Номер 23629.09.2020 г.Град Ловеч
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ЛовечI състав
На 24.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
Секретар:ГАЛИНА АВРАМОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20204300500463 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 217/29.06.2020 г., постановено по гр.д. № 59/2020 г. на РС – Ловеч,
предявеният от М. А. П. против „Чез Електро България“ АД отрицателен установителен иск
за вземания в общ размер на 189,24 лв., е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Против решението е постъпила въззивна жалба от М. А. П. . Във въззивната жалба се
правят следните оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до
противоречие с материалния закон и необоснованост: несъобразяване от съда на
ангажираните по делото доказателства, вкл. документи, съставени от ответника, според
които за последните 36 месеца ищцата не е била потребител на електрическа енергия,
поради прекъснато електрозахранване, и нямала задължения по договора за продажба на
електрическа енергия с клиентски номер 310190549483; несъобразяване от съда, че
процесните суми, означени в представената от ответника справка, се отнасят за период по-
продължителен от три години преди датата на предявяване на иска, и че с оглед на това те
следвало да се признаят за недължими; необосновано изискване от съда за очертаване от
ищеца на периода, за който отричаните вземания се отнасяли, доколкото всички те са от
2013 г. и давността за тях е изтекла преди подаване на исковата молба. Въз въззивната жалба
е направено искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия не е постъпил писмен отговор.
Въззивникът М. А. П. взема участие в съдебното заседание особения представител
адв. К., която поддържа жалбата, излага съображения за нейната основателност, моли за
отмяна на решението и за уважаване на уважаване на предявения иск.
Въззиваемият „Чез Електро България“ АД не взема участие в съдебното заседание –
чрез представляващия го по регистрация орган или чрез пълномощник.
1
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от М. А. П. против
„Чез Електро България“ АД отрицателен установителен иск за вземания в общ размер на
189,24 лв., като в исковата молба се поддържа, че между страните по делото има сключен
договор за продажба на електрическа енергия, че от месец юни на 2013 г. ответникът
преустановил доставката на електрическа енергия за жилището на ищеца, че вземанията за
посочените е молбата суми са за стар период и са погасени с изтичане на кратка тригодишна
давност. В срока по чл. 131 ГПК от процесуалния представител на ответника е направено
възражение за недопустимост и неоснователност на иска. Възражението за недопустимост
се основава на доводи, според които погасителната давност се заявявала от длъжника чрез
възражение и противопоставянето му е само на предявен от кредитора иск, какъвто в случая
не бил предявяван. Наред с това обаче, от ответника се излагат твърдения, че сумите, чиято
дължимост се отрича от ищцата, съставляват неплатени нейни задължения за реално
отчетена от средство за търговска енергия и мрежови услуги за обект в ****. С оглед
позицията на ответника за дължимост на отричаните суми и твърдяното от ищцата
едностранно прекъсване на електрозахранването за жилището , поради тяхното неплащане,
съдът приема, че за нея е налице правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск с предмет отричане дължимостта на вземанията за тези суми. Предвид
извода за допустимост на обжалваното съдебно решение, съдът следва да провери неговата
правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК)
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че от 2006 г.
дружеството ответник притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия, че същото е изготвило общи условия за продажба на електрическа енергия и общи
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа с
потребителите на крайния снабдител, които са одобрени от ДКЕВР (настоящо наименование
КЕВР) и са публикувани в две периодични печатни издания (вестниците „Посредник“ и
„Телеграф“).
Не се спори, че по договор при общи условия ответното дружество е продавало на
ищцата електрическа енергия до месец юни на 2013 г., след което електрозахранването на
нейното жилище в **** е преустановено, заради неплатени стари задължения.
М. А. П. е собственик по наследство на апартамента (находящ се ****), което се
установява от приетите по делото нотариален акт № 170, т. I, дело № 340/82 на РС Ловеч и
удостоверение за наследници № 225/27.01.2012 г. на Община Ловеч.
От приетата по делото справка от 10.06.2020 г., изготвена от служители на ответното
дружество, се установява, че на името на М. А. П. по клиентски номер 310190549483 са
записани задължения, вкл. за лихви, в следните размери: 0,08 лв. – лихви по фактура от
23.10.2012 г., с падеж 09.01.2013 г.; 0,14 лв. – лихви по фактура от 21.11.2012 г., с падеж
08.02.2013 г.; 0,32 лв. – лихви по фактура от 21.12.2012 г., с падеж 08.03.2013 г.; 25,12 лв. –
главница по фактура от 04.01.2013 г., с падеж 21.01.2013 г.; 18,26 лв. – лихви за забава върху
главницата по последната фактура, начислени за периода 22.01.2013 г. – 27.05.2020 г; 25 лв.
2
– главница по фактура от 03.02.2013 г., с падеж 20.02.2013 г.; 18,01 лв. – лихви за забава
върху главницата по последната фактура, начислени за периода 21.02.2013 г. – 27.05.2020 г.;
25,24 лв. – главница по фактура от 04.03.2013 г., с падеж 20.03.2013 г.; 17,97 лв. – лихви за
забава върху главницата по последната фактура, начислени за периода 21.03.2013 г. –
27.05.2020 г; 14,27 лв. – главница по фактура от 04.04.2013 г., с падеж 30.04.2013 г.; 10,01
лв. – лихви за забава върху главницата по последната фактура, начислени за периода
01.05.2013 г. – 27.05.2020 г.; 9,70 лв. – главница по фактура от 01.05.2013 г., с падеж
30.05.2013 г.; 6,74 лв. – лихви за забава върху главницата по последната фактура, начислени
за периода 31.05.2013 г. – 27.05.2020 г; 6,9 лв. – главница по фактура от 02.06.2013 г., с
падеж 01.07.2013 г.; 4,84 лв. – лихви за забава върху главницата по последната фактура,
начислени за периода 02.07.2013 г. – 27.05.2020 г.; 4,1 лв. – главница по фактура от
04.07.2013 г., с падеж 30.07.2013 г.; 2,75 лв. – лихви за забава върху главницата по
последната фактура, начислени за периода 31.07.2013 г. – 27.05.2020 г. Общият размер на
вземанията за главница е 110,33 лв., а на вземанията за лихва – 79,12 лв.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск е основателен, доколкото вземанията на
ответника против ищеца са погасени по давност.
По отношение вземанията за главница се прилага кратката тригодишна давност по чл.
111 ЗЗД. Те съставляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, защото
всяка отделна престация се характеризира с предварителна определеност и известност
относно момента, в който задължението за плащане трябва да бъде изпълнено. Тези
характеристики са отчетени от съдебната практика и по отношение на вземанията на
електроснабдителни дружества към потребители за доставени от същите дружества стоки и
услуги (ТР 3-12-ОСГК). По отношение вземанията за лихви се прилага същата кратка
тригодишна давност (чл. 111, б. „в“ ЗЗД). Никое от вземанията за главница и лихва не е
установено с влязло в сила съдебно решение преди предявяване на настоящия иск, поради
което за всяко от тях не би могло да се приложи нова петгодишна давност (чл. 117, ал. 2
ЗЗД).
Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл. 114,
ал. 1 ЗЗД). Падежът на последно фактурираното вземане за главница е 30.07.2013 г., поради
което тригодишната давност за него е изтекла на 30.07.2016 г., а доколкото предходните
периодични платежи са с по-ранен падеж, за тях давността е изтекла преди последната дата.
От страните не се релевира някое от основанията за спиране или прекъсване на давността,
осъществило се преди 30.07.2016 г., чието наличие би наложило изброяване на срока с
отчитане на спирането, респ. броене на нова давност. Не е такава пречка и смъртта на
титуляря на партидата, квалифицирана в писмения отговор като обективна невъзможност,
препятстваща ответника като кредитор да пристъпи към изпълнение. Макар да са
възникнали след смъртта на титуляря на партидата, задълженията за заплащане на
продадената електрическа енергия не са intuitu personae, а предвид имуществения им
характер, ищцата като собственик по наследство върху електроснабдения имот се явява
техен носител и е дължала плащане на сумите по тях. За кредитора не е имало пречка да
узнае факта на смъртта, нито да провери кръга от наследниците – касае се за общодостъпни
данни, до които кредиторът би могъл да си осигури правомерен достъп, при проявена
активност. Ответникът е бездействал, защото не е предприел действия за събиране на
вземанията, вкл. срещу титуляря на партидата, в какъвто случай дружеството би узнало за
неговата смърт. Затова съдът приема, че липсват основания за спиране или прекъсване на
давността, че тригодишният срок е изтекъл на 30.07.2016 г., а с позоваване на изтичането му
3
следва да се приеме, че вземанията за главница са погасени по давност. С погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла (чл. 119 ЗЗД). От това следва, че погасени по давност са и
вземанията за законна лихва върху главницата, начислени от съответния падеж до
27.05.2020 г. В тази връзка не е основателно възражението на ответника за дължимост на
същите вземания (именувани като неустойка), начислени за периода 26.02.2017 г. –
26.02.2020 г., основано на разбирането за дължимостта им и при погасено главно вземане.
Що се отнася до вземанията за законна лихва от 2012 г., същите са погасени с изтичане на
кратката давност по чл. 111 ЗЗД. Падежът на последното от тях е 08.03.2013 г., поради което
тригодишната давност за него е изтекла на 30.07.2016 г., към която дата се погасява по
давност както то, така и вземанията за лихва с по-ранен падеж.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният отрицателен
установителен иск е основателен. Крайните изводи на двете съдебни инстанции по
основателността на иска и по неговата правна квалификация не съвпадат. На основание чл.
271, ал. 1 ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което да бъде установено, че поради изтекла погасителна давност,
ищецът не дължи на ответника заплащане на следните суми: 110,33 лв. – общ размер на
вземанията по седем фактури, издадени за месеците от януари до юли на 2013 г. за
доставена електроенергия по клиентски номер 310190549483 и 79,12 лв. – общ размер на
вземанията за законна лихва, начислена от падежа на всяка фактура до предявяване на иска,
вкл. за периода от 23.10.2012 до 08.03.2020 г.
С оглед основателността на въззивната жалба и на предявения от иск, в полза на
ответника-въззиваем не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение (чл. 78, ал.
3 ГПК). Въпреки резултата по съществото на спора, ищцата не е сторила разноски по
делото, предвид освобождаването ѝ от заплащане на такива и предоставената ѝ безплатна
правна помощ, поради което на нея също не следва да се заплащат такива. Предвид
основателността на предявения иск и постановеното освобождаване на ищцата от заплащане
на разноски, ответникът трябва да заплати дължимата държавна такса за двете инстанции
(чл. 78, ал. 6 ГПК), както следва: 50 лв. - по сметката на РС Ловеч такса за предявения иск
(чл. 1 от Тарифата) и 25 лв. - по сметката на ОС Ловеч такса за подадената въззивна жалба
(чл. 18 от Тарифата).
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 217/29.06.2020 г., постановено по гр.д. № 59/2020 г. на РС –
Ловеч, като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. А. П. , с ЕГН **********, с
адрес: **** против „Чез Електро България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159 отрицателен установителен иск, че
4
поради изтекла погасителна давност, ищецът не дължи на ответника заплащане на следните
суми: 110,33 лв. – общ размер на вземанията по седем фактури, издадени за месеците от
януари до юли на 2013 г. за доставена електроенергия по клиентски номер 310190549483 и
79,12 лв. – общ размер на вземанията за законна лихва, начислена от падежа на всяка
фактура до предявяване на иска, вкл. за периода от 23.10.2012 до 08.03.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Чез Електро България“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159
да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметката на РС Ловеч сумата от 50
лв., представляваща дължима такса за предявения иск, а по сметката на ОС Ловеч сумата от
25 лв., представляваща дължима такса за въззивна жалба.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5