Решение по дело №1400/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ /“КРПМ“/ към Дирекция „АРОК“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ - София, чрез процесуален представител – гл.ю.к.Л.Ч. –Т., против Решение № 38/18.04.2023г., постановено по АНД № 20223130200526 по описа за 2022г. на Районен съд - Провадия, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 7947/17.11.2022г. на Началник отдел „КРПМ“ към Дирекция „АРОК“ при АПИ- София, с което на М.Е.Л., ЕГН **********,***, за нарушение по чл.139 ал.1 т.2 предл.3 от ЗДвП, вр. чл.8 ал.1 и 2 и чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № 11/03.07.2011г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки товари, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв., на осн. чл.177 ал.3 т.1 предл.3 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил нормите уреждащи компетентността на органа издал НП. Сочи се, че в случая е налице нормативно определена компетентност, съобразно разпоредбата чл.167 ал.3 от ЗДвП. Страната се позовава и на разпоредбата на чл.47 ал.1 б.“а“ от ЗАНН, доколкото контролът за общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на ППС е възложен на Агенция Митници и Агенция „ПИ“. На изложените основания се моли отмяна на решението на ПРС и решаване на спора по същество с потвърждаване на НП.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител гл.ю.к.Л.Ч.  жалбата се поддържа и се моли нейното уважаване. Претендира се ю.к. възнаграждение.

Ответникът – М.Е.Л., в депозирана по делото писмена молба, чрез пълномощник адв.Н.Я., оспорва жалбата. Счита, че правилно въззивният съд е приел, че НП е издадено от некомпетентен орган. Освен това излага подробни съображения, поради счита, че не е налице вмененото нарушение. На изложените основния моли въззивното решение като правилно и законосъобразно, да се остави в сила.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че преценявайки установените по делото факти, РС е приложил правилно закона.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания и изявленията на страните по съществото на спора, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на М.Е.Л. против гореописаното НП. За да отмени оспореното НП, ПРС е посочил, че с АУАН и НП е установено управлявано от жалбоподателя ППС, „тежко“ по смисъла на чл.7 от Наредба 11/2021г. ППС, без нужното разрешително. В този смисъл е приел, че оспореното НП е постановено от некомпетентен орган, тъй като Агенция „ПИ“, в частност АНО /упълномощен в структурата служител/, не разполага с правомощия да установява и санкционира вмененото нарушение по чл.139 ал.1 т.2 от ЗДвП, наказуемо по чл.177 ал.3 от ЗДвП. За да достигне до този извод съдът се е позовал на общата норма на чл.189 ал.12 от ЗДвП, регламентираща органите, компетентни да издават НП по този закон и на разпоредбите на чл.166 ал.1 т.1, вр. т.8 от ЗДвП, съгласно които Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, в т.ч. и на спазването на правилата за максимално допустимо натоварване осите на превозните средства.

Касационният състав намира постановеното решение на ВРС за валидно, допустимо и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните норми и при правилно приложение на материалния закон. На основание чл.221 ал.2 изр.2 АПК настоящата инстанция напълно споделя и възприема като свои мотивите на въззивния съд, поради което и не е необходимо да ги преповтаря.

Соченото касационно основание не е налице. Цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл.47 ал.1 б.“а“ от ЗАНН урежда общата компетентност на органите. В случаите обаче е налице специален закон /ЗДвП/, уреждащ процесните правоотношения и именно той следва да намери приложение. Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. В чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП е посочено, че Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. В чл. 189, ал.12 от ЗДвП е посочено, че наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Горното означава, че овластени да издават актове за нарушения по ЗДвП от вида на санкционираните с процесното НП, са служителите на ИА "Автомобилна администрация", а не тези на Агенция „ПИ“ или на други длъжностни лица от администрацията, която управлява пътя съгласно чл.19 от ЗП.

На настоящия съд е известна наличната противоречива практика относно компетентността на органите, които могат да налагат наказания по реда на чл.177 от ЗДвП при установено нарушение като процесното такова. Това не влияе на правомощието на съда сам да прецени събраните по делото доказателства и да даде свое тълкуване на приложимите правни разпоредби. Вярно е, че съгласно чл.167 ал.3 изр.2 от ЗДвП на АПИ са представени контролни функции, но реално не е предвидена компетентност да издават НП /чл.189 ал.12 от ЗДвП/, наказуеми по чл.177 ал.3 от ЗДвП, какъвто е настоящия случай. Възможно е последното да е законодателен пропуск, но съдът не може да тълкува разширително наказателноправна по своя характер разпоредба, при даденото в същата изрично изброяване на компетентните да издават НП органи, между които не е АПИ.

Аргумент в подкрепа на горните изводи е уредбата в чл.189е и сл. от ЗДвП, която изрично придава компетентност на органите по чл.167 ал.3 от зДвП /в т.ч. и А „ПИ“/, но само за конкретни нарушения, наказуеми по реда на основание чл.179 ал.3-3в, в които настоящия казус не попада.

Действително налице е уредена специална компетентност на А „ПИ“ в разпоредбата на чл.37 от Наредба № 11/2021г., но доколкото ЗДвП е нормативен акт от по-висок ранг, регламентиращ изрично компетентните да издават НП по този закон органи, то именно той следва да намери приложение за конкретното нарушение.

Предвид горното, настоящият касационен състав намира оспореното решение за правилно. Действително съдът не се произнесъл по съществото на спора, но доколкото законосъобразно е установил най-тежкия порок – некомпетентост на органа издал процесното НП, правилно е отчел, че същият е достатъчно основание за отмяна на НП. В този смисъл е постановил един законосъобразен акт, който следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 38/18.04.2023г., постановено по АНД № 20223130200526 по описа за 2022г. на Районен съд - Провадия, с което е отменено Наказателно постановление НП № 7947/17.11.2022г. на Началник отдел „КРПМ“ към Дирекция „АРОК“ при АПИ- София, с което на М.Е.Л., ЕГН **********,***, за нарушение по чл.139 ал.1 т.2 предл.3 от ЗДвП, вр. чл.8 ал.1 и 2 и чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № 11/03.07.2011г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки товари, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв., на осн. чл.177 ал.3 т.1 предл.3 от ЗДвП.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: