Присъда по дело №123/2022 на Окръжен съд - Хасково

М О Т И В И

към Присъда № 12 от 07.04.2022 г., постановена по НОХД № 123 по описа за 2022
г. на Окръжен съд – Хасково

Окръжна Прокуратура – Хасково е предявила обвинение срещу Л. П., р. на
********** г. в гр. ******,******* ******, ********гражданин, *******, неосъждан, с
******образование, ******, притежаващ „пътен документ за връщане в ******“ с №
*****, изд. на ******г. от Посолството на Р *****в Р *******за това, че на 03.02.2022
г. на ГКПП „Капитан Андреево“, общ. Свиленград, обл. Хасково, дал дар – парична
сума в размер на 20 евро, с левова равностойност 39,11 лв. на длъжностно лице –
полицейски орган, а именно М.Д.В. – ***** ***** ****** ***** ***** ****** ****,
със специфично наименование на длъжността „**** *****“, за да извърши действие по
служба – да го пропусне да премине с л.а. марка и модел „Опел“, с ***** рег. №
******* от Р България за Р Турция, като водач на същия, без валидно свидетелство за
регистрация на автомобила – престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК. С
обвинителния акт прокурорът иска и отнемане в полза на държавата на предмета на
престъплението – 1 бр. банкнота с номинал от 10 евро, със сериен номер ***********и
1 бр. банкнота с номинал от 10 евро, със сериен номер *********.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
поддържа обвинението, във вида, в който е повдигнато. Предвид диференцираната
процедура, по която протича производството, счита, че наличните доказателства
подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание. Претендира на подсъдимия да
бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието
изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, както и кумулативно
предвиденото наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв., а на основание чл. 307а от НК
предметът на престъплението да бъде отнет в полза на държавата.
Защитникът на подсъдимия П. – адв. К., при обсъждане на въпросите по чл.
248, ал. 1 от НПК в проведеното разпоредително заседание, релевира искане съдебното
производство да протече по реда на съкратено съдебно следствие, регламентиран в
Глава XXVII от НПК, а именно по реда на чл. 371, т. 2 – с признаване изцяло на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като подсъдимият се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимия в
заключителна си пледоария се фокусира върху индивидуализацията на наказанието,
което последното следвало да се определи при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, а размерът му да клони към предвидения в закона минимум. Самото
деяние не се отличавало със завишена степен на обществена опасност, съответно
претендира съдът да приложи разпоредбата на чл. 58 от НК и да намали определено
наказание с една трета.
Подсъдимият разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, като
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти, с оглед разяснените права и
последици по чл. 372 ал. 1 от НПК.
В тази връзка и на основание чл. 371 и сл. от НПК, след проведено
предварително изслушване на страните по делото, съдебното следствие беше
1

проведено по предвидения в чл. 373 от НПК процесуален ред.
Подсъдимият в своя защита изразява възмущение от постъпката си, а в
последната си дума изразява съжаление.
Съдът, като прецени самопризнанията на подсъдимия в съвкупност със
събраните доказателства, при условията на диференцираната процедура по глава
ХХVІІ НПК – чл. 371, т. 2 вр. чл. 373, ал. 2 НПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Л. П. /L.Р./ е ****** гражданин, роден и живущ в гр. ******, Р
...... В края на 2021 г. подсъдимият взел решение и заминал да си закупи лек автомобил
на старо от Р Франция. Докато там търсел подходящ автомобил, подс. П. станал жертва
на престъпно посегателство, при което му били отнети документите за самоличност.
Подсъдимият се обърнал към Посолството на Р *** в Париж, от където на 26.01.2021 г.
му бил издаден пътен документ за връщане в Р ******с № *******с валидност до
04.02.2022 г.
На 02.12.2021г. в гр. Ербле, Р Франция подсъдимият П. придобил в
собственост от търговско дружество „****“ с № ******* лек автомобил марка „Опел”
с ***** peг. № *******. Извършената сделка била удостоверена с декларация за
прехвърляне на МПС, попълнена от страна на предишния собственик, а наред с нея на
подсъдимия представили и анулираното след сключването на сделката, чрез
поставянето на надпис на ***** „VENDU“ /продадено/ върху него, свидетелство за
регистрация на лекия автомобил с № ******, издадено от Префектура ЕСОН. С
последното, съобразно френското законодателство /от чл. R322-1 до чл. R322-5 от
Кодекса за движение по пътищата и Постановление от 09.02.2009 г., изм. с
Постановление от 12.12.2017г. на Р Франция/, новият собственик имал право да
управлява МПС за срок от 1 месец само на територията на Р Франция, до получаване
на сертификат за регистрация. Съобразно посочените правила при експорта на МПС от
Франция към Европейския съюз или към трета страна, новият собственик следвало
задължително да придобие временна регистрация „WW“ от МВР /Префектура/ или от
хабилитиран от МВР автомобилен професионалист. За посочените нормативни
изисквания и най-вече за условията, при които МПС следвало да напусне правомерно
територията на Република Франция и да пътува на собствен ход, подсъдимият бил
уведомен. Тъй като снабдяването горепосочените документи изисквало време и
допълнителни средства, а и предвид обстоятелството, че подс. П. следвало
задължително да се завърне в родината си до 04.02.2022 г., той решил да напусне
територията на Р Франция с лекия автомобил, но без да изпълни тези си задължения.
За целта той договорил автомобилът да бъде транспортиран на платформа от Р
Франция до Р България, а той да се придвижи до страната ни с товарен автомобил
„Мерцедес" с български peг. №****** От Р България, през Р Турция до Р Грузия
подсъдимият имал намерение да управлява лекия автомобил, марка „Опел“, с *****
per. номер ******* с наличните му документи.
По описания начин подсъдимият напуснал пределите на Р Франция,
пресякъл границите на няколко държави и в 05:17 часа на 03.02.2022 г. влязъл в Р
България през ГКПП Видин „Дунав мост". На наша територия той намерил мястото, на
което бил оставен лекия му автомобил, марка „Опел“ с ***** peг. номер *******,
качил се в него и управлявайки го се запътил към ГКПП „Капитан Андреево“.
В 15:40 часа на 03.02.2022г. подс. П. пристигнал на ГКПП „Капитан
Андреево“ и се установил за проверка на трасе „Излизащи от страната леки
2

автомобили“. В този момент там служебните си задължения във връзка с
осъществяване на граничен контрол изпълнявали свидетелите М.Д.В. и Н. Г. Р. - и
двамата, имащи качеството на длъжностни лица - ***** *****.
Св. Р. бил *** в ***** от **** към ****. Сред длъжностните му задължения
било ръководство на служителите на ****** които били на смяна.
Св. В. била ****** в *** в **** от ******, а специфичното наименование на
длъжността било „**** *****“. Тя изпълнявала служебните си задължения с
полицейска униформа, носеща отличителните белези на „Гранична полиция“,
удостоверяваща длъжностното качеството. Като служител в структура при Главна
Дирекция „Гранична полиция“ на МВР нейните правомощия били регламентирани в
Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, Наредбата за граничните
контролно-пропускателни пунктове, приета с ПМС № 104/20.05.2002г., Инструкция №
8121 з-813/09.07.2015г. за реда и организацията за осъществяване на граничните
проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, издадена от министъра на
вътрешните работи, обн. ДВ, бр.55/21.07.2015г. и длъжностната ѝ характеристика.
Въз основа на горепосочените актове, като полицейски орган, св. В. имала
правомощията да осъществява граничен паспортно-визов контрол на ГКПП „Капитан
Андреево“ на лицата и транспортните средства, преминаващи през границата от Р
България за Р Турция, като сред основните задачи били разкриване и
предотвратяване на престъпления и нарушения против сигурността на държавната
граница и паспортно-визовия режим на територията на ГКПП. При осъществяване на
граничния контрол, св. В. била оправомощена да извършва самостоятелни и/или
съвместни гранични проверки на лицата, превозните средства и техните документи и
да не допуска преминаването им през гранично контролно-пропускателния пункт,
когато те не отговаряли на условията, предвидени в нормативен акт, или били налице
мерки, ограничаващи движението им през държавната граница. При проверката на
документите на лицата, като ******, извършващ проверка на първа линия, каквито
функции именно св. В. изпълнявала на горепосочената дата - 03.02.2022 г., на
автоматизирано работно място /АРМ/ №10, тя имала право да изисква от водачите на
преминаващи МПС, наред с документите им за самоличност и документи за
правоспособността им да управляват МПС, за регистрация на моторното превозно
средство, документ за неговата собственост, за задължителна застраховка, както др.
документи. В случай на установени несъответствия в представените документи или
непредставянето на изискан документ, св. В. следвало да отклони водачът и МПС за
допълнителна /задълбочена/ проверка на втора линия и да докладва случая на *****
групата - св. Р. В правомощия на св. В., като ******* влизали и действията, при
изрядност на предоставените документи от водача, да въведе данните му в системата,
да положи изходящ граничен печат в документите му и да го пропусне да излезе от
страната ни.
На 03.02.2022г. при пристигането на ГКПП „Капитан Андреево“, подс. Л. П.
застанал с управлявания от него лек автомобил, марка „Опел“ с ***** peг. номер
******* на трасе - изход от Р България за Р Турция , на АРМ №10. Знаейки, че
управлявания от него автомобил е с неизрядно свидетелство за регистрация и
констатацията на това обстоятелство от страна на проверяващия го граничен
полицейски служител евентуално би забавило премиването му през границата, а и
доколкото крайният срок на валидност на пътния му документ изтичал и просрочието
би му създало проблеми, той решил да избегне тези неблагоприятни за него последици,
като даде дар – парична сума на граничния полицейски служител – св. М. В., с цел да я
3

мотивира да извърши действие по служба - да го пропусне да премине с лек автомобил
„Опел“ с ***** peг. номер ******* от Р България за Р Турция, като водач на същия,
без валидно свидетелство за регистрация за автомобила.
В изпълнение на взетото решение подс. П. извадил и поставил в пътния си
документ за връщане в Р Грузия с № ***** една банкнота с номинал от 10 евро със
сериен номер ****** и ведно с анулираното свидетелството за регистрация на лекия
автомобил марка „Опел“ с ***** peг. номер *******, с декларацията за прехвърляне на
МПС и разписка от декларация за покупка на МПС ги подал на св. В., като пътния си
документ с банкнотата в него поставил най-отдолу.
Осъществявайки служебните си задължения, св. В. започнала проверка на
представените документи. Първо прегледала свидетелството за регистрация на лекия
автомобил марка „Опел“ с ***** peг. номер *******, като с оглед на обстоятелството,
че с писмо peг. № 3282р-30599/06.1 2.20 18г. на ГДГП-МВР до РДГП, всички гранични
служители били запознати с нормативните изисквания в Р Франция при продажба на
МПС веднага констатирала, че същото е анулирано. Св. В. продължила да разглежда
останалите представени от страна на подсъдимия документи, като в момента, в който
отворила пътния му документ за връщане в **** с № ***** от него изпаднала
банкнотата от 10 евро. Виждайки я, св. В. затворила прозореца на работното си място и
помолила св. И.Г. нейна колежка, която по това време била в помещението да извика
началника ѝ - св. Н.Р.
Явявайки се место св. Р. също разгледал представените от страна на
подсъдимия документи. Той също констатирал невалидността на свидетелството за
регистрация на лекия автомобил марка „Опел“ с ***** peг. номер *******. Вдигнал
падналата на служебното бюро банкнота с номинал от 10 евро, показал я на
подсъдимия и го попитал на руски език „За какво е поставил в документа си тази
банкнота?“. На отправения му въпрос и на вида на показаната му банкнота
подсъдимият не реагирал изненадано. Извадил и подал на св. В. свидетелство си за
управление на МПС. Тогава св. Р. взел представената от подсъдимия декларацията за
прехвърляне на МПС /договор за покупко-продажба на МПС/ и му обяснил на
разбираемия от него ***** език, че с този документ не може да напусне страната ни.
На посоченото подс. П. леко се усмихнал пресегнал се и взел от ръката на св. Р.,
държаната от него декларация за прехвърляне на МПС. В купето на автомобила си той
извадил още една банкнота с номинал от 10 евро със сериен номер ***** поставил я в
документа и след като го прегънал на две отново го подал през прозореца на св. В..
Последната го взела и след отварянето му тя и присъствалите на място св. Р. и св. Г.
видели във вътрешността му оставения от подсъдимия там паричен знак – още една
банкнота с номинал от 10 евро.
***** св. В. отказала да се възползва от дадения подкуп и по разпореждане
на началника си св. Р. преустановила работа на АРМ № 10.
Случаят бил докладван на дежурния служител при ОДЧ на ГПУ -
Свиленград. На место бил изпратен дежурен разследващ полицай, който с
постановление възложил извършването на оглед на местопроизшествие. С протокола
за оглед на местопроизшествие било започнато настоящото досъдебно производство.
Бил изготвен и фотоалбум. Със протокол за това процесуално-следствено действие
били иззети двете банкноти, предмет на подкупа, а именно 1 бр. банкнота с номинал от
10 евро със сериен номер сериен номер ***** и 1 бр. банкнота с номинал от 10 евро
със сериен номер ******.
4

Със заповед за задържане на лице подс. Л. П. бил задържан по ЗМВР за срок
до 24 часа.
Видно от приложената по делото справка от БНБ за курса на българския лев
към еврото, равностойността на 20 евро към 03.02.2022г. възлиза на 39,11 лева.
Съгласно чл.39, ал. 3 от ЗМВР, Главна дирекция „Гранична полиция“
/ГДГП/ осъществява дейностите по чл.6 ал.1 т.1, т.2, т. 3, т.6, т.7, т.8 и т.9 в граничната
зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, а именно:
оперативно-издирвателна, охранителна, разследване на престъпления, информационна,
контролна, превантивна, административно наказателна и предоставяне на
административни услуги.
Съгласно чл.14 ал.1 и ал.2 от ЗМВР, охранителната дейност е дейност по
опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата
в Република България. Дейността се осъществява от полицейските органи, съобразно
компетентността им, чрез наблюдение на държавната граница и др.
Съгласно чл. 30, ал.1, т.2, т. 3, т.5 и т.8 от ЗМВР, контролната дейност се
осъществява от органите на МВР в случаите, определени със закон, чрез проверки на
документи и на място; на техническата изправност и регистрацията на моторните
превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и при
пътнотранспортните произшествия; изискване на информация и документи.
Съгласно чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, служителите на МВР са държавни
служители - полицейски органи. Според чл.56 вр.чл.37 ал.1 от същия закон, органите
на главните дирекции и на техните структури и звена са държавните служители по
чл.142 ал.1 т.1. Съгласно чл.57 от ЗМВР, полицейски органи са органите на Главна
дирекция „Гранична полиция", които пряко осъществяват дейностите по чл.6 ал.1 от
ЗМВР: охранителна - по т.2, контролна - по т.6.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от самопризнанието на
подсъдимия Л. П., разпита на същия в хода на ДП, в качеството му на обвиняемо лице
и в присъствието на защитник, от разпита на свидетелите М.Д.В., И. Г. Г. и Н.Г. Р.,
приобщени по реда на чл. 371, т. 2 НПК; от приобщените по реда на чл. 283 НПК
писмени материали по ДП № 39/2022 г., по описа на ГПУ – Свиленград, от
предявените, на основание чл. 284 НПК, на страните веществени доказателства,
представляващи 1 бр. банкнота с номинал от 10 евро със сериен номер сериен номер
***** и 1 бр. банкнота с номинал от 10 евро със сериен номер ******.
Предвид законоустановената забрана присъдата да почива единствено на
самопризнанията на дееца, съдът извърши анализ на всички налични по делото
доказателствени средства. Така събраните доказателства, както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, са еднопосочни и безпротиворечиви, установяващи времето,
мястото и авторството на деянието, като същите кореспондират и с направените от
самия подсъдим пълни самопризнания, поради което и не създават колебания в
обвинителната теза.
С показанията на горепосочените свидетели се установяват обстоятелствата
по престъпното деяние на подсъдимия Л. П., които обстоятелства субсумират състава
на престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304, ал.1 от НК. Макар показанията на някои от
свидетелите да се характеризират с по-голяма изчерпателност и да спомагат за
разкриване на обективната истина в по-голяма степен, показанията им са еднопосочни
и взаимно допълнящи се. Именно св. В. е видяла оставената банкнота от 10 евро в
документа за самоличност н подсъдимия, а присъстващата на работното място св. Г.
5

също възприела изпадналата от този документ банкнота. Доколкото не можели,
съобразно компетенциите си да вземат самостоятелно решение, св. Г. повикала на
място св. Р. – началник група. Пълни, точни и еднопосочни са сведенията и на тримата
полицейски служители – св. Р., Г. и В., които са възприели и последващите действия на
подсъдимия, след пристигането на св. Р., който издърпал от ръцете на св. Р. договора за
покупко-продажба и поставил в него още 1 банкнота с номинал от 10 евро, след което
го върнал отново на св. В.. Показанията на всички тези свидетели са еднопосочни и с
хронологическа последователност и изчерпателно описват престъпната деятелност на
подсъдимия. Писмените находки по делото същото обслужват тезата на обвинението и
съответстват на останалите събрани доказателства.
Съдът приема, че гореописаната фактическа обстановка се изяснява по
несъмнен и категоричен начин, и без никакви противоречия и съмнения въз основа на
събраните по делото доказателства.
По правната квалификация на деянието:
При така установената фактическа обстановка съдът намира обвинението за
доказано по безспорен и категоричен начин. От обективна страна по делото е
установено, че на инкриминираната дата 03.02.2022 г. подсъдимият Л. П. е дал дар на
св. М.Д.В., имаща качеството на полицейски орган и длъжностно лице, за да извърши
действие по служба, изразяващи се в това В. да пропусне подсъдимия да премине с
управлявания от него лек автомобил „Опел“. Няма спор в случая, че деянието е било
довършено, след като подсъдимият е поставил 1 банкнота първо в документа си за
самоличност, а впоследствие 1 банкнота в договора за покупко-продажба през
отворения прозорец на гишето, на което работила св. В. и по този начин е прехвърлил
владението върху тези две банкноти на полицейския служител. Първата банкнота е
била поставена в документ за самоличност на подсъдимия още преди св. В. да започне
извършване на проверка на свидетелството за регистрация на автомобила, с който е
пътувал подсъдимия. След пристигането на работното място на св. В., св. Р. запитал
подсъдимия защо е поставил банкнотата в документа си и му разяснил, че не може да
бъде пропуснат с представения от него договор за покупко-продажба. Подсъдимият
само леко се усмихнал, иззел от ръцете на св. Р. договора за покупко-продажба, след
което подставил още 1 банкнота и върнал документа на св. В.. При така изградената
фактология, поведението на подсъдимия сочи, че същият е искал да бъде пропуснат да
продължи, макар и предаването на парична сума да не е било съпътствано от изрична
вербална подкана към св. В. да бъде пропуснат.
Установено е още, посредством длъжностната характеристика на св. В., че
към инкриминирания момент същата имала както качеството на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т. 1, б.”а” от НК, така и качеството полицейски орган с оглед
заеманата от нея длъжност, а именно **** ***** – ******* в ****– *****към РД
„***** **** “ – *****, ГД „**** *****“ на ***. Не може да има спор, че към момента
на извършваната проверка, св. В. е осъществявала служебните си задължения.
От субективна страна, подс. Л. П. е действал при условията на пряк умисъл.
Същият е съзнавал, че предвид представените от него документи и липсата на валидно
свидетелство за регистрация - временна регистрация „WW“, за да може да премине
през границата на Р България извън ЕС с управлявания от него лек автомобил. Взетото
решение е било продиктувано от намерението на П. да мотивира В. да го пропусне да
премине с управлявания от него лек автомобил от Р България в Р Турция.
Подсъдимият категорично е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, като е искал тяхното
6

осъществяване и същевременно безспорно е бил наясно с качеството на „полицейски
орган“ на свидетелката, която е носела униформа с отличителни знаци. Тези признаци
говорят за прекия умисъл на извършеното от подсъдимия.
Поради изложеното съдът призна подсъдимия Л. П. за виновен в извършване
на престъпление по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 от НК - за това, че на 03.02.2022 година
на ГКПП „Капитан Андреево“, общ. Свиленград, обл. Хасково, дал дар – парична сума
в размер на 20 евро, с левова равностойност 39,11 лв. на длъжностно лице –
полицейски орган, а именно М.Д.В. – ***** ***** ****** ***** ***** ****** ****,
със специфично наименование на длъжността „**** *****“, за да извърши действие по
служба – да го пропусне да премине с л.а. марка и модел „Опел“, с ***. Рег. № ****
** от Р България за Р Турция, като водач на същия, без валидно свидетелство за
регистрация на автомобила.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ до десет години и „глоба“ до петнадесет хиляди лева.
Съдът определи вида и размера на наказанието за извършеното от
подсъдимия престъпление на плоскостта на чл. 54 НК, като прие, че степента на
обществената опасност деянието му, при така установената фактология по делото, не
позволява да се приеме, че извършеното от дееца се отличава с признаци, които да
обуславят по-висока степен на обществената опасност в сравнение с други подобни
случаи. От друга страна, личността на самия деец не се отличава с висока степен на
обществена опасност, а напротив същият е с чисто съдебно минало. Изразява искрено
съжаление за извършеното. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха.
При така обусловения превес на смекчаващите вината обстоятелства, настоящият
състав на Окръжен съд – Хасково определи наказания в размер, близък до техния
минимум, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което на основание чл.
58а, ал.1, вр. чл. 54 от НК редуцира с 1/3, т.е. окончателният размер на наложеното
наказание „лишаване от свобода“ е в размер на 4 месеца. Съдът наложи и кумулативно
предвиденото наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв., като предвид представената от
подсъдимия декларация за семейно и материално положение и имотно състояние този
размер не би се явил непосилен.
За постигане целите на индивидуалната и генерална превенции и с оглед
констатацията, че личността на подсъдимия не се отличава с висока степен на
обществена опасност, съдът прецени, че не се налага ефективното изтърпяване на
наказанието, поради което и доколкото са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК,
отложи изпълнението на същото с изпитателен срок от 3 години.
Налице е предпоставката на чл. 307а НК, предвиждаща отнемане в полза на
държавата на предмета на престъпленията по раздел IV на глава осма от НК. В
изпълнените на законоустановеното изискване, съдът постанови отнемане в полза на
държавата на веществените доказателства и предмет на извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 304а от НК, представляващо – 1 бр. банкнота с номинал от 10
евро, със сериен номер ******* и 1 бр. банкнота с номинал от 10 евро, със сериен
номер ****** /с обща левова равностойност към инкриминираната дата 39,11 лв.,
съгласно курса на евро към лев на БНБ/.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

7

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

8

Номер на акта:	12
Дата:	7 април 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия:	Миглена Тенева Тянкова

Дело:	20225600200123
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 февруари 2022 г.

Присъда по дело №123/2022 на Окръжен съд - Хасково

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите