Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
09.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на седми март през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №14276/2015
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н.П.К.,
с която са предявени срещу З.Б.И. АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ за сумата от 150000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 05.05.2015
г. и за сумата от 898 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение.
Претендира законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумите и
разноските.
Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие,
осъществило се на 05.05.2015 г. по вина на лице, гражданската отговорност на
което е застрахована при ответника. Претендира обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва водачът на застрахования автомобил да е осъществил противоправно
поведение, в причинна връзка с което да са настъпили твърдените от ищеца неимуществени
и имуществени вреди – позовава се на случайно събитие и вина на другия участник
в произшествието. Позовава се на съпричиняване. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на ответника Г. Ф. оспорва
исковете.
Третото лице-помагач на ответника Е.К.И. не взема
становище по исковете.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за
неимуществени вреди:
Установява
се от писмените доказателства (констативен протокол, протокол за оглед на
местопроизшествие, скица, фотоалбум) и трите авто-технически експертизи, че на 05.05.2015
г. на пътя КК Албена – гр. Добрич, е настъпило ПТП с участието на пътнически микробус
„Форд Транзит“, рег. № *******, управляван от Ф. Д. А., и товарен автомобил „ГАЗ“,
управляван от Е.К.И.. Произшествието е настъпило при следния механизъм: бусът „Форд“
се е движел със скорост от 79 км/ч., а в същото време по същия път и в същата
посока се е движил товарния автомобил със скорост около 39 км/ч. След завой,
ограничаващ видимостта на водача на буса, последният приближил задната част на
товарния автомобил и видимостта му била допълнително затруднена от пушека,
излизащ от ауспуха на товарния автомобил. Водачът на буса навлязъл частично в
пътната лента за насрещно движение, най-вероятно за да предприеме изпреварване
и поради насрещно движещ се автомобил е предприел маневра „завой надясно“, за
да се върне в дясната пътна лента и ударил с предната си дясна част челно
товарния автомобил „ГАЗ“. Съдът приема, че това е механизма на произшествието,
като възприема изцело първоначалното и допълнителното заключение на вещото лице
И.Т., което е убедително аргументирано и логично. Вещото лице е направил
изводите си, воден от обективните материални следи, останали на място след
произшествието и подробно описани в съставените от органите на досъдебното
производство протоколи, скици и фотоалбуми. Вещото лице е коментирало
противоречията в свидетелките показания, събрани по делегация и е обосновало по
какви причини дава вяра на материалните следи, а не на спомените на очевидците.
Съдът кредитира показанията относно механизма на свидетеля Й. (л.284), който е
пътувал в буса като пътник и който си спомня, че водачът на буса е подал мигач
и е предприел изпреварване на товарния автомобил, след което е последвал удара.
Съдът не кредитира показанията на водача на буса А., че товарния автомобил е
бил спрял отстрани на пътя и удара настъпил поради рязкото му включване в
лентата за движение, по която се движил буса. Такъв механизъм категорично се
изключва от двете вещи лица, изработили автотехнически експертизи –
първоначална и повторна. И двете вещи лица приемат, че преди удара товарния
автомобил се е движил попътно на буса и със скорост между два и три пъти
по-ниска от тази на буса. Двете вещи лица също така са категорични, че не е
имало техническа повреда в пътническия микробус „Форд Транзит“, която да доведе
до произшествието, а причина за него са субективните действия на водача му.
Съдът приема, че при така възприетите факти, са налице нарушения, извършено от
водача на „Форд Транзит“, изразяваща се в управление на превозното средство със
скорост, несъобразена с пътните условия – с движещото се преди него пътно
превозно средство, за да бъде в състояние да спре при възникне опасност за
движението, както и че не е спазил изискуемата дистанция - да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, както и
при предприемане на изпреварване, не се е убедил, че има свободен път на
разстояние, достатъчно за изпреварване. Ето защо съдът приема, че са налице
нарушения на чл.20, ал.2, чл.23 и чл.42, ал.1, т.2 ЗДвП.
От
заключението на съдебно-медицинските експертизи се установява, че в резултат на
произшествието ищецът, който е пътувал в буса, на последната седалка, е получил следните травматични
увреждания: открито счупване на горния край на двете кости на лявата подбедрица и
закрито счупване на горния край на дясната голямопищялна кост и настъпила
впоследствие – в периода на лечение тибиофибуларна
пареза на левия долен крайник.
На пострадалия е оказана спешна медицинска помощ, а в последствие е опериран в
болницата в Добрич – извършено му е открито наместване и фиксация с метални
импланти – пластина и 10 винта на лявата голямопищялна кост. Периодът на
възстановяване от счупването на двата крака е продължило повече от година. През
2017 г. ищецът е претърпял втора операция – за изваждане на металните импланти.
От медицинската експертиза, изготвена от вещо лице – невролог се установява, че
в следствие на лечението ищецът е получил усложнение - тибиофибуларна пареза на
левия долен крайник. Вещото лице сочи в експертизата си, че неврологичното
увреждане не е настъпило директно от фрактурите и проведеното оперативно
лечение, а впоследствие – в резултат на исхемично-дистрофични процеси с
комплексна причина – оток на тъканите, стягане на гипса. В същото време обаче
настъпилото увреждане не е в следствие на допусната лекарска грешка. Поради
това съдът приема, че неврологичното увреждане е в причинна връзка с
произшествието. От парезата ищецът има нарушена кожна сетивност, изразена
болезненост при пасивни движение на пръсти, ходило и в глезенната става. Към
момента състоянието на ищеца е стабилизирано, възстановена е походката му без
помощно средство, но остава накуцваща. Дясната колянна става извършва движения
в обем по-малък от нормата с 10%. Левият глезен е по-дебел с 2 см, ставата
извършва движения с намален обем от 40%. Извън това счупванията са зараснали. С
решение на ТЕЛК ищецът е освидетелстван и му е призната 40% трайно намалена
работоспособност.
От
показанията на свидетеля П.Н.К., дъщеря на ищеца, че лечението му в болница е
продължило 2 седмици, а след това 5 месеца е бил на легло, без възможност сам
да се движи и обслужва. Болките са били интензивни, дълго време е приемал е
обезболяващи медикаменти. Преди произшествието е работил като строителен
работник, а в момента, поради трайните му увреждания, не е във възможност да
упражнява професията си. След катастрофата ищецът е станал нервен, избухлив и
раздразнителен, имал е проблеми със съня, чувствал се е подтиснат и след
консултация с психиатър е на медикаментозно лечение – приема антидепресанти.
По изложените съображения съдът приема, че е налице
деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на пътнически
бус „Форд Транзит“, рег. № *******, което съдът намира за противоправно –
водачът се е движил със скорост, несъобразена с пътните условия – с движещото
се преди него пътно превозно средство, за да бъде в състояние да спре при
възникне опасност за движението, както и че не е спазил изискуемата дистанция -
да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство,
че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко,
както и при предприемане на изпреварване, не се е убедил, че има свободен път
на разстояние, достатъчно за изпреварване, с което е нарушил чл.20, ал.2, чл.23
и чл.42, ал.1, т.2 ЗДвП. Съдът намира, че от писмените доказателства, съставени
от органите на досъдебното производство, от медицинските документи,
съдебно-медицинската експертиза, както и показанията на свидетеля Колева
безпротиворечиво се установява причинната връзка между произшествието и
травмите на ищеца. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт,
извършен от водача Ф. Д. А. при управление на пътнически микробус „Форд
Транзит“, рег. № *******.
Безспорно е по делото, че към момента на процесното
ПТП за бус микробус „Форд Транзит“, рег. № ******* е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила и
ответника. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието между тях
е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента
вреди на трети лица.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането и на основание
чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – вид и характер
на уврежданията (счупване на двата крака); интензитет и
продължителност на болката и период на възстановяване (повече от година), характера
на последиците за здравето на пострадалия – липсата на пълно възстановяване и
значително намаление в движението на увредените крайници, настъпилото усложнение
от увредата на левия крак – тибиофибуларна пареза, която не
подлежи на възстановяване и трайното нарушение в походката на ищеца, както и
влошаването на психичното му състояние, довело до медикаментозно лечение с
антидепресанти.
Поради което съдът, при преценка на събраните
доказателства за характера на уврежданията, периода на лечение, характера на
последиците за здравето на пострадалия, нанесената му емоционалната травма и
отнасяйки ги към възрастта му и начина му на живот, както и съобразявайки
начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това
негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в
размер на 100000 лв. То е съобразено с броя на травмите (няколко счупвания на
кости на крайниците), продължителния период на възстановяване, надхвърлящ година,
липсата на възстановяване към момента и невъзможността за пълно възстановяване,
трайно нарушената възможност за придвижване и активен живот. Ето защо съдът
приема, че обезщетение в размер на 100000 лв. в най-пълна степен съответства на
така посочените критерии.
От представените писмени доказателства и медицинската експертиза се
установява, че ищецът е извършил разходи за лечение на уврежданията, настъпили
от произшествието, за сумата от 898 лв. общо. Поради това в негова полза е
възникнало вземане срещу ответника за обезщетение за причинените му имуществени
вреди в размер на 898 лв.
Съдът намира за основателно възражението на ответника
за съпричиняване. Съгласно становището на вещото лице д-р Т.Д., ищецът е бил
без предпазен колан, като ако беше пътувал с такъв, тялото му щеше да е
фиксирано към седалката и нямаше да се получат счупванията на крайниците. Това
се потвърждава и от показанията на свидетеля Й., който е пътувал на седалката
до ищеца и който сочи, че и двамата са пътували без колани, тъй като такива не
е имало на седалките за пътници. За наличието или липсата на колани на
пътническите седалки показанията на Й. противоречат на показанията на свидетеля
А., който сочи, че пътническите седалки са били оборудвани с колани. При това
противоречие съдът дава вяра на показанията на А., който е шофьор на
катастрофиралия автобус и като такъв би следвало да го познава много по-добре
от пътниците, които инцидентно го ползват. По изложените съображения съдът
приема, че ищецът не е бил препятстван да използва обезопасителен колан и
неизпълнението на това му установено със закон задължение е допринесло за
настъпване на уврежданията и тежестта им. По изложените съображения е налице
съпричиняване, което съдът определя на 1/5.
По изложените съображения искът за неимуществени вреди следва да се уважи
за сумата от 80000 лв. и да се отхвърли до пълния предявен размер от 150000 лв.,
а искът за имуществени вреди е основателен за 718,40
лв. и следва да се отхвърли за разликата до предявения размер.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят
направените разноски за държавна такса в размер на 100 лв.
На процесуалния представител на ищеца
следва да се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 2432.80 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
На ответника следва да се присъди,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 325.56 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да
плати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 3150 лв. – държавна такса и 500
лв. – разноски.
Поради което Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.И.
АД, ЕИК:*******, да заплати на Н.П.К., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 80000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие, осъществено на 05.05.2015
г., заедно със законната лихва от 05.05.2015 г. до окончателното плащане,
на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 718,40
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за
медицински консумативи, заедно със законната лихва от 05.11.2015 г. до
окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 100 лв.,
представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 150000 лв.,
а иска за обезщетение за имуществени вреди – до пълния предявен размер от 898
лв.
ОСЪЖДА З.Б.И.
АД, ЕИК:*******, да заплати на Адвокатско дружество „Я. и съдружници“,
Булстат: ********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 2432.80 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Н.П.К.,
ЕГН:**********, да заплати на З.Б.И. АД, ЕИК:*******, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 325.56 лв.,
представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:*******, да заплати по сметка на Софийския градски съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 3150
лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 500 лв., представляваща разноски.
Решението е постановено при
участието на трети лица-помагачи на страната на ответника – Г. Ф., адрес: *** и Е.К.И., ЕГН:**********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: