Р Е Ш Е Н
И Е
Гр. София, ………...2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IІ “Г”
въззивен състав, в публичното заседание на осми декември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СТОЙЧО ПОПОВ
при
секретаря Алина Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия Д. гр.дело № 10930 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
С решение № 15200 от 17.01.2020 г., постановено по гр.д. № 52935/2016 г. на
Софийски районен съд, 46-ти състав, е отхвърлен
изцяло предявения от М.А.И.,***, ЕГН ********** срещу „Ч.Е.Б.“ АД ***, ЕИК ******* отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 572,17 лв. по фактура № ********** /
08.09.2016 г., представляваща начислена цена за електрическа енергия за периода
от 03.06.2016 г. до 31.08.2016 г. за обект (къща) с клиентски № ********* и аб. № *******,
находящ се в с. Владо Тричков, общ. Своге, махала Клисура.
Със същото решение М.А.И. е осъден да заплати
на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, разноски
по делото в размер на 400 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца М.А.И..
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Навежда се, че в
мотивите на обжалвания съдебен акт не са обсъдени важни за спора фактически
обстоятелства, които гарантират правата на потребителя на ел.енергия, както и
правят проверката на служителите на ЧЕЗ незаконосъобразна, извършена в
нарушение на ЗЕ и ПИКЕЕ. Навежда доводи, че ответното дружество не е изпълнило
изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ. Излага подробни съображения по същество
и моли въззивната инстанция да отмени решението и да уважи предявения иск, като
й присъди направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата - „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, чрез пълномощника
си, е депозирал в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба по съображенията изложени в него. Счита, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, съобразено със задължителната съдебна
практика. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, както и да му
бъдат присъдени направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.
д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV
г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на
сумата от 572,17 лв. по фактура № ********** / 08.09.2016 г., представляваща
начислена цена за електрическа енергия за периода от 03.06.2016 г. до
31.08.2016 г., тъй като същата е начислена без основание.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, разгледано
по същество е неправилно.
От
фактическа и правна страна съдът приема следното:
По делото не е спорно, че
ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е търговско дружество, което притежава лицензия за
обществено снабдяване с електрическа
енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.
Не е спорно, че между страните съществува валидно
правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, сключен при Общи
условия. Във връзка с извършена проверка от ответника е установено неотчитане
на електрическата енергия, която е потребена от ищеца.
Спори се между страните в производството дали е
налице основание за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от ответника или не.
На 31.08.2016 г. е била извършена техническа
проверка на електромер, измерващ потреблението на електрическата енергия
процесния имот. Проверката е била извършена в присъствието на двама свидетели
от Федерацията на потребителите, за които няма спор, че не са служители на
оператора на мрежата. Участвал е и служител на МВР, който също е подписал
протокола. Било е установено, че са били нарушени пломбите на щита на
електрическото табло и на капачката на клемния блок на електромера, както и че
е бил поставен допълнителен проводник (шунт) между входяща и изходяща фазови
клеми на клемния блок. Допълнителният проводник е бил тип „ПВА-1“ със сечения 6
мм (меден, едножилен). В момента на проверката дискът не се е движел при товар
от 1=3,0 ампера, а потреблението е било минимално (показанията на свидетеля Георги
Марков). При тези обстоятелства проверяващите са направили извод за промяна в
схемата на свързване на измервателната система. Допълнителният проводник
(шунтът) е бил премахнат. Измерването на електрическата енергия е било
приведено в изправност, като връзката е била възстановена.
От приетия пред СРС констативен протокол № 1015493 / 31.08.2016 г. е видно, че е било изготвено предложение за корекция на сметка от
07.09.2016 г., а от ответника е била издадена фактура № ********** / 08.09.2016
г. за 572,17 лв. и за отчетен период от 03.06.2016 г. до 31.08.2016 г.
До титуляра на партидата е било изпратено уведомително
писмо за извършената проверка и за предстоящата корекция на сметката, ведно с
констативния протокол. Пощенската пратка не е била получена от адресата.
От заключението на приетата и неоспорена пред
първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че
удостоверените в констативния протокол обстоятелства създават условия за
нерегламентиран достъп до средството за търговско измерване, както и че е
налице промяна в схемата на свързване на електромера, водеща до неотчитане на
потребената електроенергия. В резултат на монтирането на мост от едножилен
меден проводник между входяща и изходяща фазови клеми не се е измервала цялата
преминаваща към обекта електрическа енергия. Вещото лице разяснява в съдебно
заседание пред проверяваната инстанция, че извършената промяна на схемата на
свързване прави електромера негоден за измерването на количеството
електроенергия.
Страните
не спорят, а и от ангажираните доказателства се установи, че са били обвързани
от облигационна връзка за доставка на електрическа енергия от ответника за обект (къща) с клиентски № *********
и аб. № *******, находящ се в с. Владо Тричков, общ. Своге, махала Клисура.
Във връзка с извършена проверка от ответника е
установено неотчитане на електрическата енергия, която е потребена от ищеца.
Съдът възприема удостоверените в съставения констативен протокол обстоятелства,
доколкото пряко кореспондират с ангажираните свидетелски показания от лицата,
участвали при извършената проверка и съставянето на констативния протокол.
Спори се между страните в производството дали е
налице основание за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия от ответника или не.
Настоящият съдебен състав, намира, че от събраните
доказателства не може да се направи извод, че ответникът има основание да
начисли сумите по корекцията. При доказателствена тежест за ответника, съгласно
чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не установява ищецът да му дължи исковата сума на
основание предвидена отговорност в ПИКЕЕ по силата на законова делегация (със
ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.).
Следва да се отбележи, че след измененията със ЗИД
ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., с разпоредбите на чл. 83, ал.
1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, законът възложи на ДКЕВР правомощие (чл.
12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен акт
- Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Законовата делегация, съгласно разпоредбата на чл. 98
а, ал. 2 ЗЕ, урежда задължителното съдържание на ОУ. Съгласно изменението на т.
6 на ал. 2 от чл. 98 а ЗЕ, в тях трябва изрично да се предвиди ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ, в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия
в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал.
3 ЗЕ.
При така очертаната уредба се налага извод, че по
силата на делегацията е дадена възможност за приемане на правила за
осъществяване на процедура, чиято цел е да създаде право на продавача на
електрическа енергия да прави корекции на сметки за минал период. В този смисъл
е уредено и задължението на продавача да предвиди в Общите условия на договора
за доставка на ел. енергия ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекции за минал период, както и задължението да създаде и предложи на ДКЕВР
правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 (ал. 2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде
завършена процедурата, създаваща право на продавача на електрическа енергия за
едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо изпълнението и на
двете предвидени в закона кумулативно предпоставки – изменение на съдържанието
на ОУ и одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
По въпроса за правото на доставчика на електрическа
енергия едностранно да коригира сметките на потребителите в периода след
влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и
приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., при условие, че
корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия, е налице
съдебна практика, намерила израз в решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. №
1650/2014 г.; решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС,
ТК, II ТО и решение № 203/15.01.2016 г., постановено по т. д. № 2605/2014 г. на
ВКС, ТК, I ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012
г., в сила от 17.07.2012 г., според която е въведено законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6
и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т. е. само при
предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставена електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със
съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи
условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи
ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Параграф 199, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до
приемането на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по
приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да
се прилагат действащите, доколкото не противоречат на закона. Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД не съставляват
подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият
параграф 199, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С
изменението на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на
Общите условия да се включи и задължително уреждане на реда за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в предходните редакции
на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия на ответника. В
действащите Общи условия е предвидено задължение на последния за уведомяване,
но не и реда за това. Ето защо и с оглед разясненията, дадени с
горепосочената съдебна практика, снабдителят не е изпълнил задълженията си по
чл.98, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание
да отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи
условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание
за корекция.
Ако се приеме, че второто условие - одобряване от
ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, е реализирано след влизане в сила
на ПИКЕЕ от 17.11.2013 г. (понастоящем изцяло отменени с решение № 1500 от
06.02.2017 г. по административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 15 от
14.02.2017 г., в сила от 14.02.2017 г. и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм.
дело № 3879/2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г., с
което се отменят и чл. 48, 49, 50 и 51), то не се установява да е реализирано
първото условие - изменение на съдържанието на ОУ. Въззивният съд намира, че в
ОУ на ответника липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстояща
корекция на сметки. Такъв е предвиден в ПИКЕЕ, но той е извън законовата
делегация по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, а също така ПИКЕЕ е изцяло отменен, поради
което настоящия въззивен състав намира, че не са налице и двете кумулативни
предпоставки. Относно необходимостта от едновременното наличие на посочените
две предпоставки се е произнесъл и ВКС в
решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО, решение №
173/16.12.2015 г. по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.
Представените по делото Общи условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение
№ ОУ-056/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г.
на ДКЕВР не съдържат клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента, че
ще се извърши проверка, която може да приключи с корекция на сметката му при
констатирани несъответствия в СТИ при отчитането на ползваната ел. енергия. В
действащите ОУ на ответника е предвидено единствено, че в случаите на корекции
на сметките, доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7 -
дневен срок за уведоми потребителя за сумите. В ОУ е предвидено също, че
потребителят се уведомява в 7 - дневен срок за дължимите от него суми при
извършена корекция на сметката поради грешка в отчитането на ел. енергията и
съставен констативен протокол. Тези норми не са нови и не са съобразени с
измененията на ЗЕ от 2012 г. (чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ).
След като ответникът не е доказал да е променил,
съобразно изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, Общите си условия, следва да
се приеме, че е налице неизпълнение на законовото му задължение, а предвидената
в закона процедура не е завършена, от там - правото на ответника да коригира
сметките на клиентите не се е породило.
Независимо
от изложеното, дори задължението за изменение на ОУ да беше изпълнено от
доставчика, въззивният съд намира, че не са налице основания за ангажиране на
обективната отговорност на потребителя - ищец. Настоящият състав споделя
тезата, че предвидената с приемането на ПИКЕЕ обективна отговорност за
потребителя на електрическа енергия в хипотезата на неотчитане или неточно
отчитане на електрическа енергия е извън делегацията по чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, която ЗЕ дава на
ДКЕВР (КЕВР) за издаване на Правила. В закона е предвидено Правилата, които
изработва ДКЕВР, единствено да уреждат процедурата при констатирано неотчитане
или неточно отчитане на електрическа енергия, но не е предвидено, чрез тях да
се променя характера на договорната отговорност при неизпълнение. Обективната отговорност в
договорните задължения е изключение от общото правило, че отговорността за
страните по договорното правоотношение е за виновно неизпълнение на
задълженията им. Поради това, обективният характер на отговорността следва да е
предвиден изрично от законодателя, а не да се предполага или извежда чрез
тълкуване. Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че законодателят, в чл. 83, ал. 1
т. 6, вр. с ал. 2 ЗЕ, е делегирал право на ДКЕВР (към онзи момент) само да приеме правила, в които да се
уреди въпроса, буквално: „за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия“, т. е. да се уредят единствено
начините на извършване на проверката на средствата за търговско измерване на
електрическата енергия, но не и следващите тази констатация действия. По силата
на законовата делегация в приетите правила (ПИКЕЕ) може да се създават само
норми, уреждащи изчерпателно посочената в закона материя.
Въззивният съд намира, че с чл. 48 ПИКЕЕ (действащ в
процесния период, понастоящем отменен - чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ са изцяло
отменени с Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по административно дело № 3879
от 2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) се надхвърлят
рамките на определената законова делегация, като се въвеждат правила за
създаване на корекции, чрез въвеждане на фикция за потребена ел. енергия за
минал период от време, без действителната консумация да бъде установена. Както
се посочи и по – горе, въззивният съд намира, че ЗЕ делегира правомощия на
ДКЕВР да изработи правила, по които да се отчита и измерва неизмерена или неточно
измерена електрическа енергия, но не и правомощия да въвежда
обективна отговорност за потребителите за заплащането й. Такава отговорност,
според настоящият състав, може да се уреди само по силата на закон или по изрична законова делегация, не и с
подзаконов нормативен акт.
Предвид изложеното следва да се приеме, че в процесния период не съществува
законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без
да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно
поведение от страна на потребителя.
Следва да се отбележи също така, че доставчикът на
електрическа енергия има задължение да осигури измерване и отчитане на
електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средствата
за търговско измерване. При осъществяване на тази дейност доставчикът на
електрическа енергия следва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да
гарантира надлежен отчет на подадената електрическа енергия.
За потребителя не е налице задължение да следи за
техническата неизправност на средството за техническо измерване, а контролът
върху изправността и функционалността на това измервателно устройство е в
тежест на разпределителното предприятие. След получаване на лицензия за
определените дейности в енергетиката, доставчикът на електрическа енергия -
лицензиант, е длъжен да осигурява както надеждно, качествено и непрекъснато
снабдяване на потребителите с електрическа енергия, така и измерване и отчитане
на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства
за търговско измерване, назначаване на квалифициран персонал за контрол и
отчитане на измервателните средства, предвид нормите на чл.69 ЗЕ, чл.116 ЗЕ,
чл.120 ЗЕ, чл.84 и чл.87 от Наредба за лицензиране на дейностите в
енергетиката. Следва да се съобрази също така, че на основание чл.120, ал.1 ЗЕ
средството за техническо измерване е собственост на ответника, поради което
последният има задължение да осигури правилното и коректно му функциониране, да
констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването на потребената
електрическа енергия (решение № 134/20.10.2011 г. по т. д. № 1119/2010 г. на
ВКС, ТК, II ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК и др.).
По изложените съображения съдът счита, че
въззивникът-ищец не дължи процесната сума на ответника по жалбата, поради което
предявеният иск се явява основателен.
В упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК
въззивната инстанция е длъжна да отметни обжалвания съдебен акт като уважи предявения
установителен иск.
По
разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
на ищецът следва да се присъди сумата от 350 лв., представляваща сторените пред
СРС разноски, от които 300 лв. – адв.възнаграждение, намалено до
минимума, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, 50 лв. за ДТ, както и сумата от 325 лв. –
разноски пред въззивната инстанция, от които 300 лв. –адв.възнаграждение, което
е минимално съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК и 25 лв. за ДТ. Възраженията за прекомерност са неоснователни, тъй
като адвокатските възнаграждения, сторени пред двете инстанции са в размер на
минималния адвокатски хонорар.
Предвид гореизложеното, Софийски градски съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 15200 от
17.01.2020 г., постановено по гр.д. № 52935/2016 г. на Софийски районен съд,
46-ти състав ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отрицателния установителен иск с правно
основание чл. 124 ГПК, предявен от М.А.И.,***, ЕГН ********** срещу „Ч.Е.Б.“ АД ***, ЕИК *******
за
признаване за установено отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника
сумата от 572,17 лв. по фактура № ********** /
08.09.2016 г., представляваща начислена цена за електрическа енергия за периода
от 03.06.2016 г. до 31.08.2016 г. за обект (къща) с клиентски № ********* и аб. № *******,
находящ се в с. Владо Тричков, общ. Своге, махала Клисура.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес: ***, „Бенч Марк бизнес център“, да
заплати на М.А.И., ЕГН **********,***, на основание чл.78 ал.1 ГПК, сумата от 350
лв., представляваща сторени разноски пред СРС, както и сумата от 325 лв.,
представляваща сторени разноски пред въззивния съд.
Решението
е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.