Решение по дело №312/2021 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			23.04.2021
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.O. V

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	21.04.		2021

 

на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Кечева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		312		2021

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 27/18.02.2021 г., издадено от И.П.- директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/-София, с което на М.Х.Ч. ***, със служебен адрес: гр. Дупница, пл. ,,Свобода“ № 1, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 156, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ му е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 10 000,00 лв. /десет хиляди лева/, за нарушение на чл. 113, ал.3 от ЗУО.

В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно с искане за неговата пълна отмяна. Алтернативно се прави искане за намаляване на наложеното наказание към минимума. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен адв. Василев, които поддържа жалбата и направените с нея при условията на алтернативност искания. Развива и допълнителни съображения в тази насока.

Въззиваемата страна чрез процесуалният си представител – юрисконсулт Драгомирова оспорва жалбата, като моли да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Моли в полза на въззиваемата страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

На 29.01.2020 г. в общински имот с идентификатор № 68789.334.43, находящ се в местността „Елез дере“, съгласно АЧОС №4740/06.02.2018 г., който в миналото бил отдаван под наем за ползване от различни юридически лица сред които „Феникс Дупница“ ООД била извършена проверка от служители на РИОСВ-София – свидетелката Л.Д. и друг служител, в присъствието и на представител на Община Дупница – свидетелката С.Т. ***. На място било установено изхвърлено голямо количество опасни и неопасни отпадъци. Неопасните отпадъци били  битови, строителни и производствени, вкл. от хранително-вкусовата промишленост, а опасните отпадъци представлявали изхвърлена купчина от множество осветителни тела /пури/ от флуоресцентни лампи примесени с други отпадъци. Констатираните купчини с отпадъци в имота били заснети от служителите на РИОСВ-София. За проверката бил съставен от св. Д. КП №27/29.01.20 г., подписан от присъствалите лица и връчен без възражения на представителя на Община Дупница, в който било дадено писмено предписание: „1. Кметът на Община Дупница са почисти наличните отпадъци от общински имот –парцел IX-/бивш ДАП/, в м. „Елез дере“, землище на гр. Дупница. Срок: 31.03.2020 г.“

С писмо от 06.03.2020 г. изпратено от жалбоподателя до РИОСВ- София /тогава РИОСВ-Перник/ било поискано удължаване на срока за почистване, което искане е оставено без уважение.

На 19.05.2020 г., служителите на РИОСВ-София, свидетелката Л.Д., заедно със свидетелката С.М., придружавани от свидетелката С.Т. *** извършили последващ контрол за спазване на даденото с горецитирания протокол писмено предписание за почистване на имота от отпадъци. При проверката на същия общински имот с идентификатор № 68789.334.43, находящ се в местността „Елез дере“, съгласно АЧОС №4740/06.02.2018 г. било установено, че са налични същите купчини с опасни и неопасни отпадъци по видове и характеристики като посочените в КП №27/29.01.20 г. Наред с това били установени допълнително и други нови едрогабаритни и битови отпадъци. Констатациите от проверката били отразени в съставен от св. Д. КП № 139/19.05.2020 г., който е подписан от останалите свидетели и връчен срещу подпис без възражения на св. Т..

По-късно била изпратена покана до жалбоподателя за съставяне на АУАН, с посочена дата, място и час, на която никой не се отзовал. АУАН бил съставен на 18.08.2020 г. от св. Д. в отсъствие на нарушителя и  в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на акта С.М.. След това АУАН е връчен лично на жалбоподателя срещу подпис на 21.10.2020 г. В срока по чл. 44 постъпили и писмени възражения срещу акта, който били оставени от АНО без уважение.

Въз основа на приложения АУАН било издадено и обжалваното НП № 27/18.02.2021 г., издадено от И.П.- директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/-София, с което на М.Х.Ч. ***, със служебен адрес: гр. Дупница, пл. ,,Свобода“ № 1, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 156, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ му е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 10 000,00 лв. /десет хиляди лева/, за нарушение на чл. 113, ал.3 от ЗУО.

Междувременно на 24.09.2020 г. в процесния имот била извършена и друга проверка от служители на РИОСВ-София, съвместно с органите на МВР, ГД „НП“, при която било установено наличието на процесните отпадъци и към този момент. За тази проверка св. Л.Д. съставила нов КП  № ККФОС-ЛД-11/24.09.2020 г., подписан от посочените в него лица, като били дадено и ново предписание за решаване на проблема с отпадъците от страна на кмета на Община Дупница.

 

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Л.Д. и С.М., както и отчасти от казаното от св. С.Т.. Съдът обосновава изводите си за фактите и чрез писмените доказателства, вкл. служебно изисканите, прочетени и приети по делото по реда на чл. 283, от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. Съдът намира показанията на свидетелите Д. и М. за последователни, логични, подробни, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От същите показания се установява начина на констатиране на извършеното нарушение, елементите на същото, както и процедурата по съставяне на констативните протоколи и АУАН, респ. неговото връчване на жалбоподателя. От показанията на св. Т. се установява, че е присъствала на проверките в имота на 29.01.2020 г., когато са били заснети установените отпадъци и дадено предписание от служителите на РИОСВ-София, и по-късно при последващия контрол осъществен от свидетелите Д. и М. на 19.05.2020 г., при който е констатирано неизпълнението на даденото предписаните от жалбоподателя.   Същата не оспорва, че са били установени същите струпани купчини с отпадъци, но се опитва да отрече бездействието на жалбоподателя, който е и неин работодател в Община Дупница, като твърди, че опасните отпадъци били предадени за рециклиране както и част от установените изхвърлени автомобилни гуми. Съдът не кредитира казаното от този свидетел, в частта му, в която не съответства на казаното от служителите на РИОСВ-София и най-вече на записаното във всеки от приетите по делото КП, които носят нейния подпис и в които същата не е изложила никакви възражения.

 

При така установената фактическа обстановка съдът след пълна служебна проверка и след анализ на събраните доказателства, намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна поради следното:

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят изцяло на формалните изисквания на ЗАНН, като са издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от разпоредбата на чл. 157, ал. 4, вр. чл. 151, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците, а за актосъставителя е представена Заповед № РД-69 от 17.06.2020 г. на Директора на РИОСВ – София и Заповед № РД-60/16.06.2017 г., на Директора на РИОСВ – Перник.

При издаването на АУАН и НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и нарушения на материалния закон.

Съобразно изложеното от обективна страна се установява, че отговорността на жалбоподателя, който е Кмет на Община Дупница е ангажирана за това, че не е изпълнил дадено му задължително писмено предписание, по реда на чл. 113 ал. 3 от ЗУО, обективирано в КП №27/29.01.20 г., на РИОСВ – Перник /сега РИОСВ-София/, което се изразява в следното: „1. Кметът на Община Дупница са почисти наличните отпадъци от общински имот –парцел IX-/бивш ДАП/, в м. „Елез дере“, землище на гр. Дупница. Срок: 31.03.2020 г.“. Неизпълнението на това предписание е било надлежно и безспорно констатирано при извършена на 19.05.2020 г. последваща проверка от длъжностни лица при РИОСВ - Перник /сега РИОСВ-София/, за която е съставен от св. Л.Д. и КП № 139/19.05.2020 г. В същия е отразено, че при извършения последващ контрол във връзка с дадените по-рано предписания, не е констатирано да са били предприети действия по изпълнението им. Така установеното деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 156 ал. 1 във вр. с чл. 113 ал. 3 от Закона за управление на отпадъците, а субектът на нарушението е санкциониран на основание чл. 156 ал. 1 от същия закон.

Съгласно чл. 113 ал. 3 от ЗУО, въз основа на констатирани нарушения при извършена проверка, директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице дава задължителни предписания с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставя актове за установяване на административни нарушения. Според нормата на чл. 156 ал. 1 от ЗУО, за неизпълнение на предписание по чл. 113 ал. 3 /както е в случая/, или чл. 120, на физическите лица се налага глоба в размер от 2 000 лева до 10 000 лева, а на юридическите лица - имуществена санкция в размер от 5 000 лева до 20 000 лева.

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че кметът М.Ч., е бил адресат на задължително предписание по чл. 113 ал. 3 от ЗУО, както и че в дадения му двумесечен срок, а и дори след това до датата на последващия контрол - 19.05.2020 г., същото не е било изпълнено. Именно това са релевантните факти, които обуславят приложението на предвидената в чл. 156 ал. 1 от ЗУО санкция. Предписаните на Кмета на Община Дупница мерки са били конкретни, с ясно зададени параметри и естество на необходимите за предприемане действия, а за изпълнението им е бил даден и конкретен, достатъчно продължителен, краен срок. Ето защо, предвид всичко изложено по-горе, настоящият въззивен съдебен състав напълно споделя изводите на АНО относно категоричната доказаност и коректната правна квалификация на нарушението. Изцяло в този смисъл виж. Решение № 165 от 03.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 62 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 48 от 21.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 347 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и др.

Нарушението е съставомерно и от субективна страна, налице е пряк умисъл, тъй като субектът е бил запознат изрично с дадените му писмени предписания, съзнавал е общественоопасните последици и въпреки това съзнателно не е предприел необходимите действия насочени към тяхното изпълнение в дадения му от административния орган двумесечен срок.

Съобразно изложеното по-горе като неоснователни следва да се приемат възраженията изложени в жалбата и направените такива пред съда, в хода на пледоариите от процесуалния представител на жалбоподателя. Налице е безспорно установено от обективна и субективна страна нарушение на чл. 113, ал.3 от ЗУО, чиито автор е жалбоподателят. Не се установяват от събраните гласни и писмени доказателства да са предприети и още повече да са били реално извършени до 31.03.2020 г. дължимите активни действия от жалбоподателя по почистване на имота. Неоснователно е позоваването на договорни отношения с трети лица, както и назначаването на комисия, която да извършва проверки в имота. Коректно е определена от АНО и датата на извършване на нарушението – 01.04.2020 г., която е именно след изтичане на срока даден за изпълнението на писменото предписание от жалбоподателя. Ирелевантно е кога точно е констатирано това неизпълнение по-късно във времето, относимо е че към посочената дата е било налице съставомерно неизпълнение от страна на субекта.

Без основание се твърди също така неправилност на изводите на АНО относно провеждането на процесното административнонаказателно производство в рамките на сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, включително при съобразяване на тримесечния срок за съставяне на АУАН /чл. 34 ал. 1, изр. второ, предл. първо от ЗАНН/. По делото е безспорно, че нарушението, представляващо неизпълнение в срок до 31.03.2020 на процесното задължително предписание, е установено при извършена на 19.05.2020 г. последваща проверка, контрол по изпълнение на даденото предписание. Разпоредбата на чл. 34 ал. 1, изр. второ, предл. първо от ЗАНН безпротиворечиво сочи за начало на тримесечния срок за образуване на административно-наказателно производство със съставяне на акт, датата на установяване на нарушението, а това в настоящия случай е  именно: 19.05.2020 г. Изцяло в този смисъл виж и практиката на касационната инстанция в Решение № 165 от 03.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 62 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил.

Абсурдно е и възражението в жалбата, че в приложения по делото АУАН не са посочени свидетели. Напротив като такъв свидетел в присъствието на който е било констатирано нарушението е вписана свидетелката С.М., която е и подписала АУАН под графа „свидетели: 1.“.

В известна степен основателно е само направеното възражение относно определеното и наложено с обжалваното НП наказание „Глоба“ в максимален размер от 10 000,00 лева. Така наложената глоба не е съобразена изцяло с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. Наистина нарушението разкрива сериозна по степен обществена опасност за екологичната среда и здравето и живота на населението в близост до това незаконно сметище. Въпреки това следва да се отчетат с оглед целите на наказанието уредени в чл. 12 от ЗАНН и наличните няколко смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито са безспорно следните:

Нарушението е извършено за първи път. Неотносимо към това деяние е установяването по-късно и на други нарушения, за които са дадени отделни писмени предписания в цитираните по-горе КП № ККФОС-ЛД-11/24.09.2020 г., тъй като такива не са посочени в АУАН, респ. не са част от повдигнатото на жалбоподателя фактическо административнонаказателно „обвинение“. Не е ясно и дали тези нови предписания не са били частично или изцяло изпълнени от адресата им в срок. Преценката за това следва да е предмет на отделно административнонаказателно производство. Налице са данни по делото за предприети след проверките, макар и не до там ефективни по обем действия на жалбоподателя, които са насочени към бъдещо трайно решаване на проблема с изхвърлените върху процесния общински имот множество опасни и неопасни отпадъци. Не следва да бъде пренебрегван и фактът, че на това място като наемател производствена дейност е упражнявало през годините с валиращата си машина и едно ноторно и печално известно дружество-замърсител, каквото е посоченото от свидетелите юридическо лице ф.д..

Всичко това обосновава като правилно и законосъобразно на жалбоподателят да бъде наложено наказание в по-нисък размер, а именно „глоба“ в размер на 4 000,00 лева, което би могло в пълнота и ефективно да реализира заложените от законодателя в чл. 12 от ЗАНН цели за постигане на индивидуална и генерална превенция, а именно: „Административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани“. Наказание в друг по-нисък или минимален размер би представлявало неоснователна снизходителност към деянието на субекта, което е със сериозна по обем обществена опасност, не би го мотивирало към наложителните бъдещи активни действия в позитивна насока, както и би неглижирало лековато и недопустимо точното прилагане на закона – чл. 27 от ЗАНН. Относно размерите на наказанията в сходни случаи за нарушения по чл. 113, ал.3 от ЗУО, виж още Решение № 71 от 01.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 39 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 260 от 26.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 242 / 2020 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 48 от 21.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 347 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 165 от 03.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 62 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и др.

Съобразно изложеното по-горе не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен.

Водим от гореизложеното съдът намира, че НП следва да бъде изменено в частта относно размера на наказанието, като същото бъде намалено от 10 000,00 лева на 4 000 лева.

По разноските:

С оглед изхода от правния спор и претенцията за разноски заявена само от процесуалния представител на АНО, на основание чл.63, ал. 3 и ал.5 от ЗАНН /редакцията на правната норма ДВ бр.94/29.11.2019г./ във вр.с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ съдът осъжда М.Х.Ч. ***, със служебен адрес: гр. Дупница, пл. ,,Свобода“ № 1, с ЕГН **********, да заплати в полза на РИОСВ-София, представлявано от Директора И.П.- юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80,00 лв. За да определи този минимален размер, съдът приема, че делото не е с ниска фактическа и правна сложност, но в същото време НП е частично изменено относно размера на наложеното наказание „глоба“ от 10  000,00 лева на 4 000,00 лева, поради което и справедлив се явява именно този размер.

Така мотивиран и на основание член 63, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 27/18.02.2021 г., издадено от И.П.- директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/-София, с което на М.Х.Ч. ***, със служебен адрес: гр. Дупница, пл. ,,Свобода“ № 1, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 156, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ му е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 10 000,00 лв. /десет хиляди лева/, за нарушение на чл. 113, ал.3 от ЗУО, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „глоба“ от 10 000,00 лева, на 4 000,00 лева.

 

ОСЪЖДА М.Х.Ч. ***, със служебен адрес: гр. Дупница, пл. ,,Свобода“ № 1, с ЕГН **********, да заплати в полза на РИОСВ-София, представлявано от Директора И.П.- юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв. /осемдесет лева/.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: