№ 48
гр. К., 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на шести октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:П.амен Ал. Александров
Членове:Васка Д. Халачева
Кирил М. Димов
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело
№ 20215100500146 по описа за 2021 година
I.Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 8/22.02.2021 г., постановено по гр.д. № 751 по описа за 2020
г., К.йският районен съд е разрешил издаване на документ за самоличност -
паспорт за задгранично пътуване на малолетното дете Н. Ю.Ф., с ЕГН
**********, по заявление, подадено само от майка му М. Н. П., с ЕГН
**********, без да се иска писменото съгласие за това на бащата Ю.. П.. Ф. с
ЕГН **********.
Със същото решение е разрешено детето Н. Ю.Ф., с ЕГН **********,
родено на **,**,****г., да напуска пределите на Република България и да
пътува до държави - членки на ЕС и Република Турция, както и до САЩ, с
право да преминава през трети държави при пътувания до САЩ, само със
съгласието на неговата майка М. Н. П., с ЕГН ********** и с майка си, без да
се иска писменото съгласие на бащата Ю.. П.. Ф. с ЕГН **********, за срок
от пет години и без ограничение в броя на пътуванията, но за не повече от 45
(четиридесет и пет) дни годишно, които не съвпадат с периода от време през
лятото на годината, несъвпадащ с П.атения годишен отпуск на майката,
1
определен на бащата със съдебен акт за осъществяване на лични отношения с
детето, като искът по чл.127а, ал.2 от СК е отхвърлен в останалата му част.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Ю.. П..
Ф., който го обжалва, чрез своя процесуален представител - адв. М.Б., като
неправилно поради нарушение на материалния закон, противоречие със
задължителната практика на ВКС, инкорпорирана в Тълкувателно решение
№1 от 2016 г., съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
необоснованост и постановено в противоречие с най-добрите интереси на
детето Н. Ю.Ф.. В жалбата се излагат съображения, че въззивникът не е
виждал детето си по вина на въззиваемата. Сочи, че Ю.Ф. не отказвал по
принцип да даде съгласие детето да пътува извън България, а отказва да даде
съгласие детето да пътува извън България с майка си заради нейното
поведение, свързано с възпрепятстване на детето да поддържа редовни
контакти със своя баща. По отношение на пътуването на детето до САЩ се
излагат съображения, че няма регламентирано право на контакти на детето с
роднини, а само с родителите, дядото и бабата. Налице било и противоречие в
местоживеенето на сестрата на въззиваемата, посочено в поканата и в
показанията на свидетелката З. П.. Също така поканата за пребиваване в САЩ
била отправена преди четири години и нямало данни същата да е актуална. За
пътуванията в ЕС се застъпва становището, че след като детето и майката
нямали пътувания в страната, то не можело да се обоснове интерес от
пътуване в ЕС. По отношение на пътуванията до Турция се сочи, че детето не
било изразило желание да пътува до тази държава, а само до С., П. и САЩ.
Моли съда да отмени обжалваното решение на РС - К. и да осъди
въззиваемата да заП.ати разноски за двете инстанции. В съдебно заседание
въззивникът лично и чрез своя процесуален представител - адв. М.Б.,
поддръжа въвззивната жалба.
Въззиваемата М. Н. П., представлявана от процесуалния си представител
- адв. И. Б., е представила отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, с който
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. В отговора се
сочи, че обстоятелствата, изложени въз въззивната жалба не отговаряли на
фактическото положение. Излага съображения за правилността на
обжалваното решение. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение
като потвърди решението на РС - К.. Претендира разноски. В съдебно
2
заседание лично и чрез своя процесуален представител - адв. И. Б., поддържа
становището си в представения отговор. Претендира разноски.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оП.акванията, изложени от въззивника
констатира:
Жалбата е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес,
а по съществото разгледана е неоснователна.
Решението на К.йския районен съд е валидно и допустимо, като не са
налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му
за нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявена
молба от М.Н. П. против Ю.. П.. Ф., с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, с
която е поискано да бъде издаден паспорт за задгранично пътуване на детето
Н. Ю.Ф., както и да бъде разрешено на детето Н. Ю.Ф. да пътува
многократно, придружено от майка си М.Н. П., извън пределите на Република
България, и да пребивава с нея на територията на САЩ, както и да пътува до
други държави от ЕС, Република Сърбия, Република Северна Македония,
Черна Гора, Република Турция, Босна и Херцеговина, Република Албания,
Швейцария, Хърватска и Кралство Великобритания.
Ответникът Ю.. П.. Ф. оспорва искането в представен отговор на
основание чл.131 от ГПК, като неоснователно. Излага съображения, че
действителните намерения на М. Н. П. били трайно да напусне Република
България и да се установи да живее с детето в САЩ, като така изцяло да
прекъсне връзката му с неговия баща. Правото на детето Н. да общува със
своя баща имало приоритет и предхождало правото му свободно да пътува с
майка си. Сочи се също, че с оглед пандемията от Ковид - 19, детето Н. ще
бъде поставено в риск от гледна точка на неговото физическо здраве, предвид
препоръките на Министерството нае външните работи, всички граждани да се
въздържат от пътуване.
Не е спорно по делото, че страните са родители на детето Н. Ю.Ф.,
роден на **,**,**** г. в гр.С., като родителските права по отношение на
детето са предоставени на майката М. Н. П., а на бащата е определен режим
3
на лични отношения.
От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд
свидетели З. П. и Н. П. - родители на въззиваемата, се установява, че детето
Н. живее и се отглежда от своята майка в техния дом в гр.К.. Установява се
също, че сестрата на въззиваената и нейното семейство живеят в САЩ.
Свидетелите П. Л. и Л. И. сочат в показанията си пред
първоинстанционния съд, че са придружавали въззивника Ю.Ф. при
пътуванията му до гр.К., за осъществяване на контакт със сина му.
От писменото заключение на вещото лице М. С. К. по назначената
съдебно-психологична експертиза, както и от разпита на същата пред
първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се
установява, че емоционалната връзка между детето и баща му все още не е
прекъсната, въпреки активните отчуждаващи въздействия, на които е
подложено. Ако продължи ограничаването на контактите между детето и
бащата, то постепенно ще продължи да се отдалечава от баща си. У детето
вече е формиран страх от изоставяне - то отказва да се вижда с баща си и
изпитва силна тревожност и страх, че може да бъде изоставено и от майка си.
Прекъсването на връзката с бащата или ограничаването й би могло да
задълбочи страха от изоставяне и да предизвика сериозни емоционални и
социални трудности, както и загуба на сигурност и доверие. Към момента на
изготвяне на експертизата има отчуждение на детето Н. Ю.Ф. от бащата Ю..
П.. Ф. като програмиращият родител е майката, а родителят-мишена е бащата,
не са довели до синдром на родителско отчуждаване.
Установява се също, че майката и бащата притежават нужните качества
да възпитават и отглеждат детето. Те обичат Н., готови са да го защитават от
всякакви застрашаващи физическото му състояние ситуации. Но при детето
има неотработени емоции, свързани с поведението на родителите му.
Възможните причини за това психо-емоционално състояние на детето са
тежките конфликтни отношения между двамата родители, които не осъзнават,
че те са възрастните и трябва да проявяват ангажираност и отговорност към
емоциите на детето си. Другата възможна причина е липсата повече от две
години на контакти с бащата и отчуждението на детето Н. Ю.Ф. от бащата
Ю.. П.. Ф. като програмиращият родител е майката, а родителят-мишена е
4
бащата.
Вещото лице сочи също, че желанието на детето да пътува извън
страната е голямо, защото то иска да научи нови неща, да посети С. и П., иска
да отиде и да види братовчедите си в САЩ. Детето обвинява баща си, че не
му разрешава да пътува в чужбина. Майката М. иска да могат да пътуват в
чужбина. Казва, че тук има добра работа и не иска да живее в чужбина.
Бащата се страхува, че М. може да емигрира и повече никога да не види сина
си, но не може да каже истината на сина си. Той иска да възстанови
доверителната си връзка с Н. и нормалните си отношения баща- син.
По делото са изготвени и представени П.ан за действие на Дирекция
„Социално подпомагане“ – К. с дата 19.03.2021 г. и Протокол от преглед на
оценката на случая и П.ана за действие на Дирекция „Социално подпомагане“
– К. с дата 19.03.2021 г., както и доклад на Дирекция “Социално
подпомагане“ - К. изх. № ПР/Д-К/125-001/04.10.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл.127а, ал.1 от СК въпросите, свързани с
пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи
за това, се решават по общо съгласие на родителите. Алинея 2 на цитирания
текст предвижда, че когато родителите не постигнат съгласие по ал.1, спорът
между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. От
анализа на тези разпоредби следва извода, че издаването на необходимите
лични документи и даването на разрешение за пътуване в чужбина не е
самоцелно, а винаги е обвързано с нуждите на детето, чийто интерес е
определящ.
В случая от доказателствата по делото се установява необходимост от
пътуване на детето Н. Ю.Ф. в чужбина и издаването на задграничен паспорт, а
молбата с правно основание чл.127а, ал.2 от ГПК е основателна. В тази връзка
настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и
препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
Застъпеното във въззивната жалба становище, че предвид липсата на
регламентирано право на контакти на детето с роднини, а само с родителите,
дядото и бабата, е основание да бъде отказано на детето да пътува до САЩ,
не може да бъде споделено. Правото на детето свободно да пътува в чужбина
не е обусловено от регламентираното му право на лични отношения с
5
родителите, дядото и бабата, а и няма връзка с това право. Режимът на лични
отношения на бащата с детето, респ. на дядото и бабата, не е определящ при
разрешаване на спор между родителите, свързан с пътуването на детето в
чужбина, а единствено релевантен е интересът на децата. Доводът, че
поканата за пребиваване в САЩ била отправена преди четири години и
нямало данни същата да е актуална, е неотносим към спора най-малко, защото
разрешението за пътуване е дадено занапред и при евентуално бъдещо
пътуване би била необходима нова покана.
Неоснователен е изложеният довод във въззивната жалба, относно
пътуванията в ЕС, че след като детето и майката нямали пътувания в
страната, то не можело да се обоснове интерес от пътуване в ЕС. Пътуванията
в страната нямат връзка с пътуванията в ЕС, нито са обусловени от тях, или
пък представляват някаква задължителна предпоставка за пътувания в ЕС.
Що се отнася до пътуванията в Република Турция, то също не може да
бъде споделено становището на въззивника, че след като детето не изразило
желание да пътува до тази държава, а само до С., П. и САЩ, то следва да бъде
отказано пътуване до тази държава. Тук следва да се посочи, че тези желания
са изразени от детето Н. пред вещото лице М. С. К. при изготвянето на
съдебно-психологичната експертиза. Това обаче, съвсем не означава, че
детето няма интерес да пътува до Република Турция, тъй като ноторно е
обстоятелството, че тази държава е известна и предпочитана туристическа
дестинация. А също така близките до българската граница турски градове се
посещават редовно от български туристи.
С оглед изложеното, обжалваното решение на К.йския районен съд е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на делото
в полза на въззиваемата следва да се присъдят разноски за тази инстанция в
размер на 600 лв., представляващи заП.атено адвокатско възнаграждение
съгласно представен договор за правна защита и съдействие с дата 18.06.2021
г.
II.Производство по чл.248 от ГПК.
С определение № 186/22.06.2021 г. по гр.д. № 751/2020 г. по описа на
РС – К. е оставено без уважение искането на Ю.. П.. Ф., чрез адв. М.Б., за
изменение на решение № 8/22.02.2021 г. по гр.д. № 751/2020 г. по описа на РС
6
– К., в частта му за присъдени в полза на М. Н. П. разноски.
Недоволен от така постановеното решение е оставал частният
жалбодател Ю.. П.. Ф., който го обжалва чрез своя процесуален представител
– адв. М.Б.. В жалбата се излагат съображения, че искането на майката на
детето не било уважено изцяло, поради което и искането за разноските не
следвало да се уважава изцяло. Моли съда да отмени обжалваното
определение на РС - К. като постанови алтернативно, или направените по
делото разноски да бъдат поети от страните, така както са направени, или
заП.ащане на направените от молителката разноски, съразмерно с уважената
част от нейното искане.
Въззивният съд намира въззивната частна жалба за неоснователна, а
определението на РС - К. за правилно. В първоинстанционното производство
частният жалбодател е направил искане за изменение на решението в частта
за разноските, инкорпорирано във въззивната жалба, като разноските да бъдат
поети от страните, така както са направени. Това искане е обосновано с
твърдението, че искането на молителката не е уважено изцяло.
Действително молбата на М. Н. П. не е уважено изцяло, като е
отхвърлена частично по отношение на срока и някои от държавите, за които е
поискано разрешение за пътуване. Това обаче, не е основание разноските да
бъдат поети от страните, така както са направени. Разноските остават за
страните, както са ги направили в хипотезата, при което всички страни са
ищци и ответници, каквото е делбеното производство, или в едностранните
охранителни производства. В случая макар производството по чл.127а, ал.2 от
СК, да не е исково производство, нито едностранно охранително
производство, се касае за двустранно спорно производство, представляващо
спорна съдебна администрация. В този случай разноските се разпределят по
общите правила на чл.78 от ГПК. Но, тъй като частният жалбодател не е
направил искане разноските да бъдат разпределени съразмерно на уважената,
респ. на отхвърлената част от молбата, то обосновано и павилно
първоинстанционният съд е оставил това искане без уважение.
Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК и чл.248, ал.3 от ГПК,
въззивният съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8/22.02.2021 г., постановено от К.йския
районен съд по гр.д. № 751 по описа за 2020 г. на същия съд.
ОСЪЖДА Ю.. П.. Ф., с постоянен адрес гр.С., ж.к. „Д. 2“, бл.***,
вх.“А“, ет.9, ап.54, с ЕГН **********, да заП.ати на М. Н. П., с постоянен
адрес гр.К., бул.“Б.“, № 8, вх.“Г“, ет.5, ап.58, с ЕГН **********, направените
пред въззивната инстанция разноски в размер на 600 лв., представляващи
заП.атено адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба вх. №
2449/19.07.2021 г. по входящия регистър на РС - К., подадена от Ю.. П.. Ф.,
чрез адв. М.Б., против определение № 186/22.06.2021 г. по гр.д. № 751/2020 г.
по описа на РС – К., като неоснователна.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8