Р Е Ш Е Н И Е № 194
гр. Сливен, 15.12.2021 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на седемнадесети
ноември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря Радостина Желева и с участието на
прокурора Красимир Маринов
като разгледа докладваното от председателя КАНД № 183
по описа за 2021 година, за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение
№ 151/26.07.2021 г., постановено по АНД № 20212230200714/ 2021 г. по
описа на Районен съд – Сливен, е потвърдено като законосъобразно Наказателно
постановление № 22-0000297/ 17.05.2021 г., издадено от Директор на РД
„Автомобилна администрация” – гр. Бургас, с което на Д.Н.К. на основание чл.
93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е наложена „Глоба“ в размер
на 2000 лева за нарушение по чл. 89, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на
МТ.
Горното
решение е обжалвано в законния срок от Д.Н.К. ***, чрез адв.
П. Х.– АК С. З.. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд –
Сливен е неправилно. Твърди, че е нарушено императивното изискване на чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като не са описани никакви обстоятелства, при които е
извършено нарушението и не са посочени доказателства, които го потвърждават. Не
отговаряло на истината, че нямало товарителница, същата не била носена и е
представена в съдебно заседание. Моли решението на Районен съд – Сливен да бъде
отменено.
В
с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован не се явява.
В
с.з. ответникът по касационното обжалване - Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - гр. Бургас, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител. В постъпила по делото писмена защита от пълномощника на ответника
по касацията, заявява, че счита жалбата за неоснователна. Моли съда да остави в
сила решението на Районен съд - Сливен. Твърди, че безспорно е установено
извършването на административното нарушение и случаят не можело да бъде
квалифициран като маловажен. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
В
с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище за неоснователност
на касационната жалба.
Касационната
жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
От
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На
28.04.2021 г. на главен път I-6 до фирма „Доржес“ по посока на движение – гр. Сливен, длъжностни лица
- инспектори при РД „Автомобилна администрация“ – гр. Бургас, спрели за
проверка товарен автомобил „Ман ТГА 41.410“ с рег. № *****, управляван от Д.Н.К.,
с м. – „Рея 2002“ ООД, извършващ превоз на товари от с. Бинкос до с. Чарган. При
проверката водачът представил на
контролните органи пътен лист № 9402418/ 28.04.2021 г., но се установило, че е
без товарителница за деня - 28.04.2021 г. Актосъставителят
квалифицирал констатираното като административно нарушение по чл. 89 т. 3 от
Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ. На К. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия А-2020 №287061 от 28.01.2021 г., който
му бил връчен на същата дата. Видно от представения по делото екземпляр на
АУАН, в същия няма вписани възражения или обяснения. Такива не са подадени и в
следващия 3 – дневен срок. Въз основа на съставения акт, на 17.05.2021 г.
Директор на РД „АА“ – Бургас издал Наказателно постановление № 22-0000297/17.05.2021
г., с което на Д.Н.К., ЕГН **********, за нарушение по чл. 89 т. 3 от Наредба №
33/03.11.1999 г. на МТ и на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за
автомобилните превози наложил административно наказание „глоба“ в размер на 2
000 лева.
Пред
първата съдебна инстанция са представени и приобщени по делото следните писмени
доказателства: Товарителница за обществен автомобилен превоз в страната от серия
М №442233 от 28.04.2021 г. с изпращач „Арко Инпорт“ ЕОД
– Нова Загора; получател „П.П.“ ЕООД – Сливен и превозвач
– „Рея 2002“ ООД – Стара Загора и пътен лист № 9402418/ 28.04.2021 г. с вписан
в графа „Документи за превоза“ № 0248199.
При
така установената фактическа обстановка, районният съд е приел, че не са
допуснати съществени нарушения при издаването на наказателното постановление и правилно
е ангажирана административнонаказателната отговорност
на нарушителя.
Съдът
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и
констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.
Наведените
в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд са
неоснователни. Съдът е положил необходимите усилия за изясняване на обективната
истина по делото. Обсъдил е всички събрани по делото доказателства и е изложил
мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка.
Всички наведени с жалбата възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той
е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат
изцяло от касационния съд.
Първоинстанционният съд е събрал всички необходими доказателства, които
са установили извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 89 т. 3 от Наредба №
33/03.11.1999 г. на МТ, съгласно която по време на работа водачът представя при
поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от
Закона за движението по пътищата и товарителница (приложение № 15). Свидетелите
– актосъставител и свидетел по АУАН, дават ясни и
конкретни свидетелски показания, които установяват фактическата обстановка по
делото. Първоинстанционният съд правилно е приел, че
датата, мястото и обстоятелствата при които е извършено нарушението, които са
описани в АУАН са безспорно установени, което го е мотивирало да приеме за
безспорно установено извършеното. Първоинстанционният
съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която
е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение,
както и относно точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се
споделят от настоящия съдебен състав, който не счита за необходимо отново да ги
повтаря в мотивите си, а на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях,
тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт.
Съдът
извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не
констатира пороци на същото, водещи до отмяната му.
По
изложените по-горе съображения, Административен съд Сливен намира, че решение
на Районен съд – Сливен следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и
законосъобразно.
С
оглед изхода на спора, основателно и своевременно се явява искането на
ответника по касацията за присъждане на разноски. Касаторът
следва да бъде осъден да заплати на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Бургас
сума в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определена на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН във връзка с чл.
37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Във
връзка с гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 и ал. 5 от ЗАНН
във връзка чл. 221, ал. 2 от АПК съдът
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 151/26.07.2021 г., постановено по АНД № 20212230200714/ 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Осъжда Д.Н.К., ЕГН **********,***, да заплати в полза на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Бургас сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.