Решение по дело №316/2019 на Окръжен съд - Плевен

                               Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                    №       /15 .07.2019

 

                                  гр.Плевен 15 .07.2019г.

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри гр.с.в публичното заседание на деветнадесети  юни     

през две хиляди и деветнадесета     година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

        ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                            : мл.с.СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА

    при секретаря   Дафинка Борисова                                           и в присъствието  

    на  прокурора                                              като разгледа          докладваното от

    съдията  РЕНИ СПАРТАНСКА                      въззивно гр.дело №316 /2019г.

    по     описа на ПОС  и за да се произнесе съобрази следното:

           Производство по  чл. 258  и следв. от ГПК.

          С решение на  Плевенски   Районен съд ,VІІ-ми гр.с.№441   от 07.03. 2019г.,постановено по гр.д.№6404/2018г.по описа на същия  съд са  отхвърлени като неоснователни  предявените на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК установителни искове от  “***” ЕАД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: гр.София,п.к.***, р-н ***,ул.“***“ №15 против Р.  И.М., ЕГН ********** за сумите:863.52лв.- главница;314.85лв.- договорна възнаградителна лихва за периода от 20.09.2014г.-20.05.2015г.;209.94 лв.- законна лихва  за периода от 21.09.2014г. до 13.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 25.04.2018г.до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №1794/26.04.2018г. по ч. гр. №2817/ 2018г. по описа на ПРС.

         Недоволен  от така постановеното решение е    останал   ищецът пред ПРС-”***” ЕАД,гр. София,представлявано от изп.директор А.Г.,който чрез своя процесуален представител –юрисконсулт Т.К.го обжалва пред ПОС като неправилно, несъобразено с материалния и процесуалния закон,както и в  противоречие със събраните по делото доказателства.Основното възражение във въззивната жалба е,че е налице валидно облигационно правоотношение на основание сключения договор за потребителски кредит  между „Б.П.П.Ф.“ЕАД гр.София и въззиваемата страна Р.М..Изложени са доводи,че законът не поставя специални изисквания за начина по който  трябва да бъде извършено уведомяването  на длъжника за извършената цесия, като дружеството счита,че няма пречка съобщаването като фактическо действие с правни последици да бъде извършено от пълномощник след предявяване на иска,каквато е конкретната хипотеза.Твърди се,че с получаване на препис от ИМ,към която е приложено и уведомлението за настъпилата цесия ,ответникът е бил надлежно уведомен в хода на производството,като се позовава на цитираната в ИМ задължителна съдебна практика на ВКС. Изложени са съображения,че актуалната съдебна практика-решение №198/18.01.2019г.на ВКС по т.д.№193/2018г.стига по-далеч,като приема,че уведомяването за настъпилата предсрочна изискуемост може да се съобщи надлежно и на назначения по делото особен представител.Въззивното дружество счита,че връчването на всички книжа по делото  на ответника е надлежно,ако е направено на особения представител.В заключение въззивникът  моли Окръжния съд  да отмени обжалваното решение на ПРС и постанови друго,с което предявеният иск по чл.422 ГПК бъде уважен  като се признае за установено,че Р.И.М. дължи на „*** „ЕАД сумата1388,31лв.,както следва: 863,52лв.-главница,ведно със законна лихва върху нея,считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане;314,85лв.,представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.09.2014г.-20.05.2015г.и сумата 209,94лв.,договорно обезщетение за забава за периода 21.09.2014г.-13.04. 2018г. Претендират се и направените по делото разноски в заповедното производство и за двете съдебни инстанции.В съдебното заседание на 19.06.2019г.,на което бе даден ход по същество не се е явил представител на въззивното дружество.

         Въззиваемата  Р.М.  -ответник пред ПРС ,чрез назначения й по реда на чл.47 ал.6 ГПК особен представител адвокат А.Д. от ПАК  е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище ,че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Изложени са доводи,че и към настоящия момент  не е връчено надлежно уведомление за цесията ,съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД от цедента„Б.П.П.Ф.“ ЕАД гр.София на ответника,поради което цесията не е породила своето  действие спрямо длъжника.Посочено е,че дори да се приеме,че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия,то към ИМ няма никакви данни това да е направено.В отговора са изложени доводи,че на ответника е назначен особен представител по реда на чл.47 ал.6 ГПК ,на който са връчени съдебните книжа,че връчването на уведомлението за цесията на особения представител не може да се приравни на връчване на ответника/поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител,които да доведат до знанието на длъжника за цесията/,нито на упълномощен адвокат,който би могъл да извърши тези фактически действия,доколкото връзката му с клиента се предполага.Твърди се,че след като не е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия,същата не е произвела действието си спрямо ответника, поради което не е доказано качеството на кредитор на ищеца,респ.активната му легитимация.Направено е възражение за погасяване по давност на осн.чл.111 ЗЗД на вземането за договорна възнаградителна лихва за периода 20.09.2014г.до 20.05.2015г.и лихва за забава за периода 21.09.2014г.до 13.04.2018г.,като се твърди,че претендираните лихви за периода 21.09.2014г.до 04.09.2015г.са преклудирани,поради изтекла погасителна давност.Относно главницата е направено възражение,че няма данни каква част от същата е изплатена,а относно  претендираната договорна възнаградителна лихва,че е погасена по давност ,че не е регламентирана в договора,нито има методология за определяне на размера й.Направено е възражение за нищожност на клаузата на чл.3,изр.второ от договора,с доводи,че същата е неравноправна ,съгласно чл.143 т.5 ЗЗП.В заключение моли съда да остави в сила решението на ПРС като правилно и законосъобразно.

       Окръжният съд, като прецени посочените във  въззивната  жалба оплаквания,становищата на страните  и представените по делото доказателства,  приема за установено следното:

        Въззивната  жалба  е  подадена  в срока по чл. 259 ал.1  ГПК,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е   допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От приложеното ч.гр.д. №2817/2018г. по описа на ПРС безспорно  се установява,че ищецът на 25.04.2018г.е  депозирал пред ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника Р.И.М..Заявлението е уважено,като ПРС е издал заповед за изпълнения на парично задължение по чл.410 ГПК №1794 от 26.04.2018г.по цитираното ч.гр.д.№2817/2018г.,с която е разпоредено длъжникът Р.И.М. *** да заплати на кредитора „*** „ЕАД гр.София главница в размер на 863,52лв., 314,85лв. договорна възнаградителна лихва  за периода 20.09.2014г.-20.05.2015г.; 209,94лв. законна  лихва за периода  от 21.09.2014г.до 13.04.2018г.,ведно със законна лихва върху главницата,считано от 25.04.2018г. до окончателното изплащане на вземането,както  и направените деловодни разноски в размер на 27,76 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. В самата заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение е отразено,че вземането на кредитора произтича от следните обстоятелства:Погасяване на парични задължения по цедиран договор за  паричен заем № PLUS-10823194/20.08.2014г., скл.между длъжника и „Б.П.П.Ф.“ ЕАД за сумата от 875лв.,като с договор за цесия от 10.01.2017г. вземането е прехвърлено към „***” ЕАД, за което длъжникът е бил уведомен.

        Горепосочена заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК,поради което ПРС на основание чл.415 ал.1,т.2  ГПК е указал на  заявителя да предяви иск за установяване на вземането си .На това основание кредиторът- „***„ЕАД гр.София е предявил иск за установяване съществуване на вземането си –главница и лихви в горепосочените размери.Така предявеният установителен иск с правно осн.чл.422 ГПК е  предмет на разглеждане в настоящото производство.

       Безспорно по делото е установено,че между „Б.П.П.Ф.“ЕАД гр.София и ответницата Р.М.  на 04.07.2014г.е сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS-10823194  общо за сумата от 931,88лв.,от която  потребителски кредит в размер на 875лв.и 56,88лв.застраховка“Защита на плащанията“.Постигната е договореност  кредитополучателят да върне сумата на 10 погасителни вноски,всяка в размер на 130,93лв.,като падежът на първата вноска е 20.08.2014г.,а падежът на последната вноска е 20.05.2015г.,която дата е и крайният срок за погасяване на задължението.Уговорена е договорна лихва , лихва за забава при неплащане на посочените падежни дати.

         От представените с ИМ писмени доказателства се установява,че на 10.01.2017г.между въззивното дружество“***“ЕАД гр.София като купувач и „Б.П.П.Ф.“ЕАД гр.София като продавач е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания.Съгласно §2 ал.1 от договора  банката е прехвърлила на ищцовото дружество три портфолиа от вземания ,произтичащи от договори за потребителски кредити , сключени от продавача  с длъжници,които не изпълняват задълженията си на заемополучатели,посочени в  Приложение 1 –списък на вземанията.Видно от представеното приложение №1 към договора за цесия от 10.01.2017г.вземането към ответницата Р.М. по горепосочения договор за кредит е предмет на цесията,под №5021 за сумата  863,52лв.главница;лихва в размер на 227,33лв.неустойка за забава в размер на 193,38лв.Съгласно  §5, ал.7 от договора за цесия ,продавачът изрично е упълномощил купувача да изпраща писмени уведомления до длъжниците от името на цедента,с които да ги уведоми за прехвърляне на техните задължения по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД. В тази насока е представено и изрично нотариално заверено пълномощно от същата дата 10.01.2017г.,с което прокуристите и законни представители на цедента „Б.П.П.Ф.“ЕАД гр.София са упълномощили цесионера „*** „ЕАД гр.София от името на банката  да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания с договора от 10.01.2017г.,съгласно чл.99 ал.3 ЗЗД.

       Такова уведомление за извършената цесия от„Б.П.П.Ф.“ЕАД гр.София чрез пълномощника  „*** „ЕАД гр.София до ответницата Р.М. е представено заедно с ИМ и е връчено на нейния особен представител-адвокат А.Д. от ПАК, назначена по реда на чл.47 ал.6 ГПК,заедно с представените към ИМ писмени доказателства на 20.12.2018г. От приложеното ч.гр.д.№2817/2018г.по описа на ПРС се установява,че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК от цесионера „*** „ЕАД гр.София-25.04.2018г. няма данни длъжникът Р.М. да е уведомена за извършената цесия ,както от стария кредитор „Б.П.П.Ф.“ЕАД гр.София/цедент/,така и от цесионера„*** „ЕАД гр.София,въз основа на изричното упълномощаване.

           От заключението на ВЛ Т.И.,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се установява, че по гореописания договор за кредит от ответницата е заплатена само първата погасителна вноска в размер на 130,93лв.на 18.09.2014г.,като не са заплатени вноските с падежи от 19.09.2014г.до 20.05.2015г.и кредитът е станал изискуем на 20.05.2015г.Според експертизата задължението по процесния кредит е в размер на 863,52лв.главница,договорна лихва в размер на 314,85лв.за периода 20.09.2014г.-20.05.2015г. и лихва за забава в размер на       209 , 94лв.за периода от 21.09.2014г.-13.04.2018г.

Спорни в настоящото производство,а и пред ПРС са били въпросите установено ли е по основание и размер вземането на дружеството-ищец, цесионер  по договора за цесия от 10.01.2017г.,за което е издадена заповед по чл.410 ГПК от ПРС по ч.гр.д.№2817/2018г.,прехвърлянето на процесното вземане има ли действие по отношение на ответницата Р.М., спазени ли са разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД за уведомяване на същата  като длъжник.

          За да отхвърли така предявения иск с правно основание чл.422 ГПК ПРС е приел ,че не е налице надлежно връчване на уведомлението  за извършената цесия и същата не е произвела действието си спрямо ответника.Съдът е изложил доводи,че е налице  валиден договор за цесия ,потвърден от цедента,че законът изисква уведомяването на длъжника да се извърши от стария кредитор,но няма пречка  уведомяването да се извърши от новия кредитор, ако е налице представителна власт,че в случая цедентът е упълномощил цесионера  да извърши уведомяване от негово име на всички длъжници за цедираните вземания,което не противоречи на чл.99 ал.3 и ал.4 ЗЗД.ПРС е приел,че доколкото в случая уведомлението е връчено не на длъжника,а на неговия особен представител-адвокат,назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК,това връчване не би могло да се приравни на връчване на ответницата Р.М.,тъй като особеният представител е в невъзможност да извърши фактически действия,които да доведат до знанието на длъжника за извършената цесия.Тези правни доводи на ПРС са правилни, кореспондират със събраните по делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.

          За да има действие извършената цесия спрямо длъжника,същият следва да е  уведомен за извършването й,съгласно чл.99 ал.3 и ал.4 ЗЗД. Разпоредбата на чл.99 ал.3 ЗЗД предвижда задължение за предишния кредитор да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне,а според ал.4 прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня,когато то му бъде съобщено.С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор/цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99 ал.3 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия,както е направено и в конкретната хипотеза на база гореописаното нотариално заверено пълномощно.

         В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено от цесионера  „*** „ЕАД гр.София, частен  правоприемник на цедента „“Б.П.П.Ф.“ЕАД гр.София по договора за цесия от 10.01.2017г.Съгласно  ТР на ОСГТК на ВКС № 4/18.06.2014 г.по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ - т.4г са налице основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение по заявление от и в полза на частния правоприемник на посочения в документа по чл.417 от ГПК кредитор.В случая, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е по чл.410 от ГПК, като съдът счита,че и в настоящия казус, при наличие на частно правоприемство,основано на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.В конкретната хипотеза това изискване не е спазено.Частното правоприемство се основава на договор за цесия, сключен на 10.01.2017 г.между „“Б.П.П.Ф.“ЕАД гр.София от една страна и от друга,ищецът„*** „ЕАД гр.София.За да има действие цесията по отношение на длъжника ,съгласно чл.99 ал.4 ЗЗД ,към момента на подаване на заявлението -25.04.2018г.,същият следва да е уведомен за извършената цесия. Такива доказателства не са представени в заповедното производство,а и в самата ИМ ищецът посочва,че с нея се представя и уведомление до длъжника по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД,което безспорно е връчено на особения представител на ответницата  с връчване на ИМ и доказателствата към нея на 20.12.2018г.Въззивната инстанция споделя изразеното становище на ВКС в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №123/24.06.2009г.по т.д. №12/2009г.,ІІ т.о.,на което се позовава и ищецът,където е прието,че  уведомяването  на длъжника по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД може да се извърши и в хода на съдебното производство и следва да бъде съобразено при решаване на делото с оглед чл.188 ал.3 ГПК /отм./,респ.чл.235 ал.3 ГПК.Разглежданият от ВКС казус касае предявен осъдителен иск. Действително, ако се касае за осъдителни искове, няма пречка да се приеме, че връчването на самата искова молба, ведно с приложенията към нея до ответника –длъжник, играе ролята на уведомление за извършеното прехвърляне на вземането по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД.Конкретната хипотеза обаче е различна,тъй като предмет на  разглеждане е не осъдителен иск,а установителен иск с правно основание чл.422 ГПК,при  вече развило се заповедно производство,като с установителния иск следва да се установи съществуване на вземането на кредитора,за което преди това е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.Вземането на кредитора следва да е ликвидно и изискуемо към момента на подаване на заявлението,който съгласно чл.422 ГПК се счита за дата на подаване на ИМ.В този смисъл, Окръжният съд счита,че длъжникът  следва да е уведомен за извършената цесия ,преди подаването на заявлението за издаване на самата заповед за изпълнение на парично задължение.Заявлението в случая  е подадено от цесионера като  частен правоприемник на цедента ,въз основа на сключения договор за цесия,а не от първоначалния кредитор.За да има действие по отношение на длъжника това прехвърляне,както и същото да е станало изискуемо по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД спрямо новия кредитор, то следва да е изпълнена процедурата по чл.99 ал.3 от ЗЗД.В случая към момента на подаване на зявлението-25.04.2018г.длъжникът Р.И.М. безспорно не е била уведомена за извършената цесия и към този момент съгласно чл.99 ал.4 ЗЗД прехвърлянето няма действие спрямо нея, респ.вземането на новия кредитор –цесионер не е било изискуемо.

        В исковото производство уведомлението за извършената цесия също не е надлежно връчено на длъжника.Правилни и обосновани  са изводите на ПРС,че полученото уведомление за извършената цесия от особения представител на ответницата не може да се приравни на връчване на уведомление до  длъжника.Особеният представител,назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК представлява страната и осъществява процесуално представителство по делото,като на него се връчват съдебните книжа.Ответницата не е намерена на постоянния си адрес.Както  заповедта по чл.410 ГПК  ,така и ИМ и доказателствата към нея  са връчени чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.5 ГПК,като съдът е правил опити да призове страната и по месторабота по последния трудов договор,където призовката също е върната в цялост.Уведомлението за извършената цесия е връчено на адвокат А.Д., особен представител на ответницата ,но не е достигнало до адресата-длъжникът Р.М.,тъй като особеният представител няма връзка със страната,която е назначен да представлява и е в невъзможност да доведе до знанието на длъжника уведомлението за извършената цесия.Различна е хипотезата,когато уведомлението е връчено на упълномощен адвокат,което предполага връзка с неговия клиент.

По изложените съображения,Окръжният съд приема,че след като уведомлението за извършената цесия не е надлежно връчено на длъжника Р.М.,същата няма действие спрямо нея.Вземането на кредитора цесионер спрямо последната като длъжник по договора за потребителски кредит,не е станало изискуемо.Предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземане за сумите,за които е издадена заповед по чл.410 ГПК от ПРС по ч.гр.д.№2817/2018г.по описа на същия съд е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

След като е стигнал до същите правни изводи,ПРС е постановил едно правилно и законосъобразно решение,което на основание чл.271 ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено.

Водим от горното , Окръжният съд

                                               

                                            Р     Е    Ш     И   :

 

         ПОТВЪРЖДАВА  осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски  Районен съд ,VІІ-ми гр.с.№441  от 07.03.2019г.,постановено по гр.д. №6404 за 2018г.по описа на същия съд.

          Решението е окончателно и не   подлежи на  касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.3,т.1  ГПК.

        

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                             ЧЛЕНОВЕ :