№ 478
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000501571 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 27.01.2023 г. по т. д. № 103/2021 г. по описа на Благоевградски окръжен
съд е признато за установено на основание чл. 439 от ГПК в отношенията между страните,
че Т. С. И. не дължи „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, сумите в размер на: 795,05
лв. - присъдени съдебни разноски; 19 559,00 евро законна лихва за забава на главницата за
периода от 15.03.2012 г. до 03.09.2019 г. включително; 2 609,67 евро лихва за периода
10.06.2012 г. до 14.03.2013 г. и 319,51 евро - такса по договор за период от 12.03.2012 г. до
14.03.2013 г., за които е издаден изпълнителен лист от 20.03.2013 г. по ч. гр. д. № 675/2013 г.
по описа на Благоевградски районен съд, предмет на изпълнително дело № 468/2020 г. на
ЧСИ Г. Ц., рег. № ***, с район ОС – Благоевград, поради плащане.
Със същото решение са отхвърлени исковете на Т. С. И. против „Юробанк
България“АД за разликата над горепосочените размери до присъдените в изпълнителен лист
от 20.03.2013 г. по ч. гр. д. № 675/2013 г. по описа на Благоевградски районен съд.
Против решението в отхвърлителните му части е постъпила въззивна жалба от ищцата
Т. С. И., чрез пълномощник адв.К. Т. САК с оплаквания за неправилност. Твърди се, че
съдът неправилно е приложил поредността за погасяване на процесните задължения –
нарушение на диспозитивното правило по чл. 76 от ЗЗД, тъй като изрично бил уговорен
друг ред за прихващане (като най – вероятно се има предвид погасяване) на изпълнението. В
тази връзка се посочва, че след като с преведените от ищцата суми, банката е погасила част
от главницата преди пълното плащане на дължимата възнаградителна и законна лихва, то
очевидно било налице признание, че кредиторът е предложил, а длъжникът приел друг ред
за погасяване на задълженията. На следващо място се твърди процесуално нарушение на
съда, довело до неправилно установяване на фактите, изразяващо се в служебно събиране на
доказателства. Поддържа се, че неправилно след разпределение на доказателствената тежест
и указание, че ответникът следва да установи твърденията си за многократното прекъсване
1
на давността, последният не е заявил искане за прилагане на изпълнителното дело, а само, че
не се противопоставя на неговото приобщаване. Съдът вместо да даде ход по същество,
служебно е изискал изпълнителното дело, без да има искане от страните и извън
преклузивните срокове – следователно евентуалният иск за погасяване на вземанията по
давност бил отхвърлен въз основа на доказателства, които не били събрани по надлежния
ред. Изтъква се още, че съдът е достигнал до грешен извод, че с молба от 30.01.2019 г.,
подадена по и. д. № 853/2013 г. на ЧСИ Г. Ц., взискателят е заявил нов изпълнителен
способ, доколкото е налице перемпция по горепосоченото изпълнително дело, както и че
неправилно приел, че погасителна давност за вземането тече от датата на отмяна на ППВС
№ 3/18.11.1980 г. с ТР № 2/2013 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – от 26.05.2015г. На
следващо място се сочи и неправилно приложение на материалния закон, поради изводите
на съда, че всяко от извършените плащания от ищцата по дълга е имало за последица
прекъсване на петгодишната погасителна давност за цялото вземане, което се явявало в
противоречие на установената съдебна практика.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна „Юробанк България“АД, чрез
пълномощник адв. В.Д., с който се оспорва жалбата като неоснователна. Твърди се, че
правилно и в съответствие с указанията в ТР № 3/27.03.2019г по тълк.дело № 3/2017г. на
ОСТКГ на ВКС, съдът е приложил разпоредбата на чл. 76 ал.2 ЗЗД. Оспорва твърдението,
че не е било налице надлежно искане за приобщаване на изпълнителното дело, както и за
процесуално нарушение на съда. Излагат се съображения, че не е настъпила перемпция към
датата, предхождаща 26.06.2015г. и следователно след тази дата тече нова петгодишна
давност. Изтъква се още, че взискателят на 30.01.2019 г. е сезирал съдебния изпълнител с
искане за възобновяване на изпълнителното производство, като вземането към онзи момент
не е било погасено по давност. Твърди се, че периода от 2014г. до началото на 2019г.
ищцата многократно и систематично е признавала своите задължения, като е извършвала
плащания на дълга, с което се е прекъсвала давността за вземанията, съгласно чл. 116, б. „а“
от ЗЗД.
САС, в настоящият състав, при служебна проверка по чл.269 ГПК приема
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Предмет на разглеждане от първата инстанция са били искове с правно основание чл.
439 от ГПК заявени в условията на евентуалност – главен за признаване за установено, че не
се дължат сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 20.03.2013 г. по ч.гр.д №
675/2013г. по описа на Благоевградски районен съд, предмет на изпълнително дело №
468/2020 г. на ЧСИ Г. Ц., с район на действие - PC Благоевград, per. № ***, представляващи:
33 101.73 евро главница - неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №
HL50081/1 1.11.2010 г. и допълнително споразумение от 28.11.2010 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 15.03.2012 г. до окончателното изплащане на задължението;
2 609. 67 евро- лихва за периода от 10.06.2012 г. -14.03.2013г евро, представляваща дължими
такси по договор за потребителски кредит № HL50081/11.11.2010 г. 1 409. 41 лева разноски -
внесена държавна такса и 385.64 лева адвокатско възнаграждение, и евентуален като
погасени по давност, поради непредприети изпълнителни действия в предвидения 5-год.
давностен срок.
В срок ответникът е подал отговор, с който сочи недопустимост на иска, поради това,
че не е легитимиран по иска с оглед прехвърляне на вземането с договор за цесия от 07.2021
г., преди образуване на настоящото дело в полза на „С.Г.Груп“ ЕАД.. Поддържа евентуално
становище за неоснователност, акцентирайки, че с молба от 19.06.2014 г. е било поискано
извършването на ново изпълнително действие - опис на движими вещи, последван от
признание от страна на ищцата за задълженията към банката –кредитор и по тази причина
отлагане на описа и спиране на делото, през който период срокът по чл.433, ал. 1, т.8 ГПК не
2
тече. Изтъква се, че след посочения момент ищцата е плащала доброволно своите
задължения към банката до началото на 2019 г., всяко от които изявления за плащане
прекъсвало давността на осн. чл.116, б.“а“ ЗЗД.Поддържа, че с молба от 30.01.2019 г.
изп.дело било възобновено, насрочен и извършен опис на недвижимия имот, с което отново
била прекъсната давността. Наред с изложеното ответникът обосновава тезата, че
настъпването на перемпция не е пречка за извършване на последващи изпълнителни
действия, прекъсващи давността, в подкрепа на което се сочи решение на ВКС /№
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г., 4-то г.о./.
По фактите няма спор и пред първата инстанция е установено сключването на договор
между страните на 11.11.2010 г. за потребителски кредит и допълнително споразумение от
28.11.2010г., както и че е образувано на 20.03.2013г. частно гр. дело № 675/2013г. на
Благоевградски районен съд, по което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за
сумите: 33 101.73 евра - главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
15.03.2012 г., 2 609.67 евро - лихва за периода от 10.06.2012 г. - 14.03.2013 г.; 319.51 евро
дължими такси по договора за периода 12.03.2012 г. - 14.03.2013 г.; 1 409.41 лева разноски за
внесена държавна такса и 1 385. 64 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Не е спорно и образуването на изпълнително дело № 853/2013г на ЧСИ Ц., с район на
действие ОС Благоевград, на 29.05.2014 г., както и предприемането на изпълнителни
действия, насочени към банковите сметки на длъжника чрез налагането на запор и възбрана
върху притежаван недвижим имот, представляващ 1/2 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 04279.608.425 и построен в него самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 04279.608.425.1.2 по КК и КР на Благоевград, вписана на 17.06.2013 г. На
19.06.2014г. ЧСИ е насрочил опис на имота, но с оглед на подадена от кредитора на
18.06.2014г. молба за опис на движими вещи, съдебният изпълнител е отложил действието,
въпреки че по изп. дело няма данни за извършването му. На 10.09.2015г. взискателят е
поискал спиране на изпълнителното производство, която е уважена с постановление от
18.09.2015г. На 30.01.2019г. производството по изп.д.№ 853/201 Зг. е възобновено по молба
на взискателя, а на 27.06.2019г. е извършен опис на възбранения недвижим имот.
По повод на подадената на 23.08.2019 г. молба от ищеца в качеството на длъжник за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
частният съдебен изпълнител е постановил на 23.08.2019 г. отказ, който е отменен с решение
по в.гр.д № 47/2020г. на Благоевградски окръжен съд и делото върнато с указания за
прекратяване, поради настъпила перемпция.
На 04.09.2020г. „Юробанк България“ АД е депозирал пред ЧСИ Ц. молба за
образуване на ново изпълнително дело срещу Т. С. И. и осъществяване на конкретни
изпълнителни способи с цел принудително удовлетворяване на вземането. В тази връзка е
образувано ново изпълнително дело с № 468/2020 г. по описа на ЧСИ Г.Ц., като
едновременно с това са наложени възбрана и запор върху имущество на длъжника.
С договор за цесия, сключен на 30.06.2021 г., кредиторът „Юробанк България“ АД е
прехвърлил вземанията си по процесните заповед за изпълнение и изпълнителен лист на
„С.Г.Груп“ ЕАД.
От приетата неоспорена счетоводна експертиза пред първата инстанция се изяснява,
че ищцата е извършвала частични плащания по договора за кредит в периода 16.06.2014 г. -
03.09.2019 г., описани подробно по дати и размер в приложената справка № 12 от
заключението, в общ размер на 9 469,84 лева и 19 926, 26 евро. От констатациите на вещото
лице става ясно, че по счетоводни записвания на банката, извършените от ищцата плащания
са на дълга са в размер на 22 021,85 евро и 5 545,84 лева, които при спазване реда за
погасяване на задължението се установяват в размер на 34 874,45 евро, от която сума 20
134,39 евро главница, 226, 87 евро лихва за периода от 10.06.2012г. до 14.03.201Зг. и законна
3
лихва за забава, начислена до 03.09.2019г. в размер на 14 513,19 евро. Тези изчисления са
извършени от вещото лице при прилагане на предвидената в чл.76 ал.2 ЗЗД поредност и в
обобщение е установено, че непогасеният дълг възлиза на 38 895,03 евро, от която сума 33
101,73 евро главница и 5 793,30 евро законна лихва за забава на главницата, изчислена до
03.09.2019г. При този вариант според експертизата с извършените от ищцата плащания са
погасени задължения по процесния изпълнителен лист в размер на 2 795,05 лева присъдени
съдебни разноски, 1844,08 лева разноски по изпълнителното дело, 19 559,00 евро законна
лихва до 03.09.2019г., 2 609,67 евро лихва за периода 10.06.2012г. до 14.03.201 Зг. и 319,51
евро такса по договора за периода от 12.03.2012г. до 14.03.201 Зг. или платени са 22 488,18
евро и 4 639,13 лева.
Така приетите идентично факти потвърждават правните изводи на съда за допустимост
на предявените искове и частичната им основателност.
Неоснователни на първо място са доводите за недопустимост на предявените
установителни искове по чл.439 ГПК, поради липсата на пасивна процесуална легитимация
с оглед прехвърляне на вземането с договор за цесия. Въпросът дали ответника по иска е
кредитор или не на длъжника е по съществото на спора и се отнася до материалната
легитимация. При наличието на изпълнителен титул в полза на ответника и с оглед на
представените доказателства пред първата инстанция, че договорът за цесия е съобщен на
ищцата от ЧСИ Ц. на 24.02.2022г след предявяване на иска по чл.439 ГПК на 06.07.2021г.,
безспорно следва извод, обоснован с разпоредбата на чл.99 ал.4 ЗЗД, че прехвърлянето на
вземането не е произвело действие спрямо длъжника и следователно материално
легитимиран по иска е предишният кредитор /цедент/.
По основателността на главния иск – ищецът е релевирал като основание за
недължимост, извършени в хода на изп. производство погасяване на вземанията чрез
плащане. От доказателствата по делото /както правилно е приел първоинстанционният съд/
безспорно са установени извършени плащания в периода 16.06.2014 г. - 03.09.2019 г. в
погашение на задълженията по изпълнителния лист, описани подробно по дати и размер в
приложената към експертизата справка.
С оглед доводите на страните спорът е от правна страна и се отнася до реда на
погасяване на задълженията. Правилно в тази връзка са съобразени условията на
постигнатите между страните договорености в договора за кредит и допълнителното
споразумение и е прието, че се касае за частични плащания, обосноваващи приложението
чл.76, ал.2 от ГПК. Този извод е съобразен със задължителните разяснения на т. 1 от ТР №
3/27.03.2019г. по търг. дело № 3/2017 г. на ОСГТК ВКС, а именно, че когато извършеното
плащане не е достатъчно, погасителният ефект на законната лихва за забава при
неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността на чл. 76, ал.
2 от ЗЗД. При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично
задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да
посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора, с
изключение на случая, когато изпълнението погасява изцяло дълга, включително с
дължимите лихви.
Подобно изключение не се установява, точно в обратна насока са констатациите на
неоспорената счетоводна експертиза, потвърждаващи извършването на частични погашение
на дълга. В изпълнителния процес, при частично плащане, което кредиторът е приел (чл. 66
ЗЗД) или не може да откаже поради провеждането на принудително изпълнение, съгласно
чл. 76, ал. 2 ЗЗД се погасяват в определена поредност най-напред разноските, след това
лихвите и накрая главницата. Доказателства кредиторът да е направил изявление, че е готов
да получи частично плащане при различни условия и поредност не са представени,
следователно няма основание да се дерогира разпоредбата на чл.76 ал.2 ЗЗД. Нормата на чл.
4
76, ал. 2 ЗЗД не предвижда забрана страните да уговорят друга поредност за погасяване на
задълженията извън посочената в закона, но тази уговорка следва да е двустранно
постигната, като поредността не може да бъде наложена едностранно на кредитора от
неизправния длъжник. Ако в хипотезата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД в полза на длъжника по няколко
еднородни задължения е предоставено право на избор кое от тях да погаси първо, то в
хипотезата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, приложима при наличието на един главен дълг, длъжникът
няма право едностранно да избира дали да погаси първо главницата или някое от
акцесорните й задължения. Отсъствието на изрична уговорка в сочения от жалбоподателя
смисъл, обосновава приложимостта на диспозитивното правило на закона.
Правилно, поради това предявеният главен иск по чл.439 ГПК на основание
извършени в хода на изп. производство погасявания чрез плащане, е приет за частично
основателен до посочените за установени размери - 2 795,05лв присъдени съдебни разноски,
19 559,00 евра законна лихва за периода 15.03.2012г. - 03.09.2019г., 2 609,67 евра
възнаградителна лихва за периода 10.06.2012г. – 14.03.2013г. и 319,51 евра – такса по
договора за периода 12.03.2012г-14.03.2013г.
С оглед на посоченото е настъпило процесуалното условие да се разгледа заявения в
условията на евентуалност иск по чл.439 ГПК за разликата над признатата за недължима
част от дълга, на основание изтекла погасителна давност.
Правилни са изводите на първата инстанция, че перемпцията по чл. 433, ал.1 ГПК не
изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи
искане за нов способ за изпълнение, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ.
Единствената последица от настъпилата перемпция е, че съдебният
изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона /в този смисъл -
решение № 60282/19.01.2022г. по гр. д. № 903/2021г. на ВКС, III г. о.;
решение № 50041 от 10.05.2023г. на ВКС по т. д. № 20/2022г., I т. о., ТК и
др./.
Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл.439
ГПК иск, не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или
несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните
прекъсвания или спирания на давността, поради това и приложима е общата 5-год. давност.
В хипотезата на висящ изпълнителен процес (в какъвто контекст е поставен въпросът),
предявяването на отрицателен установителен иск от длъжник, че вземането на кредитора е
погасено по давност, цели да установи липса (погасяване) на изпълняемото право,
подлежащо на принудително изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното
основание нов факт и като последица - прекратяване на изпълнителния процес чл.433 ал.1
т.8 ГПК). Настоящият състав споделя становището в решение № 37/24.02.2021 по дело
№1747/2020г., ГК на IV-тo отделение на ВКС, в което е даден отговор, че перемпцията е без
правно значение за прекъсването на давността по изпълнителното дело, и че единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е задължението на съдебния изпълнител
да образува ново отделно изпълнително дело, поради прекратяване на старото изп. дело по
право. Новото искане, обаче на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички
случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново
изпълнително дело не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника и няма
значение за прекъсването на давността (решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., IVг. отд; решение № 60282/19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о.
и др.). В този смисъл са и т.1 и т.3 към предстоящото тълкувателно решение по т.д.№
2/2023г. на ОСГТК на ВКС, застъпващо тезата, че перемцията е правно ирелевантна по
отношение на погасителната давност.
5
Възприетото понастоящем от ОСГТК на ВКС правно разрешение, че в изпълнителния
процес давността бива прекъсвана многократно и по време на висящ изпълнителен процес,
погасителната давност не спира да тече, наложи разясненията, дадени с приемането на
Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС за
делата, образувани за вземания преди датата 26.06.2015 г. По изпълнителните дела,
образувани за принудително събиране на вземания, не е текла погасителна давност до
обявяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Давността за тези вземания e
започнала да тече от 26.06.2015г., тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването за
спряла да тече давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД. При изпълнителни дела, вече
прекратени към датата 26.06.2015г., срокът на новата давност по чл.117, ал.1 ЗЗД следва да
се брои от момента на прекратяването им, а не от момента на последното по време
предприето в хода на делото изпълнително действие според нововъзприетото тълкуване, тъй
като хипотезата за фактите, означени в тълкуванията, се съобразява според значението им в
съответния тълкувателен акт. След отмяната на ΠΠBC № 3/18.11.1980 г., неговата
висящност вече не е определяща за давността, а прекратяването на изпълнителния процес
поначало няма отношение към прекъсването на погасителната давност. В този смисъл
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително
дело, дори ако е настъпила перемпция. Именно затова релевираните доводи за настъпила
перемция са правно ирелевантни към предмета на производството.
Във връзка с изложеното, правилни от фактическа страна са изводите на
първоинстанционния съд, че след като процесното изпълнително дело № 853/2013г. е
образувано преди отмяната на ППВС, то същото ще е приложимо в случая до 26.06.2015г.
/дата на неговата отмяна/. Поради това, следва да се приеме, че от образуване на
изпълнителното дело до 26.06.2015г., давността по отношение на притезанието - предмет на
заповедта за изпълнение по ч.гр.д № 675/2013 г. по описа на Районен съд- Благоевград, не е
текла, и че в случая началният момент, от който е започнала да тече погасителната давност
за вземането - предмета на принудителното изпълнение по изп.дело № 853/2013г., е
26.06.2015г. Ето защо периодът, който следва да бъде проверен е от 26.06.2015г. до
депозиране на иска – 06.07.2021г.
Считано от тази дата 26.05.2015г до 27.06.2019г., когато взискателят е сезирал съдебния
изпълнител с искане за възобновяване на изпълнителното производство и предприемане на
конкретен изпълнителен способ – извършване на опис на недвижимия имот на 27.06.2019г,
петгодишният погасителен давностен срок не е изтекъл към завеждане на исковата молба на
06.07.2021г. Дали е перемирано изпълнителното дело е без правно значение, с оглед
предмета на настоящото дело. Както е посочено по-горе, насочването на изпълнението чрез
конкретен изпълнителен способ прекъсва давността, без значение дали изпълнителното дело
е било перемирано.
С оглед на правните изводи, че погасителната давност не е изтекла в рамките на
релевантния период 26.05.2015г -06.07.2021г, предвид предприемането на изп. способ на
27.06.2019г от страна на взискателя -ответник, безпредметно е обсъждането на заявеното от
него възражение за прекъсване на давността, поради признание на дълга. Принципно верни
са доводите в жалбата на ищеца, че частичното плащане няма за последица признание на
цялото задължение, с което признание да може да се приеме, че се прекъсва давността
относно цялото вземане /константна по този въпрос е съдебната практика, обективирана в
решения по т.д.№ 145 / 2012 г. на І т.о., по т.д.№ 456/2012 г. на ІІ т.о. , по т.д.№ 1934/2014 г.
на І т.о. на ВКС и др./. Тези доводи, обаче биха имали значение, ако бе възприета тезата на
ищеца, че изпълнителният способ, предприет след настъпването на перемпция, не прекъсва
давността.
Неоснователни, на следващо място са доводите в жалбата на ищеца за процесуални
нарушения на съда, изразяващи се в установяване на факти въз основа на доказателства,
6
които не са приобщени по искане на страните. Видно от съдържанието на исковата молба е,
че ищцата се е позовала на поредица документи, които представляват част от
изпълнителното дело, както и че в срока за отговор ответникът не се е противопоставил на
прилагането на изпълнителното дело. Верни са доводите в жалбата, че и двете страни не са
заявили изрично искане за прилагане на изпълнителното дело, но със становището си, че не
се противопоставя на неговото приобщаване, ответникът формално е изпълнил указанията
на съда в доклада по чл.140 ГПК и посоченото изключва твърденията, че съдът е нарушил
принципа на състезателност в гражданския процес. Независимо от посоченото, ще следва да
се отбележи, че в конкретният случай прилагането на доказателствата по изпълнителното
дело ползва тезата и на двете страни, включително и на ищеца, който се е позовал на
погасителна давност. Нормите, ураждащи течението на давността, имат императивен, а не
диспозитивен характер. След като е налице позоваване на изтекла давност, обективирано в
исковата молба, а нормите уреждащи течението и спирането на погасителната давност са с
императивен характер, то няма пречка и служебно съдът да съдейства на страните за
изясняване на делото от фактическа и правна страна.
С оглед гореизложеното и при съвпадане в изводите на първа и настоящата
инстанции, решението следва да бъде потвърдено. На осн.чл.78 и сл. ГПК право на разноски
при този изход на спора има въззиваемият –ответник, който обаче не е претендирал и
доказал такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.01.2023 г. по т. д. № 103/2021 г. по описа на
Благоевградски окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в 1-месечен
срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
Председател:
Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7