№ 123
гр. Костинброд, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Административно
наказателно дело № 20221850200374 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
И. К. Т., ЕГН ********** с адрес за призоваване : гр. М. е подал жалба
до РС - гр. Костинброд, чрез административнонаказващия орган срещу
наказателно постановление № 22 – 0286 – 000333 / 05.10.2022 г. издадено от
Началника на РУ – гр. Костинброд, в която се сочат съображения на
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят моли съдът да
постанови решение, с което да отмени същото изцяло.
На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят
редовно призован не се явява, не се явява и упълномощеният му защитник –
Г. Г. – АК п- М., но е депозирано становище вх. № 4753 / 12.10.2023 г. и
писмена защита вх. № 4220 / 15.09.2023 г., в която същата излага подробно
доводите си и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган редовно призован на съдебно
заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител и не е взел
становище по така подадената жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка
1
със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК,
приема за установено следното от фактическа страна :
Видно е от приложения към делото акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 562300 / 23.03.2022 г., че на
23.03.2022 г. в 13.55 часа в община Годеч, на ВП - 81 , с посока на движение
от гр. С. към гр. М. жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ф.Г.“, с рег.
№ *******, собственост на К.И.К., ЕГН ********** от гр. М., като в района
на 48 +200 км по ВП – 81 е установено след извършена проверка, че
регистрацията на МПС е служебно прекратена на 22.03.2022 г. и по този
начин е нарушил чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство по пр. пр. № 259 / 2022 г. Началникът на РУ - гр. Костинброд
издава наказателно постановление № 21 – 0286 – 000333 / 05.10.2022 г., с
което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП е наложил на
И. К. Т., ЕГН ********** с адрес за призоваване : гр. М. административно
наказание : „Глоба” в размер на 200.00 / двеста / лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 / шест / месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на
свидетелските показания на свидетелите А. Д. М. и Д. Ж. Г. - актосъставител,
както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи от правна страна :
От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 19.10.2022 г., а жалбата е
подадена до РС - гр. Костинброд, чрез административнонаказващия орган с
вх. № 286 000 - 6152 / 21.10.2022 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с
оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от
ЗАНН - 14 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно
постановление.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
2
С постановление от 11.05.2022 г. РП – Костинброд е отказала да образува
ДП по пр. пр. № 259 / 2022 г. срещу жалбоподателя.
В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие
и в наказателното постановление, нарушението е описано достатъчно ясно,
като са посочени всички елементи от обективната страна на състава, както и
допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, е
осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му
отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в
крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и
по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността
на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП "по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места." От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е
управлявал посочения в акта и в наказателното постановление лек автомобил,
и че автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред. Въпреки че тези
обстоятелства не са били известни на жалбоподателя.
Ето защо, с оглед изложеното по - горе настоящият състав намира, че от
материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Административно - наказващият орган правилно е издирил
и приложил действащата санкционна разпоредба, а именно чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП, която предвижда наказание "лишаване от право да управлява
моторно превозно средство" за срок от 6 до 12 месеца и „Глоба“ от 200 до 500
лева за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият
3
орган не е извършил преценка и не е изложил мотиви относно приложението
на чл. 28 от ЗАНН, като не са отчетени причините довели до извършване на
нарушението, както и последващото действие на жалбоподателя
непосредствено след установяване на нарушението, за отстраняване на
същото.
Настоящият състав на съда счита, че в конкретния казус извършеното
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП съставлява „маловажен случай”. При
установяване на конкретното административно нарушение, доколкото то
съставлява маловажен случай наказващият орган е следвало да приложи
нормата на чл. 28 от ЗАНН. При обсъждане приложението на посочената
правна норма следва да се съобразят същността и целите на
административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има
предвид и субсидиарното приложение на Наказателния кодекс и НПК.
В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН, законът си служи с понятията "маловажни"
и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице
основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни
нарушения от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Прилагайки разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, наказващият орган всъщност освобождава от
административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да
почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя
действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на
компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за
произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на
основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи
предупреждение, от което произтичат определени законови последици.
Доколкото по изложените съображения ОС на наказателната колегия във
ВКС на Република България (Тълкувателно решение № 1/2007 г.), е приело,
че преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол, следва,
че когато съдът констатира наличие на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, а
наказващият орган не го е приложил, това е самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в
съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека (чл. 6,
4
ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи). Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен
орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в
пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Ето защо и като не е
приложил нормата на чл. 28 ЗАНН, административнонаказващият орган е
нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно
постановление. Съдът счита, че особената обществена важност на
регулираните от Закона за движение по пътищата обществени отношения не
може да игнорира задължението на наказващия орган за индивидуална
преценка на всеки отделен казус, с оглед обществената опасност на
конкретното деяние и на конкретния извършител. Съгласно чл. 28, б. "б"
ЗАНН, в маловажни случаи, наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.
В случая наказващият орган не е обсъдил в мотивите на издаденото НП
налице ли са или не основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН, нарушил е
материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление,
което се явява и самостоятелно основание за неговата отмяна.
В конкретния случай действително Началникът на сектор „Пътна
полиция“ – гр. М. с писмо е уведомил собственикът на автомобила - К.И.К.,
ЕГН **********, че на основание чл. 18б ал.1 т. 8 от Наредба I – 45 /
24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи и във връзка с получено
уведомление от 21.03.2022 г. на Гаранционния фонд регистрацията на
автомобила му е прекратена служебно, но това писмо е с рег. № от 28.03.2022
г., т. е. на 23.03.2022 г. нито собственикът, нито жалбоподателят са знаели, че
МПС – то е със служебно прекратена регистрация.
С оглед изложеното съдът счита, че наказателното постановление следва
да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21 – 0286 - 000333 / 05.10.2022
г. издадено от Началника към РУ - гр. Костинброд, с което на И. К. Т., ЕГН
********** с адрес за призоваване : гр. М. е наложено на основание чл. 175
ал. 3 пр. 1 от ЗДвП административно наказание : „Глоба“ в размер на 200.00 /
двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 / шест /
месеца, за нарушение на чл. 140 ал. 1 пр. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
6