Решение по дело №1536/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция „Митница Варна“ при Агенция „Митници“, подадена чрез юрисконсулт Мирослава Христова, против Решение № 772 от 20.05.2023 г., постановено по АНД № 20233110200783/2023 г. на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № BG2022/2000-201/НП от 23.01.2023 г., издадено от Директора на ТД „Митница Варна“ при Агенция „Митници“. С НП на „А.С. “ ЕООД за нарушаване на разпоредбите на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 18 968,65 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

С жалбата са изложени съображения за неправилност на въззивното решение, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че по безспорен и категоричен начин е установено, че действителната митническа стойност е различна от декларираната, тъй като по линия на международно сътрудничество е изискано съдействие от митническата администрация на Конфедерация Швейцария. Твърди се, че неправилно решаващият съд е приел, че изпратеният отговор от митническите органи на Конфедерация Швейцария не представлява официален документ и не притежава доказателствена сила, обвързваща съда. Сочи се, че проверката е извършена от компетентен държавен орган, поради което се счита, че отговорът на швейцарската митническа администрация представлява официален документ. Релевира се довод, че в съдържанието на отговора митническата администрация посочва, че изпратените копия от документи – са с неверни данни за продажната цена. Въз основа на тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът – „А.С. “ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Л.Г., излага становище за неоснователност на жалбата. Изтъква се, че РС – Варна правилно е очертал фактическата обстановка, но не е констатирал извършване на вмененото на дружеството административно нарушение. Сочи се, че административно-наказващия орган /АНО/ в лицето на директора на ТД „Митница Варна“ не е доказал твърдяното за извършено нарушение. Твърди се, че правилно въззивният съд е приел, че представения от швейцарската митница отговор не представлява официален документ, тъй като съдържащата се в него информация не е придобита в резултат от самостоятелна проверка, а преповтаря отговора на частно лице, без да взема отношение относно достоверността на приложените към отговора фактури. Релевира се довод, че в тежест на българската митническа администрация е да извърши проучване относно направеното плащане. Поддържа се, че представената фактура представлява частен документ, тъй като се съставя едностранно от износителя и вносителят не може да носи отговорност за нейната достоверност. Отправя се искане за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция.

Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на жалбата. Прокурорът счита, че преценката на установените факти и събраните доказателства налагат извод за извършено административно нарушение. Пледира отмяна на обжалваното решение като неправилно и вместо него атакуваното по чл. 59 от ЗАНН да се потвърди.

Административният съд прецени доводите на страните, фактите, изведени от Районен съд – Варна от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което е процесуално допустима.

Предмет на съдебен контрол пред въззивния съд е НП № BG2022/2000-201/НП от 23.01.2023 г. на Директора на ТД „Митница Варна“ при Агенция „Митници“, с което на дружеството за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 18968,65 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

За да отмени обжалваното НП, решаващият съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство /АНП/ са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че е неправилно е приложен материалния закон. Преценил е, че от събраните и приложени към преписката писмени доказателства не може да бъде установено по категоричен начин извършването на вмененото с НП административно нарушение. Обосновал е извод, че както представената от швейцарската митническа администрация фактура, така и приложената към митническата декларация за внос при МП Пристанище Варна такава, имат характера на частни документи и съответно притежават еднаква доказателствена сила, поради което е било необходимо събирането на допълнителни доказателства. Като в тази връзка сочи, че дори и самото запитване на митническите власти липсва, поради което и не може да се установи дали същото касае процесния автомобил.

При извършената служебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият тричленен състав намира обжалваното решение за неправилно, поради следните съображения:

Началото на АНП поставя съставянето на акт за установяване на административно нарушение. В разглеждания случай, по повод на възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност държавният инспектор при МП Пристанище Варна при последваща проверка по линия на международно сътрудничество с Конфедерация Швейцария е установил, че посочената във вносната митническа декларация цена не отговаря на действително платената, тъй като от страна на швейцарската митническата администрация е представена фактура, в която е посочена различна от декларираната сума – по- голяма. Поради това държавният инспектор с АУАН е вменил в отговорност на „А.С. “ ЕООД нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ /митническа измама/ - избегнато заплащане на държавни публични вземания в размер на 18 968,65 лева. Така, въз основа на съставения АУАН, е издадено и обжалваното пред Районен съд – Варна НП, с което точно и ясно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.

От съдържанието на НП се установява, че с Писмо рег. № 32-250288/04.08.2021 г. от Агенция „Митници“ е изпратена молба за съдействие до митническите органи на Конфедерация Швейцария. Въз основа на това запитване от страна на швейцарката митническа администрация е извършена проверка, резултатите от която са обективирани в Писмо с рег. № 32-197213/15.06.2022 година /л. 34 от адм. преписка/. Съгласно съдържанието на писмото, при проверката е установено, че по отношение на превозно средство Mercedes-Benz E 200, рама WDD2130431A280103, е продадено на 08.10.2020 г. от фирма Huber Autoverwertung AG на фирма „Баланс Груп“ ЕООД, гр. Варна на цена от 19060 CHF; Превозно средство VW e-Golf, рама WVWZZZAUZGW904786, е продадено на 27.10.2021 г. от фирма Huber Autoverwertung AG на фирма „А.С. “ ЕООД, гр. Шумен, на цена от 9 800 CHF; като превозни средства с поредни номера 18,19,21,26,27,29-32, 34 са продадени от фирма Revaz Auto SA на различни фирми в България, съгласно приложените фактури.

Както е констатирал и въззивният съд, приложената по делото преписка не е в цялост. В същата не се съдържа изпратеното до швейцарските митнически власти запитване. Това лишава съда от възможността да констатира дали процесният внесен лек автомобил фигурира в списъка с превозни средства, за което има само индиция в останалите доказателства. Не е ясно и какви документи са приложени към молбата за съдействие. Ето защо, настоящият тричленен състав приема, че въззивният съд като не е събрал по делото писмени доказателства, за които е ясно че съществуват и които са от значение за изясняване на фактическата обстановка, е постановил решението си при допуснато съществено процесуално нарушение. Въз основа на тези документи следва да се прецени, дали запитването е направено по реда на международното сътрудничество, след което да се даде отговор за характера на дадената от швейцарските митнически власти информация и на представените от същата доказателства.

Горните пропуски обосновават извод за незаконосъобразност на постановеното въззивно решение.

Отделно от гореизложеното, съдът намира за необходима да даде разяснение относно правилното тълкуване и прилагане на материалния закон.

Според чл. 69—71 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, митническата стойност се основава на действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката. Тя евентуално може да бъде коригирана по реда на чл. 32 и чл. 33 от Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария, по аргумент от чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. На основание чл. 48, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническите органи могат за извършват проверка на точността и пълнотата на информацията, предоставена с митническата декларация и след вдигането на стоката.

По аргумент от разпоредбата на чл. 23, § 3, б. „i“ от Споразумението между Европейската икономическа общност и Конфедерация Швейцария, несъвместими с правилното функциониране на споразумението, /доколкото биха могли да повлияят на търговията между Общността и Швейцария/, са всякакви споразумения между предприятия, решения за създаване на сдружения на предприятия и съгласувани практики между предприятия, имащи за цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията по отношение на производството и търговията със стоки.

Според чл. 3, т. 1 от Допълнителен протокол относно административната взаимопомощ в митническата област към горепосоченото Споразумение на запитващия орган, запитаният орган му предоставя цялата си налична информация, която може да му позволи да осигури правилно прилагане на митническото законодателство, включително и информация за установени или предвидени операции, които са или биха могли да бъдат в нарушение на митническото законодателство, като договарящите се страни имат право да използват като доказателствен материал в доклади и показания пред съдилища, получена информация и прегледани документи в съответствие с разпоредбите на настоящия протокол, по арг. от чл. 11, т. 3 от същия Допълнителен протокол.

Посочените разпоредби обуславят извод, че съдържащата се в отговора на швейцарската митническа администрация информация е официална. Отговорът е издаден по установения ред и форма, от длъжностно лице в кръга на службата му, както повелява разпоредбата на чл. 93, т. 5 от Наказателния кодекс. Приложените към писмото документи, действително представляват частни документи и доказателствената им стойност следва да се преценява от съда съвкупно с официалното изявление, съдържащо се в писмото. Ето защо, настоящата инстанция намира за неправилен изводът на въззивният съд за необвързващата доказателствена сила на предоставената информация от страна на швейцарската митническа администрация.

Въз основа на изложеното, настоящият касационен състав намира, че въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Варна. При новото разглеждане на делото решаващият съд следва да събери всички относими доказателства за изясняване на фактическата обстановка по реализираното международно сътрудничество между Република България и Конфедерация Швейцария, да извърши проверка и преценка на същите, съгласно гореизложените указания, както и за съставомерността на вмененото нарушение.

При този изход на спора, за направените в настоящата инстанция разноски следва да се определят при новото разглеждане на делото от районния съд, съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК.

На основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, административният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 772/20.05.2023г. по АНД № 20233110200783/2023 г., по описа на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на дадените в мотивите задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: