Решение по адм. дело №274/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО) и е образувано по жалба на Щ. И. Р. с [ЕГН] от [населено място], общ. Крушари, [улица] представляван от адв. Т. Г., срещу Решение № 20/26.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер]/03.06.2024 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич, с което е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателят счита оспорения акт за неправилен, необоснован и назаконосъобразен, твърди, че положеният от него труд при работодателя Б. А. не е зачетен по начина, по който е записан в трудовата му книжка – 13 години, 08 месеца и 10 дни. Според него при отчитане на целия положен труд, при изчисляване на осигурителния му стаж, би придобил на основание чл.68 ал.3 от КСО правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). Заявява, че трудовата книжка е официален удостоверителен документ и пенсионните органи е следвало да се съобразят с написаното в нея, вместо да изчисляват наново установения по трудова книжка и сумиран трудов стаж. Иска да се отмени обжалваното решение, да се върне преписката на административния орган за ново произнасяне и да му се присъдят разноски – платено адвокатско възнаграждение и платена държавна такса (л.14 от адм. д. 247/2025).

Ответникът, директорът на ТП на НОИ – Добрич, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание намира жалбата за неоснователна, тъй като след изготвената съдебно-счетоводна експертиза, се установило, че жалбоподателят Р. няма 15 години осигурителен стаж и не отговаря на условията на чл.68 от КСО, както и на други условия, поради което не му се полага лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за направените по делото разноски.

Настоящата производство е образувано по реда на чл. 226 от АПК, след като с Решение № 5687/ 02.06.2025г. по адм. д. № 890/ 2025 г. Върховен административен съд, Шесто отделение е отменил Решение № 2285 от 02.12.2024 г по адм.д. № 447/ 2024 г. на Административен съд – Добрич и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с дадени указания. Добричкият административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че Щ. И. Р. и Ш. И. Р. са имена на едно и също лице – на жалбоподателя, което обстоятелство е установено още в пенсионното производство с Удостоверение изх. № ГР-04-002/ 08.01.2018г. (л.15 от адм. д. 447/2024).

На 26.02.2024 г. пълномощник на Щ. И. Р. е подал заявление в ТП на НОИ – Добрич за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 68, ал. 3 от КСО. Към заявлението е приложил Трудова книжка № 9/01.03.1985г., издадена от СМК „Туристстрой“ А. и Удостоверение № 02-11/ 15.02.2024г. от ДА „Архиви“ В. Търново (л.25 от адм. д. № 447/2024).

С предишно заявление вх. № 2113-24-104/12.02.2018 г. Щ. Р. също е поискал отпускане на ЛПОСВ с приложени удостоверения от различни осигурители, по което е постановен отказ с разпореждане [номер]/17.04.2018 г. (л.22 от адм. д. № 447/2024), което няма данни да е оспорено.

По заявлението от 26.02.2024 г. е издадено процесното разпореждане [номер]/ 03.06.2024г. (л.7 от адм. д. № 447/2024) на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Добрич, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя по реда на чл. 68 ал. 3 от КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението не е имал действителен осигурителен стаж минимум 15 години, а е имал 13 години, 02 месеца и 29 дни. Признато е, че към същата дата той е бил на 72 години 7 месеца и 20 дни, т.е има необходимата възраст според нормата на чл. 68, ал. 3 от КСО.

Зачетеният действителен осигурителен стаж от 13 години, 02 месеца и 29 дни е придобит при „Електрометал“ Силистра“ през периода от 21.08.1969г. до 06.04.1970г. – 7 месеца и 15 дни, прослужена военна служба за времето от 09.01.1971г. до 16.02.1973г. – общо 2 години 1 месец и 8 дни, както и през периода 10.05.1974г. – 01.06.1989г. трудов стаж от общо 10 години 6 месеца и 6 дни. На заявителя не му е признат целия записан и обобщен в трудовата книжка осигурителен стаж – 13 години 8 месеца и 10 дни, претендиран от него за положен, а вместо това пенсионният орган е изчислявал поотделно периода на всяко трудово правоотношение за времето от 10.05.1974г. до 01.06.1989г.

Жалбоподателят е оспорил с жалба от 26.06.2024 г. по административен ред разпореждането от 03.06.2024 г. С Решение № 20 от 26.07.2024 г. директорът на ТП на НОИ – Добрич е отхвърлил жалбата срещу разпореждането като неоснователна.

Въз основа на събраните по преписката документи, представени от жалбоподателя към заявленията, пенсионният орган е зачел календарно (изцяло) всички удостоверени в тях периоди на осигурителен стаж, а именно: ДПП „Електрометал“ Силистра (работник-трета категория) 21.08.1969-06.04.1970 – 00г 07м 15д; БА/ЦВА (срочнослужещ-трета категория) 09.01.1971-16.02.1973 – 02г 01м 08д; „Балкантурист“ А. (сервитьор-трета кат.) 10.05.1974-02.12.1974 – 00 г 06м 22д; „Балкантурист“ А. (сервитьор-трета кат.) 15.05.1975-27.11.1975 – 00 г 06м 12д; „Балкантурист“ А. (сервитьор-трета кат.) 06.05.1976-22.12.1976 – 00г 07м 16д; РПК „С.“ (сервитьор-трета кат.) 18.07.1977-18.11.1977 – 00г 04м 00д; „Балкантурист“ А. (сервитьор-трета кат.) 25.05.1979-11.10.1979 – 00г 04м 16д; „Балкантурист“ А. (сервитьор-трета кат.) 08.04.1980-22.10.1980 – 00г 06м 14д; Реконструкция, М. А. (общ работник-трета кат.) 06.11.1980-08.05.1981 – 00г 06м 02д; „Балкантурист“ А. (сервитьор-трета кат.) 09.05.1981-25.11.1981 – 00г 06м 16д; Реконструкция, М. А. (общ работник-трета кат) 25.11.1981-21.05.1982 – 00г 05м 26д; „Балкантурист“ А. (сервитьор-трета кат.) 22.05.1982-23.10.1982 – 00г 05м 01д; Реконструкция, М. А. (общ работник-трета кат) 25.10.1982-05.05.1983 – 00г 06м 10д; „Балкантурист“ А. (сервитьор-трета кат.) 07.05.1983-29.10.1983 – 00г 05м 22д; Реконструкция, М. А. (строит. работник-трета кат.) 31.10.1983-04.05.1984 – 00г 06м 04д; „Балкантурист“ А. (сервитьор-трета кат.) 04.05.1984-14.11.1984 – 00г 06м 10д; СМК „Туристстрой“ А. (зидар-втора кат.) 14.11.1984-06.06.1985 – 00г 06м 22д; ТП Заведения за хранене и развлечения (сервитьор-трета кат.) 06.06.1985-17.10.1985 – 00г 04м 11д; СМК „Туристстрой“ А. (зидар-втора кат.) 17.10.1985-24.05.1986 – 00г 07м 07д; ТП Заведения за хранене и развлечения (сервитьор-трета кат.) 25.05.1986-06.10.1986 – 00г 04м 11д; СМП „Туристстрой“ А. (зидар-мазач-втора кат.) 06.10.1986-25.05.1987 – 00г 07м 19д; ТП Заведения за хранене и развлечения (сервитьор-трета кат.) 26.05.1987-19.11.1987 – 00г 05м 23д; СМП „Туристстрой“ А. (мазач-втора кат.) 19.11.1988-01.06.1989 – 00г 06м 12д (л.42 от адм. д. №447/2024).

Горестоящият орган с Решение № 20/ 26.07.2025 г. е потвърдил направеното изчисление на описаните периоди на осигурителен стаж, като 02г 04м 00д – втора категория и 10г 10м 29д стаж от трета категория труд. Пояснил е, че изискването на чл.68, ал.З от КСО е за 15 години действителен осигурителен стаж, при преценяване правото на ЛПОСВ по тази разпоредба, осигурителният стаж от първа и втора категория не се превръща към трета категория, т.е., сборът на осигурителния стаж от втора и трета категория на жалбоподателя (липсва първа категория) съставлява неговия действителен осигурителен стаж: 02г 04м 00д + 10г 10м 29д = 1Зг 02м 29д. След като действителният осигурителен стаж на Щ. Р. е по-малък от 15 години е преценил за правилно произнасянето на пенсионния орган с отказ за отпускане на ЛПОСВ. По тези съображения директорът на ТП на НОИ – Добрич е оставил без уважение жалбата против разпореждане [номер]/03.06.2024г. По делото е представено известие за доставяне (л.43), според което Решение №20/ 26.07.2025г. е получено от адв. Г. на 27.08.2025 г., а жалбата срещу него е постъпила на 30.08.2025 г. в законоустановения срок.

В настоящото съдебно производство по повод претенцията на жалбоподателя да му се зачетат данните от сумирания трудов стаж в трудовата книжка на стр.18-19 от същата, ответникът оспори този запис в трудовата книжка, с твърдението, че приключването не е извършено съгласно чл. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.

По повод извършеното оспорване и в изпълнение на дадените указания от Върховния административен съд и за изясняване на спора от фактическа страна, по делото е изслушана съдебно – икономическа експертиза.

Вещото лице дава заключение, че периодите и посочения осигурителен стаж в приложения от ТП на НОИ – Добрич „Опис на осигурителен стаж“ съответства на действителния. Вещото лице е взело предвид и издадено от „А.“ АД удостоверение УП-3 с изх. № ТРЗ-1860/ 17.10.2025г. като потвърждава констатацията си, че периодите, посочени в удостоверението съвпадат с периодите, записани в трудовата книжка.

Експертът подчертава, че трудовата книжка не е приключена от „Балкантурист“ А., а от БАТО „Туристинженеринг“ София, чиито правоприемник е „Феърплей Интернешънъл“ ЕАД.

Вещото лице заявява, че данните, нанесени в трудовата книжка, съответстват с данните по първичните документи и издаденото УП-3 с изх. №ТРЗ-1860/17.10.2025г. от „А.“ АД, но трудовата книжка на жалбоподателя е приключена погрешно, заради допусната грешка при сумирането на периодите, описани правилно в трудовата книжка.

Осигурителният стаж на жалбоподателя според представените удостоверения, извършените проверки и направените допълнителни изчисления, сумиран от втора и трета категория без превръщане е 13 г. 00м 12д. В заключението категорично се посочва, че осигурителният стаж на жалбоподателя, нанесен в трудовата книжка, е правилно изчислен от пенсионния орган.

При така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за неоснователна.

Решението е издадено от компетентен административен орган съгласно чл. 117, ал. 1 от КСО, при спазване на административнопроизводствените правила. Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни длъжностни лица, в законоустановената писмена форма, при правилна преценка на събраните в пенсионното производство писмени доказателства, довели до правилно прилагане на материалния закон.

Решението и потвърденото с него разпореждане отговарят на изискванията за форма на административните актове. Същите съдържат мотиви, фактически и правни основания, от които може да се разбере какви са причините за постановения отказ.

Решението е съобразено с материалния закон.

Жалбоподателят изразява несъгласие с това, че вместо да се ползват данните за общия, сумирания стаж от трудовата книжка, на стр. 18 и стр.19 от същата, представена на л. 30 от делото, пенсионните органи също са извършили сумиране на периодите, отразени в трудовата книжка и в удостоверенията, издадени по надлежния ред, при което не достигат до извод за доказан трудов стаж от 13 г., 8 м. и 10 дни. при което не достигат до посочения в трудовата книжка краен резултат.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че незаконосъобразно се разглеждали в административното производство издадени удостоверения УП-2 и УП-3 вместо само трудовата книжка на жалбоподателя, за която се посочва, че е достатъчно доказателство за удостоверяване на осигурителния му стаж.

В съответствие с правомощията си, решаващия административен орган, по силата на чл.35 и чл.36 от АПК е бил длъжен и е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, както събрал, проверил и преценил всички относими и необходими доказателства.

От експертното заключение, което напълно кореспондира с представените по делото писмени доказателства, се установява, че пенсионният орган е зачел изцяло придобитият от жалбоподателя трудов стаж така, както е отразен в представените документи – трудова книжка и УП. Претенцията на жалбоподателя е основана върху погрешно сумиране на периодите в трудовата книжка на стр. 19, на която невярно е посочен по-голям осигурителен стаж от действително отразения в същата трудова книжка и представените УП- 3.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, съдът приема, че Трудова книжка № 9, издадена от СМК „Туристстрой“ А. не отразява вярно общия трудов стаж на жалбоподателя на стр. 18 и стр.19, поради допусната явна грешка при сумирането на осигурителните периоди.

В този смисъл е правилен извода в оспореното решение, че в административното производство правилно е установен трудовият стаж на жалбоподателя и че същият не е достатъчен за отпускане на пенсия по реда на чл.68, ал.3 от КСО. Цитираната разпоредба изисква 15 години действителен осигурителен стаж, чието наличие не се доказва от събраните по делото доказателства.

Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Съобразно този изход на спора, съдът намира за основателна своевременно предявената претенция от страна на ответника за заплащане на разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение и за възнаграждение за вещо лице. Ответникът е направил разноски за възнаграждение за вещо лице като първоначално е внесъл депозит от 250 лева с преводно нареждане от 18.08.2025 г., л.21 от делото, а впоследствие е представидоказателства за доплащане на 362 лева на определеното възнаграждение – преводно нареждане от 14.11.2025 г. Ответникът е бил представляван и защитаван от юрисконсулт и има право на разноските и за юрисконсултско възнаграждение от 200 лв., определено в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Водим от изложеното, както и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Щ. И. Р. с [ЕГН] от [населено място], общ. Крушари, [улица]срещу Решение №20/ 26.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Добрич.

ОСЪЖДА Щ. И. Р. с [ЕГН] от [населено място], общ. Крушари, [улица]да заплати на ТП на НОИ – Добрич направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и за възнаграждение за вещо лице в размер на 812 (осемстотин и дванадесет) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Добрич до Върховния административен съд на РБ в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните.