Решение по дело №127/2019 на Окръжен съд - Плевен

         Р Е Ш Е Н И Е № 203

             гр.П., 27.02.2020г.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесетата година, в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЧЛЕНОВЕ:

при секретаря …………….. Велислава Трифонова ......……. и в присъствието на  прокурора …….…………………………………… като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. гр. дело № 127 по описа за 2019год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК и чл.496 ал.3, пр.2 ГПК.

В исковата молба от 15.02. 2019г., поправена и допълнена на 15.04.2019г., вписана с вх. рег. № 4175 /22.04.2019г., акт № 39, том V, дело № 1241/2019г. в СВ на АВ гр.П., на ТПСК „***“, ЕИК *** чрез Председателя инж.П.С.К. чрез адв.Й. Х. от ПлАК против „***“ЕООД гр.П., ЕИК ***, представлявано от Управителя Г.И.Ц. с искане за признаване на установено, че ЕООД не е собственик на ПИ с площ от 2 010кв.м., заедно с Промишлена сграда със застроена площ от 28кв.м., построена в описания ПИ, находящ се в гр.П. на ул.*** № 93А с идентификатор *** и не може да се легитимира като такъв поради недействителност на продажбата, обективирана в Постановления за възлагане от 21.03.2015г. и от 21.03.2016г. на ЧСИ И.К. по изп. дело № *** по описа на ЧСИ, произтичаща от неплащане на цената на имота и за разноските по делото.

Твърдят, че на 02.02.2009г. Кооперацията са продали на *** ЕООД чрез Управителя И. П. М. ПИ с площ от 2 010кв.м., заедно с Промишлена сграда със застроена площ от 28кв.м., построена в описания ПИ, находящ се в гр.П. на ул.*** № *** с идентификатор *** с Договор, изразен в нот. акт № 132/2009г. на Нотариус С.П., рег. № *** при НК с район на действие района на ПлРС. След сделката въпреки договореностите и издадения в полза на Кооперацията Запис на заповед, Дружеството – купувач не е заплатило пълната цена на имота. ТПСК се снабдяват с ИЛ за сумата от 210 323,80лв. и образуват против ЕООД изп. дело № 25/2012г. при ЧСИ Н. В., рег. № *** при КЧСИ с район на действие района на ПлОС.

На 26.01.2012г. за обезпечение на вземането си ТПСК вписват втора по ред възбрана върху процесния имот и срещу който са предприети принудителни действия по изп. дело № 410/2011г. на ЧСИ Т. К., рег. № *** при КЧСИ с район на действие района на ПлОС с вписване на първа по ред възбрана от взискателя Община гр.П..

Върху процесния имот твърдят, че е вписана трета по ред възбрана от ответното *** ЕООД гр.П. по изп. дело № 1463/2014г. на ЧСИ И. К..

По арг. от чл.459 ГПК като обезпечен кредитор твърдят, че са присъединен взискател когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението, както е станало по изп. дело на ЧСИ И. К. с изнасяне на имота на публична продан. Без да уведоми първите двама обезпечени кредитори, ЧСИ възлага имота на третия – *** ЕООД гр.П. – с две Постановления за възлагане - от 21.03.2015г. за терена срещу сумата от 78 649лв. и от 21.03.2016г. за сградата срещу сумата от 7 750лв.

С вписаните Постановления за възлагане на недвижим имот *** ЕООД гр.П. се легитимира като собственик на процесния имот по гр.д. № 7486/2018г. на ПлРС и претендира заплащане на обезщетение за ползване на имота от контрагент на ТПСК – *** ЕООД гр.П..

Отделно от това към 21.03.2016г., когато е издадено второто Постановление за възлагане на недвижим имот за промишлената сграда, твърдят че изпълнителното дело на ЧСИ И. К. е било спряно.

Твърдят, че правният интерес от предявените искове произтича от Отговора на ИМ на *** ЕООД гр.П. по гр.д. № 7486/2018г. на ПлРС, с който ответникът е представил доказателства, че е заплащал наем за процесния имот на Кооперацията и затова не дължи такъв на *** ЕООД гр.П.. Ако искът по чл.59 ЗЗД на *** ЕООД гр.П. бъде уважен, то *** ЕООД гр.П. ще претендира връщане на платените наемни вноски на Кооперацията за същия период на ползване на процесния имот като недължимо платени.

Представят писмена защита с подборни доводи в подкрепа на твърденията си и искат решение за признаване на установено, че *** ЕООД гр.П. не е собственик на ПИ с площ от 2 010кв.м., заедно с Промишлена сграда със застроена площ от 28кв.м., построена в описания ПИ, находящ се в гр.П. на ул.*** № *** с идентификатор *** и не може да се легитимира като такъв както и за обявяване на недействителността на осн. чл.496 ал.3 ГПК на публичната Продан, обективирана в Постановления за възлагане от 21.03.2015г. и от 21.03.2016г. на ЧСИ И.К. по изп. дело № *** по описа на ЧСИ, произтичаща от неплащане на цената на имота, като претендират да им се присъдят направените разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на адвокатите на ответното Дружество.

Ответникът *** ЕООД гр.П. твърди, че оспорва исковете –недопустими са – ТПСК нямат правен интерес от воденето им. Длъжникът по изп. дело № 1463/2014г. на ЧСИ И. К. – *** ООД ЕИК *** чрез Управителя И.П.К. е заличен търговец. Дори Постановленията за възлагане на недвижим имот да се обявят за недействителни, втора Публична продан няма да може да се проведе на процесния имот, защото длъжникът е заличен и при това положение ТПСК няма да може да се удовлетвори от цената на имота като обезпечен кредитор. Възразяват, че в тази обстановка няма да може да се приложи чл.496 ал.3, изр. последно ГПК – като купувачи на Публичната продан на имота да отклонят уважаването на иска като внесат дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня за обявяването им за купувачи, защото длъжникът е заличен търговец.

Ако съдът приеме, че исковете са допустими, същите твърди че са неоснователни. *** ЕООД гр.П. са платили цената на имота, спрямо който е проведена проданта. Представят две извлечения от сметката на ЕООД за две плащания на суми, подробно описани в извлеченията. Твърдят, че са взискател по изп. дело № 1463/2014г. на ЧСИ И. К. въз основа на издадени ИЛ от 08.08.2014г. по ч.гр.д. №№ 3592/2014г. и 3593/2014г., двете по описа на ПлРС, копия от които представят. Представят също така копие от Протокол от 24.02.2015г. за присъединяване на вземането му по изп. дело на ЧСИ И. К.. Поради тези обстоятелства твърдят, че не може да се говори за неплащане на цената, а само за доплащане на цената на проведената Публична продан на имот, защото като взискател по изп. дело ЕООД са били наддавач по проведената продан. В Постановленията за възлагане подробно е описан начина на плащане на цената. То се изготвя след внасяне в срок на цената на имота и може да се обжалва по реда на чл.435 ГПК.

Като се позовават на т.5 от ТРОСГТК № 2/26.06.2015г. на ВКС на РБ оспорват обстоятелството, че ТПСК са присъединен по смисъла на чл.459 ГПК взискател, както и твърдението, че изп. дело на ЧСИ И. К. е било спряно към 21.03.2016г., когато е съставено второто Постановление за възлагане.

Молят съда да отхвърли исковете като неоснователни, а ако приеме същите за недопустими поради липса на правен интерес – да прекрати производството, както и да им присъди разноските за настоящото производство по съображения в представена по делото писмена защита. Правят възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат на ищеца.

Третото лице – помагач на ищеца Е и А – ***“ООД гр.П., ЕИК *** чрез всеки от Управителите – А.Т. и Е.Щ., редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище.

         Окръжният съд като прецени становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и заключението по назначената СИЕ по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно по делото е и това се установява от представената преписка по входящ Дневник за книжа Публични продани на СИС при ПлРС – л.447 – л.463 от делото на ПлОС, че за времето от 04.02.2015г. до 04.03.2015г. е проведена Публична продан на процесния недвижим имот по изп. дело № 1463/2014г. на ЧСИ И. К., рег. № 816 при КЧСИ с район на действие района на ПлОС, която видно от Постановления за възлагане на недвижим имот от 21.03. 2015г. и от 21.03.2016г., вписани в СВ при АВ гр.П. на 25.03.2015г. и на 14.06.2016г. – л.15 и л.16 от настоящото дело, и представени по гр.д. №№ 7485/2018г. и 7486/2018г. по описа на ПлРС, е приключила с възлагане на ПИ от 2010кв.м. и Промишлена сграда от 28кв.м. на ответното ЕООД, което се е легитимирало като собственик на този недвижим имот при завеждане на искове за неоснователно обогатяване против *** ЕООД гр.П. и Е и А *** ООД гр.П. за парични вземания, представяйки горните Постановления видно от приложеното дела.

Страните не спорят и относно обстоятелството, че с две решения от 23.01. 2018г. Дисциплинарната комисия на КЧСИ е лишила от правоспособност ЧСИ И. К. за срок от пет години всяко, които не са обжалвани и са влезли в сила, като е установила липса на служебен архив, поради което изп. дело № 1463/2014г. на ЧСИ не може да бъде приложено по настоящото дело – л.114 и л.31 - л.39 от настоящото дело.

Безспорно е също така и се установява от приложеното в заверен препис изп. дело № 25/2012г. по описа на ЧСИ Н. В., рег. № *** при КЧСИ с район на действие района на ПлОС – л.314 – л.384 от настоящото дело, че ищецът се е снабдил с ИЛ по ч.гр. дело № 49/2012г. на ПлРС за сумата от 210 323,80лв. против *** ООД гр.П., който е послужил за образуване срещу него на горното изп. дело и по същото на 26.01.2012г. е вписана ВЪЗБРАНА върху процесния недвижим имот – л.330 от настоящото дело.

Спорни в настоящото производство са въпросите допустими ли са предявените искове от Кооперацията, собственик ли е *** ЕООД гр. П. на процесния недвижим имот и недействителна ли е Публичната продан на имота поради невнасяне на цената – 78 649лв. по първото Постановление за възлагане и 7 750лв. по второто Постановление за възлагане.

Съгласно чл.496 ал.3 ГПК, озаглавен Постановление за възлагане, Ако  възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл.490 ГПК и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му за купувач. При невнасяне на цената Постановлението за възлагане следва да се отмени поради неплащане – Определение № 472/30.12.2008г. на ВКС на РБ по ч.гр.д. № 2228/2008г., V-то г.о.

Исковете са предявени от надлежна страна – ищецът е присъединен взискател по реда на чл.459 ал.1 ГПК, озаглавен Присъединяване на кредитор с обезпечен иск, съгласно който Кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на Възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено.

В тази насока позоваването на ответното Дружество на т.5 от ТРОСГТК № 2/26.05.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ВКС на РБ не е в подкрепа на неговите твърдения за недопустимост на ИМ – обратното, тълкуването на ВКС е в полза на Кооперацията - Всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Без значение е дали възбраната е наложена в обезпечително, или в изпълнително производство. Всички кредитори с наложени възбрани върху вещ, като присъединени по право (не по тяхна молба), се уведомяват от съдебния изпълнител за насочването на изпълнението, за насрочването на описа и проданта, както и за разпределението.

Още преди образуване на изп. дело от 2014г. на ЧСИ И. К. ищецът е обезпечен кредитор с наложена ВЪЗБРАНА върху процесния недвижим имот – от 26.01.2012г. и след като е насочил изпълнението върху предмета на обезпечението – имота, то Кооперацията е присъединен взискател по силата на Закона – по право, арг. от чл.459 ал.1 ГПК.

Като страна по изп. дело № 1463/2014г. Кооперацията има правен интерес да оспорва Публичната продан по исков ред и като се има предвид т.3 от ТРОСГТК № 4/11.03.2019г. по тълк. дело № 4/2017г. на ВКС на РБ - Недействителността на Публичната продан по чл.496, ал.3 ГПК може да се релевира както чрез самостоятелен установителен иск, така и чрез позоваване от ищеца и възражение на ответника в други производства.

И за двата иска ищецът има правен интерес от воденото им поради позоваване от страна на ответното ЕООД пред съд на Постановленията за възлагане на процесния недвижим имот, издадени от ЧСИ И. К. по изп. дело № 1463/2014г. и предявяване на искове по чл.59 ЗЗД против наемателите в процесния имот, които обаче са имали Договори за наем с Кооперацията и на нея са плащали за ползването на имота. За да лиши от правен интерес от воденото на настоящото производство по двата установителни иска, *** ЕООД гр.П. са направили отказ от исковете пред ПлРС, но последиците от прекратяване на двете граждански дела пред П.ски РС, водени от „***“ ЕООД срещу ответниците „***“ ЕООД гр.П. и „Е И А – ***“ ООД гр.П., не водят до формиране сила на присъдено нещо спрямо ТПСК „***“ гр.П., като спрямо ответник по тези две граждански дела на П.ски РС. И по двете, видно от приложените по настоящото дело гр. дело на ПлРС, ТПСК „***“ гр.П. е трето лице - помагач на страната на ищеца, т.е. на *** ЕООД гр.П., въпреки че има противоречиви интереси с него и е привлечена за участие по делата именно по негово искане. По тази причина отказът от исковете по чл.59 ЗЗД спрямо двамата ответници пред ПлРС, няма същото значение за ТПСК „***“ гр.П., както спрямо двете ответни дружества, Кооперацията е трето лице – помагач на страната на ищеца. Въз основа на легитимиращия ефект от Постановленията за възлагане *** ЕООД има право да претендира, че е лишен от ползване на процесния имот директно срещу Кооперацията и за да се защити от тази възможност, ищецът води настоящото дело за установяване, че ЕООД не са собственик на имота и Публичната продан е недействителна поради неплащане на цената, посочена в двете Постановления за възлагане на имота.

Няма нередовност на ИМ и досежно исканата държавна такса за образуване на делото пред ПлОС – съгласно чл.72 ГПК, озаглавен Държавни такси при съединяване на искове, за предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците. Таксата върху защитавания интерес е една, защото и по установителния иск за собственост, и за обявяване на недействителността на Публичната продан поради неплащане на цената, защитаваният интерес е все един – процесния недвижим имот не е собственост на *** ЕООД гр.П.. Определена е по правилото на чл.71 ал.2 ГПК върху една четвърт от цената на иска, която е възприета по реда на чл.69 ал.1 т.2 ГПК, съгласно който Размерът на цената на иска е по искове за собственост и други вещни права върху имот - данъчната оценка. Внесена е в размер на 540лв. на 15.04.2019г. по сметка на ПлОС – л.218 – л.219 от делото, с което ИМ е редовна и следва да се разгледа.

Предпоставките за уважаване на иска по чл.496 ал.3 ГПК са Постановлението за възлагане да не е обжалвано и да не е внесена цената, определена от съдебния изпълнител. Невнасянето на цената означава обявеното за купувач лице – в случая взискателя по изп. дело № 1463/2014г. на ЧСИ И. К. – да не е изпълнило задължението си в едноседмичен срок от приключване на проданта – 05.03.2015г. – да внесе предложената от него цена.

От самите Постановления за възлагане се установява, че първото е влязло в сила на 21.04.2015г., екземпляри от което са приложени по прекратените дела на ПлРС, а второто – на 28.03.2016г. Отделно от това след справка в деловодната програма на ПлОС за 2015г. и 2016г. се установява, че няма заведени от страните по изп. дело № 1463/2014г. на ЧСИ И. К. жалби против действията на ЧСИ. Самото ЕООД не прави възражение, че първата предпоставка за предявяване на иска по чл.496 ал.3 ГПК не е установена – съдът приема, че и двете Постановления за възлагане на процесния недвижим имот не са обжалвани, поради което тази предпоставка за уважаване на иска е налице.

Видно от показанията на св.И.П.К. - последен Управител на „***“ООД гр.П. – длъжник по изпълнителното дело, по което е извършена оспорваната от ищцовата кооперация Публична продан, същият твърди, че по лична карта се води, че живее в град Л., ул. „***“ №***, ет.2, но сега живее във вила в с.***, Община гр.Т., ул. „***“ № ***. Бил е лекар в Л., но е роден в О..  Кръстник е на сина на И. М., а неговият баща е бил негов кръстник, и от там го познава. Синът му се казва П.И. М.. Той е в П. и отдавна не се виждат с него. За случая от 2008 година – И. държал под наем газстанция в Кооперацията, на която Управител бил П.К. - сладкарската кооперация. Не знае дали теренът или газстанцията държал, но по принцип бил пренаел балона от предишен наемател, с цел да го управлява като газстанция. Той пътувал постоянно, живеел в Р., пътувал до О. и му се обаждал на газстанцията. Държал я под наем. Имал отношения с П.К., големи приятели били,  понеже той е бил негов ученик. Бил е партиен функционер в П.. По негово време, бил войник тогава, той бил секретар на Окръжен комитет на ДКМС, когато бил войник 1975 – 1977 година. П. работел при него в ***. И. въвежда П. в партийните дела. Те били близки. На годишнините на И. М. присъствали П.К., Р.П. и други. И. бил взел терена там под наем, плащал на кооперацията на П. 600лв. Имал и други наематели, които също плащали 600 лв. наем за терена – гумаджии били  и той го питал: „Като сте приятели, защо плащаш едно нещо, като други двама плащат същото. Какъв приятел ти е П., след като ти плащаш 600 лв. и те плащат 600 лв., пък са двама?“. 2008 година И. М. казал, че П.К. прави голям ремонт на едната сграда и спешно иска да продаде имота, на който е газстанцията. И „апетитите“ били много големи. Теренът изобщо не бил обособен като собствен терен, бил към кооперацията. След като получили парите, П.К. увъртал. След шест месеца отделили имота като самостоятелен, за да може да оперирам там по някакъв начин. 2008 година ТПСК „***“ и „***“ООД се разбират да закупят имота, „***“ООД да закупи имота, за да може И. М. да продължи да упражнява дейност си и да я разширят по някакъв начин. Идеята в началото била за построяване на бензиностанция с една от големите вериги, понеже той имал офис във Виена, имали позиции в ОМВ, но в крайна сметка се установило, че теренът, който може да се отдели от собствеността на кооперацията е много по-малък от това, което изисква една верига за построяване на бензиностанции. 2,500 дка са необходими, но П. като получил парите, обособили 2,010 дка. П.К. тогава, понеже все още имотът не бил обособен, се наложило да заложи свидетеля негова собственост в Р. и през *** да изтеглят кредит, който той бързал да получи, за да продължи ремонта на сградата. Правел хидроизолация. Получил парите, които са кредит от *** и започнал да отлага нещата с разделяне на имотите. Тогава се наложило те да съдействат и успяли да извадят нотариален акт февруари месец на другата година. В този терен имало една малка сграда, която представлява една малка стая, която се ползвала от М. за офис. Тази сграда, която ремонтирал П.К. била голямата сграда, на ъгъла на целия терен. Той е бил един терен в началото. Бързал да вземе парите, за да продължи ремонта. Целият УПИ не си спомня колко бил. Те отделили 2010 кв.м. с тази малка Промишлена сграда, два фургона и газстанцията на М. с колонка, един малък резервоар от 5 куб.м. Успели да се снабдят с нотариален акт, който се издал на „***“ - на Дружеството на И., че имота са закупили от ТПСК. Като се снабдили с нотариален акт, междувременно, докато течала процедурата, търсел начин, след като не може да се построи бензиностанция, да намери инвеститор, тъй като беше малко като площ, трябваха 2,500 дка за сериозна верига, а те имали 2,010 дка максимално. Това 2,010 дка имало място, понеже било насип, което не било насипано и го убеждавали, че има строителство и там камионите ще изсипват пръста. Нямало и 2,010 дка. Освен това, в съседното място, което не било продадено, той разровил нещата и се разбрало, че минава тръба на Топлофикация и на огромно разстояние не може да се строи нищо. Казали му го гумаджиите. Като минел камион, там всичко треперело, там за бензиностанция било абсурд. Решили да построят там спортна зала. Там било индустриална зона. След като решили, трябвало до Нова година това място да бъде обособено, за да можело да се сключи сделка и тогава започнали всъщност всички игри на г-н К., за да не може да се обособи терена, за да участват, и хората декември месец се отказаха и взеха терен в гр.Свищов. Той говори от името на „***“. В „***“ООД били трима съдружници документално. След като станали всички тези неща, понеже бил поел ангажимента, хората се разсърдили, първо излязъл единият съдружник, влязал нов. В началото били той, М. и на третия забравил името – на негово място влязъл негов съдружник от друга фирма в Р., с който имали общи автомивки – Н.Н. от Р.. Тримата, след като се отказал и този съдружник, направил среща и казал, че няма да се дават повече пари на П.К. за терена,  понеже те го подвели, че има голям „апетит“ от името от други хора с бензиностанции и той попитал и му казали, че са техни измислици на К. и М. за тази цена, а цената е два пъти по-ниска за терена и той казал да не се плаща повече. М. не го послушал и доста време след това му е плащал на К.. Те го купили за много пари, за цената, която пише в нотариалния акт, което е абсурд. На него му се представяли нещата, че там ще е рая, най-хубавото място, че ще има път от дясно и ще стане като ШЕЛ на кръговото. Той вярвал. Това му е големият проблем, защото М. за него и сега е сериозен човек. Не знае как стоят нещата. След като стана това нещо, започнал да търси начин, понеже лихвите бяха над 15 %. Кредитите, лихвите трябва да се плащат. Наложило се да продавм имущество, за да покрива лихви. Започнал да търси начин да направи нещо в имота. Тогава М. му казал, че 600лв. ще дава той,  600 лв. от гумаджиите, и тези 1200 лв. ще ходят за покриване на лихви, което не е било така. А след това научил, че те дори не плащат данъка и таксата-смет към Общината и питал: „Вие ползвате имота – и М. и гумаджиите, поне го разделете“. Таксата смет е върху продажната цена на имота и е огромна. Те казали: „Не, не може, П. иска да си взима сам наема.“ Как ще го взима като не е негово. „Не, така сме се договорили с П.“. Заплашвал ги, че ще спре тока, понеже нямат собствен трансформатор. През цялото време е търсел начин да продаде имота. Да направи дейност, която да изкара средства да плаща лихвите към банката. 2015 година разбира, че има възбрана върху имота от страна на Кооперацията и м.септември, че има ЧСИ в имота, който го описва и го пуска на търг. Отишъл при тях и им казал: „Нека ЧСИ да го оцени, точно на цената, на която е имота, за да разберете вашата измама спрямо мен“. Имотът бил оценен около 100 хил.лв., а той и М. са платили над 450-460 хил.лв. и П.К. искал още пари. Нищо не можел да направя тогава, защото 2013 година случайно се видели с д-р Б.Ц., с който са колеги и той казал, че има отношения с ***. Видял, че този за имот не се обслужвал кредита, защото нямал възможност, понеже давал средства за търсене на бизнес и той казла, че е направил цесия и де факто всички задължения, които били над половин милион лева с лихвите, ги дължат на него, на „***“. „***“ били направили цесия. Вече били само той и И. М. в Дружеството. Р.нецът не си спомня кога излязъл от Дружеството. 2016 година Кооперацията поискала дружеството да се обяви в несъстоятелност и то било заличено и всички документи, които били в него, понеже останали във счетоводителката, която е възрастна и не ги пази, счетоводителката на Дружеството. Било ликвидирано Дружеството по искане на кооперацията. „***“ има отношения с банката, с *** и от там разбират и купуват нашия дълг на „***“ и станаха кредитор на „***“ за огромна сума, която де факто той нямало как да покрива на банката. Тогава лихвите били огромни, а имало и наказателни лихви. Цесията става 2013 година. Като „***“ през цялото време е искала да се изплащат суми, които нямали възможност да изплащат. Искали от „***“ изплащане на дълга, тъй като М. продължаваше да дава пари на кооперацията. След това, 2015 година или края на 2014 година, той помолил П.К. да свали възбраната, за да се опита за последен път чрез една фирма да привлека инвеститор да направя бензиностанция с „Кълвача газ“. Той поставил условие – „20 000лв. в брой и пада възбраната“. Той събрал неговите 10 000 лева, тогава били само той и И. М. и му ги занесъл на М., тъй като бил изнервен от ситуацията, не искал да се среща с П.К.. М. успял да събере 7 000 лева и са му дали 17 000 лева на К. и, когато отишъл да разбере дали възбраната е свалена, разбрах, че П.К. не е свалил възбраната, въпреки че е взел тези 17 000 лева в брой. През това време „***“ започнали да си искат парите и той подписал, че им дължи тази сума, с лихвите. През това време минал първи търг, не се явява никой, който бил за около 100 000 лв. Той разбрал от „***“, че те също са завели иск и, че ще имало втори търг, който е с намалена сума – над 70 000 лв., около 75 000 лв. Не знае как е протекъл търга, но получил уведомително писмо от „***“, когато бил сам, и М. бил излязъл от фирмата, че взаимоотношенията ни са уредени, с прихващания от търга, който е протекъл на втория търг, което не знам как е станало точно. Писмото му се изпратило от „***“. Спомня си, че така пишело – с прихващанията, с изплащане на дълга към Общината, който бил доста сериозен – над 15-20 000 лв. за данък-сгради и такси-смет, който не били плащали. „***“ го уведомили с това писмо, че техните взаимоотношения са уредени, като най-вероятно са разчитали да продадат имота след това, за да си възстановят загубите. Те имат загуби за това, че са платили техния дълг към *** и той нищо не им е превел, а те плащат и задълженията им към Община – П., които може да са повече от 20 000 лв. Понеже си спомнял, че данъкът бил огромен, понеже се изчислявал процент/промил от стойността на имота. Сагата завършила, че ето сега го намерили да дойде да свидетелства. Понеже не живеел на адреса си, получил от пощата, че има нещо за вземане, не е ходил да го взема. Обадил му се д-р Б.Ц. и му казал, че трябва да се яви. Той му имал номера от преди. Казал му, че това дело и всичко това му носи нервни напрежения – с два инфаркта е, един инсулт, седем стенда, с аневризма на сърцето и ако може да ми се спести, а той каза: „Не, там интересите са, че освен, че сме дали пари, искат да ни вземат и имота“. Той се явявал на втори търг, не знае при кого е бил. Той бил длъжник по изпълнителното дело срещу „***“ и не се е явявал. Не знае при кой ЧСИ е било делото, но е уведомен, че има такова дело. Мисли, че първото било при жена, а второто при мъж. Първото е с възбраната от Кооперацията. Докторът му пуснал уведомително писмо и казал, че техните взаимоотношения били уредени. *** е заличено от 2017 година, декември месец.

Съдът прецени показанията на разпитания свидетел при условията на чл.172 ГПК – поради съдружието и управлението на длъжника по изпълнителното дело, по което е проведена атакуваната Публична продан е възможна заинтересованост от негова страна, но за плащане на суми, за които се изискват писмени доказателства – чл.492 ал.3, чл.495 и чл.498 ал.1 ГПК, свидетелските показания не могат да послужат.

Не установяват внасяне на цената и представените от ЕООД писмени доказателства по съображенията на ищцовата Кооперация – сумата от 15 237лв. е преведена на ЧСИ на 25.02.2015г. – преди Публичната продан за погасяване на задължения на длъжника, а преведената на 19.03.2015г. сума от 3 125,50лв. е записано изрично, че е такса.

Видно от заключението по назначената СИЕ на в.л. Т. И. – л.493 – л.495 от настоящото дело, два са извършените преводи във връзка с посоченото изпълнително дело №1463/2014г. на ЧСИ. Двата превода са направени по сметка на ЧСИ И.К., в качеството му на частен съдебен  изпълнител. Единният превод е направен по специална сметка,  другият по разплащателна сметка. Подробно е посочила като основание на преводите, какво е изписано. Проверката е извършена в банка „***“, където понастоящем е сметката на „***“, която е била в „***“, но поради сливане на банките, понастоящем е в банка „***“. Преводите са направени от „***“. Сметките, които са били тогава в „***“, понастоящем са в банка „***“, в „***“АД, клон П. са сметките на колегата ЧСИ, които не са в качеството на физическо лице - и двете са в качеството на ЧСИ. С особен статут са сметките, независимо, че е разплащателна едната сметка, тя също е със статут на особена сметка на Частен съдебен изпълнител.

Сумите, посочени в двете Постановления за възлагане на процесния недвижим имот от 78 649лв. по първото Постановление, и по второто от 7750лв. не се установява да са преведени.

При преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че исковете са доказани по основание.

Неоснователни са възраженията на ответното ЕООД.

При проведената Публична продан на процесния недвижим имот е налице възлагане при невнасяне на цената по всяко от Постановленията, поради което същата следва да бъде обявена за недействителна и отменена, а Постановленията – отменени.

Отрицателният установителен иск също е основателен – щом Публичната продан е недействителна, то Постановлението за възлагане не поражда правни последици и не може да настъпи вещноправното му действие и прехвърлителния ефект досежно собствеността на процесния недвижим имот – ответното ЕООД не е собственик на същия, защото не е настъпило транслативното действие на основанието, на което се позовава ответното Дружество – покупка на имота на Публична продан от съдебен изпълнител.   

По разноските:

При този изход на процеса на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски като видно от представения Списък – л.529 от делото претендира същите в размер на 3 827лв.

Ответното ЕООД предвид изхода на процеса и на осн. чл.78 ал.3 ГПК нямат право на разноски – исковете са уважени изцяло.

Възразили са за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на ТПСК – 3 000лв. – л.106 и л.531 от делото. По реда на чл.7 ал.2, т.4 от НМРАВ минималното адвокатско възнаграждение по дело с материален интерес от 53 896,80лв. възлиза на 2 146,90лв., до който размер искането следва да се уважи, а за разликата до 3 000лв. или за сумата от 853,10лв. – да се отхвърли поради уважено възражение за прекомерност на ответното ЕООД. Останалите разноски следва да се платят от ответника – д.т. от 540лв., такса вписване – 54лв., за вещо лице – 200лв., за пет У-ния – 25лв. и за препис от определение – 8лв., или общо разноски в размер на 2 973,90лв., които ЕООД следва да бъде осъдено да плати на ТПСК.

Водим от горното, Окръжният съд

 

                                                      Р     Е     Ш     И:

 

ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ал.1 ГПК между страните по настоящото дело, че „***“ЕООД гр.П., ЕИК ***, представлявано от Управителя Г.И.Ц. не е собственик на Поземлен имот с площ от 2 010кв.м. с идентификатор ***, заедно с Промишлена сграда със застроена площ от 28кв.м., построена в описания ПИ, находящи се в гр.П., на ул.*** № ***, за които са издадени Постановления за възлагане от 21.03.2015г. и от 21.03.2016г. на ЧСИ И.К., рег. № *** при КЧСИ, с район на действие района на ПлОС, по изп. дело № *** по описа на ЧСИ.

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА и ОТМЕНЯ на основание чл.496 ал.3 ГПК Публичната продан, проведена от 04.02.2015г. до 04.03.2015г. /описана в Постановленията от 03.02.2015г. до 03.03.2015г./ по изпълнително дело № 1463/2014г. по описа на ЧСИ И. К., и ОТМЕНЯ Постановления за възлагане от 21.03.2015г. и от 21.03.2016г. на купувача „***“ЕООД гр.П., ЕИК ***, представлявано от Управителя Г.И.Ц. на Поземлен имот с площ от 2 010кв.м. с идентификатор ***, заедно с Промишлена сграда със застроена площ от 28кв.м., построена в описания ПИ, находящи се в гр.П., на ул.*** № ***, вписани с вх. рег. № 4134/25.03.2015г., Акт № 130, том Х, дело № 2068/2015г. и вх. № 8736/14.06.2016г., Акт № 160, том 16, дело № 3466/2016г. на СВ при АВ гр.П., поради неплащане на цената от 78 649лв. и 7 750лв.

ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 ГПК ответника „***“ЕООД гр.П., ЕИК ***, представлявано от Управителя Г.И.Ц. да заплати на ищеца ТПСК „***“, ЕИК *** чрез Председателя инж.П.С.К. разноски по делото в общ размер на 2 973,90лева, от които 540лв. за д.т., 200лв. за вещо лице, 25лв. за пет У-ния и 8лв. за препис от определение, както и 2 146,90лв. за адв. възнаграждение, като за разликата до 3 000лв. адв. възнаграждение - отхвърля искането на ищеца като неоснователно поради прекомерност.  

Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на страната на ищеца – „Е и А – ***“ООД гр.П., ЕИК *** чрез всеки от Управителите – А.Т. и Е.Щ..

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: