служителите в МВР е специален и за същите е приложим специалния ЗМВР. Наред
с това в жалбата се твърди, че съдът не е обсъдил и всички правнорелевантни
факти, относими към главния иск, което е в нарушение на съдопроизводствените
правила, като неправилността на решението по главния иск обуславя неговата
неправилност и по отношение на уважения акцесорен иск по чл.86 ЗЗД.
Предвид изложеното и по подрони съображения, изложени
в жалбата, се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново решение, с което предявените
искове да бъдат отхвърлени, и бъдат присъдени
разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
В писмения отговор се сочи, че
въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЕРС е
правилно и законосъобразно. Претендира се, жалбата да бъде отхвърлена,
атакуваното решение потвърдено в обжалваната му част и да се присъдят
направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
Съдът
приканва страните
към спогодба.
Препис от
определението да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.