Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Царево,
11.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЦАРЕВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия в открито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Мария Москова
При секретаря : Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдията Москова гр.дело № 375/2019г. по
описа на съда, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са от П.Е.П.,
ЕГН: ********** и адрес: ***,.Фер. Дечев“, № 5, чрез адвокат Ж.Б.Б., съдебен
адрес: ***, срещу: „АРУБА 2000“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: област София,
община Столична, гр.София, п.к. 1309, район „Илинден“, ж.к. „Света троица“,
бл.373, вх.„А“, ет.1, ап.2, представлявано от Д.В.М., в качеството му на
управител, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225 ал.1 и ал.2 КТ и чл.86 от ЗЗД да бъде признато за незаконно и отменено
уволнението на ищеца, извършено със заповед №002/17.06.2019г., да бъде възстановена ищеца на предишната му
работа, както и да бъде осъдено
ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1508.25 лв. за времето, през което е
останал без работа поради уволнението за период от 6 месеца, ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е
работил по трудово правоотношение с ответното дружество на безсрочен трудов
договор , като с процесната заповед №002/17.06.2019г., му било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“. Твърди, че извършеното с посочената заповед дисциплинарно
уволнение е незаконно, тъй като не е налице соченото в заповедта нарушение, не
е спазена законова процедура по налагане на дисциплинарно наказание по чл.193
от КТ, тъй като не са били поискани обяснения от работника, не е посочена
точната правна квалификация на нарушението, тъй като нормата на чл.187, ал.1,
т.1 от КТ съдържа в себе си няколко хипотези, а в заповедта не се посочва кой
точно състав е осъществен, не е спазена процедурата по чл.189 от КТ, като не е
извършена преценка на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на работника или служителя, освен това в случая
не е спазено изискването на чл.195 ал.3 от КТ, съгласно която дисциплинарното
наказание се счита за наложено от деня на връчването на заповедта. Предвид
изложеното, се моли за уважаване на предявените искове, като преди
приключването на съдебното дирене ищецът чрез процесуалния си представител, е
депозирал нарочна молба, с която е изменил размера на иска по чл.225 ал.1 и
ал.2 КТ, като същият следва да се счита предявен за сумата, посочена в
заключението на вещото лице по назначената СИЕ, а именно: за сумата от 1430.63 лв.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна „АРУБА 2000“ ЕООД, уведомена
по реда на чл.50 ал.4 от ГПК, не е депозирала писмен отговор на исковата молба,
не е взела становище, не е оспорила ангажираните от ищцата доказателства и не
е направила доказателствени искания.
В
открито съдебно заседание ответната страна не се явява и не се представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От служебно изисканите справки от НАП за
актуалното състояние на трудовите договори
на ищеца П.Е.П. и от заключението на вещото лице по назначената и приета СИЕ, се установява,
че между страните П.Е.П. и „Аруба 2000“ ЕООД е съществувало трудово
правоотношение, възникнало със сключването на срочен трудов договор № 031 от
дата 07.05.2019г. със срок до 30.09.2019г., като ищецът изпълнявал в ответното
дружество длъжността „****“ с място на работа гр.Приморско при 8 часов работен
ден и уговорено трудово възнаграждение в размер на 560.00 лева/л.38-
Със Заповед №002/17.06.2019г., управителят на „Аруба 2000“ ЕООД е наложил на
П.Е.П. наказание „дисциплинарно уволнение“ на
основание чл.187 ал.1 т.1 от КТ и чл.190 ал.1 т.2 от КТ вр. чл.188 т.3 от КТ и
е прекратил трудовия му договор с
дружеството на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, поради констатирано с докладна
записка от управителя на хотел „Приморско дел сол“ неявяване работника на
работа от 13.06.2019г. до момента на издаването на заповедта / т.е.
до17.06.2019/, като в заповедта е посочено, че служителят не е представил
извинителен документ за отсъствието си, а всички опити работодателят да се
свърже с него по телефон остават без резултат /л.6/.
От служебно изисканите справки от НАП за
актуалното състояние на трудовите договори
на ищцата П.Е.П. и от заключението на вещото лице по назначената и приета СИЕ, се установява,
че междувременно на 13.06.2019г. ищецът П.Е.П. е сключил постоянен трудов
договор с „Пиринска туристическа компания“ АД – гр.София /трето неучастващо по
делото лице/, като от същата дата 13.06.2019г. до 24.09.2019г. ищецът е полагал
труд във „ПТК Фууд енд Бевърич“ ЕООД– гр.София на длъжност „****“ при 8 часов работен ден и уговорено трудово
възнаграждение в размер на 560.00 лева.
От назначената по
делото СИЕ и от служебно изисканите справки от
НАП за актуалното състояние на трудовите договори на ищеца П.Е.П. е установено, че в периода от
24.09.2019г. до 13.12.2019г. ищецът не е работил по трудово правоотношение и не
е получавал трудово възнаграждение.
Въз основа на изложената фактическа обстановка,
съобразявайки становището на страните и приложимите материални норми, съдът достигна до следните правни
изводи:
1.По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението незаконно и
неговата отмяна:
Не е спорно по делото, че наказанието е
наложено от орган, разполагащ с дисциплинарна власт – заповедта е издадена от
управителя на ответното дружество, който е и представляващ същото.
Дисциплинарното
наказание е наложено в срока по чл.194 КТ.
Съобразно чл.195,
ал.1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. С оглед възможността в
дисциплинарното производство служителят да бъде информиран за конкретните
факти, по които да може да изложи и своите писмени обяснения, са въведени
строги формални изисквания към акта, с който се налага дисциплинарното
наказание. Неспазването на предвидената от закона форма и съдържание на заповедта
имат за последица незаконосъобразност на уволнението, тъй като разпоредбата на
чл.195, ал.1 КТ е императивна. В конкретния случай, съдът намира, че заповедта
за дисциплинарно наказание е подробно мотивирана, съдържаща всички факти и
данни относно нарушението и нарушителя. Поради това и съдът намира за
неоснователно оплакването на ищеца, че изложеното в заповедта не може да се
определи като посочване на конкретното нарушение, нито като мотиви на
работодателя за налагане на най-тежкото наказание. В заповедта ясно и
недвусмислено е посочено, че работникът не се е явил на работа „в периода от
13.06.2019г. до момента на издаването на заповедта“, т.е. до 17.06.2019г., и не
е предоставил извинителен документ за неявяването си. След справка, извършена
от съда в календара за 2019г., се установява, че описания в заповедта периода
на неявяване на служителя на работа, включва в себе си три последователни
работни дни – 13.06.2019г., 14.06.2019г. и 17.06.2019г. Посочен е и законовият текст, кореспондиращ
на описаното фактически нарушение, а именно: чл.190, ал.1, т.2 КТ, касаещ
неявяване на работа на работника в течение на два последователни работни дни.
Това е конкретното нарушение, за което е наложено дисциплинарното наказание.
По делото се твърди, че не е спазена процедурата
по чл.193 ал.1 КТ, тъй като не са
изискани от работодателя обяснения от служителя за нарушението, за което с
процесната заповед е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, поради което
уволнението се явява незаконно.
Съгласно чл. 193, ал. 3 от Кодекса на труда
(КТ) работодателят може да уволни работника или служителя за извършено от него
тежко дисциплинарно нарушение, без да го е изслушал, или без да е поискал и
получил неговите писмени обяснения за дисциплинарното провинение. Това
законодателно разрешение е изключение от общото правило, установено в чл. 193,
ал. 1 КТ, според което работодателят е длъжен, преди да наложи дисциплинарно
наказание, да изслуша работника или служителя, или да приеме писмените му
обяснения и да събере, и оцени посочените доказателства. Неспазването на това
правило се допуска, когато “обясненията на работника или служителя не са били
изслушани или дадени по негова вина”.Тази разпоредба обхваща две основни групи
от случаи, при които се прилага. Първата група обхваща случаите, при които
работодателят е поканил работника или служителя, или в определен от него срок,
да му представи писмени обяснения, но работникът или служителят е отказал да се
е отзове на поканата. Втората група от случаи, при които се прилага чл. 193, ал.
3 КТ, обхваща хипотезите, когато работодателят е положил усилия, но не е успял
да намери работника или служителя, за да му отправи покана да се яви, за да
бъде изслушан, или да даде в определен разумен срок писмени обяснения за
дисциплинарното провинение.
В последните години, поради свободното
пътуване на граждани в чужбина и особено в държавите членки на Европейския
съюз, зачестиха случаите, при които работници и служители “напускат работа”,
без да отправят предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 326 КТ,
или без да искат неплатен отпуск по чл. 160 КТ, и отсъстват по неизвестни за
работодателя причини от работа продължително време. През това време
работодателят полага усилия да ги издири, изпраща им покани и препоръчани писма
да се явят на работа, да дадат обяснения за отсъствието си, но така и не
получава отговор. В Решение № 396 от
29.04.2008 г., I г.о., по гражд. д. № 1088 от
В конкретния случай безспорно се установи, че ищецът не се е явил на работното
си място в град Приморско, където е била назначен на срочен трудово договор, на
три последователни работни дни -13.06.2019г., 14.06.2019г. и 17.06.2019г., без
да уведоми работодателя си – ответник по делото за причините за отсъствието си,
като междувременно ищецът на 13.06.2019г. е започнал работа на безсрочен
трудово договор при друг работодател в друго населено място и не е отговарял на телефонните повиквания на
ответната страна.
При така очертаната обстановка съдът счита,
че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 193, ал. 3 КТ: обясненията на
ищеца не са били изслушани или дадени по негова вина, тъй като се дължат на неговото
виновно поведение, което предшества дисциплинарното уволнение.
С поведението си в този случай ищецът е
нарушил основен принцип на трудовото право, установен в чл. 8, ал. 1 КТ,
съгласно който: “Трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно
съобразно изискванията на законите.” Той важи и за двете страни по трудовото
правоотношение - и за работодателя, и за работника или служителя. В конкретния
случай това означава, че ищецът, който е имал намерение да замине за друг град
и да сключи безсрочен трудов договор с друг работодател, не е прекратил срочния
си трудов договор с ответното дружество без предизвестие по чл. 327 ал.1 т.7 от КТ или по взаимно съгласие по чл. 325, т. 1 КТ. Така той е
поставил работодателя в неизвестност относно състоянието на трудовото си
правоотношение, което е срочно и е обусловено от активния летен сезон на
морето. Като е постъпил по този начин, той е действал недобросъвестно при
изпълнение на трудовите си задължения с работодателя и е предпочел
продължителното самоволно отсъствие от работа, без да са известни причините за
това. Това е негово виновно поведение. С това свое поведение работникът е
нарушил още две свои трудови задължения. Едното е задължението му да бъде
лоялен към работодателя (чл. 126, т. 9 КТ). “Лоялността” на работника или
служителя изисква от него да уведомява работодателя, като го известява
своевременно, когато му се налага да отсъства или желае да отсъства от работа,
като поиска ползването на платен (съгласно чл. 173, ал. 1 КТ) или неплатен
отпуск (съгласно чл. 160 КТ). И да започне ползването на отпуск, след като
получи разрешение за това от работодателя, или да поиска прекратяване на трудовия
договор без предизвестие по чл. 327 ал.1 т.7 от КТ или по взаимно
съгласие по чл. 325, т. 1 КТ. В тези случаи това задължение не е изпълнено от
работника или служителя, като той е действал виновно.
Другото негово задължение е по чл. 126, т. 1 КТ: “да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на
работното време”. А в конкретния случай
ищецът не само че не се е явил на работа в ответното дружество, но и трайно и
грубо не е изпълнил това свое основно задължение. Това са все виновни дисциплинарни
нарушения, за които работодателят, като преценява тежестта им по чл. 190, ал.
1, т. 2 КТ и обстоятелството, че са го поставили в невъзможност да изпълни
задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ по вина на работника или служителя, може
да го уволни дисциплинарно.
Видно от съдържанието на уволнителната
заповед, в конкретния случай ответното
дружество в качеството си на работодател е положило усилия да изясни причините
за неявяването на ищеца на работа чрез многократни опити да се свърже с него по
телефона, но същите са останали без резултат. Следователно в конкретния случай,
преди да наложи дисциплинарното наказание, работодателят е положил усилия да изясни причините за
продължителното отсъствие на работника или служителя и не е успял да постигне това
поради виновното поведение на работника или служителя, и неизпълнение на
неговите задължения по трудовото му правоотношение,.
Неявяването на работа съставлява нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.1 КТ и законът овластява
работодателя на основание чл.190, ал.1, т.2 КТ да извърши дисциплинарно
уволнение при неявяване на работа в течение на два последователни работни дни,
каквото е доказано по настоящото дело с оглед
на събраните по делото доказателства,а именно: че в периода от 13.06.2019г. до
17.06.2019г. / в течение на три последователни работни дни/ ищецът не се е
явявал на работа в ответното дружество, тъй като е полагал труд при друг
работодател в друго населено място.
Горните мотиви
налагат извода, че от страна на ищеца е било налице виновно неизпълнение на
трудовите му задължения, което съставлява дисциплинарно нарушение и е основание
за налагане на посоченото в заповедта дисциплинарно наказание.
Съгласно
разпоредбите на чл.195 ал.2 и ал.3 от
КТ, заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника,
като се отбелязва датата на връчването и дисциплинарното наказание се счита за
наложено от деня на връчване на заповедта на работника или от деня на
получаването й от работника, когато е изпратена по пощата.
В конкретния
случай съдът намира, че работодателят не е спазил разпоредбите на чл.195
ал.2 и ал.3 от КТ, тъй като видно от
съдържанието на заповедта, същата е издадена на дата 17.06.2019г., а трудовото
правоотношение е прекратено считано от дата 13.06.2019г., т.е. от дата,
предхождаща самото издаване на уволнителната заповед, което е незаконосъобразно
и е основание за нейната отмяна. При така установените обстоятелства датата на
връчването на заповедта е от значение само за срока за предявяване на исковата
молба, като въпреки липсата на данни за датата на връчването на заповедта, съдът счита, че същата е предявена в срок,
тъй като заповедта е от дата 17.06.2019г., а исковата молба е депозирана пред
съда на 16.08.2019г. С оглед на изложеното съдът намира, че искът по чл. 344
ал.1 т.1 от КТ следва да бъде уважен като основателен.
2.По иска с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 от КТ за възстановяване на предишната работа на ищеца, съдът счита същият
за неоснователен, поради следните съображения:
Ищецът е бил
назначена в ответното дружество на 07.05.2019г.
на срочен трудов договор със срок 30.09.2019г. Към момента на
постановяване на съдебното решение срокът на трудовия договор е изтекъл, поради
което искът чл. 344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на предишната
работа не може да бъде уважен. Съдебната практика в тези случаи е константна и
непротиворечива, като съдът отхвърля предявения иск за възстановяване на
предишната работа, тъй като поради изтичане на уговорения срок трудовият
договор би се прекратил по чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ, т.е. на собствено
основание, поради изтичане на уговорения в него срок от страните преди
незаконното уволнение. В конкретния случай срокът на трудовия договор на ищеца
е изтекъл на 30.09.2019г., т.е. още в хода на съдебния процес и преди
постановяване на съдебното решение,
поради което възстановяване на работа на ищеца не може да бъде
постановено и предявеният иск по чл. 344 ал.1 т. 2 КТ следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
3. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 и ал.2 КТ и чл. 86 от ЗЗД, съдът намира същия
за частично основателен, като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.225 ал.1 от КТ,
при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през
което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца,
а съгласно чл.225 ал.2 от КТ, когато през времето от прекратяване на трудовия договор
до изтичане срока на действие на срочния трудов договор работникът или
служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в
заплатите.
Предявеният иск,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр.чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ, за заплащане
на обезщетение за времето, през което уволненият работник или служител е
останал без работа поради уволнението, както и за плащане на разликата в
заплатите, за времето когато е работил на по-ниско платена работна, съдът
следва да уважи само за времето от прекратяване на трудовия договор до изтичане
срока на действие на срочния трудов договор. В този смисъл е и практиката на
ВКС.
В конкретния
случай ищецът е работил при друг работодател в периода от 13.06.2019г. /датата
на отмененото като незаконно уволнение / до 24.09.2019г., като няма разлика в
заплатите, съгласно заключението на в.л. по СИЕ, поради което за този период няма право на обезщетение по
чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ.
В периода от 24.09.2019г.
до 30.09.2019г. /датата на изтичането на срочния договор/ ищецът е останал без работа поради уволнението, поради което
за този период има право на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, което е в размер
на 176.82 лева, изчислено в резултат на просто аритметическо пресмятане както
следва: трудово възнаграждение 560.00 лева : 19 работни дни за м.септември
2019г. = 29.47 лева дневно
възнаграждение. От 24.09.2019г. до
30.09.2019г. са 6 работни дни х 29.47 лева = 176.82 лева.
В полза на ищеца
следва да се присъди обезщетение на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ в размер общо на 176.82
лева, като иска за размера над 176.82 лева до 1430.63 лева следва да се
отхвърли като неоснователен.
Ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца на основание чл.86 от ЗЗД
и законната лихва върху сумата в размер 176.82 лева, считано от 16.08.2019 г.
/датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските и
държавната такса:
На основание чл.
359 от КТ и чл.86 ал.1 т.1 от ГПК ищецът е освободен от заплащане на такси и
разноски по делото.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответното дружество следва да заплати
на съда сумата от 150.00 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице,
което е заплатено на вещото лице от бюджета на съда, сумата от 7.07 лева, представляваща държавна
такса, изчислена пропорционално в размер на 4% върху уважената част на
предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ, както и сумата
от 100.00 лева, представляваща държавна такса за образуване на делото.
Ищецът претендира
заплащане на направените от него разноски по делото. Същите са в размер на 600
лева - платено адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева, изчислени
съобразно частичното уважаване на обективно предявените искове.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на П.Е.П., ЕГН: ********** и адрес: ***,.Фер.
Дечев“, № 5, извършено със заповед №002/17.06.2019г., на управителя „АРУБА 2000“ ЕООД, ЕИК
*********, адрес: област София, община Столична, гр.София, п.к. 1309, район
„Илинден“, ж.к. „Света троица“, бл.373, вх.„А“, ет.1, ап.2, представлявано от Д.В.М.,
с която трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от
13.06.2019г. на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ поради наложено наказание
„дисциплинарно уволнение“ на основание чл.187 ал.1 т.1 от КТ и чл.190 ал.1 т.2
от КТ вр. чл.188 т.3 от КТ, ЗА НЕЗАКОННО
И ГО ОТМЕНЯ.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.344 ал.2 от КТ за възстановяване на
заеманата преди уволнението работа, предявен от П.Е.П., ЕГН: **********, с
адрес: ***, против „АРУБА 2000“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: област София,
община Столична, гр.София, п.к. 1309, район „Илинден“, ж.к. „Света троица“,
бл.373, вх.„А“, ет.1, ап.2, представлявано от Д.В.М., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „АРУБА 2000“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: област
София, община Столична, гр.София, п.к. 1309, район „Илинден“, ж.к. „Света
троица“, бл.373, вх.„А“, ет.1, ап.2, представлявано от Д.В.М., ДА ЗАПЛАТИ на П.Е.П., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата в размер на 176.82
лева, представляваща обезщетение
на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
вр.чл.225 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на
ИМ – 16.08.2019г. до окончателното й плащане, като отхвърля иска като неоснователен за размера
над 176.82 лева до 1508.25 лева.
ОСЪЖДА „АРУБА 2000“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: област
София, община Столична, гр.София, п.к. 1309, район „Илинден“, ж.к. „Света
троица“, бл.373, вх.„А“, ет.1, ап.2, представлявано от Д.В.М., ДА ЗАПЛАТИ на П.Е.П., ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата в размер на 300.00 лева, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА АРУБА 2000“ ЕООД, ЕИК *********, адрес: област
София, община Столична, гр.София, п.к. 1309, район „Илинден“, ж.к. „Света
троица“, бл.373, вх.„А“, ет.1, ап.2, представлявано от Д.В.М., ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по
сметка на РС – Царево на основание чл.78 ал.6 от ГПК сумата
от 150.00 лева, представляваща разноски за вещо лице, сумата от 7.07 лева, изчислена пропорционално в размер на 4% върху
уважената част на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ, както и сумата от 100.00 лева,
представляваща държавна такса за образуване на делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд-Бургас с въззивна жалба в двуседмичен срок от
датата, на която е постановено – 11.03.2020г., на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от
решението да се връчи на страните.
Районен
съдия: