Решение по дело №437/2020 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 158
Дата: 3 юни 2020 г. (в сила от 24 юни 2020 г.)
Съдия: Ирена Василева Рабаджиева
Дело: 20204310100437
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта

                                    Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                     

                                          гр.Ловеч, 03.06.2020 г.

                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на  двадесет и шести май, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

при секретаря….......ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА......……………...и в присъствието на

прокурора……………....................……………………..…...като разгледа докладваното от

съдията  гр.дело № 437 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази:

             Производство за настаняване с правно основание чл.28 от Закона за закрила на детето.

             В съда е постъпила молба от Дирекция ”Социално подпомагане” - гр.Ловеч, представлявана от Радослав Пламенов Вачев – юрисконсулт, с която е направено искане на основание  чл.28 вр.чл.27, ал.1 вр.чл.4, ал.1, т.5 и чл.5, ал.1 от ЗЗДет да се настани непълнолетния Г.М.Е., с ЕГН ********** в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания– гр.Ловеч, с адрес: гр.Ловеч, бул.”България”№67, за срок до една година.

 Молителят излага, че непълнолетният Г.Е. е отглеждан в семейната среда на майката М.Е.Р.. Посочва, че от 31.01.2020 г. детето спешно е настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания – Ловеч с административна заповед на директора на ДСП – Ловеч.  До предприемането на мярка за закрила на детето се стига след постъпил сигнал с вх.№ СИГ/Д-ОВ/28/31.01.2020 г, подаден от Георги Йорданов Борисов – близък на детето, който е съобщил, че Г.Е. сам е отишъл при него и Галя Борисова в с.Одърне на 31.01.2020 г. Детето е споделило, че майка му М.Р. е заминала в чужбина, а бабата и дядото по майчина линия в с.Дойренци не могат да полагат грижи за него. Георги Борисов е заявил, че със съпругата си са приемни родители, имат настанена две момчета при тях и нямат възможност да полагат грижи и за Г.Е..

Твърди се, че към настоящия момент основните грижи в отглеждането и възпитанието на детето се полагат от персонала на ЦНСТДБУ – Ловеч, където са задоволени основните му нужди от облекло, обувки, храна и учебни пособия. Детето разполага с лични вещи, собствена стая и лично пространство.

Молителят изтъква, че майката не изпълнява родителските си функции и отговорности. Същата не е осигурила подходящи условия за отглеждането и развитието на детето, намира се в чужбина и не е осъществен контакт с нея.

Отбелязано е, че на територията на ДСП – Ловеч не са установени роднини и близки, които да желаят да полагат грижи за непълнолетния Г., както и че към момента няма  подходящо приемно семейство, отговарящо на профила на детето.

Посочва се, че със Заповед № ЗД/Д-ОВ-009/03.02.2020 г. на Директора на ДСП – Ловеч детето е настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания – Ловеч, с адрес: гр.Ловеч, бул.”България”№67 за срок от една година и/или до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет.

 

             В с.з.молителят Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Ловеч се представлява от юрисконсулт Баев, който поддържа молбата и  моли същата да бъде уважена, тъй като е в най-добър интерес на детето е да бъде настанено в ЦНСТДБУ- гр.Ловеч.

             Районна прокуратура-Ловеч, редовно призована, не е изпратила представител и не е изразила становище по молбата.

             Назначеният особен представител на детето – адв.Гечева в хода на устните състезания изразява становище, че искането е основателно и е изцяло в интерес на детето.

             Майката М.Е. споделя, че сама е полагала грижи за двете си деца, без да е била подпомагана. Това наложило да замине в чужбина. Твърди, че в момента е в България. Изявява желание занапред да се грижи за сина си Г., като заявява готовност да предприеме необходимите действия по реинтеграцията му в семейна среда.

             Изслушано при условията на чл.15, ал.1 от ЗЗДет, детето  Г.М.Е. заявява, че се чувства добре в ЦНСТДБУ, където дели стая с още едно момче. Споделя, че няма интерес към обучението в училище и въпреки че са му осигурени необходимите технически средства, не е активен в онлайн обучението. Посочва, че майка му е била в Белгия, но се е върнала и не знае дали планира ново пътуване в чужбина. Посещава го почти всяка седмица, като и пред него е казала, че иска да си го прибере вкъщи.

             Съдът като съобрази изложеното в молбата на ДСП-гр.Ловеч, обсъди и приобщените към делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

             Искането е допустимо.

             Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от Закона за закрила на детето Дирекция ”Социално подпомагане”е компетентна да прави искане за настаняване пред съответния районен съд.

            Разгледано по същество, искането се явява основателно.

             Данните по делото сочат, че с оглед охрана интересите на детето до окончателното решаване на случая по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение, със Заповед № ЗД/Д-ОВ-009/03.02.2020 г. на Директора на Д”СП”-гр.Ловеч детето Г.М.Е. е настанено спешно в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания, с адрес: гр.Ловеч, бул.”България”№67.

             Съгласно представеното удостоверение за раждане, детето Г. е родено на *** г. в гр.Левски от майка  М.Е.Р. и е с неустановен произход от бащата.

             Установява се, че до м.януари 2020 г. детето е било отглеждано в семейната среда на майката. На 31.01.2020 г. непълнолетният Г. е отишъл в с.Одърне в дома на Георги Борисов и Галя Борисова /сестра на биологичния му баща/ и споделило, че майка му го е оставила и заминала в чужбина, а баба му и дядо му по майчина линия не желаят да го гледат. Същият ден Георги Борисов подал сигнал на стационарен телефон в ДСП – Ловеч и съобщил за случая, като уведомил, че той и съпругата му нямат възможност да полагат грижи за детето Г. и в момента същото е без надзор и родителска грижа.

            Георги Борисов и Галя Борисова са подали Декларация по чл.24а, съответно с вх.№ СЛ/Д-ОВ/693-002/03.02.2020 г. и вх.№ СЛ/Д-ОВ/693-001/03.02.2020 г., с които са декларирали, че не са съгласни да бъде настанено в семейството им  детето Г.Е.. Посочили са, че са приемни родители и в семейството им вече има настанени две момичета.

             От изготвения социален доклад е видно, че в хода на социалното проучване не е осъществен контакт с майката на детето.Същата не е осигурила сигурна семейна среда и стабилност при задоволяване на потребностите на непълнолетния.

             Според социалния доклад към настоящия момент не са установени близки и роднини, които желаят да полагат грижи за Г.. Няма установено и подходящо приемно семейство, отговарящо на профила на детето.

              При така установените обстоятелства от страна на ОЗД при ДСП – Ловеч е била предприета спешна мярка „Настаняване в социална или интегрирана здравно  социална услуга за резидентна грижа” и по административен ред детето е настанено в ЦНСТДБУ – гр.Ловеч, с адрес: гр.Ловеч, бул.”България”№67.

              Съобразявайки данните по делото, съдът приема, че в конкретния случай  са налице предпоставките за вземане на мярка за закрила по чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДет – предоставяне на социални услуги – резидентен тип по отношение на непълнолетния Г.М.Е., чрез настаняването му в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания- гр.Ловеч, с адрес: гр.Ловеч, бул.”България”№67. От доказателствата по делото безспорно се установява, че бащата е неизвестен, а майката е изоставила детето без надзор и е заминала в чужбина. Към настоящия момент същата пребивава в България, но не въпреки декларираното желание да се грижи за сина си, не е предприела действия по неговата реинтеграция в семейна среда. В рамките на настоящото производство не са събрани данни, които да установяват по категоричен начин, че майката възнамерява трайно да се установи в страната, както и че е подобрила родителския си капацитет и е осигурила условия да полага непосредствените грижи за непълнолетния Г. в сигурна и безопасна семейна среда. При социалното проучване не са установени  близки и роднини, които да изразят желание да се грижат за детето в своята семейна среда. Не е установено също и подходящо приемно семейство, в което детето да бъде настанено.

             Съобразявайки изложеното по-горе, съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за настаняване на детето извън семейната му среда, като му бъде предоставена социална услуга - резидентен тип”, съгл.чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗДет вр.чл.25, ал.1, т.2 и същото бъде настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания – Ловеч, с адрес: гр.Ловеч, бул.”България”№67.

          Досежно срока за настаняване на детето, съдът намира, че в случая предложения от молителя срок –до една година се явява  подходящ.

          Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 28, ал.4 вр.чл.26, ал.І от ЗЗДет съдът

                                                  Р   Е   Ш   И  :

             НАСТАНЯВА детето Г.М.Е., с ЕГН **********, роден на *** г.  от майка –М.Е.Р. и с неустановен произход от баща, в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания – Ловеч, с адрес: гр.Ловеч, бул.”България”№67, за срок до ЕДНА ГОДИНА.

             На основание чл. 28 ал. 4 от Закона за закрила на детето, решението подлежи на незабавно изпълнение.

              На основание чл. 28 ал. 6 от Закона за закрила на детето, решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в 7-дневен срок от съобщението на страните. 

 

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: