№ 220
гр. С., 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110115399 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от С. Б. Р. срещу /ФИРМА/, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за установяване на недължимост на
следните суми, а именно: сумата от 572,13 лева, представляваща главница - претендирана
сума за В и К услуги, доставени в имот, находящ се в гр. С., ж.к. *******************,
абонатен номер **********, за периода от 28.06.2018 г. – 28.02.2019 г., както и сумата от 67,
75 лева, представляваща лихва за периода от 28.06.2018 г. до 28.02.2019 г., поради липса на
облигационна връзка и евентуално поради погасяване по давност на задължението.
Ищцата твърди, че не дължи начислените суми за извършени В и К услуги поради
липса на установеност на облигационна връзка между страните. Твърди, че не е носител на
право на собственост и на ограничено вещно право на ползване по отношение на процесния
имот, респективно не е ползвател на имота. Твърди, че имотът не е водоснабден, уредите,
които се използват за отчет не са изрядни и не са преминали необходимите метрологични
проверки. Оспорва методиката, по която е определен размерът на задължението. На
следващо място счита, че сумите са погасени по давност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът признава факта, че процесната сума е погасена по давност. Твърди, че
процесната сума не е била претендирана от ищцата. Посочва, че ответното дружество никога
не е предприемало никакви действия, както по доброволно, така и по принудително
събиране на исковата сума. Поддържа, че дружеството не е дало повод за завеждане на иска.
В съдебно заседание ищецът С. Б. Р., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адвокат С., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован в съдебно заседание, не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно
чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 124 от ГПК в доказателствена тежест на
ответника бе да установи осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства,
а именно: наличието на облигационно правоотношение по договор за ВиК услуги между
1
страните, количеството на реално доставената от него по договора вода за процесния период
и размера на нейната цена, по релевираното от ищеца основание за недължимост, а именно,
че сумите са погасени по давност в доказателствена тежест на ответника бе да установи
обстоятелства довели до прекъсване/спиране течението на давностния срок.
В производството са предявени на практика два иска; първият като главен, че ищцата
не дължи процесните суми, доколкото между страните не е възникнала валидно
облигационна връзка, и при условията на евентуалност, ако съдът приеме главният иск за
недоказан по основание да установи между страните, че сумите са погасени по давност. С
отговора на исковата молба ответникът признава, че процесните суми са погасени по
давност, но е и твърдението на ищеца, че между него и ответното дружество не е
възникнало валидно облигационна връзка по доставка на ВиК услуги. Законът изрично
урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1, ал.1, т.2, б. „а“ от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. дв. бр.18 от
25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по
чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на
чл.3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. По делото
предвид разпределената доказателствена тежест, ответникът не установи наличието на
облигационна връзка между страните. Както бе посочено по-горе според § 1, ал.1, т.2, б. „а“
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. дв. бр.18 от
25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по
чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Ответникът в тази връзка не
установи, че ищцата има качеството „потребител“ на ВиК услуги.
По изложеното съдът намира предявеният като главен иск за основателен. При
доказана основателност на главният иск, съдът не дължи произнасяне по така предявения
като евентуален иск, а и ответното дружество не оспорва, че процесните суми са погасени
по давност.
Доколкото ответникът е признал единствено погасяването на вземането по давност, а
в случая ищецът е оспорил изобщо възникването на процесното вземане в полза на
дружеството, съдът намира, че липсва признание на иска по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК.
При това положение право на разноски в настоящото производство има единствено ищецът
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Той е сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и
за такса за банков превод в размер на 1,55 лв., които следва да му бъдат присъдени. Съгласно
представения по делото Договор за правна защита и съдействие и пълномощно ищецът е бил
представляван по делото безплатно от адв. В. Ф. С., поради което и на основание чл. 38, ал.
2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв на адвоката следва да бъде присъдено възнаграждение, което съдът
определи на 480,00 лв. с ДДС.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от С.
Б. Р., ЕГН ********** срещу /ФИРМА/, ЕИК **********, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124 от ГПК, че С. Б. Р. не дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на
572,13 лева, представляваща главница - претендирана сума за В и К услуги, доставени в
имот, находящ се в гр. С., ж.к. *******************, абонатен номер **********, за
2
периода от 28.06.2018 г. – 28.02.2019 г., както и сумата от 67, 75 лева, представляваща лихва
за периода от 28.06.2018 г. до 28.02.2019 г.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. Р., ЕГН **********,
сумата в размер на 51,55 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. Ф. С., ЕГН
**********, с адрес на упражняване на дейността в гр.С., ул. „Г.“ № ********** /офис-
партер/, сумата в размер на 480,00 лева, присъдено адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3