№ 1874
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110213027 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ЕТ „Г.Т-С.“, ЕИК хххххххххх, чрез адв. В.
А. от САК против Наказателно постановление № 22/23.09.2022 г., издадено
от Изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, с
което на основание чл. 64 ал. 1 от Закон за енергията от възобновяеми
източници /ЗЕВИ/ на едноличния търговец е наложена имуществена санкция
в размер на 500, 00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 34 ал. 8 ЗЕВИ вр. чл.
4 ал. 3 т. 2 от Наредба № РД – 16- 1117/14.10.2011 г. за условията и реда за
издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за произход на
енергията от възобновяеми източници /Наредбата/.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление
поради съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Изтъква, че в АУАН и НП не са посочени
всички обстоятелства от състава на нарушението, като не е посочено дали
енергията, произведена от жалбоподателя, е била изкупена по някой от
начините, предвидени в чл. 31 ал. 5 ЗЕВИ, не е посочено какво е количеството
произведена енергия за конкретния месец, липсва посочване вида на
заявлението, което е следвало да се подаде от жалбоподателя – дали е
следвало да подаде заявление за издаване, за издаване и прехвърляне или
само за прехвърляне на гаранции за произход. Претендират се разноски.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. Николай Димитров от САК, който пледира за отмяна на
наказателното постановление. В допълнение на аргументите в жалбата
изтъква, че е налице несъответствие при описание на обстоятелствата от
състава на нарушението в АУАН и НП, с което е нарушено правото на защита
на въззивника. Изтъква и че от описанието на нарушението в НП не става
ясно дали жалбоподателят е санкциониран за бездействие или за
неизпълнение на задължение в срок.
Наказващият орган Изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво
енергийно развитие, редовно уведомен, се представлява от юрк. И.П., който
прави искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено по
съображения, изложени в становище по подадената жалба, изготвено от
наказващия орган. В становището, изготвено от Изпълнителния директор на
Агенция за устойчиво енергийно развитие /АУЕР/, се излагат съображения, че
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи, както в
АУАН, така и в НП са описани всички признаци от състава на нарушението,
наложената санкция е правилно определена в минималния, предвиден в
санкционната норма размер, и нарушението не е маловажно.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е
процесуално допустима, тъй като е подадена от санкционирания субект, в
преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на
обжалване НП, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Габриела Руменова Тодорова, ЕГН **********, е регистрирана като
ЕТ „Г.Т-С.“, ЕИК хххххххххх, със седалище и адрес на управление област
Видин, община Белоградчик, село В., Стопански двор.
Към месец април 2022 г. ЕТ „Г.Т-С.“, ЕИК хххххххххх имал
качеството производител на енергия от възобновяем източник с обща
инсталирана мощност над 30 kW и стопанисвал енергиен обект ФтЕЦ „В.“,
находящ се в област Видин, община Белоградчик, село В., УПИ VI – 102, кв.
18, ПИ 0090009 и ПИ 009036 с обща инсталирана мощност 0, 1128 MW. За
месец април 2022 г. от фотоволтаичната електроцентрала била произведена
15, 118 MWh електрическа енергия, която била изкупена от „Е.П.“ АД на
24.06.2022 г., за което била издадена фактура № 187/24.06.2022 г.
Едноличният търговец не подал в АУЕР заявление за издаване и
прехвърляне на гаранции за произход на енергията, произведена за месец
април 2022 г. от енергиен обект ФтЕЦ „В.“, в срок до 31.05.2022 г.
2
Вместо това едноличният търговец подал заявление за издаване и
прехвърляне на гаранции за произход за електрическата енергия, произведена
през месец април 2022 г., ведно с приложения към него, на 09.07.2022 г., като
заявлението било заведено с вх. № БГ – 01-761/09.07.2022 г.
При подаване на заявлението за издаване и прехвърляне на гаранции за
произход на електрическата енергия, произведена през месец април 2022 г., на
09.07.2022 г., длъжностните лица при АУЕР констатирали, че едноличният
търговец не е изпълнил задължението си по чл. 34 ал. 8 ЗЕВИ вр. чл. 4 ал. 3 т.
2 от Наредба № РД – 16- 1117/14.10.2011 г. за условията и реда за издаване,
прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за произход на енергията от
възобновяеми източници да подаде заявлението в срок до 31.05.2022 г. До
въззивника била изпратена покана изх. № АДП – 661/13.07.2022 г. за явяване
на физическото лице – търговец или на упълномощен представител за
съставяне на АУАН.
На 25.08.2022 г. в присъствието на двама свидетели и на физическото
лице – търговец Г.Т. свидетелят С. К. – главен експерт в отдел „Контрол по
възобновяемите източници на енергия“, дирекция „Контрол и информация“
съставил АУАН № 459/25.08.2022 г., с който повдигнал против ЕТ „Г.Т-С.“
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 34 ал. 8 ЗЕВИ
вр. чл. 4 ал. 3 т. 2 от Наредба № РД – 16- 1117/14.10.2011 г. за условията и
реда за издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за
произход на енергията от възобновяеми източници, извършено на 01.06.2022
г. в сградата на АУЕР, гр. София, ул. „Е.Й.“ № 37. Актът бил предявен на
физическото лице – търговец и й бил връчен препис. При съставяне на акта за
установяване на нарушението и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу него не
били направени възражения.
Въз основа на съставения АУАН на 23.09.2022 г. И.А. – изпълнителен
директор на АУЕР издал обжалваното наказателно постановление №
22/23.09.2022 г., с което на основание чл. 64 ал. 1 от Закона за енергията от
възобновяеми източници на едноличния търговец била наложена
имуществена санкция в размер на 500, 00 /петстотин/ лева за нарушение на
чл. 34 ал. 8 ЗЕВИ вр. чл. 4 ал. 3 т. 2 от Наредба № РД – 16- 1117/14.10.2011 г.
за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на
гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетеля С. К., както и писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК: НП № 22/23.09.2022 г.,
писмо изх. № ЛДП – 980/23.09.2022 г., известие за доставяне, АУАН №
459/25.08.2022 г., покана изх. № АДП – 661/13.07.2022 г., предложение за
сключване на споразумение изх. № РД – 07-783/02.09.2022 г., заповед № РД –
04-172/01.04.2022 г. на изпълнителния директор на АУЕР, заявление № БГ –
01-761 за издаване/издаване и прехвърляне на гаранции, протокол от
3
30.04.2022 г. за отчет на произведена електроенергия за месец март 2022 г. от
ФтЕЦ „В.“, фактура № 187/24.06.2022 г., платежно нареждане от 20.06.2022 г.
Съдът се довери на показанията на свидетеля С. К., които са
последователни, логични, непротиворечиви и кореспондират на събраните
писмени доказателства. Съдът кредитира и писмените доказателства като
еднопосочни и съответни на гласните доказателствени средства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от административни органи, които
разполагат с материална и териториална компетентност. Съгласно чл. 69 ал. 1
т. 3 ЗЕВИ актовете за установяване на нарушения по чл. 64 ЗЕВИ се съставят
от длъжностни лица, определени със заповед на изпълнителния директор на
АУЕР. Видно от писменото доказателство - заповед № РД – 04-172/01.04.2022
г. на изпълнителния директор на АУЕР, свидетелят С. К. е оправомощен да
съставя актове за установени нарушения на чл. 64 ЗЕВИ. Съгласно чл. 69 ал.
2 т. 3 вр. ал. 1 т. 3 ЗЕВИ наказателните постановления за нарушения на чл. 64
ЗЕВИ се издават от изпълнителния директор на АУЕР или от оправомощено
от него длъжностно лице.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по
чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
АУАН е съставен и в съответствие с изискванията на чл. 40 и чл. 43
ЗАНН - в присъствието на двама свидетели и на физическото лице - търговец,
подписан е от свидетелите, съставителя и физическото лице – търговец, на
което е връчен и препис от АУАН.
Не се споделят възраженията на въззивника по отношение
съдържанието на АУАН и НП. Съдът намери, че както в АУАН, така и в НП,
са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, всички
съставомерни признаци от състава му, както и са описани обстоятелствата по
извършването му. Обстоятелствата дали произведената енергия е била
изкупена, както и дали произведеното количество енергия е по-малко от това,
за което може да бъде издадена гаранция за произход, касаят основателността
на повдигнатото административнонаказателно обвинение, но не
представляват съставомерни признаци от състава на нарушението, поради
което непосочването им в АУАН и НП не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила.
4
Не се споделя и оплакването, че в АУАН и НП не е посочен вида на
заявлението, който е следвало да подаде търговецът, както и че по отношение
на това обстоятелство е налице несъответствие между посоченото в АУАН и
НП. Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредбата гаранции за произход на произведената
енергия от възобновяеми източници се издават въз основа на заявление от
производителя. Разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата предвижда, че
гаранциите за произход се прехвърлят на изкупилия електрическата енергия
обществен доставчик или краен снабдител в указаните в същата разпоредба
срокове, като нормата на чл. 9 ал. 3 от Наредбата урежда възможност
прехвърлянето на гаранция за произход да бъде заявено в заявлението по чл.
4, ал. 3 от Наредбата едновременно със заявеното издаване на гаранции за
произход. Така производителят на електрическа енергия от възобновяеми
източници може да подаде заявление за издаване на гаранции за произход
или за издаването и прехвърлянето им на изкупилия енергията, като
сроковете за подаване на заявленията са едни и същи – предвидените в чл. 4
ал. 3 от Наредбата. В случая в АУАН ясно е посочено, че жалбоподателят е
следвало да подаде в срок до 31.05.2022 г. в АУЕР заявление за издаване и
прехвърляне на гаранции за произход за произведената пред месец април
2022 г. енергия от ФтЕЦ „В.“. В наказателното постановление също е
посочено, че „дружеството е имало задължение да подаде пред АУЕР
заявление за издаване и прехвърляне на гаранции за произход на енергията,
произведена за месец април 2022 г.“ Посочването в текста на наказателното
постановление, че дружеството не е изпълнило задължението си да подаде в
законоустановения срок заявление за издаване/издаване и прехвърляне/ на
гаранции за произход не води до неяснота по отношение на това какво по вид
заявление е следвало да подаде жалбоподателят, а съставлява изброяване на
двата вида заявления, измежду които производителят на енергия може да
избира, но при всички случаи следва да подаде пред АУЕР в срок до един
календарен месец след месеца, в който енергията е произведена.
Не се споделят и следващите оплаквания за въззивника по отношение
описание на обстоятелствата на нарушението, а именно, че не става ясно дали
едноличният търговец е санкциониран за неизпълнение на задължението да
подаде заявление в срок или за забавеното изпълнение на това задължение.
Както в АУАН, така и в НП съвсем ясно е посочено, че се касае за
нарушение, осъществено чрез бездействие, тъй като в нормативно
5
определения срок едноличният търговец не е предприел дължимото
поведение – да подаде заявление, а вместо това е изпълнил това задължение
след изтичане на законовия срок.
По горните мотиви съдът намери, че в административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя.
Съдът намери и че материалният закон е правилно приложен и от
събраните доказателства се установява извършването на нарушението, за
което е санкциониран жалбоподателят. Съгласно чл. 34 ал. 8 ЗЕВИ за
изкупената електрическа енергия по чл. 31, ал. 5, т. 1 производителите
заявяват издаване на гаранции за произход и ги прехвърлят на обществения
доставчик, съответно на крайния снабдител. Сроковете за подаване на
заявлението са предвидени в чл. 4 ал. 3 от Наредбата - десет календарни
месеца след месеца, в който енергията е произведена - от производителите по
чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници или един
календарен месец след месеца, в който енергията е произведена - от
производители извън тези по т. 1. От събраните в съдебното следствие
доказателства се установи, че стопанисваният от ЕТ „Г.Т-С.“ обект ФтЕЦ
„В.“ е с обща инсталирана мощност над 30 kW, а именно – 0, 1128 MW,
поради което производителят на електрическа енергия следва да подаде
заявление за издаване на гаранции за произход или заявление за издаване и
прехвърляне на гаранции за произход в срока по чл. 4 ал. 3 т. 2 от Наредбата –
не по-късно от един календарен месец след месеца, в който енергията е
произведена. От събраните писмени доказателства в съдебното следствие се
установи, че през месец април 2022г. от фотоволтаичната електроцентрала
„В.“, стопанисвана от ЕТ „Г.Т-С.“, била произведена 15, 118 MWh
електрическа енергия, която била изкупена от „Е.П.“ АД на 24.06.2022 г., за
което била издадена фактура № 187/24.06.2022 г. Очевидно количеството
произведена енергия надвишава 1 MWh, което е минималното количество, за
което може да бъде издадена гаранция за произход, поради което
производителят ЕТ „Г.Т-С.“ е имал задължението да подаде заявление за
издаване и прехвърляне на гаранции за произход в срок до 31.05.2022 г.
Вместо това обаче такова заявление е било подадено едва на 09.07.2022 г.,
заведено с вх. № БГ – 01-761/09.07.2022 г. Като не изпълнил задължението да
6
подаде заявление за издаване и прехвърляне на гаранции за произход в срока
по чл. 4 ал. 3 т. 2 от Наредба № РД – 16- 1117/14.10.2011 г. за условията и
реда за издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за
произход на енергията от възобновяеми източници, едноличният търговец е
извършил нарушение на чл. 34 ал. 8 ЗЕВИ вр. чл. 4 ал. 3 т. 2 от Наредба № РД
– 16- 1117/14.10.2011 г. за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна
и признаване на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми
източници. Нарушението е осъществено чрез бездействие на задълженото
лице в законоустановения срок. Нарушението е извършено на 01.06.2022 г.,
както правило е посочено в АУАН и НП – в първия ден, следващ изтичането
на срока, в срока, в който като е бил длъжен, едноличният търговец не е
подал заявление за издаване и прехвърляне на гаранции за произход.
Нарушението е извършено на мястото, където жалбоподателят е следвало да
осъществи дължимото действие – да подаде заявление за издаване и
прехвърляне на гаранции за произход – в сградата на АУЕР в град София, ул.
„Е.Й.“ № 37.
Касае се за нарушение, извършено от едноличен търговец, чиято
отговорност е безвиновна и се ангажира за неизпълнение на задължения към
държавата или общината при осъществяване на дейността му, поради което
не е необходимо да се изследва наличието на виновно поведение.
Съдът намери, че приложение не може да намери разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение разкрива именно типичната,
а не по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушенията от
този вид. В настоящия случай не се установиха никакви смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да сочат на извод за по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението и да го разграничават от останалите
нарушения от този вид. Срокът на закъснението е повече от един месец и
също не може да обуслови извод за по-ниска степен на обществена опасност
на нарушението.
Отговорността на въззивника наказващият орган е ангажирал на
основание чл. 64 ал. 1 ЗЕВИ, съгласно която разпоредба на производител на
електрическа енергия от възобновяем източник, който не изпълни
задължението си по чл. 34, ал. 8 ЗЕВИ, се налага глоба от 300 до 3000 лв. или
имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лв. В случая наказващият
7
орган е определил имуществената санкция в минималния размер от 500, 00
лева. Предвид невъзможността за определяне на санкция под този размер /арг.
от разпоредбата на чл. 27 ал. 5 ЗАНН/ излагането на съображения досежно
нейната индивидуализация се явява безпредметно, но само за пълнота съдът
ще посочи, че доколкото се касае за първо нарушение, този размер на
санкцията би засегнал имуществената сфера на жалбоподателя в достатъчна
степен, за да осигури постигане на целите по чл. 12 ЗАНН.
Предвид всичко изложено депозираната жалба се явява неоснователна
и атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Наказващият орган не претендира разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22/23.09.2022 г.,
издадено от Изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно
развитие, с което на основание чл. 64 ал. 1 от Закон за енергията от
възобновяеми източници на ЕТ „Г.Т-С.“, ЕИК хххххххххх, е наложена
имуществена санкция в размер на 500, 00 /петстотин/ лева за нарушение на
чл. 34 ал. 8 ЗЕВИ вр. чл. 4 ал. 3 т. 2 от Наредба № РД – 16- 1117/14.10.2011 г.
за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на
гаранциите за произход на енергията от възобновяеми източници.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8