Р Е Ш
Е Н И
Е №…...
гр. София, 09.03.2020 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV Д с - в, в публичното заседание на пети декември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка
Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Биляна Коева
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия З. Иванова в. гр. д. № 1541 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 542238/21.11.2018 г. на
СРС, 56 с - в, по гр. д. № 78711/2017 г. „Д.з.“ АД, ЕИК: ******* е осъдено да заплати на Е.Т.Т., ЕЕН: **********,
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата от 5 000 лв., застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди в резултат влошаване
на здравословното му състояние от ПТП на 31.08.2015 г. в гр. Шумен, ведно със
законната лихва от 31.10.2016 г. до окончателното плащане. Иска по чл. 226, ал.
1 КЗ (отм.) е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв.
Ответникът е осъдена за разноски.
Решението се оспорва
от ответника „Д.з.“ АД в частта, в която иска е уважен с доводи, че е
необосновано и неправилно. Неправилно СРС е приел, че ищецът е претърпял
някакви нови страдания, които да съставляват влошаване на здравословното му
състояние (ексцез), които да не са включени в предмета на сключеното между
страните споразумение и да се намират в причинна връзка с процесното ПТП.
Поддържа, че за да се приеме наличие на ексцез следва да се установи качествена
промяна от полученото увреждане, която да води до влошаване на здравословното
състояние на ищеца, което да не е предвидено при определяне на първоначалното
обезщетение за неимуществени вреди. Всички описани от СРС увреди на здравето са
предмет на споразумението със застрахователя и са били удовлетворени от
застрахователя. Същите не представляват нови вреди, претърпени в условията на
ексцез. Излагат се доводи, че приетата от СРС „склонност“ към по - чести
инфекции и заболявания и общо влошаване на имунитета е неизбежна последица от
претърпяната от ищеца спленектомия (отстраняване на далака). Тази последица е
била известна на страните и е съобразена при сключване на споразумението на
01.06.2016 г. Приетото от СРС влошаване на здравословното състояние въз основа
на една инфекция, прекарана от ищеца през есента на 2016 г., не съставлява
ексцес от увреждането му. Оспорва се извода, че влошаването на здравето на
зъбите на ищеца след подписване на споразумението е във връзка с претърпените
от него вреди и не съставлява ексцез. Проблемите със съзъбието са обичайна и
нормална последица от травмата, която също е предвидена и съобразена при
определяне на първоначалното обезщетение. По делото не са представени
доказателства, че тези проблеми са настъпили след подписване на споразумението.
От медицинските доказателства, представени пред СРС се установява, че
проведените с пациента манипулации са преди подписване на споразумението. По
делото липсват данни за зъбния статус на ищеца след тази дата, поради което се
поддържа, че проблемите на ищеца със зъбите датират от преди процесното ПТП.
Заключението на СМЕ е изготвено въз основа на данни от ищеца и не е установен
момента на възникване на проблемите му. Не се установява очния статус на ищеца.
Липсва медицинска документация за усложнения в здравословното състояние на
ищеца свързани пряко с претърпените от него увреди от ПТП и претенциите не са доказани по основание. Моли
да се отмени решението в оспорената част. Претендира разноски за двете
инстанции, в това число - юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата
страна - ищецът Е.Т.Т., чрез представителя
си, оспорва жалбата, в отговор по реда на чл. 263 ГПК без да излага конкретни
съображения за неоснователност. Моли да се потвърди решението в оспорената част.
Претендира разноски за адвокатски хонорар по реда на чл. 38 ал. 2 ЗАдв.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното :
В рамките на
проверката по чл. 269 ГПК въззивният съд следи за валидността на решението и за
допустимостта - в оспорената част, като по неговата законосъобразност е
обвързан от посоченото в жалбата. Съдът следи и без довод за нарушения на
императивните материалноправни норми.
Атакуваното
решение е валидно и допустимо. При постановяването му не са нарушени
императивни материалноправни норми. СРС е обсъдил представените от страните
доказателства и е изложил установената по делото фактическа обстановка, която
настоящият състав не намира за необходимо да
преповтаря, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.
Предмет на разглеждане от СРС
e бил иск по чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм. - действащ в процесния период) - срещу застрахователя на гражданската отговорност на
лицето причинило увреждането при ПТП, за което се претендира обезщетение
за неимуществени
вреди
от ПТП, като искът с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ вр. чл. 51, ал. 1 ЗЗД е основан на твърденията за влошаване на здравословното състояние на ищеца – ексцес в резултат от
претърпяното от ищеца увреждане от ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.), увреденият
може да предяви претенциите си за обезщетяване на вредите направо
спрямо
застрахователя по договора за гражданска отговорност на делинквента - т. н. пряк иск. Материално
-
правните
предпоставки на претенцията са : валиден към момента на деликта договор за гражданската отговорност на делинквента и настъпването на деликта -
застрахователното
събитие, за което застрахования е отговорен,
като вината се предполага, по смисъла на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
СРС е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че на 31.08.2015 г. около 16, 40 ч. в
гр. Шумен, на кръстовището между бул. „Плиска"
и ул. „Стационна", между л. а. „Фолксваген Кади“, с peг. №
*******управляван от К.М.К.и
велосипед „Easy Time“, управляван от ищеца Е.Т.Т.
е настъпило ПТП вследствие виновното и противоправно поведение на водача на
лекия автомобил, чиято гражданска отговорност към датата на настъпването му, е
застрахована при ответника.
Пред СРС е представено споразумение от 01.06.2016 г.
между „Д.З.“ АД и увреденото лице – ищеца Е.Т.Т., действащо лично и със
съгласието на своя баща и законен представител, по щета № 269364/02.03.2016 г.,
с което страните са приели за установено, че от посоченото по – горе ПТП на
31.08.2015 г. на увреденото лице е причинена коремна травма с разкъсване на
далака и хемоперитонеума (кръв в коремната кухина). Според споразумението на
ищеца е извършена оперативна интервенция – лапаротомия, спленектомия - отстраняване
на далака (слезката).
Съгласно уговореното в т. 3 от споразумението от
01.06.2016 г. застрахователят приема да изплати на увреденото лице
застрахователно обезщетение в размер на 40 000 лв. за неимуществени вреди и
свързаните с тях имуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, преживян
стрес и неудобства, разходи за лечение на увредите, бъдещи болки и страдания,
допълнително и последващо лечение, вследствие на описаните в споразумението
увреждания, получени при ПТП.
Съгласно посоченото в т. 6 от споразумението от
01.06.2016 г. увреденото лице, действащо лично и със съгласието на своя баща, и
чрез упълномощения си процесуален представител, заявява, че не сключва
споразумението при условията на крайна необходимост и/или явно неизгодни условия
по см. на чл. 33 ЗЗД, и декларира, че с получаването на определеното
застрахователно обезщетение ще счита отношенията си със застрахователя и със
застрахования при него водач на лек автомобил „Фолксваген Кади“, с peг. №
*******за уредени и няма да има други претенции за имуществени и неимуществени
вреди, за лихви и разноски, както и за всякакви други плащания, свързани със
събитието.
Не е спорно и се установява, че по това споразумение
на ищеца е изплатено обезщетение за неимуществени вреди от ПТП в размер на
40 000 лв.
Спорът между страните касае основно въпросите за
наличие на ексцес в състоянието на ищеца в резултат от процесното ПТП,
настъпило ли е влошаване на здравословното му състояние, което е в пряка
причинна връзка с претърпените увреди, което не е обезщетено от застрахователя
с изплатеното по извънсъдебното споразумение от 01.06.2016 г. обезщетение.
По тези въпроси и във връзка с доводите във въззивната
жалба, съдът намира следното :
В чл. 51, ал. 1 ЗЗД законодателят е регламентирал правото на пълно обезщетяване на пострадалия на понесените при непозволено увреждане
неблагоприятни последици. На обезщетяване подлежат както вредите, които са
настъпили, така и вредите, които ще настъпят, стига те да са пряка и
непосредствена последица от деликта – арг.
от т. 1 на ППВС № 4/1968 г. С т. 10 на ПП № 4/1975 г. ВС на
НРБ в съответствие с принципа на пълното обезщетяване, е разгледана хипотезата, когато по-късно
настъпилите вреди съставляват влошаване на състоянието на пострадалия, комуто в
предходен момент вече е било присъдено обезщетение.
Както е посочил и СРС в разясненията, дадени в
мотивите на ТР № 1/30.01.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/16 г., увреденото
лице може да получи обезщетение само за вредите, които са останали неудовлетворени
– т. е. вредите, които не са били
предмет на споразумението между страните - други по вид и/или новонастъпили
вреди, както и когато споразумението е ограничено от лимита на
застрахователната сума по сключената застраховка.
Въззивният съд намира, че за ексцес може да се говори, когато е налице промяна в здравословното
състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено
обезщетението - в
процесната хипотеза към 01.06.2016 г. В този случай на пострадалия се
дължи ново обезщетение за влошаването на здравословното му състояние ако то се намира в причинна връзка с увреждането и не е било
предвидено и съобразено при първоначалното обезщетяване на вредите.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника в жалбата, че с подписване на Споразумението от 01.06.2016 г. пострадалият се
е съгласил, че определения размер на обезщетението покрива всички претърпени от ПТП
вреди, поради което той няма право да предявява
повече претенции във връзка с процесното ПТП. В споразумението не се съдържа
изявление за отказ от бъдещ иск. Възникването на право на обезщетение за вреди
от ексцес е обусловено от обективното проявление на ексцеса, т. е. от последващо влошаване на здравословното състояние на увреденото лице,
пряко свързано с получените при деликта увреждания на здравето. Отказът от
право на обезщетение за неимуществени вреди от ексцес, би бил валиден само
тогава, когато е извършен след проявлението на ексцеса и настъпването на вреди
от него в правната сфера на пострадалия. Предварителният отказ от обезщетение,
направен преди да са настъпили вредите, е недействителен и няма погасителен
ефект спрямо бъдещото право на обезщетение.
В случая, като съобрази заключението
на приетите пред СРС СПсЕ, СМЕ, свидетелските показания на бащата на ищеца Т.А.Т.,
събрани по делегация и преценени при условията на чл. 172 ГПК, въззивният
състав намира че в производството е установено понасяне на нови вреди от
пострадалото лице, свързани с претърпяното тежко увреждане в резултат от
процесното ПТП.
От
заключението на СМЕ, което се е запознало с медицинската документация по делото
се установява, че след 31.10.2016 г. са налице данни за остра вирусна инфекция
от 01.11.2016 г., данни за новооткрити зрителни смущения /нарушения в
рефракцията/, както и данни за стоматологични заболявания /кариес, пулпит/,
които по анамнестични данни са се появили едновременно на няколко зъба. Тези
усложнения в здравословното състояние на ищеца са във връзка с по – високия
риск и склонност към по - често получаване на инфекции и
заболявания вследствие на отстраняването на важен анатомичен орган, какъвто е далака,
което безспорно води до общо влошаване на имунитета на целия организъм. Според
заключението на СМЕ не е възможно да се изключи, че възникналите проблеми със
съзъбието са причинени от нарушения в ежедневния динамичен стереотип на ищеца и
посттравматично психично разстройство на адаптацията. Вещото лице е на мнение,
че отстраняването на слезката води като цяло до смущения в имунитета и това би
могло да рефлектира и да се изяви с по - чести инфекции - както вирусни, така и
такива, свързани със зрението и с устната кухина, а оттам и да се реализират констатираните
болестни проблеми при ищеца в последващия сключване на споразумението период.
Според заключението на СПсЕ при ищеца е налице
протрахирана тревожно - депресивна реакция, като израз на разстройство в
адаптацията в резултат на преживяна остра стресова реакция. Експертизата е
заключила, че разстройството на адаптацията на ищеца е в пряка причинна връзка
с процесното събитие от 31.08.2015 г. От разпита на вещото лице пред СРС се
установява, че разстройството на адаптацията на ищеца се е проявило преди
31.10.2016 г. и представлява продължваща депресивна реакция от настъпилото ПТП.
Действително, както сочи и СРС, констатираната от експертизата тревожно - депресивна реакция при ищеца не
представлява новонастъпила вреда, но становището и на СМЕ е, че тази стресова
реакция, в комбинация с намаления имунитет на ищеца, в резултат от отстраняване
на далака, може да доведе до по - чести инфекции на различни органи,
включително до такива в устната кухина и очите.
Предвид липсата на доказателства, установяващи други
причини за констатираните от експертизите и чрез свидетелските показания
здравословни проблеми на ищеца основателно СРС е приел, че те съставляват
последица от претърпяната след ПТП травма, наложила отстраняването на важен
орган, какъвто е слезката. Доколкото установените здравословни проблеми са възникнали
след 31.10.2016 г., страните не са могли да ги съобразят при подписване на
споразумението на 01.06.2016 г. и да ги предвидят при определяне размера на
първоначалното обезщетение от 40 000 лв. за претърпяната от ищеца тежка
телесна повреда.
Предвид изложеното настоящият въззивен състав споделя
решаващият извод на СРС, че е изпълнен фактическия състав за ангажиране на
отговорността на застрахователя за обезщетяване на допълнително възникналите за
ищеца неимуществени вреди от ексцес, изразяващи се в посочените по - горе
увреждания на здравето, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Относно размера на обезщетението въззивният съд намира следното :
Съдът, разглеждащ
иска по чл. 226, ал. 1 КЗ, следва да
определи размера
на обезщетението за
неимуществени вреди съобразно общите критерии.
Съгласно
чл. 51 ЗЗД на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като неимуществените се преценяват по справедливост
от съда - чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за вреди
следва да се съобразят постановките на т. 11 на ППВС № 4/1968 г., което не е изгубило
значение и е задължително за съдилищата и константната
практика на ВКС, обективирана в решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г.; решение № 93/26.03.2011 г. по т. д. № 566/2010 г., ІІ ТО, решение № 59/29.04.2011 г.
по т. д. № 635/2010 г., ІІ ТО; решение № 25/17.03.2010 г.
по т. д. № 211/2009 г., ІІ ТО, решение № 111/01.07.2011
г. по т. д. № 676/2010 г., ІІ ТО, решение № 16/06.03.2012 г.
по т. д. № 461/2011 г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012
г. по т. д. № 346/2011 г., ІІ ТО и др. Според посочената практика, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, като обем, характер и тежест на
уврежданията, интензитет и продължителност на търпените болки и страдания,
физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната
съвкупност. Неимуществените вреди включват телесните и психически увреждания на пострадалото лице и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и социален
дискомфорт.
При определяне размера на
обезщетението за допълнителни вреди от ексцез, в съответствие с дадените разяснения
и материалния закон, съдът е съобразил ранната младежка възраст на ищеца (към датата на ПТП ищецът е бил на 17 години), като цяло
доброто му общо здравословно състояние и обстоятелството, че поради увеличения
риск от вирусни инфекции в резултат от липса на важен орган (далак) са
възникнали заболявания на зъби и влошаване на зрението и е определил обезщетение
за неимуществени вреди от ексцез в размер на 5 000 лв. Настоящият състав
споделя изводите, че тази сума съставлява справедлив размер на обезщетението за
установените в производството допълнителни болки и страдания на ищеца от
усложненията в здравословното му състояние в резултат от процесното ПТП и не
намира основания за тяхната промяна.
Доколкото решаващите изводи на въззивният съд съвпадат
с тези на СРС, решението в оспорената уважителна част следва да се потвърди.
Този извод се отнася и до частта по присъдените в полза на ищеца разноски,
които са съобразени с изхода от спора.
В частта, в която искът е отхвърлен до пълния предявен
размер на обезщетението от 15 000 лв. решението е влязло в сила, като
неоспорено от ищеца.
По разноските пред
СГС : Предвид изхода от
спора и направеното искане, в полза на адвоката на ищеца следва да се присъди
възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ по делото, каквато има данни, че е уговорена с договора за правна защита и съдействие,
в размер на 360 лв. с ДДС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, чл. с чл. 38, ал. 2
ЗАдв., вр. с чл. 7, ал. 2 т. 2 НМРАВ.
Воден от
горното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 542238/21.11.2018 г. на СРС, 56 с - в, по гр. д. № 78711/2017 г. в частта, в която „Д.з.“ АД, ЕИК: ******* е осъдено да заплати на Е.Т.Т.,
ЕЕН: **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата от 5 000 лв., застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от влошаване
на здравословното му състояние (ексцез) в резултат на ПТП от 31.08.2015 г.
настъпило в гр. Шумен, ведно със законната лихва от 31.10.2016 г. (момента на
диагностицирането) до окончателното изплащане, включително в частта по
разноските.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК: *******,
с адрес ***, да заплати на адвокат Н.Н.Д., с адрес: ***, полуетаж, офис 4, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, вр. с чл. 7, ал. 1,
т. 2 НМРАВ, сумата от 360 лв. с ДДС - възнаграждение за безплатна правна
помощ на материално затруднено лице Е.Т.Т., ЕГН: **********.
Решението е влязло в сила в неоспорената отхвърлителна
част.
РЕШЕНИЕТО, не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.