РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 08.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1768 по описа
за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от Д.С.Г. EГН **********, с постоянен адрес *** срещу ОД
на МВР Плевен, представлявано от ***
осъдителен иск /след направено изменение по реда на чл.214 ГПК/ с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР за осъждане на ответника да му заплати сума в
размер на 2742,85 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода от 22.03.2016 - 22.03.2019
г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от предявяване на иска
22.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
В обстоятелствената част на
исковата молба се сочи, че в процесния период е работил на длъжност ”командир отделение”, в РУ-Левски- ОД на
МВР- гр. Плевен. Твърди се, че за периода 22.03.2016-22.03.2019г, е работил на
смени, като е полагал дневни и нощни дежурства, като твърди, че за нощните
дежурства, следва да му бъде заплатено и по един час извънреден труд. Твърди
се, че на основание чл. 187, ал.3 от ЗМВР, работното време на държавните служители, се изчислява в работни дни-
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумарно за
тримесечен период. Твърди се, че работата извън редовното работно време, се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск- за работа в работни дни, и с
възнаграждение за извънреден труд, за работа в почивни и празнични дни, за
служители с ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд, за
отработени до 70 часа на отчетен период- за служителите, работещи на смени-
арг. чл. 187, ал.5 от ЗМВР. Твърди
се, че редът за организацията и разпределяне на работното време, за неговото
отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън работното
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивки, се определят с наредба
на министъра на вътрешните работи. Твърди се, че в началото на процесния
период, е действала Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г., която
от своя страна е отменена с Решение №8585/11.07.2016г на ВАС по адм. дело
№5450/2016г. Твърди се, че от 02.08.2016г, и понастоящем, действа Наредба №8121з-776/29.07.2016г. обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016г. Твърди се,
че текстовете на чл. 3, ал.3 и от двете наредби, са идентични и гласят, че
при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта, между 22,00ч и
06,00ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24
часов период. Твърди се, че през
процесния период е действала и Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г.-ДВ бр.
69/19.08.2014г., отм. ДВ бр 40/02.06.2015г, като на основание чл. 31, ал.2, при сумарно
отчитане на работното време, общия брой на положените часове труд, между 22,00ч
и 06,00ч., за отчетния период се умножава по 0,143. Твърди се, че Наредба
№8121з-592 от 25.05.2015г., и в Наредба
№8121з-776/29.07.2016г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Твърди се, че е налице
празнота в закона, поради което следва субсидиарно да се приложи НСОРБ, обн. ДВ
от 26.01.2007г. и на основание чл. 9, ал.2 от тази Наредба, при сумарно
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни, с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време- или 1,143. Твърди се, че за процесния период, общия брой
часове полжен от ищеца нощен труд,
преизчислени с коефициент 1,143, възлизат на 350 часа извънреден труд, които
следва да му се изплатят допълнително,
като всеки час следва да бъде
компенсиран с 6 лв.- или общо сумата от
2100лв. Твърди се също, в допълнителна молба, че положеният от ищеца
нощен труд му е заплатен от страна на ответника, но без да е изчислен с
посочения коефициент 1,143. посочва се също, че прилагането на този коефициент,
удължава нощния труд с още един час, който се явява извънреден труд, който за
процесния период е средно по 14
часа- общо 350 часа. В заключение моли съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати, на основание чл. 178 ал.1, т.3, вр. чл. 179, ал.1
от ЗМВР, претендираната сума, съставляваща възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд, в
резултат на преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 22.03.216-22.03.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ до окончателното й
изплащане. Претендират се разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да им
присъди разноски.
В срока по чл.131 ГПК, е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника. Твърди, че исковата молба е неоснователна. Оспорва предявения иск, както
по основание, така и по размер. Не оспорва факта, че през процесния период
ищецът е бил служител на ОДМВР- ПЛЕВЕН , като
е заемал различни длъжности. Не се спори, че за процесния период, ищецът
е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, на дневни и нощни
смени, при сумарно изчисляване на работното време, на осн. чл. 187, ал.3 от ЗМВР. Твърди се, че съгласно разпоредба на чл.142, ал.2 от ЗМВР, статутът на
тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което счита, че в този
случай не са приложими разпоредбите на ЗДС и НСОРЗ. Сочи, че чл.187, ал.3 от ЗМВР предвижда, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно,
като ал.5 на същия член предвижда, че работата извън редовното работно време,
се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период.
Оспорва се твърдението за положен от ищеца извънреден труд. Твърди, че в
процесния период, отношение на регламентацията на редът за организация и
разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са действали
следните наредби: 1. Наредба №8121з-592/25.05.2015г./ влязла в сила от
01.04.2015г./ обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г.. отменена с решение
№8585/11.07.2016г. на ВАС по адм. дело №5450/2016г, влязло в сила от датата на
постановяването му, в която наредба липсва изрична норма, съответстваща на
чл.31. ал.2 от Наредба №8121з-407/2014г. на министъра на вътрешните работи и 2.
Наредба №8121з-776/29.07.2016г обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г., влязла в
сила от деня на обнародването й, в която липсва изрична норма, съответстваща на
чл.31. ал.2 от Наредба №81213-407/11.08.2014г. Счита, че неправилно ищецът е
посочил, че за процесния период следва да се приложи субсидиарно НСОРЗ, в която
съгласно разпоредбата на чл.9. ал.2, при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни, като никъде в Наредбата не е посочен
коефициент 1.143 и не е ясно откъде ищецът е получил този коефициент, за да
иска същият да бъде приложен. Посочва, че ограничението в Наредба
№8121з-592/2015г и в Наредба № 8121з-776/2016г, е служителите, работещи на
смени, да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент
1, а не на посочения коефициент 1.143. Счита, че е напълно необосновано
препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Твърди, че в случая не е
налице празнота в нормативната уредба, което от своя страна да обоснове
препращане по аналогия, поради факта, че в процесния период са действали
последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра
на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата, че за всеки
отработен час през нощта, на държавните служители се заплаща нощен труд в
размер на 0.25 лв. Сочи, че не е ясно откъде ищецът е стигнал до извода, че
часовата му ставка е 7.00 лв. за целия процесен период. Твърди, че от исковата
молба не става ясно дали се твърди, че нощният труд положен от ищеца въобще не
е бил отчетен и не е бил заплащан с допълнително възнаграждение. Сочи, че на
ищеца редовно е плащано в процесния период, за положен нощен и извънреден труд.
Посочва се, че на ищеца е заплатен положеният от него нощен труд, като за
положения нощен труд, е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час,
поради което не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в
дневен, поради факта, че ще се получи дублиране на заплащането. Счита, че
труда, положен между 22.00-06.00ч., следва да бъде отчетен само като нощен,
така както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен. Сочи, че
ищецът не може да избира едновременно да иска допълнителни часове поради
трансформиране на нощния труд като дневен и след това да получи за същия и
допълнително заплащане като за нощен. Посочва се също, че претенцията се е
уточнена по години и по месеци и съответно- претендираните суми.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан, за което развива пространни съображения.
Излага, че ако съдът счете, че предявения иск е основателен то да не присъжда
възнаграждение за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г., тъй като за този
период извънредният труд се отчита без превръщане на нощните часове в дневни
съгласно чл.9 г от НРВПО. Претендира присъждане на разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят, поради което и съдът е постановил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че са се намирали в служебни правоотношения и,
че за процесния период ищецът е заемал длъжността “ ”командир отделение”, в РУ-Левски- ОД на
МВР- гр. Плевен.
Между страните не е спорно и, че за процесния
период, ищецът е осъществявал трудовата си дейност, по утвърдени графици и
протоколи, на смени - 12 часови дневна и нощна, при сумарно изчисляване на
работното време.
Приобщени като доказателство по делото са и платежните бележки, за изплатени
на ищеца, за процесния период трудови възнаграждения, от които е видно, че е
начислен и заплатен нощен труд.
Като доказателства
по делото са представени и седмичните графици на служителите при ППД при РУ
Левски, от които се установявана какви смени е работил ищецът.
Установява се от
приложеното по делото писмо с изх. № 94-НН-198 от
29.08.2011 г. на МТСП, че министерството е взело становище относно увеличаване
заплащането на нощния труд при сумарно изчисляване на работното време
По делото е
изслушана и ССЕ, заключението на която съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните по делото и, от която се
установява, че: ищецът е полагал труд на 12 часови смени, в т.ч. и нощни
часове, дадени в табличен вид от ВЛ- с общ брой часове нощен труд за периода -2880
ч.; същите са отразени в платежните ведомости на отчетен едномесечен и
тримесечен период; че по отношение на положеният от ищеца нощен труд, няма
съответно преобразуване на нощен към дневен труд, с коефициент 1,143; че
часовата ставка на ищеца, на база основните работни заплати за периода, е 6,66,
в т.ч. 50 % за извънреден труд. ВЛ е дало в табличен вид преобразуването на
часовете положен нощен труд в дневен, преизчислени с коефициент 1,143,
съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Посочен е и начин на формиране на коефициента
1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5-дневна работна седмица не могат да
надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на работното време е 8 часа
дневно при 5-дневна работна седмица; поради различната нормална продължителност
на дневното и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта
следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня,
поради което когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8
часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа,
отношението е 8 часа към 7 часа, т.е. коефициентът за превръщане на нощните
часове в дневни е равен на 1,143. ВЛ сочи, че за исковият период, ищецът е
положил общо 2880 часа нощен труд. Положеният нощен труд, не е бил преизчислен
от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. Същият е
заплащан своевременно по 0.25 лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент
1.143 се равнява на 3291,84 часа, като за разликата 411,84 часа, се изчислява
брутно възнаграждение в общ размер на 2742,85 лв., изчислено със средна ставка
6,66 лева, формирана от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно
определените работни дни за всеки отработен месец. Изчислението е съобразно
поставената от ищеца задача - с увеличение 50% за извънреден труд. За целият
процесен период, видно от платежните ведомости на ответника ищеца е получил
допълнително заплащане по 0.25 лв. на час за положен нощен труд съобразно
Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017 г., издадени
от Министъра на Вътрешните работи, с които е определен размера на това
допълнително възнаграждение. ВЛ сочи, че в случай, че не бъде преизчисляван
положения нощен труд към дневен такъв при коефициент 1,143, а се приложи
коефициент 1 при допустим нощен труд 8 часа, не би се формирал положен от ищеца
извънреден труд.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
По предявеният иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с
чл.179, ал.1 ЗМВР.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд /чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР/. Съгласно чл.143, ал.1 от КТ,
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно или 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица /чл.187, ал.1 от
ЗМВР/. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период /чл.187, ал.3,
изр.1 от ЗМВР/. При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период /чл.187, ал.3, изр.3 от ЗМВР/. Работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2
вр.ал.6 от ЗМВР/.
Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 от ЗМВР). За периода от 19.07.2016г.
до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№ 5450/2016 г. (влязло в сила и
обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр.59).
С §4 от Заключителните
разпоредби на Наредба №8121з-592/25,05,2015г. е била отменена Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр.69 от 2014 г./,
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена.
Съгласно чл.195, ал.1 от АПК, подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. Наредба №8121з-407/11,08,2014 г. е била отменена с §4 от
Заключителните разпоредби на Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи ( в сила от 02.08.2016г.).
С оглед изложеното, съдът приема, че за
процесния период от 13.05.2016 г. до
30.04.2019 г. са действали, както следва:
за периода от 07.05.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала
Наредба №8121з-592/25.05.2015 г.;
за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е
действала Наредба №8121з-407/11. 08.2014 г.;
за периода от 02.08.2016 г. до 06.05.2019 г. е
действала Наредба №8121з-776/29.07.2016 г.
Текстовете на чл.3, ал.3 от Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. липсва
изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г.,
съгласно което при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 06,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143.
В разпоредбите на чл.31 от Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и
06,00 часа се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата
на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, съдът счита, че е налице нормативна
празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.
Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения
се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
По отношение на представеното с отговора писмо с
изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на Министерство на труда и социалната политика
съдът счита, че същото няма нормативна сила, но сочи, че са налице
противоречиви разбирания относно наличието на извънреден труд в случаите на преизчисляване
по чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време /чл.143, ал.1 от КТ/. Съгласно чл.142, ал.2 от КТ, работодателят
може да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно
или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.
Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или
24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период /чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР/. Сумираното изчисляване на работното
време е форма на отчитане на работното време, при която установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен
по-продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При
сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради
което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период
/седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния размер на
законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР.
Съгласно чл.9б от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските, в сила от 01.01.2018 г., при сумирано изчисляване на
работното време по чл.142, ал.2 от КТ се определя норма за продължителност на
работното време за периода, която норма се определя в часове, като броят на
работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по
дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия
договор. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното
време работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който
е установено сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от
работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е
установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за
продължителност на работното време, определена по чл.9б /чл.9а, ал.1 вр.ал.3 от
НРВПО/. Съгласно чл.9а, ал.4 /в сила от 01,01,2018 г./ от НРВПО, когато се
полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или
служителя се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с
4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно чл.9г /в сила от 01.01.2018 г./ от
НРВПО, отработените часове от работника или служителя, които в края на периода,
за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на
чл.149 от КТ пред инспекцията по труда без
превръщане на нощните часове в дневни. По силата на §3 от ПМС №131 от 05.07.2018
г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и
отпуските /в сила от 17.07.2018 г./ в чл.9г думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ се заличават.
Следователно следва да бъдат признати за извънреден труд часовете, получени
след преобразуване на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
При така изложените изменения на нормативната
база, претенциите на ищеца следва да бъдат разделени условно на следните три
периода:
от 22.03.2016
г. до 01.01.2018 г., като за този период липсва изрично законово правило,
което да урежда въпроса дали е положен извънреден труд при надвишаване на
нормата работни часове при сумирано изчисляване на работното време в резултат
от превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9, ал.2 НСОРЗ;
от 01.01.2018
г. до 17.07.2018 г. извънредният труд се отчита без превръщане на нощните
часове в дневни съгласно нормата на чл.9г от НРВПО;
от 17.07.2018
г. до 22.03.2019 г. извънредният труд се отчита с превръщане на нощните
часове в дневни – по аргумент от новата редакция на чл.9г от НРВПО.
Съдът счита, че за периода от 22.03.2016г. до
01.01.2018 г. нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143 по реда
на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, следва да се вземат предвид при решаването на въпроса,
дали е положен извънреден труд.
За периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е
действало правилото на чл.9г /нов - ДВ, бр.41 от 2017 г./ от НРВПО, съгласно
което извънредният труд се отчита без превръщане на нощните часове в дневни.
Следва обаче да се има предвид, че при сумирано изчисляване на работното време
отработените часове (фактически отработените часове, към които се прибавят
часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни с коефициент
1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с работните
часове при нормална продължителност на работното време за същия този период.
Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на положен
извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за положен
извънреден труд. Ето защо съдът намира, че правилото на чл.9г /нов - ДВ, бр.41
от 2017г./ от НРВПО следва да намери приложение за два от периодите на отчитане
(01.01.2018 г. – 31.03.2018 г. и 01.04.2018 г. – 30.06.2018 г.), но не и за
положените за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд
/съобразно график за месец юли 2018 г./, тъй като те попадат в отчетния период
от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г. и по отношение на тях преценката за наличието
на извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа
новата редакция на чл.9г от НРВПО /изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018 г./.
Въз основа на изложеното съдът приема, че при
решаването на въпроса за наличието на положен извънреден труд нощните часове,
преизчислени в дневни с коефициент 1,143 по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, не
следва да се вземат предвид само за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г.,
а за остатъка от исковия период /22.03.2016 г. – 01.01.2018 г. и 01.07.2018 г.
– 22.03.2019 г.) същите следва да се вземат предвид.
С оглед изчислението на вещото лице, направено в
о.с.з. главницата за периода от 01.01.2018 г. до 31.06.2018 г. е в размер на 251,43
лева. Тази разлика следва да се извади от общия размер на възнаграждението за
извънреден труд за целия исков период в размер на 2742,85 лева. Получената сума
е в размер на 2491,42 лева, до който размер искът се явява основателен, а за
разликата за 2742,85 лева следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение и ССЕ.С оглед
изхода на делото, ответникът
му дължи разноски в размер на 336,08 лева – съразмерно с
уважената част от иска.
Съгласно чл.78, ал.2 и ал.4 от ГПК ответникът има право
на разноски при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото. Ето защо,
доколкото ответникът е направил принципно искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, и по делото има отхвърлителна част на ответника
се дължи юрк.възнаграждение в размер на 9,17 лева.
След компенсация на дължимите между двете страни разноски съдът счита, че в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 326,91 лева за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху
цената на уважения иск в размер на 99,65 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР –Плевен, със седалище и адрес на управление *** ЕИК *********,
представлявано от ст. комисар *** да
заплати на Д.С.Г. EГН **********, с постоянен адрес ***, сумата 2491,42 лева, представляваща възнаграждение за положен 374,08
часа извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за
периода 22.03.2016 г. – 01.01.2018 г. и 30.06.2018 г. – 22.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на завеждане на делото – 22.03.2019 г., до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните 2742,85
лева за периода 01. 01.2018 г. – 30.06.2018 г. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен и недоказан, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с
чл.179, ал.1 ЗМВР.
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР –Плевен, със седалище и адрес на управление *** ЕИК
*********, представлявано от ст. комисар ***, да заплати на Д.С.Г. EГН **********, с постоянен адрес *** сума в размер на 326,91 лева, представляващи сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРКЕЦИЯ на МВР –Плевен, със седалище и адрес на
управление *** ЕИК *********, представлявано от ст. комисар ***, да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 99,65 лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в
двуседмичен срок, считано от датата на съобщаването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: