Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 13.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на
тринадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
8948 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата М.С.С. твърди, че с ответницата сключили на 10.09.2016г. устен
договор за наем, по силата, на който първата предоставила на втората за
временно и възмездно ползване собствения си апартамент, находящ се в гр.Русе,
ул.”Тулча” № 6, бл.”Добруджа”, вх.”К”, ет.6, срещу заплащане на месечна наемна
цена от 200.00 лева. Уговорили и наемателката да заплаща разходите, свързани с
ползването на вещта – консумираните ел.енергия, топлоенергия и питейна вода. На
01.04.2017г. ответницата напуснала жилището, но останали неплатени 59.54 лева
ел.енергия за периода 23.01.2017г. – 30.03.2017г.; 81.97 лева потребена вода за
периода 04.10.2016г. – 30.03.2017г.; 149.65 лева топлоенергия за периода
21.01.2017г. – 21.03.2017г. и 347.10 лева за потребена топлоенергия. Последната
парична сума ищцата е заплатила, след като срещу нея „Топлофикация Русе” ЕАД е
образувала заповедно производство – ч.гр.дело № 1969/2017г. по описа на РРС,
като тази сума включва 266.62 лева главница за периода 22.10.2016г. – 20.01.2017г.,
лихва за забава в размер на 1.92 лева, законна лихва от 3.56 лева и разноски по
делото от 25.00 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
В периода 03.04.2017г. – 06.06.2017г. ищцата заплатила дължимите суми на обща
стойност 638.25 лева. Тъй като при сключването на договора за наем ответницата
й дала капаро в размер на 200.00 лева, тя приспада тази парична сума и Б. й
дължи сумата от 438.25 лева. За тази сума ищцата подала заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 7129/2017г. по описа на
РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение,
ответницата е подала възражение за недължимост на сумите. Поради това моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на М.Б., че
й дължи сумата от 438.25 лева, представляваща заплатени от нея консумативни
разноски за потребени ел.енергия, топлоенергия и вода в наетия имот, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 06.10.2017г. до окончателното й
изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 7129/2017г. по описа на РРС. Претендира
направените по заповедното производство разноски, както и тези по настоящото
дело.
Съдът, като взе предвид наведените
от ищцата в исковата молба фактически обстоятелства, на които обосновава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответницата М.В.Б. оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че
действително е била наемател на ищцата за процесния период и имот, но е
заплатила консумативните разноски на апартамента и не й дължи никакви парични
суми.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не спори, че на 10.09.2016г. бил сключен устен договор
за наем, по силата, на който ищцата предоставила на ответницата за временно и
възмездно ползване собствения си апартамент, находящ се в гр.Русе, ул.”Тулча” №
6, бл.”Добруджа”, вх.”К”, ет.6, срещу заплащане на месечна наемна цена от
200.00 лева, както и че страните уговорили и наемателката да заплаща разходите,
свързани с ползването на вещта – консумираните ел.енергия, топлоенергия и
питейна вода. Липсва спор и относно фактите, че на 01.04.2017г. ответницата
напуснала наетия имот, както и че при сключването на договора за наем Б. дала
капаро в размер на 200.00 лева на С..
След напускане имота от страна на ответницата,
останали неплатени 59.54 лева ел.енергия за периода 23.01.2017г. –
30.03.2017г.; 81.97 лева потребена вода за периода 04.10.2016г. – 30.03.2017г.;
149.65 лева топлоенергия за периода 21.01.2017г. – 21.03.2017г. и 347.10 лева
за потребена топлоенергия. Последната парична сума ищцата е заплатила, след
като срещу нея „Топлофикация Русе” ЕАД е образувала заповедно производство –
ч.гр.дело № 1969/2017г. по описа на РРС, като тази сума включва 266.62 лева
главница за периода 22.10.2016г. – 20.01.2017г., лихва за забава в размер на
1.92 лева, законна лихва от 3.56 лева и разноски по делото от 25.00 лева
държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. В периода
03.04.2017г. – 06.06.2017г. ищцата заплатила дължимите суми на обща стойност
638.25 лева, за което по делото са представени фискалните бонове за плащането
им.
За платени консумативни разноски по време на
действието на договора за наем ищцата е подала заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 7129/2017г. по описа на
РРС и издадена заповед за изпълнение, но ответницата е подала срещу заповедта
по чл.410 от ГПК възражение за недължимост на сумата.
В показанията си свидетелката Р.П.Й.
твърди, че е касиер на входа, в който е апартамента на ищцата. Ответницата
заедно със семейството си ползвала този апартамент за периода от есента на
2016г. до м.април 2017г., като те заплащали разходите на Етажната собственост
за чистачка, асансьор и ток. Били записани и кано наематели на апартамента в
Домовата книга на входа. Присъствала на разговор между ищцата и ответницата,
при който първата твърдяла, че за апартамента имало неплатени около 400.00 лева
консумативни разходи. М.Б. тогава казала на М.С., че имала възможност да й
плаща по 100.00 лева на месец. Какво е станало след това и изплатени ли са тези
пари от ответницата на ищцата, на свидетелката не й е известно.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
По делото се доказва, че страните са
били обвързани от облигационно правоотношение, породено от устен договор за
наем, сключен на 10.09.2016г. Съгласно същия ищцата, като наемодател предоставила на ответницата – като
наемател, за временно и възмездно ползване собствения си апартамент, находящ се
в гр.Русе, ул.”Тулча” № 6, бл.”Добруджа”, вх.”К”, ет.6, срещу заплащане на
месечна наемна цена от 200.00 лева. Уговорили и на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД наемателката да заплаща разходите, свързани с ползването на вещта –
консумираните ел.енергия, топлоенергия и питейна вода.Не се спори и относно
факта, че на 01.04.2017г. ответницата напуснала жилището.От представените към
делото писмени доказателства и приложеното ч.гр.дело № 1969/2017г. по описа на
РРС, се доказва, че след напускането на наетия апартамент от страна на
ответницата, останали неплатени 59.54 лева ел.енергия за периода 23.01.2017г. –
30.03.2017г.; 81.97 лева потребена вода за периода 04.10.2016г. – 30.03.2017г.;
149.65 лева топлоенергия за периода 21.01.2017г. – 21.03.2017г. и 347.10 лева
за потребена топлоенергия. Последната парична сума ищцата е заплатила, след
като срещу нея „Топлофикация Русе” ЕАД е образувала заповедно производство –
ч.гр.дело № 1969/2017г. по описа на РРС, като тази сума включва 266.62 лева
главница за периода 22.10.2016г. – 20.01.2017г., лихва за забава в размер на
1.92 лева, законна лихва от 3.56 лева и разноски по делото от 25.00 лева
държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. В периода
03.04.2017г. – 06.06.2017г. ищцата заплатила дължимите суми на обща стойност 638.25
лева, за което са представени и фискалните бонове за плащането им. Ищцата
признава факта, че при сключването на договора за наем ответницата й дала
капаро в размер на 200.00 лева, което капаро наемодателката приспаднала от
дължимата й се парична сума за консумативните разходи, като Б. останала да
дължи сумата от 438.25 лева. За последното показания дава и свидетелката по
делото, като пред нея Б. извънсъдебно е признала, че дължи тази парична сума на
ищцата. Съдът няма основание да не цени свидетелските показания, тъй като
свидетелката е незаинтересувана от изхода на делото, показанията й се подкрепят
от писмените доказателства по делото, а и няма други събрани доказателства в
исковото производство, които да опровергават изложените от нея факти. В тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила
договорното си задължение за заплащане на консумативните разноски за наетия
апартамент, както й е било указано и с доклада по делото. Доказателства, че тя
е заплатила изцяло или частично дължимата парична сума от 438.25 лева не са представени по делото.
Поради гореизложеното, съдът намира
иска за доказан както по своето правно основание така и по размер, поради което
следва да се уважи изцяло, като се признае за установено по отношение на М.Б.,
че дължи на ищцата сумата от 438.25 лева, представляваща заплатени от нея
консумативни разноски за потребени ел.енергия, топлоенергия и вода в наетия
имот, ведно със законната лихва върху главницата считано от 06.10.2017г. до
окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 7129/2017г. по описа на
РРС.
Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата
с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищцата направените по заповедното производство –
ч.гр.дело № 7129/2017г. по описа на РРС, разноски в размер на 25.00 лева –
заплатена държавна такса за производството.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявения иск, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищцата и направените по настоящото дело разноски в размер на 35.00 лева – заплатена държавна такса за
производството по делото и разноски за свидетел.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на М.В.Б. ***, с ЕГН: **********, че дължи на М.С.С. ***, с ЕГН: **********, сумата от 438.25 лева /четиристотин
тридесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща заплатени
консумативни разноски за потребени ел.енергия, топлоенергия и вода в наетия
имот, ведно със законната лихва върху главницата считано от 06.10.2017г. до
окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 7129/2017г. по описа на
РРС.
ОСЪЖДА М.В.Б. ***, с ЕГН: **********, да заплати на М.С.С. ***, с ЕГН: **********, сумата от 25.00
/двадесет и пет/ лева - направени по
заповедното производство – ч.гр.дело № 7129/2017г. по описа на РРС, разноски.
ОСЪЖДА М.В.Б. ***, с ЕГН: **********, да заплати на М.С.С. ***, с ЕГН: **********, сумата от 35.00
/тридесет и пет/ лева - направени по настоящото дело разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: