Р Е Ш Е Н И Е
№260121/10.12.2020г.,
гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданска колегия, ІІ въззивен състав, в закрито заседание на десети декември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Красимир
Ненчев
членове:Албена
Палова
Мариана Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова
в.гр.дело №767 по описа на Съда за 2020 година, и за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435, ал.3 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Б.-В.“ЕООД,
със седалище и адрес на управление на дейността : гр.В., индустриална зона Б.,
представлявано от Н.Л.-управител и жалба на Т.И.К. *** против постановление за
възлагане на недвижим имот от 08.10.2020г. постановено по изпълнително
дело № 683 от 2018г по описа на ЧСИ Д.Д..
В двете
жалби се излагат идентични съображения за незаконосъобразност на
постановлението за възлагане.
Твърди се
,че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно и
имуществото не е възложено по най-високата цена.
Длъжникът „Б. - В." ЕООД е бил лишен от правото си по
чл.485 от ГПК да оспори първоначалната оценка на вещото лице, чрез която да се
определи първоначалната цена.Видно от Протокола за опис на недвижимия
имот съдебният изпълнител е насрочил предявяване на оценката за 16.11.2018г,
като на описът е присъствал длъжника Т.М.И.К., която е подписала протокола и е
била уведомена за деня и часа за предявяването.
От протокола за опис се
установявало, че представител на „Б. - В." ЕООД не е присъствал на описа,
поради което не е бил уведомен за насрочването на предявяване на оценката на
имота. Съобщение за това действие не е и изпращано до дружеството, поради което
то е било лишено от правото си да оспори първоначалната оценка като посочи вещо
лице.Т.М.И.К. е възразила против първоначалната оценка с посочване на вещо
лице, което е дало заключение за пазарна стойност на имота в размер на 1 943
400 лева. Това обстоятелство обаче не санирало невъзможността дружеството да
осъществи своето право на оспорване на първоначалната експертиза. Този
процесуален пропуск е довел до възлагане не по най-високата цена за
имуществото.
На следващо място твърди, че
имотът не е възложен на най-високата цена поради неправилно определяне на
началната цена при публичните продани, като е занижена без каквото и да е
правно основание. Съдебният изпълнител е определил едностранно и без каквито и
да е критерии цена на имота в размер на 501 000 лева, която цена не почивала на
никакви реални факти и обстоятелства , още повече,че съдебният изпълнител не
притежава специални знания и умения, за да извърши подобна обезценка на имота
при наличие на експертиза за стойност над 1 000 000 лева. В резултат на тези
действия на съдебния изпълнител ,за периода от 06.09.2020г до 06.10.2020г е
обявена втора публична продан при начална цена в размер на 369 360 лева, на
която К.Х. 1 ЕООД е обявен за купувач при предложена цена в размер на 369 460
лева.
Жалбоподателите твърдят,че определянето
на първоначалната цена, както поради едностранното й намаляване от страна на
съдебния изпълнител с 50% без помощта на вещо лице, определяне на първоначални
цени с протокол от съдебния изпълнител и обявяването на публичните продани на
различни от тези цени и грешното определяне на първоначалната цена при
публичната продан от 06.09.2020г до 06.10.2020г е довело до възлагане на имота
на занижена цена или същият е възложен не на възможно най-високата цена.
На
следващо място, жалбоподателите твърдят, че в обявленията за публичните продани
на недвижимия имот липсва посочен точен и пълен адрес на недвижимия имот като е
посочен такъв- град В., ул. Св. К.О., без посочване на конкретен
административен номер, което е довело до нередовна разгласа на всички продани и
липса на наддавачи, които не са били информирани за точното местоположение на
недвижимия имот и което е ограничило наддаването до участието на един купувач и
то при значително занижена цена.Точният адрес на недвижимия имот е задължителна
част на обявлението, доколкото същото на основание чл.487 ал.1 от ГПК следва да
съдържа описание на имота.
Твърдят
също така, жалбоподателите,че и самото наддаване не е проведено надлежно, тъй
като единственото наддавателно предложение не е било надлежно и е следвало да
бъде обявено за невалидно от съдебния изпълнител.За купувач е обявено търговско
дружество - К.Х. 1 ЕООД, ЕИК *********, което е подало наддавателно предложение
в запечатан плик с описание на имота и предложената цена и към него е приложил
платежно нареждане за платен задатък и декларации по ЗМИП.Платежното нареждане
за платения задатък към наддавателното предложение обаче не е заверено от кредитната
институция, която е натоварена да извърши превода, поради което това
обстоятелство не е удостоверено пред съдебния изпълнител.Към наддавателното
предложение липсвало представено Решение/Протокол на едноличния собственик на
капитала по чл.137 ал.1 т.7 от ТЗ, което жалбоподателите считат за задължително
макар и устава на дружеството да не изисква нотариална заверка на подписите и
съдържанието на протокола.
По
изпълнителното място, също така липсвали и доказателства кога обявения за
купувач е довнесъл пълния размер на предложената от него цена, тъй като по
делото представен платежен документ за това обстоятелство липсвал.
Жалбоподателите формулират искане постановлението за
възлагане като незаконосъобразно да бъде отменено.
В срока по 436, ал.3 от ГПК взискателят
по изпълнителното дело „У.Б.“АД , представлявано от Т.П. и Д.В. е депозирал
възражение с изложени твърдения за неоснователност на жалбата на Т.М.И.К.. На
първо място, твърди,че жалбоподателката се е позовала на основания,
които се отнасят до нейни права като длъжник да обжалва други актове в
изпълнителното производство, но не и постановлението за възлагане. Посочва,че
от една страна, процесуалният представител на жалбоподателката твърди, че съществуват
противоречиви интереси между Т.М.И.К. и солидарния длъжник „Б. - В." ЕООД.
В същото време обаче адвокат М. е процесуален представител и на двамата
длъжници. Не ставало ясно как след като счита, че те имат
противоречиви интереси адвокат М. представлявал и двамата
жалбоподатели. От друга страна,се посочва,че уведомяването на
длъжника Т.М.И.К. за обявената публична продан няма отношение към надлежното
провеждане на наддавателната процедура. Връчването на поканата за доброволно
изпълнение, предявяването на оценката, нейното оспорване и изготвянето на
обявление за публичната продан предхожда по време провеждането на
наддавателната процедура и няма връзка с действията по самото наддаване. Освен
това не било вярно твърдението на жалбоподателя, че в
обявлението не било посочено описание на имота.Т.М.И.К. е разполагала с
възможност да обжалва действията на съдебния изпълнител, представляващи отказ
да извърши нова оценка на имота. Жалбоподателката дори не е направила искане за
нова оценка при следващите продани след първата. Тя е пропуснала да предяви
своите възражения и претенции в тази връзка. С оспорването на постановлението
за възлагане жалбоподателката целяла единствено да санира тези свои пропуски.На
следващо място,посочва,че изцяло неоснователни са и твърденията на
жалбоподателката, че не било удостоверено от съдебния изпълнител, че обявеното
за купувач дружество е внесло задатък. Към наддавателното предложение на
купувача е приложен надлежен документи за внесения задатък. Освен това,
съдебният изпълнител е извършил и служебна проверка дали сумата е постъпила по
неговата сметка, което е най-сигурното удостоверяване на този факт.Посочва също
така,че в закона няма изискване към наддавателното предложение да бъде
представено решение/протокол на едноличния собственик на капитала. Това решение
касаело единствено вътрешните отношения между собственика на капитала и
управителя, но не влияело на действителността на извършените от представителя
на дружеството действия.Искането е жалбата да бъде оставена без уважение, а
постановлението за възлагане потвърдено.
В обясненията си по реда на чл.
436, ал.3 от ГПК, ЧСИ посочва, че жалбите са неоснователни. Излага мотиви.
Пазарджишкият окръжен съд
съобрази следните относими обстоятелства:
Изпълнително дело № 20188870400683 по
описа на ЧСИ Д.Д., per. № 887 при КЧСИ е
образувано по молба на взискателя „У.Б." АД, въз
основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 1103 от 2018 г. по
описа на Районен съд – В. срещу солидарните
длъжници - „Б.-В.“ЕООД, Т.М.И.К. и „Р.-12“ЕООД - в ликвидация ,за сумата от 168
301,45 евро - главница по Договор за банков кредит № 067/26.05.2008 г., както и
сумите 13 838,13 евро - договорна лихва за периода
от 25.11.2017 г. до 15.08.2018 г., 3 467,15 - лихва върху просрочена главница
за периода 25.11.2017 г. до 15.08.2018 г., 5 259,43 евро - наказателна лихва за
периода от 25.11.2017 г. до
15.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.08.2018 година
до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 7 131,28 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 6 114,77 лева с вкл. ДДС.
ПДИ са
връчени на длъжниците ,както следва: За „ Б.“-връчена лично на Н.Л.Л.
- в качеството му на управител на 18.10.2018 г. ,За Т.К. - връчена лично на
18.10.2018 г.;за „ Родопи-12“ЕООД -в ликвидация -връчена лично на Д.
И.Т. - в качеството му на ликвидатор на посоченото дружество, на дата
12.10.2018 г.
С разпореждане на
ЧСИ от 27.09.2018 г. е наложена възбрана и насрочен опис за 31.10.2018 г. от
11,00 часа на недвижим имот, собственост на длъжника по изп. дело Т.К., ипотекиран
в полза на взискателя с Договорна ипотека, вписана в Служба по вписванията -
гр. В. на 27.05.2008 г., под акт № 88, том 1, № от дв. вх. per. 763/27.05.2008 г., подновена съгласно отбелязване,
вписано на 25.05.2018 г., под акт № 130, том 1, № от дв. вх. per. 909/25.05.2018 г. Назначено е вещо лице инж. Г.К.,което
да изготви заключение относно пазарната цена на описания имот.
На
31.10.2018 г. е извършен опис на недвижимия имот; на 01.11.2018 г. назначеното
по делото вещо лице инж. Г.К. е депозирал заключение за стойността на описания
имот;с протокол на ЧСИ от 16.11.2018 г. описаният имот е оценен за сумата от 501 000,00 лв. ,а началната цена, от която да
започне публичната продан, е определена в размер на 400 800,00 лева ,
съставляваща 80 % от стойността на имота, съгласно чл. 485, ал. 4 от ГПК.
На
26.11.2018 г. е постъпило искане от Т.К. ***ЕООД за повторна експертиза относно
цената на описания имот.
С
Разпореждане на ЧСИ от 19.12.2018 г. е назначено вещо лице инж. Б.Г. със задача
да изготви повторно заключение относно пазарната цена на описания имот.На
25.01.2019 г. вещо лице инж. Б.Г. е депозирал заключение, с което е определена
стойност на процесния имот в размер на 1 943 400,00 лв.
На основание
чл. 485, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 485, ал. 3 от ГПК ЧСИ е определил начална цена, от която да започне
наддаването при публичната продан в размер на 977 760,00 лв.
Проведени
са публични продани, както следва:
За времето
от 19.02.2019 г. до 19.03.2019 г., при начална цена в размер на 977 760,00 лв. обявена за нестанала с
Протокол на ЧСИ от 20.03.2019 г., поради липса на наддавателни предложения.
За времето
от 02.06.2019 г. до 02.07.2019 г., при начална цена в размер на 879 984,00 лв., съставляваща 90 % от
началната цена по първата публична продан обявена за нестанала с Протокол на
ЧСИ от 20.03.2019 г., поради липса на наддавателни предложения.
По Молба
вх. № 15421/11.07.2019 г. на взискателя „У.Б.“АД с Протокол на ЧСИ от
25.07.2019 г. на основание чл. 494, ал. 2 от ГПК е определена нова цена на
недвижимия имот, в размер на 570 000,00
лв. ,съответно нова начална цена за извършване на следваща по ред публична
продан, от която да започне наддаването, в размер на 456 000,00 лв.съставляваща 80 % от стойността на имота.
Проведени
са публични продани, както следва:
За времето
от 01.09.2019 г. до 01.10.2019 г., при начална цена в размер на 456 000,00 лв. съставляваща 80 % от
стойността на имота, обявена за нестанала с Протокол на ЧСИ от 02.10.2019 г.,
поради липса на наддавателни предложения.
За времето
от 19.11.2019 г. до 19.12.2019 г., при начална цена в размер на 410 400,00 лв. съставляваща 90 % от
началната цена по първата публична продан, съгласно чл. 494, във връзка с чл.
484 и чл. 485 от ГПК, обявена за нестанала с Протокол на ЧСИ от 20.12.2019 г.,
поради липса на наддавателни предложения.
По Молба
вх. № 00013/02.01.2020 г. от взискателя „У.Б.“АД с Протокол на ЧСИ от
30.01.2020 г. на основание чл. 494, ал. 2 от ГПК е определена нова цена на недвижимия имот, в размер на 513 000,00 лв. съответно нова начална
цена за извършване на следваща по ред публична продан, от която ще започне
наддаването, в размер на 410 400,00
лв. съставляваща 80 % от стойността на имота, определена в същия протокол,
съгласно чл. 494, ал. 2, изр. 3 от ГПК, във връзка с чл. 485, ал. 4 от ГПК.
Проведени
са публични продани,както следва:
За времето
от 17.02.2020 г. до 17.03.2020 г., при начална цена в размер на 410 400,00 лв.
съставляваща 80 % от стойността на имота, определена в протокол от 30.01.2020
г., съгласно чл. 494, ал. 2, изр. 3 от ГПК, във връзка с чл. 485, ал. 4 от ГПК, обявена за нестанала с
Протокол на ЧСИ от 02.10.2019 г., поради липса на наддавателни предложения.
За
времето от 06.09.2020 г. до 06.10.2020 г. при начална цена в размер на
369 300 лева,съставляваща 90 % от стойността на имота. С Протокол на ЧСИ от
07.10.2020 г. за купувач на недвижимия имот е обявен единствения наддавач „К.Х.-1"
ЕООД, ЕИК ********* за предложената от него цена в размер на 369 460,00 лв.
Купувачът е извършил плащания по специалната сметка на ЧСИ в „У.Б." АД, IB AN BG22UNCR70001*********, BIC ***, с
титуляр ЧСИ Д.Д., per. № 887 при КЧСИ, по изп. дело №
20188870400683, както следва: платен задатък на 06.10.2020 г. в размер на 36
936,00 лв., и плащане на 08.10.2020 г. в размер на 332 524,00 лв. - сума,
представляваща остатък от предложената цена, след приспадане на внесения
задатък. С обжалваното в настоящото производство постановление за възлагане ,
имота е възложен на купувача „К.Х.-1" ЕООД. Жалбите против постановлението
за възлагане са подадени в законоустановения
едноседмичен срок от връчването на постановлението за възлагане на страните в
изпълнението, и като подадени в срок са процесуално допустими.
От правна страна настоящата
инстанция съобрази следното:
Съобразно разпоредбата на
чл.435,ал.3 от ГПК постановлението за възлагане може
да бъде обжалвано от длъжника на две основания:
1. ако наддаването при публичната продан не е извършено надлежно и
2. когато имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
Първото от основанията е широко формулирано и е налице при нарушаване на
самата процедура за наддаването – напр. участвали са лица, които нямат право да
наддават; наддаването е извършено в нарушение на чл. 489,ал.ІІ от ГПК за тайните наддавателни предложения; наддавателните предложения
не са отразени във входящия регистър на съда; наддавателните предложения не
съдържат съответните реквизити; изтекъл е крайният срок за подаване на
наддавателните предложения; имотът е възложен на лице, което до приключване на
срока за подаване на наддавателните предложения не е внесло задатъка и др. С
оглед формулировката на първата допустима хипотеза за обжалване на
възлагателното постановление следва да се приеме, че възлагането може да се
обжалва и ако някои от действията, обуславящи валидността на публичната продан
и представляващи условия за започване на наддаването не са били извършени, не
са валидни или са опорочени. Такова действие е обявлението за
проданта,надлежната й разгласа и пр., които не подлежат на отделно обжалване,
но в производството по жалба срещу възлагателното постановление могат да се
релевират техните недостатъци.
Второто основание за обжалване на възлагателното постановление – когато
имуществото не е възложено по най-високата предложена цена, е ясно определено.
На основание чл.435,ал.ІІІ
и чл. 496, ал.ІІІ от ГПК към хипотезите на допустимо обжалване на възлагателното
постановление следва да се отнесе и възлагането на имота на лице, което не е
внесло предложената цена до предвидения в чл. 492, ал.ІІІ от ГПК срок.
Други оплаквания във връзка с публичната продан не могат да се релевират
чрез обжалването на възлагателното постановление. Не подлежи на обжалване нито
самостоятелно, нито чрез обжалване на възлагателното постановление като краен
акт на проданта и оценката на имота. Описът също не подлежи на обжалване, вкл.
чрез обжалване на възлагателното постановление. На основание чл. 435, ал.ІІ
от ГПК той подлежи на
обжалване от длъжника само във връзка с несеквестируемостта.
При така изяснения предмет на допустимите основания за обжалване на
възлагателното постановление от длъжника и взискателя, и предвид заявените в
жалбата основания за обжалване на постановление за възлагане от 08.10.2020г.,
настоящият съдебен състав приема следното:
На първо място, и двамата жалбоподатели релевират твърдения за нарушаване
на разпоредбата на 485,ал.2 от ГПК при определяне на началната цена, от която
да започне проданта. Определянето на началната цена на вещта, която ще
бъде изнесена на публична продан е подготвително действие и не подлежи на
съдебен контрол. Поради това и след като самото постановление за възлагане не
подлежи на обжалване при неправилно определена начална цена, например поради
липса на данъчна оценка, то и разпореждането на ЧСИ , с което се определя
началната цена, не подлежи на съдебен контрол и подадената частна жалба против
това разпореждане е недопустима. Но, в конкретният
случай,предвид заявените твърдения за нарушаване на ограниченията визирани в
чл.485 от ГПК настоящият съдебен състав счита,че следва да изложи съображения
по същество.
Публичната
продан е способ за реализиране на изпълняемото право на кредитора чрез
осребряване на имуществен актив на длъжника в производството по принудително
изпълнение. Началната цена, от която започва наддаването при публична продан на
недвижим имот се определя съгласно чл.485 от ГПК.След като е определена
оценката на вещта съдебният изпълнител определя началната цена, от която да
започне наддаването при публичната продан и която се определя по формулата 80 %
от стойността, определена от вещото лице,както и че не може да бъде по-ниска от
данъчната оценка, когато такава е определена. Това изискване на закона е
императивно и не може да бъде изменяно или уговаряно по друг начин от съдебния
изпълнител или от страните в изпълнителния процес. В случай, че публичната продан бъде обявена
за нестанала, съдебния изпълнител изпраща уведомление на взискателя, че може да
поиска в едноседмичен срок от получаване на съобщението за нестаналата публична
продан , провеждането на втора по ред публична продан, съгласно разпоредбата на
чл.494 ал.1 от ГПК.
Новата оценка, от която да започне наддаването при втората публична
продан, се определя по формулата 90% от началната цена обявена при първата
публична продан. Ако и втората публична
продан бъде обявена за нестанала, ЧСИ следва да определи нова начална цена на
продаваната вещ и да насрочи трета по ред публична продан, докато вещта бъде
продадена, като за следващата продажба се прилага винаги чл.494 ал.2 от ГПК.Със законодателната промяна свързана с
приемането на чл.485 ал.2 от ГПК е уредено императивно изискване определянето
на началната цена при първата публична продан да се извършва ,след като
съдебният изпълнител се е снабдил с удостоверение за данъчна оценка на
продаваната вещ, за да може да бъде съобразено изискването размерът на
началната цена да не е по-нисък от данъчната оценка на вещта. Мотивите за
приемането на разпоредбата на чл. 485 ал.2 от ГПК, са свързани с това да бъде
избегнато произволно определяне на началната цена от страна на съдебния
изпълнител, за да не се стигне до
прекалено занижени или завишени начални цени, което би довело до накърняване
правата на взискателя или на длъжника. В мотивите
към проекта на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален
кодекс /№ 554-01-33 от 13.02.2015 г., 43-то НС/ е
прието, че към настоящия момент съществуват предпоставки, при които да се определя
произволна занижена или пък завишена цена на продаваните движими вещи или на
недвижимите имоти, които се изнасят на публична продан. По-ниската продажна цена на имотите, които се продават от съдебните
изпълнители не е в интерес на длъжниците. И това е така, понеже продавайки
имота на цена значително под реалната му пазарна стойност се уврежда интереса
на длъжника, защото на първо място той се лишава от собствеността си, а на
второ място, все още остава да дължи, когато продажната цена не покрива всички
разноски по изпълнителното дело.
Когато е определена цена на продаваните вещи над
пазарната, също има затруднения за
събирането на сумата при насрочена първа публична продан. В този случай,
при липса на наддавачи, следва да се обяви втора продан. При положение, че и на
втората продан не се явяват наддавачи следва да се определи нова цена и да се
насрочи трета продан и т.н. По този начин се забавя значително
удовлетворяването на кредитора, тъй като осъществяването на процедурата по
обявяване на публична продан отнема приблизително месец и половина. През
всичкото това време се набират плащания както за съдебния изпълнител, така се
увеличават и разходите на кредитора – за разноски и прочие, увеличават се и
лихвите върху главницата. Следователно, при втора и трета продан, периодът за
удовлетворяване на кредитора се увеличава значително. Нещо повече:през този период, по
изпълнителното дело може да се присъедини и друг взискател, като по този начин
при определени предпоставки в закона може да се извърши разпределение на
получените суми от публичната продан между двамата кредитори, което да
възпрепятства първоначалния взискател да събере цялата сума, която длъжникът
има да му плаща. Всичко това утежнява несъразмерно положението на длъжника и
практически го фалира, без възможност да въздейства на процеса.С извършените законодателни
промени се постига определянето на оценка на продаваните вещи, която да е
максимално близка до реалната цена на тези вещи, за да не се накърняват
интересите на страните по изпълнителното дело.При така направените предложения,
начинът на определяне на цената би следвало да е обективна, като се създава
механизъм за преодоляване на ситуации, при които не може да се постигне
консенсус между вещите лица. В конкретният казус ,настоящият съдебен състав приема,че няма допуснато от
съдебния изпълнител нарушение при определяне на началната цена на имота. Всички
съображения изложени дотук са съобразени от съдебния изпълнител, като същият е
определил оценка на продавания имот, която е максимално близка до реалната му
цена и с която не се накърняват интересите на страните по изпълнителното дело.
И това е така защото : съдебния изпълнител при определяне на началната цена на
имота изцяло е съобразил разпоредбата на чл.485 и чл. 494,ал.2 от ГПК. На следващо място, съдът съобрази и обстоятелството,че
определената пазарна цена на имота е по-висока от данъчната му оценка,която е в
размер на 171 221,90 лева- дворно място и сграда. И не на последното
място, съдът съобрази и обстоятелството,че на проведената публична продан се е
явил само един наддавач. Ако това не се бе случило ,то с провеждането на следващи публични продани значително би се намалила
продажната цена на имота, което съобразно изложените по-горе съображения не е в
интерес на никоя от страните по изпълнителното дело-в този смисъл изцяло
несъстоятелни са доводите на жалбоподателите ,че имота не е възложен на
възможно най-високата цена.
В заключение, отчитайки коректно определената от ЧСИ начална цена на имота
с Протокол от 25.07.2019г., явяването единствено на един наддавач, настоящият
съдебен състав приема, че не е налице нарушение от ЧСИ ,допуснато при
определяне оценката на имота, което да обоснове извод,че имота не е възложен по
най-високата предложена цена.
Изцяло несъстоятелни са изложените в жалбата твърдения ,водещи до порочност
на постановлението за възлагане, а
именно: за грешка в описанието на имота,-това обстоятелство не опорочава
публичната продан; обявения за наддавач валидно е внесъл задатък за участие в
проданта ,както и надлежно е представител доказателства за внесената от него
продажна цена на имота,съобразно възприетото по-горе.
Обжалваното
постановление за възлагане на недвижим имот като законосъобразно следва да се потвърди.
С
молба от 19.11.2020г. и молба от
10.12.2020г. жалбоподателката Т.К. иска спиране на настоящото производство на
основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК. Мотивира искането с обстоятелството,че в
Апелативен съд –Пловдив е образувано в.ч.гр.дело №593/2020г. ,по което е
допуснато обезпечение на бъдещ отрицателно установителен иск ,с налагане на
обезпечителна мярка : спиране на изпълнението по изп.дело № 683/2018г. по описа
на ЧСИ рег.№ 887. Искането е неоснователно. Допуснато обезпечение на бъдещ иск
,по който евентуално биха били страни,страните по настоящото дело е неотносимо
към настоящия правен спор. Спирането на изпълнението по изп. дело №683/2018г.
няма отношение към въззивното гражданско съдопроизводство по настоящото дело.
Спирането на сроковете и преустановяване на процесуалните действия по изп.дело
нямат връзка със съдопроизводствените действия по въззивното гр.производство,
още повече пък преюдициално значение за разрешаване на въпроса за законосъобразността
на постановлението за възлагане. От друга страна, постановената обезпечителна
мярка не представлява новонастъпило обстоятелство ,което да е относимо към
разрешаването на настоящия правен спор. Искането за спиране на производството
следва да се отхвърли като неоснователно.
Воден от горното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление за
възлагане на недвижим имот от 08.10.2020г. постановено по изпълнително дело № 683 от 2018г
по описа на ЧСИ Д.Д..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за спиране на производството по в. гр.дело №
767/2020г. по описа на ПОС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
членове: 1.
2.